№ 11899
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110125464 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 98396/17.05.2022 г., уточнена с молба с
вх. № 108043/30.05.2022 г., с молба с вх. № 124419/16.06.2022 г. и с молба с
вх. № 140672/06.07.2022 г., по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от И. Е. Павлова -
Д.а, с която търси защита за себе си срещу П. Й. Д., за когото твърди, че е
неин съпруг. В молбата се сочат извършени спрямо молителката актове на
домашно насилие, като с оглед направеното от последната в молбата й от
06.07.2022 г. уточнение, и предвид разпореждането на съда от 12.07.2022 г.,
предмет на настоящото производство са актове, за които молителката търси
защита, а именно конкретни такИ. от 04.05.2022 г. и от 13.05.2022 г.,
подробно описани по време, място и начин на извършване. Излага се, че с
ответника живее под наем на адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.
178, вх. Д, ет. 6, ап. 36, както и че с тях живее дъщеря й от предишен брак –
Христина Гугушева, на 12-годишна възраст.
Ответникът се явява лично в откритото съдебно заседание, като оспорва
изцяло подадената срещу него молба, както и изложените в същата
фактически твърдения, като единствено не оспорва обстоятелството, че
същият е съпруг на молителката, както и че действително на 13.05.2022 г.,
около 07:45 часа сутринта, между тях се е състояла среща на автобусна
спирка на автобус № 90, ул. „Резбарска“, посока ж.к. „Сухата река“, но отрича
да е извършил описаните в молбата действия.
Със заповед за незабавна защита № 117 от 17.05.2022 г. съдът е наложил
мерки за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
По делото не се спори, че страните И. Е. Павлова - Д.а и П. Й. Д. са
съпрузи, поради което ответникът попада сред лицата, срещу които може да
се търси защита - чл. 3, т. 1 от ЗЗДН.
С протоколно определение от 28.09.2022 г. е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че на
13.05.2022 г., около 07:45 часа сутринта между страните се е състояла среща,
докато молителката е чакала на автобусна спирка в гр. София - на автобусна
спирка на автобус № 90, ул. „Резбарска“, посока ж.к. „Сухата река“, а
ответникът е спрял пред нея в този момент със своята кола.
По делото е разпитана свидетелят Радка И.нова Павлова, майка на
молителката, чийто показания съдът кредитира в обсъдените части, доколкото
кореспондират с останалите доказателства по делото, преценявайки ги по
реда на чл. 172 от ГПК. От същите съдът приема за установено по делото, че
на 05.05.2022 г. малолетната дъщеря на молителката е казала на свидетеля, че
предната вечер видяла, че ответникът е душил молителката и че много се
изплашила от това. Изложеното от детето било потвърдено и от молителката,
след като св. Павлова настояла да разбере повече за случилото се. При
разговора им св. Павлова забелязала зачервяване в предната част на врата на
И. Д.а. Детето разказало на свидетеля и за случай от 12 или 13 май, когато на
спирка на автобус № 90, докато с майка си изчаквала на спирката, ответникът
отправил заплахи, че ще ги убИ., че ще ги унищожава. Свидетелят посочва,
че многократно лично е виждала и чела съобщения до молителката,
изпращани от ответника, в които той заплашвал дъщеря й, че ще я
унищожава и че ще ги убИ.. Свидетелят излага и впечатленията си, съобразно
които счита, че дъщеря й чувствала притеснения да остава сама без детето си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирана страна, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН,
защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно
насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг; лице, с което се намира или е
било във фактическо съпружеско съжителство; лице от което има дете;
възходящ; низходящ, брат или сестра /т.е роднини по съребрена линия до
втора степен/; роднина по сватовство до втора степен, както и настойник,
попечител или приемен родител. Спазен е преклузивният срок по чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН, като молбата е подадена на 17.05.2022г., поради което е
процесуално допустима.
Съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие е основателна,
съображенията за която са следните:
Молителката в настоящото производство твърди извършени два акта на
домашно насилие, осъществени по отношение на нея на 04.05.2022 г. и на
13.05.2022 г. от ответника П. Й. Д., с когото са съпрузи и към първата дата
съвместно обитавали жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Хаджи
Димитър“, бл. 178, вх. Д, ет. 6, ап. 36, както и че с тях живеела дъщеря й от
предишен брак – Христина Гугушева, на 12-годишна възраст.
Описаните в молбата действия представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
физическо и психическо насилие спрямо молителката. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
2
ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”.
В производството по ЗЗДН тежестта на доказване е върху молителя
/пострадал или субституент/, като са допустими всички доказателствени
средства по ГПК – документи, свидетелски показания, експертизи, признания
и т. н. В чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН са предвидени и нарочни писмени
доказателствени средства. Документите по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН
могат да послужат за доказването само на настъпилите вредни последици от
насилническия акт /арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН/.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от
И. Павлова - Д.а, от която се установяват изложените в молбата й за защита
от домашно насилие твърдения, че на 04.05.2022 г., около 23:30 часа, в
съвместно обитаваното от страните жилище, ответникът е упражнил
физическо насилие спрямо молителката – хванал я с две ръце за шията и
започнал да я души, при което последната извикала, след което дъщеря й
видяла ситуацията и извикала към ответника да спре и се скрила в стаята си.
В същата се посочва, че на 13.05.2022 г. на автобусна спирка в близост до
блока си чакала заедно с дъщеря си автобуса, когато ответникът спрял пред
тях на около един метър и през отворен прозорец на колата крещял следните
думи: „Ще те смачкам, ще те съсипя, ще става още по-лошо!“, при което една
непозната жена на спирката се обърнала към ответника с думите „Ако не
спреш разправията с жената, ще извикам полиция!“, след което ответникът я
оставил и потеглил с колата.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е годно доказателствено средство по
смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, доколкото в нея се съдържа описание на
извършените действия на насилие от ответника спрямо молителката по време,
място и начин.
Ответникът не е оспорил, че към датата на първото заявено в сезираща
молба за извършено домашно насилие – 04.05.2022 г, страните са живели в
жилище с адрес в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 178, вх. Д, ет. 6, ап.
36. В подкрепа на твърденията в молбата относно извършеното деяние от
ответника на 04.05.2022 г., представляващо акт на домашно насилие, са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Павлова, които
изцяло кореспондират и допълват изложеното от молителката. При преценка
на показанията на свидетеля съдът съобрази родствените връзки на същата
със страните, но предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се
твърдения, както и на обстоятелството, че актът на насилие се е осъществил в
дома на страните и без преки свидетели на същия, не намира пречка да ползва
показанията при формиране на вътрешното си убеждение. Същите
пресъздават последиците на декларираните от молителката обстоятелства по
отношение на нея и малолетното й дете, съобразно които при срещата си с
молителката след процесния случай св. Павлова видяла зачервяване в
областта на врата на дъщеря си, а внучката й споделила, че ответникът е
душил майка й.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано по делото наличието на
агресивно поведение на процесната дата 04.05.2022 г. от страна на ответника
спрямо И. Павлова – Д.а, осъществено в съвместно обитаваното от страните
3
към тази дата жилище, извършено от П. Д. посредством стискане на врата на
молителката, като единствено появата на малолетното й дете е мотивирало
ответника да прекрати физическото нападение спрямо последната. Съдът
обосновава извода си въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в
която са описани деянията на ответника, срещу които се търси защита с
процесната молба, каквото е изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, а
съдържанието на декларацията не се оборва от останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът намира за доказан и актът на извършване на домашно насилие на
13.05.2022 г., изразяващ се в осъществена вербална агресия от страна на П. Д.
чрез отправяне на заплашителни думи спрямо молителката на обществено
място – на спирка на автобус № 90, в гр. София, на ул. „Резбарска“, с посока
на движение към ж.к. „Сухата река“.
Изложеното от И. Павлова – Д.а в представената декларация и
сезиращата молба и уточненията към нея се потвърждава от депозираните по
делото свидетелски показания, кредитирани от съда в частта, в която са
обсъдени, като последователни, логични и вътрешнонепротиворечиви,
доколкото пресъздават факти и обстоятелства, на които макар свидетелят да
не е бил очевидец, са й споделени от детето на молителката, присъствало на
случая. След като няма други доказателства относно визирания в молбата акт
на насилие, като взе предвид, че ответникът не оспорва обстоятелството, че
на 13.05.2022 г., около 07:45 часа сутринта между страните се е състояла
среща, докато молителката е чакала на автобусна спирка на автобус № 90, ул.
„Резбарска“ в гр. София, посока ж.к. „Сухата река“, а ответникът е спрял пред
нея в този момент със своята кола, представената декларация в частта й
относно процесната дата 13.05.2022 г., която е годно доказателствено
средство за осъществяване на акта на вербална агресия спрямо молителката,
доколкото съдържа надлежно описание на декларирания акт на домашно
насилие и доказателствената й сила не се опровергава с други
доказателствени средства. Освен това, с доклада по делото съдът на
основание чл. 154 от ГПК е указал на ответника доказателствената тежест,
като изрично му е дал указания, че следва да установи своите възражения, от
които черпи изгодни за себе си правни последици. Същият не е проявил
процесуална активност, за да опровергае изложените в декларацията
обстоятелства, поради което и посочените от него факти относно втората
процесна дата, съдът приема, че не са се осъществили.
Предвид изложеното, съдът намира, че безспорно се установява по
делото да са налице конфликтни отношения между страните, както и че на
процесните дати поведението на ответника да е ескалирало до степен на
физическа агресия и психическо насилие спрямо молителката, което
осъществява признаците на домашно насилие. При това положение,
установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация между
страните, съдът намира, че става въпрос за агресивно поведение, изразено от
страна на П. Д. към И. П., с действията на който е осъществено домашно
насилие, под формата на психическо и физическо такова. Съдът намира за
необходимо да отбележи, че обстоятелството, че и двата акта на домашно
насилие са извършени в присъствието на малолетното дете на молителката
завишават значително общественоопасните последици от деянието, които с
оглед ангажираните гласни доказателства, доказват и последиците от
насилието спрямо засегнатите лица.
4
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказани
двата акта на домашно насилие, осъществени спрямо молителката, описани в
молбата й за защита, и тяхното авторство, поради което и на извършителя
следва да бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице,
чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие
срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗЗДН) и мотивирането на самия
извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице (чл. 5, ал. 1, т.
5 и 6 от ЗЗДН). При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан
от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи
по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на двата акта на насилие, при
съобразяване на обстоятелството, че към момента на съдебното разглеждане
на делото страните живеят разделени, т.е извършителят и пострадалата вече
не обитават едно и също жилище, съдът намира за подходяща мярката за
защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН по отношение на молителката.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно
насилие на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН ще даде защита на
пострадалата, тъй като предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици ще
имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието. За посочената
мярка за защита не следва да се определя срок, тъй като задължението на
ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово
задължение и не е ограничено във времето.
На ответника следва да бъде забранено да се приближава до И. П. на
разстояние по-малко от 100 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗЗДН за срок от 6 месеца, считано от постановяване на настоящото решение.
Това е необходимо, за да се попречи на ответника да извърши спрямо
пострадалата нов акт на насилие, както и ще му се даде възможност да
преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН във всички случаи съдът с решението по чл.
15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лева.
Съдът, при преценката си относно размера на глобата, съобрази характера и
тежестта на извършеното от ответника, а от друга страна - липсата на
доказателства за доходите му, поради което намира, че следва да наложи
глоба в размер на минималния такъв, предвиден в закона, а именно: глоба в
размер на 200 лева, която ще осигури постигане целите на административното
наказание по чл. 12 от ЗАНН, като въздейства поправително на извършителя.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата
е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал.
1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителката.
При този изход на спора право на разноски има единствено молителката,
като същата е претендирала присъждането на такИ. в размер на сумата от 400
лева, представляваща адвокатски хонорар. Същевременно, в представеното по
делото пълномощно е вписано, че упълномощаването с конкретно посочените
5
права е срещу задължението на молителката да заплати възнаграждение
съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като не се
установява размерът на уговореното между И. Павлова – Д.а и адвоката й
адвокатско възнаграждение и начинът му на плащане, както и не са
представени доказателства, че възнаграждение в посочения в представения по
делото списък по чл. 80 ГПК размер действително е заплатено - по делото
липсват доказателства така посочената сума да е била реално заплатена,
включително и в пълномощното няма отбелязване същото да има характер и
на разписка за получаване на сумата. Предвид изложеното, доколкото
молителката не е доказала действителното извършване на претендираните
разноски, с оглед задължителното условие за присъждането им,
регламентирано в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС, то и искането на последната за тяхното присъждане следва
да бъде оставено без уважение.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
срещу П. Й. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Левски Г”, бл. 40,
ет. 2, ап. 10, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН П. Й. Д., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на лицето И. Е. Павлова - Д.а, ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Дружба-2”, бл. 404, вх. Б, ап. 66.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, на П. Й.
Д., ЕГН **********, да приближава И. Е. Павлова - Д.а, ЕГН **********,
на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра за срок от 6 /шест/ месеца, считано
от 28.10.2022 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, П. Й. Д., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
от ЗЗДН/.
НАЛАГА на П. Й. Д., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 4 от
ЗЗДН, глоба в размер от по 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА П. Й. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер от 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2
от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на районните управления на МВР по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6