Р Е Ш Е Н И Е
№ 652
16.09.2019 г. гр.Х.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х. в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №394 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано е по жалба на Р.Д.Р. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, чрез адв.В.Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-608/14.03.2019 г., издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО „АА”) – Х..
Жалбоподателят счита оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна, и претендира отмяната ѝ. Излага съображения, че същата не изхождала от компетентен орган. При издаването ѝ не били спазени изискванията по чл.59, ал.2, т.3 и т.4 от АПК, доколкото липсвала обосновка относно мястото на извършване на нарушението и липсвал адресат на акта. Заповедта не била мотивирана, като обективираните в същата фактически обстоятелства не позволявали да се извърши преценка за съответствието ѝ с материалния закон. Обосновката на заповедта от фактическа страна се основавала само и единствено на съставения АУАН с №258511 от 14.03.2019 г., а в АУАН и в ЗППАМ фактическата обстановка била различна. Оспорващият твърди, че не бил извършвал обществен превоз. Не бил налице правопораждащият фактически състав, липсвало и основание за прилагане на правомощието на административния орган за спиране от движение на лек автомобил, следователно наложената с оспорената заповед ПАМ била издадена при липса на материалноправните предпоставки за това.
Ответникът, Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Х., не изразява становище по жалбата.
Административен съд – Х., като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.03.2019 г. срещу жалбоподателя Р.Д.Р. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия А-2018 №258511, за това, че на 14.03.2019 г., около 09.36 ч., на Републикански път I-5 км.279 посока гр.Д., като водач на лек автомобил Ауди с рег.№********, собственост на Р.Д.Р. и С. Д. Р., извършвал обществен превоз на пътници – в момента на проверката 2 броя пътници (Р.Д.Т. и М.И.П.), без да има лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за превоз на пътници, или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, установено след направена справка в база данни на отдел Лицензи към ЦА „АА“ гр.С., с което е нарушил разпоредбите на чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвтП.
Съставеният АУАН е подписан от актосъставителя Антон Димитров Узунов, на длъжност инспектор при ОО „АА” гр.Х. и от В. С. М., посочен като свидетел, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта. На 14.03.2019 г. Р.Д.Р. се е подписал срещу текст, че се е запознал със съдържанието на акта и саморъчно е вписал в него „имам възражение”. На същата дата жалбоподателят е получил и препис от съставения АУАН.
По делото са представени разпечатки от извършена справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, от която е видно, че автомобил с рег.№******не притежава лицензи.
Като част от административната преписка са представени и писмени Обяснения, дадени до Началника на РУ гр.Д. от Р.Д.Т. и от М.И.П., и двете от дата 14.03.2019 г.
От страна на жалбоподателя по делото е представено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.03.2019 г., на прокурор при Районна прокуратура гр.Д., с което на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК се прекратява наказателното производство по Бързо производство №196/2019 г. по описа на РУ – Д., представляващо преписка вх.№348/2019 г. по описа на РП – Д., водено срещу Р.Д.Р. за престъпление по чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 14.03.2019 г. в гр.Д. същият упражнявал занаят с л.а. марка „Ауди“ А4 с ДКН *********и извършил нерегламентиран превоз на пътници срещу заплащане, без да има за това съответната правоспособност, както и Протоколи от 18.03.2019 г. за разпит на свидетели по воденото бързо производство №196/2019 г. на лицата Р.Д.Т. и М.И.П..
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №РД-14-608/14.03.2019 г., Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Х., на основание чл.107, ал.1, във връзка с чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗАвтП, е приложил принудителна административна мярка „спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация №********* на лек автомобил „Ауди” с рег.№********.“
Видно от Известие за доставяне (л.17) ЗППАМ №РД-14-608 е изпратена на Р.Д.Р. и получена от същия срещу подпис на 21.03.2019 г.
Жалбата срещу заповедта е депозирана на 27.03.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за оспорване административен акт и е подадена при спазване на посочения в чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.107, ал.2 от ЗАвтП, 14-дневен срок за обжалване от съобщаването на акта. Р.Д.Р. е посочен в ЗППАМ като един от собствениците на лек автомобил „Ауди“ с рег.№********, спрямо който лек автомобил е приложена принудителната административна мярка за спиране от движение, при което жалбата изхожда от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и подписана от издателя си.
Видно от представената по делото Заповед №РД-01-212/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, същият, съобразно установената в чл.107, ал.1 от ЗАвтП компетентност, и предоставената му възможност за делегиране на правомощия, е упълномощил (т.4) Началниците на областните отдели „Автомобилна администрация” да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл.106 и 106а от ЗАвтП. С оглед надлежно делегираната му компетентност, Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Х. е издал заповедта като административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност за това. По делото е представена и Заповед №458/07.08.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за преназначаването на А. С. С. на длъжност Началник отдел, ОО „Автомобилна администрация“ – Х., считано от 08.08.2018 г., с което е доказана и персоналната компетентност на подписалото обжалваната заповед лице. Изложените в жалбата неконкретизирани възражения за некомпетентност на издалия заповедта орган са неоснователни.
Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изложени фактически и правни основания за издаването ѝ.
Приложимата хипотеза, посочена в административния акт, е нормата на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП (изм.ДВ бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), съгласно която за преустановяване на административните нарушения се прилага като принудителна административна мярка „спиране от движение за срок 6 месеца на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници“.
Разпоредбата на чл.106а, ал.2, т.1 от ЗАвтП предвижда налагането на ПАМ в случаите по ал.1, т.1 да се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство.
Като предпоставка за издаването на заповед на основание чл.106а от ЗАвтП законодателят е предвидил с определено моторно превозно средство да се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Административният орган е приел за осъществена тази хипотеза, като е посочил в заповедта, че на 14.03.2019 г., при извършване на проверка за спазване разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, А. Д. У.– инспектор в ОО „АА” – Х., е установил, че Р.Д.Р. извършва обществен превоз срещу заплащане (видно от обяснения) на двама пътници (Р.Д.Т. и М.И.П.), с лек автомобил „Ауди” с рег.№********, собственост на Р.Д.Р. и С. Д. Р., като от направената справка в информационната система на ИА „АА” се установило, че за този лек автомобил няма издадено заверено копие от лиценз на Общността, удостоверение за обществен превоз на пътници към лиценз за превоз на пътници на територията на Република България и същият не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Настоящият състав на съда намира изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват налагането на ПАМ по смисъла на приложената правна норма, а оспореният административен акт за надлежно мотивиран. Неоснователни са възраженията на оспорващия за немотивираност на заповедта, доколкото в нея липсвали мястото на извършване на нарушението и адресата на акта. В обжалваната ЗППАМ надлежно е индивидуализиран лекият автомобил, който се спира от движение по реда на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, посочени са и неговите собственици, от което адресатът на приложената ПАМ може ясно и недвусмислено да бъде установен. Действително в обжалваната ЗППАМ не е посочено мястото, където е извършен санкционираният превоз, но този пропуск не се явява съществен недостатък, годен самостоятелно да обуслови отмяната на оспорената заповед. В конкретния случай за издаването на ЗППАМ административният орган се е позовал и на констатациите, съдържащи се в съставения против Р.Д.Р. АУАН Серия А-2018 №258511 от 14.03.2019 г., този акт е надлежно приложен по делото като част от административната преписка и от него може по недвусмислен начин да се изяснят възприетите от издателя на ЗППАМ данни по административното нарушение, включително мястото на извършване на превоза. Неизлагането на мотиви в самия акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания за издаването му могат да бъдат извлечени от съдържащите се в преписката документи, както е в случая. Това позволява да бъде разкрита волята на административния орган, относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена проверка за материалната законосъобразност на акта.
За издаването на заповед на основание чл.106а, ал.1, т.1, предл.първо от ЗАвтП законодателят е предвидил две материалноправни предпоставки – положителна и отрицателна. От една страна следва с определено моторно превозно средство да се извършва „обществен превоз на пътници“, а от друга – превозът трябва да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността, или удостоверение за обществен превоз на пътници, или то не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
В случая няма спор относно обстоятелствата, установени при проверка от контролните органи – че на 14.03.2019 г., около 09.36 ч., водачът Р.Д.Р. е управлявал лек автомобил „Ауди” с рег.№******** по републикански път между гр.Х. и гр.Д., при което в автомобила са пътували лицата Р.Д.Т. и М.И.П., както и че за управлявания от жалбоподателя лек автомобил към този момент няма издадено заверено копие от лиценз на Общността, или удостоверение за обществен превоз на пътници, и същият не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Жалбоподателят оспорва наличието на първата предпоставка, като твърди, че извършеният от него превоз на посочените пътници не представлява обществен такъв.
В §1, т.1 от ДР на ЗАвтП е дефинирано понятието „обществен превоз“, като превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а в т.3 „превоз на пътници“ е легално определен като дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Трайно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т.1 и т.3, във вр. с т.4, б.„б“ от ДР на ЗАвтП налага извод, че основната предпоставка, по която се различават „общественият превоз“ и „превозът за собствена сметка“ е възмездният характер на дейността. Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка.
За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл.170, ал.1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз.
В обжалваната ЗППАМ е посочено, че водачът Р.Д.Р. извършва обществен превоз срещу заплащане, което е видно от обясненията на двамата пътници – Р.Д.Т. и М.И.П..
В дадените от Р.Д.Т. писмени обяснения от 14.03.2019 г., адресирани до Началника на РУ Д., същата сочи, че на 14.03.2019 г. около 9.30 часа на бул.„Р.“ в гр.Х. чакала на спирката за Д., пред тях спрял сив автомобил и шофьорът предложил, заедно с едно момиче, да ги превози до Д.. Т. бързала, а автобусът закъснявал, поради което заедно с момичето се качили във въпросния автомобил. Преди гр.Д. ги спрял екип на КАТ, извършили проверка на шофьора и ги поканили да дадат обяснения. Т. сочи, че била решила като пристигнат в Д. да си плати за превоза по цената на билета.
По искане на жалбоподателя Р.Д.Т. е разпитана като свидетел по делото. В съдебно заседание същата дава следните показания, относно случая на 14.03.2019 г.: „… Сутринта рано на този ден дойдох в гр.Х., като бързах да се прибера за гр.Д., тъй като мъжът ми е зле. Към 09.30 часа чаках автобус на спирката на бул.„Р.“. Бях дошла на лекар за себе си и бързах да се върна. Автобусът закъсняваше, даже в ръката стисках монета от два лева. В това време спря тъмен на цвят автомобил, не знам нито номера, нито марката на автомобила. От него се показа едно момче, пита дали има хора за гр.Д., като аз и едно момиче се качихме в автомобила. Подадох му 2-та лева. Той отказа и каза нещо, но аз не разбрах какво точно, но нещо като „Не сега“. Пътувахме към гр.Д. и преди входа на града ни спря полиция, взеха ни документите за проверка и ни помолиха да отидем до Полицията да дадем показания – какво се е случило. Тези два лева шофьорът не ми ги взе. Може би с края на пътуването щеше да ги поиска. Аз като се качих не съм питала за цена, нито той е казал, той само попита „Има ли за Д. хора?“. Не познавам шофьора и никога не съм виждала автомобила. Винаги съм пътувала с кола със съпруга ми и не ми се е налагало да ползвам друг превоз, освен автобусния.“
В дадените от М.И.П. писмени обяснения от 14.03.2019 г., адресирани до Началника на РПУ Д., същата сочи, че на 14.03.2019 г. около 9.30 ч. чакали на спирката за Д. на бул.„Р.“ в гр.Х.. До тях спрял сив автомобил комби, със затъмнени стъкла. Водачът на автомобила им предложил да ги закара до Д. на цената на билета. П. се качила в автомобила заедно с Р.Т..*** ги спрял екип на КАТ за проверка на автомобила, след това били поканени в РУ Д. за снемане на обяснение.
По искане на жалбоподателя М.И.П. е разпитана като свидетел по делото. В съдебно заседание същата дава следните показания относно случая на 14.03.2019 г.: „… беше месец март и беше сутринта. Бях в гр.Х. и исках да се върна в гр.Д.. Беше около 09.30 часа и чаках автобуса на спирката на бул.„Р.“. Спря една кола и човекът каза: „Има ли за Д.?“ и тъй като една жена се огледа и видях, че и тя бърза, и ще се качи, и реших да се качим двете. Като се качихме, жената стоеше отпред и му подаде пари, а той ѝ каза „Приберете си парите“. Аз пари на шофьора не съм давала, и по пътя не съм му давала. Видях, че жената му подаде и той като ѝ каза да си прибере парите, аз не съм вадила да давам пари. В началото на гр.Д. ни спря полицията. Човекът слезе от колата и доста време се забави, и аз се замислих дали не е крадена тази кола, защото имаше надпис на нея „Продава се“, но полицаят като дойде ни каза, че трябва да отидем да свидетелстваме. Аз пари на шофьора не съм давала и не съм и предлагала. За първи път пътувам с автобус от гр.Х., винаги съм с колата, но сега бързах и затова се качих. Не познавам шофьора.“
При така събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема за недоказано по безспорен и категоричен начин изложеното в процесната заповед, че жалбоподателят Р.Д.Р. в процесния случай е осъществил обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвтП с посочения лек автомобил.
На първо място несъмнено се установява, че качените в автомобила му пътници – свид.Т. и свид.П., не са му заплатили за превоза. Данни за извършено плащане не се съдържат и в дадените от тях на 14.03.2019 г. саморъчни писмени обяснения по случая. В показанията си пред съда и двете свидетелки еднопосочно твърдят, че след качването си в автомобила Р.Д.Т. е подала на водача монета от два лева, приготвена от нея за автобусен билет, но той не я е взел. И двете свидетелски в съдебно заседание заявяват, че след като жалбоподателят е спрял управлявания от него лек автомобил на автобусната спирка за гр.Д., намираща се в гр.Х., той е попитал само дали има пътуващи за Д., но не твърдят да е поставял като условие за превоза заплащане на цената на автобусния билет. Формираното у двете свидетелки съзнание, че евентуално ще му заплатят тази цена за превоза след пристигане, не е достатъчно за категоричното установяване на договорка за плащане на услугата превоз. В тази насока административният орган се е позовал на писмените обяснения на свидетелките, от които обаче този извод не следва категорично и несъмнено. Единствената индиция в насока уговорка за плащане, която може да се извлече от писмените обяснения на свид.П. – че водачът на автомобила им предложил да ги закара до Д. на цената на билета, се опроверга от дадените от същата свидетелка непосредствено пред съда свидетелски показания. Последните по смисъла си съвпадат и с дадените от тази свидетелка показания при разпита ѝ по воденото за същия случай наказателно производство. Въз основа на тези показания съдът приема, че уговорката между водача на лекия автомобил и пътниците Т. и П. за заплащане на превоза им от гр.Х. до гр.Д. не е доказана по несъмнен начин.
В нарушение на задълженията си, предвидени в чл.35 от АПК – да издаде индивидуалния административен акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между жалбоподателя и посочените в ЗППАМ пътници, а оттам и характера на констатирания превоз. Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза. Следва да се има предвид също, че съставеният срещу водача АУАН Серия А-2018 №258511 за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтП, на който се позовава заповедта, от една страна не се ползва с презумптивна доказателствена сила, включително по отношение на факта, че превозът е „обществен“, а от друга страна, в самия АУАН не е вписано, че превозът се извършва срещу заплащане.
Доколкото на основание чл.170, ал.1 от АПК, административният орган носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, а доказателствената сила на събраните пред този орган писмени обяснения е разколебана от събраните по делото свидетелски показания, съдът приема за недоказано наличието на всички законоустановени предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка в случая, с оглед на което оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени по делото разноски в размер на 10 лева – държавна такса и 600 лева – възнаграждение за един адвокат, платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-608/14.03.2019 г., издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Х..
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация” – Х. към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да заплати на Р.Д.Р., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 610 (шестстотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: