Мотиви
към присъда N 90/24.09.2013 година по нохд N 1030/2013г. по описа на ПОС.
Пловдивска окръжна прокуратура е обвинила
подсъдимия И.А.С. за извършено
престъпление по чл.
304а, във вр. с чл. 304, ал.1 от НК, за това че на 18.05.2013 г. в гр. Куклен,
обл. Пловдив, е предложил и дал подкуп – банкнота с номинал от 20 лв., сер. ****,
на полицейски орган – полицай С. С. Т., категория Е – І степен, назначен на
длъжност ****** в Участък „Полиция” – П. при Първо РУП П. и главен полицай В. Я.
И., категория Д, назначен на длъжност ********* в Участък „Полиция” – П. при
Първо РУП П., за да не извърши действие по служба – да не състави акт за
установяване на административно нарушение по чл. 150, чл. 137е и чл. 140, ал.1
от ЗДвП.
Подсъдимият И.С. се
признава за виновен и производството по делото протича по реда на чл.371
т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства приема за доказана следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.С. е на 29 години, българин,
български гражданин, женен, осъждан, без образование, работи, но без трудов
договор, живее в гр.К., обл.П..
На 18.05.2013г. свидетелите С. Т. - на длъжност ***** в участък
„Полиция” – П. при Първо РУП П., категория Е – І степен и св. В. И., на
длъжност ****** в участък „Полиция” – П. при Първо РУП П., категория Д, били
назначени наряд АНП 414 за времето от 20,00 до 04,00 часа на този ден. В
изпълнение на функциите си на посочената дата около 21,00 часа двамата
полицейски служители се движели с патрулен полицейски автомобил „Опел Астра” с
д.к. № ****** в районна на ул.”Р.” в гр.К., обл.П. В района на №7а на
посочената улица по същото време се движел и подс. И.С., който управлявал
мотоциклет „Ямаха”модел „Маджести 400”, бял на цвят, без регистрационен номер. Същият
бил спрян за проверка от св.Т. При поискване на документите от подс. И.С., се
установило че същия не притежава свидетелство за управление на МПС и се явява
неправоспособен водач. В тази връзка и с оглед санкциониране на нарушителя
подс. И.С. бил поканен да отиде до полицейския автомобил. Св.Т. в присъствие на
подсъдимия и на неговия колега св.В. И. започнал да съставя акт за установяване
на административно нарушение на подсъдимия, в съответствие със законовите си
задължения по чл.150, чл.137е и чл.140, ал.1 от ЗДвП. Св.С. Т. пишел акта за
нарушение на задната кора на автомобила над багажника и в този момент подс. И.С.
пъхнал под папката, върху която се пишел акта за нарушение банкнота с номинал
от 20 лв., сериен № ***** и казал на св.Т. „Не пиши нищо и се почерпи.”.
Намерението на подс.С. било чрез предоставянето на посочената сума да мотивира
свидетелите Т. и И. да не изпълнят задълженията си по визираните по-горе
разпоредби на ЗДвП, свързани със санкционирането му като нарушител по ЗДвП.
Двамата полицейски служители запазили местопрестъплението до идването на
разследващ екип, който извършил оглед на местопроизшествието и иззел банкнотата
от 20 лева. По-късно полицейските служители съставили акта за установяване на
административно нарушение № 003492 от същата дата на подс.С.. Видно от
извършената в досъдебното производство техническа експертиза банкнота с номинал от 20 лв.,
сериен № ***** представлява истински паричен знак и е в обръщение на
територията на страната.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
доказана от самопризнанията на подсъдимия И.С., свидетелските показания на
свидетелите В. И., С. Т., протокол за оглед на местопроизшествие, техническа
експертиза, справка за нарушения по ЗДвП, АУАН №003492/18.05.2013г., справка
за съдимост, характеристична справка и вещественото доказателство приложено по
делото - 1 бр. банкнота с номинал 20
лева, с № *****. Горните
събрани доказателства по един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата
от съда за установена фактическа обстановка. Събраните доказателства са взаимно
допълващи се и водят до един единствен извод за извършване на настоящото
престъпление от подс. И.С.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият И.С. е годен
субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като
пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият И.С. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 304а, във вр. с чл. 304, ал.1
от НК, защото на 18.05.2013 г. в гр. К., обл. П., е предложил и дал подкуп –
банкнота с номинал от 20 лв., сер. № *****, на полицейски орган – полицай С. С.
Т., категория Е – І степен, назначен на длъжност ****** І степен в Участък
„Полиция” – П. при Първо РУП Пловдив и главен полицай В. Я. И., категория Д,
назначен на длъжност **** в Участък „Полиция” – П. при Първо РУП П., за да не
извърши действие по служба – да не състави акт за установяване на административно
нарушение по чл.150, чл.137е и чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно
чл.53 ал.2 от ЗМВР двамата свидетели И. и Т. като служители на участък “Полиция”
към Първо РУ “Полиция” П. при ОД на МВР Пловдив се явяват полицейски органи по
смисъла на ЗМВР, а от там и по смисъла на НК. Факт който води квалифициране на
престъплението подкуп извършено от подсъдимия по тежко наказуемият състав на
престъплението - по чл.304а от НК.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. И.С. е
извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че е дал дар-пари на
длъжностни лица – полицаи, явяващи се полицейски органи, за да не извършат
същите действия в кръга на тяхната служба, а именно да не му съставят акт за
административно нарушение. Подсъдимият е целял да осъществи горното с цел да
осуети своята бъдеща административно-наказателна отговорност.
При индивидуализацията на наказанието на подс. И.С. съдът
взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства - самопризнание за
извършеното още на досъдебната фаза, критично отношение към деянието,
относително невисока стойност на дадения подкуп,. Отегчаващи отговорността
обстоятелства – минало осъждане. Степента на обществена опасност на деянието и
дееца не е висока, защото се касае до ниска стойност на дадения подкуп.
Подбудите за извършване на престъплението са желание за осуетяване на
административно-наказателната му отговорност. Съществуват многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и на основание чл.58а ал.4
във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК следва да се замени наказанието лишаване
от свобода с наказанието пробация. Горното с оглед данните за личността на
подсъдимия и миналото му осъждане следва да се индивидуализира малко над
минималния размер предвиден в закона за задължителните пробационни мерки. Като
му се наложи наказание „пробация” за срок от една година, за всяка една от следните две
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес в гр. К., обл. П.,
ул. „Р.” № 16 с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи
с пробационен служител. На основание чл.55 ал.3 от НК с оглед липсата на
постоянни доходи на подсъдимия по трудов договор, не следва да се налага
комулативното наказание глоба.
На основание 307а от НК предметът на престъплението
- 1 бр. банкнота с номинал 20 лева, с № *****
– следва да се отнеме в полза на държавата, като вещ собственост на подсъдимия и предмет на престъплението.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият И.С.
следва да се осъди да заплати разноските по делото в досъдебната фаза от 120
лева за експертизи в полза на бюджета на органа, който ги е извършил – ОДП на
МВР Пловдив.
Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: