№ 293
гр. София , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
Прокурор:Ангел Попколев
Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000600881 по описа за 2020 година
С присъда № 9 от 11.06.2020г. по нохд №15/2020г., Окръжен съд
Перник е признал подс.П. В. М. за виновен в това, че на 28.04.2017г., в с.***,
общ.Трън, обл.Перник, умишлено умъртвил Р. Х. Р., като деянието било
извършено с особена жестокост, поради което и на осн. чл.116 ал.1 т.6 пр.3
вр.чл.115 вр.чл.54 от НК го е осъдил на 15 /петнадесет/ години лишаване от
свобода.
Със същата присъда съдът признал подс.П. В. М. за виновен в това, че на
29.04.2017г. в с.***, общ.Трън, обл.Перник е държал боеприпаси – ловен
патрон 16-ти калибър, 52 бр. бойни патрони кал.22LR /неотстреляни/, 2 бр. от
гилзите 12 калибър /неотстреляни/, 34 броя от капсул-възпламенителите тип
„Жевело“, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на
осн.чл.339 ал.1 вр.чл.54 от НК го осъдил на 2 /две/ години лишаване от
свобода.
На осн.чл.23 ал.1 от НК, съдът определил на подс.П. М. едно общо най-
тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от 15 /петнадесет/
1
години, което да изтърпи при първоначален строг режим на осн.чл.57 ал.1 т.2
б.А от ЗИНЗС.
На осн.чл.59 ал.1 от НК, съдът приспаднал от срока на наложеното
общо наказание времето, през което подс.П. М. е бил задържан под стража,
счита от 02.05.2017г. до 15.12.2017г., както и времето, през което е бил с
мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 15.12.2017г. до
21.08.2018г.
Съдът осъдил подс.П. М. да заплати на Ц. К. Р. , на Р. Р. Р. и К. Р. Р.
сумата от по 50 000 /петдесет хиляди/ лева за всеки от тях, представляващи
обезщетение за причинените от деянието по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието
29.04.2017г. до окончателното й изплащане. Съдът се произнесъл и по
отношение на веществените доказателства, приложени по делото.
Съдът осъдил подс.П. М. да заплати сумата от 6000 /шест хиляди/ лева,
представляващи държавна такса върху уважената част от гражданските
искове, както и сумата от 913,40 лв. за разноски, направени пред друг състав
на Окръжен съд Перник, както и сумата от 5898,24 лева направени разноски
на досъдебното производство, които да заплати по сметка на Републиканския
бюджет чрез ОДМВР Перник, както и направените разноски от гражданските
ищци – по 400 лева за всеки от тях, за адвокатски хонорар по пълномощни,
представени по нохд №322/2019г. на ОС Перник.
Срещу постановената от Окръжен съд Перник присъда е подадена жалба
от подс.П. М. чрез служебния му защитник адв.Ал.В.. Застъпва се становище,
че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива в частта, в
която подс.М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.116 ал.1 т.6 вр.чл.115 от НК. В останалата й част, за извършено
престъпление по чл.339 ал.1 от НК присъдата била правилна и
законосъобразна, тъй като категорично било доказано, че на посочената дата,
без надлежно разрешение от компетентен орган подс.М. държал боеприпаси в
дома си.
Оспорват се изводите на първостепенният съд относно основното
2
обвинение на подсъдимия, като се застъпва становище, че вината му не била
доказана по безспорен и несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303
ал.2 от НПК. Присъдата почивала на предположения, тъй като нямало
достатъчно категорични доказателства за категоричен извод за вината на
подсъдимия. В хода на проведеното наказателно производство не били
установени свидетели очевидци, които да подкрепят обвинителната теза.
Само показанията на св.К.С., който не бил очевидец на събитията, не били
достатъчни и убедителни, тъй като не били подкрепени от останалия
доказателствен материал. Откритите следи по дрехите на подсъдимия
намирали своето обяснение в това, че двамата с убития имали близки
отношения. Иззетите мирисови следи от предната лява и дясна седалка на
л.а.мака „Опел“, собственост на Р. Р., не били достатъчни, за да докажат, че
именно подс.М. е извършителят на това деяние. Не било открито оръжието, с
което били причинени огнестрелните наранявания. При установеното
физическо и психическо състояние на подсъдимия, невъзможна и нелогична
била обвинителната теза, че след като извършил престъплението, М. се
опитал да скрие и да се освободи от трупа на убития. Поради тези
съображения моли да бъде постановена оправдателна присъда, с която
подс.М. да бъде признат за невиновен в извършването на това престъпление,
както и да бъдат отхвърлени гражданските искове. Като алтернатива, в
случай, че бъде признат за виновен подс.М., то имало достатъчно
доказателства, че той е действал в състояние на силно раздразнение, което
било продиктувано от поведението на пострадалия. Двамата постоянно /не
само във фаталния ден, употребявали алкохол и ставали агресивни един към
друг. В случая бил възникнал спор между двамата за кражба на желязо от
двора на подсъдимия, който спор останал неразрешен, но оказал голямо
влияние у подсъдимия и евентуално това го подтикнало към тези действия.
При това положение, деянието следвало да се преквалифицира от такова по
чл.116 ал.1 т.6 от НК, в такова по чл.118 вр. с чл.116 ал.1 т.6 от НК и подс.М.
да бъде признат за виновен по това по-благоприятно обвинение, като бъде
намален размера на наложеното му наказание.
Посочва се също, че постановената присъда е и явно несправедлива, тъй
като наказанието макар и определено към минимума, с оглед на наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало,
3
възраст, здравословно състояние, начин на живот и социален статус, както и
поведението на жертвата, водели до извод, че наказанието е прекомерно
тежко и това следвало да бъде отчетено и коригирано. В този смисъл се моли
да бъде постановено решението на въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на
обвинението изразява становище, че от събраните в хода на проведеното
първоинстанционно съдебно следствие и доказателствените материали, както
и от проведеният пред въззивният съд разпит на св.Р., е било установено с
категоричност както описаната фактическа обстановка, съдържаща в себе си
елементите на извършеното престъпление, което е било правилно
квалифицирано, така и авторството на деянието. При определянето на
наказанието, съдът правилно бил преценил смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по отношение на подс.М.. Моли да бъде потвърден
първоинстанционният съдебен акт.
Повереникът на гражданските ищци Ц. Р., Р. Р. и К. Р. – адв.Г. моли да
бъде постановен съдебен акт, с който изцяло да бъде потвърдена присъдата на
първоинстанционния съд. Изразява становище, че присъдата е
законосъобразна, обоснована и правилна. В мотивите си, първостепенният
съд анализирал в дълбочина всички факти и обстоятелства, както и цялата
доказателствена маса, съдържаща се в кориците на делото, която безспорно и
категорично доказвала виновността на подс.П. М. за смъртта на Р. Р..
Загубата и болката на близките на Р. е неизмерима в човешки и житейски
план, поради което моли да бъде потвърдена присъдата на ОС Перник. Моли
да бъдат присъдени направените разноски от гражданските ищци пред
апелативната инстанция в размерът, посочен в представените пълномощни.
Защитата на подс.М. – адв.В. поддържа депозираната жалба срещу
атакуваният съдебен акт. В жалбата били описани накратко исканията, които
моли да бъдат уважени, ако бъдат приети за основателни. Защитата посочва,
че нямат претенции по отношение на държането на боеприпасите, тъй като е
било безспорно доказано, че на 29-ти април в с.***, подс.М. е държал
4
незаконни боеприпаси, което било установено с всички доказателствени
средства. Деянието и авторството били безспорно установени, тъй като никой
друг не живеел на този адрес, на който те са били намерени. Възраженията са
насочени срещу другото престъпление, в извършването на което подс.М. е
бил признат за виновен. Защитата посочва, че трудно контактува с
подсъдимия, поради което е искал изготвяне на подробна СПЕ. Посочва, че в
предходното разглеждане на делото, подс.М. е дал едни обяснения, които се
опитва да потвърди в някаква версия пред САС. Вкарва други лица, за които
твърди, че са били на мястото и евентуално са извършили престъплението.
При разглеждането на делото пред ОС Перник, подс.М. е дал обяснения, че е
стрелял по пострадалия при самозащита с пистолет, в които обяснения
защитата не вижда нищо смислено. Изразява становище, че независимо от
всичко, авторството на деянието по чл.116 от НК не е било доказано по
безспорен начин, липсвали достатъчно косвени доказателства, от които да
може да се направи обосновано предположение, че М. е извършител на
престъплението. Обръща се внимание на неговата физика – че е трудно
подвижен и ако е извършител на престъплението, едва ли би могъл да
извърши всички тези действия, които твърди прокуратурата – да се освободи
от трупа, да го натовари в автомобила, да го изостави някъде. Изразява се
съмнение, че подсъдимият е направил това сам. Поради това, че не е било
доказано авторството на деянието, се моли да бъде постановена оправдателна
присъда. Ако пък се приеме, че присъдата е правилна, то се моли да бъдат
разгледани алтернативните искания, например за извършено престъпление
при афектно състояние, тъй като имало доказателства, че подсъдимият и
убития макар и заедно по цял ден, живеели в постоянен антагонизъм.
Очевидно било, че това се дължало на употребата на алкохол, което било
безспорно доказано от химическата експертиза, направена на пострадалия.
Ако се приеме, че подс.М. е виновен, то се моли да бъдат взети при превес
смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, възрастта му,
моментното му състояние и годините. Според защитата, пос.М. не изглеждал
добре здравословно – физически и психически. Поддържа подадената жалба.
Подс.П. М. в своя защита пред въззивния съд поддържа казаното от
служебния му защитник. Реализирайки правото си на последна дума, заявява,
5
че не е виновен и оставя на съда да реши.
Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата, като прецени
становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с
атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната
проверка, намери за установено следното:
По време на първоинстанционното съдебно следствие било установено,
че подс.П. В. М. е роден на ********г. в с.***, общ.***, област ***, живущ в
с.***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, ЕГН **********.
Подс.М. живеел сам в имота си в махала „***“ на с.***, община ***,
където в съседство имал къща пострадалия Р. Р.. Подс.М. бил пенсионер и се
занимавал с животновъдство.
Пострадалият Р. живеел в гр.София със семейството си. След като се
пенсионирал през 2013г., започнал често да ходи в семейната вила в с.***,
махала „***“, където прекарвал летата. Със съпругата си планирали, след
нейното пенсиониране да заживеят постоянно в селото. Р. се занимавал и със
земеделие. В селото поддържал контакти с подс.М. и със св.К. С., който
живеел в махала „***“.
Установено било, че подс.М. и Р. се виждали всеки ден. Подсъдимият
ходел в дома на Р. и двамата заедно пиели алкохол всяка вечер. Те спорели и
често се карали, но на другата вечер отново се събирали.
На 07.04.2017г. пострадалият отишъл в с.*** с автомобила си – джип
„Опел Фронтера“ с ДК №********, с намерение да прекара там лятото.
Поддържал връзка със съпругата си по телефона ежедневно. В периода преди
инкриминираното деяние, Р. й се оплакал по телефона, че като се напие
подс.М. ставал заядлив и злобен, заплашвал го, че ще извади пушката, макар
между двамата да нямало конкретен конфликт.
През деня на 28.04.2017г., подс.М. отишъл при Р. видимо употребил
6
алкохол и го обвинил, че иска да го отрови с ракия, но до по-сериозен
конфликт не се стигнало. Вечерта на този ден, около 20.00ч. двамата съседи
били отново заедно в дома на Р. и консумирали алкохол. Пострадалият Р.
позвънил на съпругата си Ц. Р. и докато разговаряли, тя чула гласа на
подс.М., при което разбрала, че двамата с мъжа й са заедно в семейната вила.
В един момент, докато Р. разговарял по телефона, подс.М. излязъл от стаята и
отишъл в имота си, където от неустановено място взел незаконно
притежавано ловно оръжие – пушка /неустановена по делото/.
След разговорът със съпругата си, Р. се обадил по телефона на приятеля
си св.К. С., на когото също се оплакал, че предишната вечер се скарали с
подс.П. М. заради обвинението на последния, че бил откраднал желязо, а на
другия ден, през деня дошъл при него подпийнал и го обвинил, че иска да го
отрови с ракия.
Докато пострадалият Р. разговарял по телефона със св.С., подс.М. се
върнал обратно в дома му с насочена към него пушка. Свидетелят К. С. чул
пострадалия да вика: „Ето го, иде П. и пушка е насочил към мене“. След това
свидетелят чул силен писък по телефона и връзката прекъснала.
Подс.М. възпроизвел срещу Р. общо три последователни изстрела,
установени от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Един от
изстрелите бил в областта на корема, от който пострадалият паднал на земята,
но бил жив, вторият изстрел бил в гръдния кош и третият бил в главата, към
който момент пострадалият вече бил мъртъв.
След произведените изстрели, подс.М. натоварил трупа на Р. в неговият
автомобил /джип „Опел Фронтера“/ и го откарал в местността Маринов дол,
където го свалил и изхвърлил недалеч от колата. Изоставил автомобила на
място и се върнал бързо в къщата на Р.. Там измил с вода следите от кръв по
пода в стаята и по бетоновата площадка, където пострадалият обикновено
паркирал колата. Почистил пода и в собствената си къща, за да заличи
всякакви следи от кръв и кал. Изхвърлил пушката, с която извършил
деянието.
След като телефонът прекъснал, св.К. С. направил няколко неуспешни
опита да се свърже с Р.. Позвънил на св.Г. Й. – братовчед на пострадалия,
7
който живеел в съседното село Видрар, като му обяснил какво е чул и го
помолил да отидат заедно двамата до дома на Р..
Св.Г. Й. тръгнал заедно с дъщеря си св.И. П. и нейната кола, като пътьом
взели и св.С. и отишли до дома на Р.. Там видели, че къщата свети, било
отключено, а ключът бил на външната врата. Двамата мъже влезли в къщата и
видели, че телевизора работи. Възприели също така, че на циментовия под
имало три мокри петна, сякаш някой е мил скоро.Св.П. видяла, на прага
червена следа, приличаща на кръв. Тримата забелязали, че джипът на Р. не е
пред къщата, а на бетоновата площадка, където обикновено бил паркиран,
имало мокро петно. Тримата започнали да го търсят в региона – първо в
комплекса в с.***, после в кръчмата в с.Декьовци, след което около 23.00ч.
отново се върнали в къщата му. Св.Й. и дъщеря му останали при къщата, а
св.С. отишъл и довел подс.М. при тях. На въпросът къде е Р., подсъдимият
отговорил, че не знае и не го е виждал от обяд.
Св.Г. Й. се обадил на тел.112 и обяснил за случая. На сутринта на другия
ден – 29.04.2017г., св.С. се обадил на св.А., който бил районен инспектор към
ПУ Трън и го известил за изчезването на Р. и за това, което чул /по телефона/.
Св.А. заедно със свой колега пристигнал веднага на място – в дома на Р. и
също възприел, че има кръв по тревата и бетоновата площадка пред входната
врата. Полицейските служители отишли в дома на подс.М. и го разпитали,
като на въпросите знае ли къде се намира Р. и какво е правил, подсъдимият не
отговарял. Св.А. забелязал, че подът в къщата на подсъдимия е мокър, а
самият той започнал да изглежда притеснен. Мотивирани от това,
полицейските служители качили подсъдимия в служебния автомобил и
предприели обиколка на околността. Наближавайки местността Маринов дол,
подс.М. казал, че му става лошо. Преминавайки през мост в района, те видели
труп и автомобил и се обадили в управлението.
При извършения оглед било установено, че това е трупът на Р. Р. и
автомобила е неговия.
Същият ден, органите на досъдебното производство извършили оглед и
в дома на подс.М.. Там намерили и иззели синя найлонова торбичка,
съдържаща пластмасова кутийка с 50 броя патрони кал.5,6 мм, картонена
кутийка, съдържаща зеленикаво зърнообразно вещество, множество патрони,
8
гилзи и проектили, метално устройство. От заключението на изготвената
дактилоскопно-балистична експертиза било установено, че иззетите предмети
са ловен патрон 16-ти калибър, 52 бр. бойни патрони кал.22 LR, снарядена
гилза от ловен патрон 12-ти калибър, 4 бр. гилзи от патрони ал.22 LR
/неотстреляни/, 2 бр. гилзи 12 калибър /неотстреляни/, 34 бр. капсул-
възпламенители тип „Жевело“.
По отношение на подс.М. била назначена двойна съдебна психолого-
психиатрична експертиза /т.2 л.134 д.п./ и тройна СППЕ /назначена в
съдебното производство от предходен състав на ОС Перник/. От
заключенията на двете експертизи е било установено, че подс.М. не страда от
психично заболяване и не се води на отчет към психиатрично отделение към
МБАЛ „Р.Ангелова“ гр.Перник. По време на извършване на престъплението –
28.04.2017г. е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да
ръководи постъпките си. С оглед на цялостното му психическо и физическо
състояние, подс.М. към момента на деянието е бил в състояние правилно да
преценява реалната действителност и да взема адекватни решения.
Експертите установили, че подс.М. трудно контролира своя гняв и
раздразнение, склонен е да прибягва към физическа агресия когато бъде
предизвикан или провокиран от друг, а същевременно се води изключително
от желанията си и предпочита да действа така, както му хрумне в момента.
Според експертите, подс.М. е извършил деянието в състояние на умерена
степен на просто алкохолно опиване и силно раздразнение, без да се е
достигнало до степен на физиологичен и патологичен афект.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, било
установено, че смъртта на пострадали Р. се дължи на огнестрелните рани в
областта на гръдния кош и корема, довели до нараняването на жизненоважни
органи и системи и причинили остра кръвозагуба. Леталният изход е
настъпил сравнително бързо, от порядъка на минути и е бил неизбежен.
Огнестрелното нараняване в областта на главата е причинено послесмъртно и
няма отношение към причините за настъпването на смъртта. Огнестрелните
наранявания в областта на гръдния кош, корема и главата, по своята
морфологична характеристика отговарят да са причинени от ловно оръжие.
Към момента на настъпване на смъртта, Р. се е намирал в средна степен на
алкохолно опиване – 1,74 промила алкохол в кръвта, установено от
9
заключение на химическата експертиза.
Първостепенният съд е възприел така описаната фактическа
обстановка след като направил оценка на събраните доказателства и
доказателствени средства и въз основа на тях изградил своите правни изводи.
Въззивната съдебна инстанция при извършената проверка не намери
основания за изменение на приетото от фактическа страна.
Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем
доказателствен материал, необходим за правилното изясняване на делото от
фактическа страна. Това той е сторил при спазване на предвидения
процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и възможността на
базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото
факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените
средства е позволило на съдебния състав да направи и верни правни изводи,
които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Релевантните факти са
изведени въз основа на анализ на доказателствената съвкупност, като в тази
насока не се констатират пропуски, подценяване или надценяване на едни
доказателства за сметка на други, нито пък превратното им тълкуване, не
според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е
изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно,
така и в съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от
тях кредитира и кои не и по какви причини, след което е изложил своите
съображения, отговорил е на направените от подсъдимия и защитата му
възражения и е аргументирал становището си във връзка с реализирането на
наказателната отговорност на подсъдимия.
Датата, часът на деянието, авторството на подсъдимия в извършване на
деянието и настъпилите общественоопасни последици са били установени по
категоричен и несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие
гласни, писмени и веществени доказателства и експертните заключения по
категоричен и непротиворечив начин от изброените по-долу доказателства.
Решаващият съд се е позовал на показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели, а именно А. А., К. С., Г. Й., И. П., Ц. Р., К. Р.
10
и Р. Р., както и частично от обясненията на подс.М.. За установяване на
фактите по делото, съдът взел предвид и писмените доказателства,
приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, както и от заключенията на
изготвените експертизи – съдебно-балистична, съдебно психолого-
психиатрична, физико-химична, комплексна дактилоскопно-балистична и
съдебно-медицинска, както и резултат от одорологическо изследване и
химическо изследване, които били приети по реда на чл.373 вр. чл.283 от
НПК след изразено съгласие на подсъдимият и неговия защитник по чл.371
т.1 от НПК. Веществените доказателства били приобщени към
доказателственият материал по реда на чл.284 от НПК. От посочените
доказателства безспорно е било установено авторството на деянието,
механизмът на извършването му и формата на вината.
Пред въззивната съдебна инстанция бе проведено съдебно следствие, в хода
на което бе извършен допълнителен разпит на св.Ц. Р. за уточняване на
обстоятелства около разговорът, който е провела със съпруга си вечерта към
20.15ч., непосредствено преди инкриминираното деяние. Св.Р. бе
категорична, че докато е говорела със съпруга си, е чула гласа на подс.М.,
който обикновено седял на пейката под навеса в домът им в с.***. Уточнява,
че подсъдимият непрекъснато е пребивавал в къщата им когато били там и те
го посрещали като съсед, като приятел.
Пред първостепенният съд е бил проведен разпит на св.Р., но тогава не е
било споменато обстоятелството, че е чула гласът на подс.М., вечерта докато
е разговаряла със съпруга си по телефона. Това е било казано от нея при
разпитът й в хода на досъдебното производство, но показанията й не са били
приобщени от първоинстанционния съд по предвиденият в НПК ред. Съдът
се е позовал на казаното от нея на досъдебното производство, но без да спази
процесуалният ред за това. Поради тези причини, контролната съдебна
инстанция проведе допълнителен разпит на св.Р., която добросъвестно
разказа известните й обстоятелства. Изнесените от нея данни потвърждават
установената от първостепенния съд фактическа обстановка.
Въззивната съдебна инстанция напълно кредитира казаното от нея, тъй като
то е идентично с казаното пред органите на досъдебното производство, а
освен това и подкрепено от останалия доказателствен материал, в частност от
11
показанията на св.С..
Именно от показанията на свидетелите Цв.Р. и К. С. е било установено, че
между подс.М. и Р. Р., в период непосредствено преди инкриминираното
деяние, е имало чести скандали. Пострадалият Р. се е оплаквал на съпругата
си и приятеля си от агресивното поведение на подсъдимия и безпричинните
му обвинения. Показания в тази насока, макар и косвено е дал и св.А. А..
Както бе посочено, св.Р. заявява, че непосредствено преди убийството, при
проведен разговор със съпруга си, тя е чула гласа на подс.М. и е разбрала, че
той е в тяхната къща. От своя страна, св.С. установява събитията точно преди
самото убийство, тъй като пострадалият му звъннал и му се оплакал, че
предишния ден са се скарали с подс.П. М.. Св.С. чул, че Р. му казал: „Ето го
идва П., носи пушка и се цели в мен“, след което последвал страшен писък и
връзката прекъснала. Св.С. не могъл повече да се свърже с пострадалия Р..
Същата вечер, св.С., св.Й. и св.П. пристигнали в дома на жертвата и
установили, че къщата е осветена и отключена, а телевизорът работи. Те
видели следи от почистване и тъмни петна на прага отпред пред сградата, за
които от заключението на ДНК експертизата било установено, че
представляват кръв, която произхожда от убития Р.. От заключението на
същата ДНК експертиза било установено, че подс.М. е бил в дома на жертвата
/т.9.5./, тъй като негов биологичен материал е бил намерен по вещи иззети
оттам.
От показанията на полицейският служител св.А., който пръв посетил
местопроизшествието на 29.04.2017г., било установено, че подс.М. бил
видимо притеснен при поставените му въпроси за местонахождението на
жертвата. При направеният обход на района, с наближаване на мястото,
където по-късно бил установен трупа на Р., подс.М. започнал все по-усилено
да съобщава, че му е лошо, докато накрая се „изпуснал“.
Правилно и законосъобразно първият съд е дал вяра изцяло на показанията
на свидетелите С., Й., П. и А., след като ги съпоставил както помежду им,
така и със събраните писмени доказателства. Според въззивната съдебна
инстанция, показанията на посочените свидетели са непротиворечиви,
последователни, логични и подробни. От тях се установяват идентични
12
фактически обстоятелства относно хронологията на събитията, които те са
възприели.
С особено внимание първостепенният съд е обсъдил показанията на
свидетелите Ц. Р. – съпруга на убития, на св.Р. Р. и К. Р., съответно дъщеря и
син на Р., именно поради родствените им отношения. Те дават показания за
отношенията на убития Р. и подс.М., както и за това, което са видели при
пристигането си в с.*** на 29.04.2017г. В този смисъл, казаното от тях е
идентично с данните, черпени от показанията на свидетелите С., Й., П. и А..
От друга страна, св.Ц. Р. разказва пред въззивната съдебна инстанция, че
ежедневно се е чувала със съпруга си, а във вечерта на извършеното
престъпление около 20,15ч., при проведения разговор с него, е чула гласът на
подс.М. и е разбрала, че той е в къщата им.
Поради това, че не е установил противоречия между показанията на
близките роднини на пострадалия и показанията на другата група свидетели,
правилно първостепенният съд е дал вяра на казаното от всички тях. Това
обстоятелство бе установено и от контролната съдебна инстанция, която
извършвайки служебна проверка, констатира, че показанията на всички
описани по-горе свидетели са еднопосочни, логични и последователни, и не
на последно място подкрепени от събраните писмени доказателства по делото
– протоколи за оглед и експертни заключения.
С необходимата задълбоченост и ръководен от принципа за двойнствената
природа на обясненията на подсъдимия – на средство за защита и
доказателствен източник, решаващият съд ги е подложил на внимателен
анализ. В резултат на това, съдът се е доверил на обясненията на подс.М. само
в частите, в които е посочил, че на 28.04.2017г. е бил в дома на пострадалия Р.
и че е възпроизвел изстрел, насочен към него. Само тези посочени факти
намират подкрепа в останалия събран по делото доказателствен материал. В
останалата им част, обясненията на подс.М. са противоречиви, логически
несвързани, хаотични и правилно са били възприети от първия съд като опит
за изграждане на защитна позиция.
Противоречиви и несвързани обяснения бяха дадени от подс.М. и пред
въззивната съдебна инстанция. Разказаното от него, в което конспиративно се
намесват мъже и жени не намира абсолютно никаква подкрепа в събраните
13
доказателства. Обсъждайки горното, следва да се имат предвид заключенията
на двете психолого-психиатрични експертизи по отношение на подсъдимия,
според които при него има стремеж да се представи в максимално
благоприятна светлина, да изопачава или премълчава истината, проявявайки
неискреност, като обмисля внимателно въпросите и се стреми да заобикаля
тези, които го изобличават.
Обсъдени са били от решаващият съд и резултатите от одорологическото
изследване, извършено от в.л.И.. Според него, мирисовите следи, иззети от
автомобила на жертвата на 29.04.2017г., са идентични с тези на подс.М..
От заключението на физико-химическата експертиза било установено, че
по проектила, иззет от трупа на жертвата са регистрирани капсулни
микроследи от олово, калай и антимон. Същите микрочастици били
регистрирани и в пробите, иззети от десен ръкав на яке и панталон,
собственост и иззети от подс.П. М.. С тези дрехи той е бил облечен към
момента на извършване на престъплението.
Първостепенният съд е отговорил на доводите на защитата, според която
след като не е било открито оръжието, с което е било извършено
престъплението, то последното е недоказано. Въззивната съдебна инстанция,
както и първостепенният съд установи, че разследването по делото е било
проведено обективно и пълно, като са били събрани всички възможни
доказателства. Безспорно е, че средството за извършване на престъплението е
едно от най-важните, но то няма изначално установена доказателствена
стойност и липсата му сама по себе си не означава автоматично
невъзможност за доказване на авторството на конкретно престъпление. В
настоящият случай са били събрани достатъчно доказателства, въз основа на
които са били безспорно установени както престъплението, така и авторът
му. Цялата доказателствена съвкупност по един ясен, логичен и
непротиворечив начин изяснява механизма на убийството и авторството от
страна на подс.М..
От заключението на съдебно-медицинската експертиза е било категорично
установено, че смъртта на пострадалия Р. е била причинена от огнестрелни
наранявания в гръдния кош и корема, довели до нараняване на конкретно
описаните жизненоважни органи и остра кръвозагуба. По своята
14
морфологична характеристика, тези наранявания установяват средството на
престъплението като ловно оръжие. Намереният проектил в трупа на Р. е
свързан безспорно чрез съставните му микрочастици с изстрел, произведен от
подс.М., тъй като микрочастиците, намерени върху дрехите му /яке и
панталон, описани по-горе/ са със същия състав.
Въз основа на описаната фактическа обстановка и анализираните
доказателства, първостепенният съд законосъобразно е приел, че с деянието
си подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по
чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК.
В подкрепа на този извод, а и в отговор на доводите на защитата, че
деянието не е безспорно доказано, тъй като няма достатъчно косвени
доказателства за това, съдът счита, че следва да изброи следните
доказателства, които анализирани в своята взаимовръзка и последователност,
водят до единствено възможният извод, че подс.М. е автор на
престъплението:
1. Вечерта преди убийството подс.М. е бил в дома на Р. Р..
2. В 20.15ч. Р. се обадил на съпругата си св.Ц. Р., която чула гласа на
подс.М. и разбрала, че той е в къщата им.
3. След това Р. Р. провел разговор със св.К. С., като му се оплакал от
подсъдимия и в следващия момент казал: “Ето го, иде П. и пушка е
насочил към мене“.
4. Св.С. чул силен писък по телефона и връзката прекъснала.
5. От заключението на СМЕ, изследвала нанесените наранявания и
изваденият проектил от тялото на Р., било категорично установено, че
нараняванията са причинени от огнестрелно ловно оръжие.
6. Проектилът в трупа на Р. е свързан безспорно чрез съставните му
микрочастици с изстрел, произведен от подс.М., тъй като
микрочастиците, намерени върху дрехите му /яке и панталон, носени
същия ден и описани по-горе/ са със същия състав – олово, калай и
антимон.
7. Същата вечер свидетелите С., Й. и П. отишли в дома на Р. и видели, че на
циментовия под има три мокри петна, както и червена следа на прага,
приличаща на кръв. На бетоновата площадка, където Р. си държал
15
джипа, имало мокро петно, а автомобилът го нямало.
8. На следващия ден, полицейският служител А. видял в дома на Р. кръв по
тревата и бетоновата площадка пред входа, а в дома на подс.М. – че
подът е мокър.
9. На зададените му въпроси от полицейските служители, подс.М. не
отговарял и изглеждал притеснен.
10. Резултатите от одорологическото изследване, извършено от в.л.И.,
според което мирисовите следи, иззети от автомобила на жертвата на
29.04.2017г., са идентични с тези на подс.М..
Разгледани в своята последователност и взаимовръзка, описаните
доказателства водят до единствено възможният извод, че убийството на Р. Р. е
било извършено от подс.П. М.. По делото няма доказателства, които да
оборват този извод или да внасят съмнение в него. Защитата навежда довод,
че подс.М. е възрастен и в недобро здравословно състояние и следователно не
би могъл да изнесе и пренесе в колата му трупа на Р.. Следва да се има
предвид, че деянието е било извършено през 2017г., т.е. подсъдимият е бил с
три години по-млад, а за негови здравословни проблеми се акцентира едва в
хода на наказателното производство. Именно поради тези съображения не
могат да бъдат споделени доводите на защитата.
Правилно първостепенният съд е приел, че не са налице основания за
приложение на привилегированият състав на чл.118 от НК, като се е позовал
на ППВС №2/1957г., съгласно което „силното раздразнение е състояние на
физиологичен афект, при което съзнанието на извършителя е овладяно до
такава степен от неговите чувства, че волята му се определя предимно от тях.
Способността на дееца да ръководи постъпките си е значително ограничена,
но не е напълно изключена“. Освен това, състоянието на физиологичен афект
трябва да бъде предизвикано от някое от уредените изчерпателно в закона
неправомерни действия на пострадалия – насилие, тежка обида, клевета,
друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно
да настъпят тежки последици за субективните права и законни интереси на
дееца или на негови ближни.
При описаната по-горе фактическа обстановка, според въззивната съдебна
инстанция, не са налице основания за приложение на привилегирования
16
състав по чл.118 от НК. От заключението на тройната СППЕ се установява, че
деянието е било извършено от подс.М. в състояние на силно раздразнение, но
не се е стигнало до разгръщането му нито във физиологичен, нито в
патологичен афект. Няма данни това силно раздразнение да е предизвикано
от пострадалия Р., но гласните доказателства установяват, че именно подс.М.
е бил водещата страна в конфликтите между него и жертвата. Според
свидетелите С. и А. пострадалият е бил кротък и уравновесен човек, а
подсъдимият агресивен.
Налице е и квалифициращият състав по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК –
убийството е извършено „с особена жестокост“. Този състав е налице, когато
при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост,
ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток
човек. Правилно е било посочено от първостепенният съд, че според
заключението на тройната СППЕ подс.М. е склонен към отмъщение,
антисоциални нагласи и занижен контрол над импулсивността си.
Изложеното намира подкрепа в механизма, по който е извършено деянието –
подсъдимият е напуснал дома на пострадалия Р., отишъл е до своята къща,
взел е оттам огнестрелно ловно оръжие /заплашвал е убития, че ще извади
пушката/ и се е върнал обратно с ясната цел да го използва. След това е
произвел три изстрела, като според заключението на СМЕ, който и да било от
първите два изстрела е бил годен да причини смъртта на жертвата. Подс.М. не
е знаел дали Р. е вече мъртъв, поради което е произвел контролен трети
изстрел в главата му. Това поведение характеризира подсъдимият като
особено жестока личност. Не на последно място, той е положил усилия да
заличи следите от извършеното деяние, да укрие трупа, както и оръжието и е
мълчал когато свидетелите С., Й. и П. са го питали дали знае къде е Р.. Не е
дал отговор и на полицейските служители, които на следващия ден са го
питали за съседа му.
От обективна страна, подс.М. е извършил деянието чрез действие –
произвел е изстрели с огнестрелно оръжие в части от тялото на пострадалия,
където се намират жизненоважни органи.
От субективна страна, подс.М. е извършил деянието при пряк умисъл. Това
се установява от извършените от него действия – отишъл е до дома си, взел е
17
незаконно притежавано ловно оръжие, върнал се е обратно в дома на
пострадалия и незабавно е произвел изстрели. Подсъдимият е съзнавал, че
действа със средство, годно да причини смърт и е искал настъпване на такава,
тъй като освен че се е прицелил в части от тялото, където се намират
жизненоважни органи, е произвел и контролен изстрел в главата на Р. Р..
При индивидуализиране на наказателната отговорност, първостепенният
съд е оценил като смекчаващи вината обстоятелства възрастта и
здравословното състояние на подс.М., както и по-голямата продължителност
на производството, не по вина на подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства били приети проявената
упоритост при извършване на деянието, опитът за заличаване на следите от
престъплението, укриването на жертвата и средството на престъплението,
фактът, че е бил в приятелски отношения с пострадалия и постоянно е
пребивавал в домът му.
Така, при съобразяване с индивидуалните особености на подсъдимия и
обществената опасност на извършеното престъпление, както и съобразявайки,
че при предходно разглеждане на делото е било определено такова по вид и
размер наказание и не е бил подаден протест и не може да се утежнява
положението на подсъдимия, първостепенният съд определил на подс. П. М.
наказание от 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода.
Въззивната съдебна инстанция не намери основания да бъде ревизирано
така определеното по вид и размер наказание, каквито доводи бяха наведени
от защитата на подсъдимия. Това наказание напълно съответства на тежестта
на извършеното престъпление, както и на индивидуалните особености на
подсъдимото лице, които бяха посочени по-горе и разгледани като
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Механизмът на извършеното
деяние, с което е било отнето най-ценното човешко благо – животът, както и
поведението на подсъдимия след извършване на деянието, не дават основание
за смекчаване на и без това снизходително определената санкция /при
предходно разглеждане на делото/. Въззивната съдебна инстанция счита, че
така определената по вид и размер санкция би могла да изпълни целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
18
По отношение на второто повдигнато обвинение на подс.М. – за извършено
престъпление по чл.339 ал.1 от НК страните не оспорват установената
фактическа обстановка. Безспорно е било установено, че на 29.04.2017г. в
дома си в с.***, община ***, подс.М. е държал ловен патрон 16-ти калибър,
52 бр. бойни патрони кал.22 LR, снарядена гилза от ловен патрон 12-ти
калибър, 4 бр. гилзи от патрони ал.22 LR /неотстреляни/, 2 бр. гилзи 12
калибър /неотстреляни/, 34 бр. капсул-възпламенители тип „Жевело“, без да
има за това надлежно разрешение. От заключението на назначената съдебно-
балистична експертиза било установено, че описаните вещи са годни
боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ. Било установено, че в къщата, подс.М.
живеел сам.
От обективна страна, подс.М. държал в дома си годни боеприпаси без
надлежно разрешение. От субективна страна, деянието е извършено при
евентуален умисъл, тъй като подсъдимият съзнавал, че държаните от него
патрони, гилзи и възпламенители са годни боеприпаси, съзнавал е, че няма
право да ги държи, без надлежно разрешение, но въпреки това е допуснал
този общественоопасен резултат.
При определяне на наказателната отговорност за това деяние, първият съд е
взел предвид като смекчаващи вината обстоятелства възрастта и
здравословното състояние на подс.М., както и продължителността на
наказателното производство, не по вина на подсъдимия. Като отегчаващи
обстоятелства, съдът е приел броят и вида на установените боеприпаси, както
и това, че е държал годно ловно оръжие, с което е било извършено деянието
по чл.116 от НК. Така, при условията на чл.54 от НК, съдът приел, че на
подс.М. следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 2 /две/ години, като преценил, че ще бъдат изпълнени целите на
наказанието съгласно чл.36 от НК. Контролната съдебна инстанция не намира
основания за корекция на така определеното наказание, като счита, че то е
справедливо отмерено и съобразено с индивидуалните специфики на
деянието и дееца.
На осн.чл.23 от НК, съдът правилно и законосъобразно е определил едно
общо наказание на подс.М., а именно по-тежкото от двете наложени -
лишаване от свобода за срок от 15 /петнадесет/ години, което на осн.чл.57
19
ал.1 т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
На осн.чл.59 ал.1 от НК, съдът приспаднал от срока на наложеното
наказание, времето, през което подс.П. М. е бил задържан под стража,
считано от 02.05.2017г. да 15.12.2017г., както и времето, през което е бил с
мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 15.12.2017г. до
21.08.2018г.
Първостепенният съд е бил сезиран и с предявени граждански искове от
наследниците на убития Р. Р. за обезщетения за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на извършеното по чл.116 от НК престъпление. Безспорно е
било установено, че подс.М. е извършил престъпление като е причинил
умишлено смъртта на Р. Р. и извършеното е в пряка причинна връзка с
настъпилите вреди за всеки един от гражданските ищци – Ц. Р. – съпруга, Р.
Р. – дъщеря и К. Р. – син. Установено е било по делото, че между убития Р. и
неговите наследници са съществували близки емоционални отношения,
характерни за роднини от такъв порядък. Съпругата му е планирала след
пенсионирането си да се преместят заедно в с.***, където спокойно да
изживеят старините си. Св.Ц. Р., както и децата Р. и К. са изживели тежко
смъртта му, а когато тя е насилствена, страданието е още по-голямо и мъката
им продължава. Въз основа на изложеното, правилно първият съд съобразно
принципът за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД е преценил, че
обезщетение в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, ведно със законната
лихва, считано от 29.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата за
всеки един от тримата наследници би могло да компенсира претърпените от
тях неимуществени вреди. Следва да се има предвид, че болката и
страданията са трудно оценими и никога не може да се постигне напълно
удовлетворение.
Въззивната съдебна инстанция намира, че и в тази част, присъдата на
първостепенният съд е правилна и законосъобразна.
Правилно съдът се е произнесъл относно веществените доказателства, както
и за направените по делото разноски.
Следва да бъде осъден подс.М. да заплати направените от гражданските
ищци Ц. Р., Р. Р. и К. Р. разноски за процесуално представителство пред
20
апелативната инстанция, съобразно представените три броя пълномощни – по
300 лева за всеки от тях.
Въззивната съдебна инстанция не намери да са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, които да налагат отмяна на атакуваният
съдебен акт, поради което той следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното и на осн.чл.334 ал.1 т.6 от НПК, Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №9 от 11.06.2020г., постановена от
Окръжен съд Перник по нохд №15/2020г.
На осн.чл.189 от НПК осъжда подс.П. В. М. с установена самоличност да
заплати направените по делото разноски пред апелативната инстанция от
гражданските ищци Ц. Р., Р. Р. и К. Р. за повереник в размер на по 300
/триста/ лева за всеки от тях, както и по 5.00 лева държавна такса за всеки
издаден изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21