№ 2070
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110209861 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-011403 от 16.06.2023г.,
издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което
на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за нарушение по чл.20, ал.1
от ЗДвП на Г. Г. В. е наложена „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева, а на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – „глоба“ в размер
на 80 (осемдесет) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от Г. Г. В.. В нея се твърди,
че Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като В. не се счита за виновен.
Твърди, че се е движил на зелен сигнал на светофарната уредба. Иска съдът да отмени
процесното НП.
Пред СРС жалбоподателят В. се явява лично и без адвокат. В съдебно заседание на
18.10.2023г. В. заявява, че другият участник в ПТП е спрял на зелен сигнал на светофара,
при мокра пътна настилка и жалбоподателят, за да избегне ПТП, завил волана рязко на
дясно, но автомобила му се хлъзнал и ударил задната броня на автомобила пред него. В.
твърди, че шофьорът на такси „****“ употребявал вулгарни думи и за да не ги слуша,
жалбоподателят си тръгнал от местопроизшествието. Пред съда В. обяснява, че е бил с
приятелката си, която направила снимки. По време на съдебните прения пред СРС в съдебно
заседание на 17.01.2023г. той заявява, че е напуснал пътно-транспортното произшествие
1
(ПТП) заради вулгарните думи на шофьорката Н.. Жалбоподателят пледира за отмяна на
Наказателното постановление.
Въззиваемата страна Началник Сектор към ОПП – СДВР не се явява и не изпраща
представител пред СРС, нито в съдебното заседание на 18.10.2023г., нито в съдебното
заседание на 17.01.2024г.
В придружително писмо с вх. № 204090 от 18.07.2023г., с което е изпратена
административната преписка на съда, се прави изрично възражение за прекомерност на
претендираните от другата страна разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 17.04.2023г. около 21.50 часа жалбоподателя Г. Г. В. управлявал лек автомобил
марка „***“, модел „А3“, с рег. № **** в средната лента по бул. „Панчо Владигеров“ с
посока на движение от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Сливница“. На пасажерската
седалка се возела св. *** К. - приятелка на жалбоподателя. Пред автомобила на
жалбоподателя, на пътното платно, по същото време се движел друг автомобил
/таксиметров/ - марка „****“, модел „****“, с рег. № ****, управляван от св. Н. И. Д.. Лявата
и дясната пътни ленти били свободни. Пътната настилка била мокра. На кръстовището на
бул. „Панчо Владигеров“ и ул. „Д-р А. Станишев“ св. Д. предприела маневра за спиране на
управлявания от нея автомобил, тъй като светофарната уредба преминавала от жълто на
червено. В този момент В. не успял да осигури нужната дистанция и се ударил в намиращия
се пред него автомобил, управляван от св. Д.. Ударът бил реализиран между предната част
на лек автомобил „***“ с рег. № **** и задната част на лек автомобил „**** ****“ с рег. №
****. Щетите по автомобила, управляван от св. Д. били в областта на задната броня. След
реализиране на пътно-транспортно произшествие св. Д. слязла от автомобила, който
управлявала, а жалбоподателят отбил и се развикал. Между водачите - участници в ПТП
възникнал спор. Вместо да остане на местопроизшествието, Г. В. си тръгнал.
За случая били уведомени органите на МВР. Мястото на инцидента било посетено от
свидетеля Н. Г. П. – младши автоконтрольор от ОПП-СДВР. П. снел писмени сведения от
останалата на местопроизшествието Н. Д. и изготвил Протокол за ПТП № 1834366 от
17.04.2023г., в който описал щетите по лек автомобил „**** ****“ с рег. № ****, както и
разположението на МПС-та, между които е настъпил ударът.
Изготвените във връзка със случая документи били предадени на С. А. Д. - младши
автоконтрольор в ОПП-СДВР. След запознаване със същите и снемане на писмени сведения
и от Г. В., на 26.05.2023г. свидетелят С. Д. (в присъствието на Антон Станилов - свидетел
при съставяне на Акта) съставил Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ с бланков № 201328 от 26.05.2023г. срещу Г. Г. В. за това, че на 17.04.2023г. около
21:50 часа в гр. София, управлявал лек автомобил марка „***“, модел „А3“, с рег. № **** по
бул. „Панчо Владигеров“ с посока на движение от бул. „Царица Йоанна“ към бул.
„Сливница“ и на кръстовището с ул. „Д-р А. Станишев“, поради недостатъчен контрол
2
върху управляваното МПС, реализира ПТП с движещия се пред него лек автомобил марка
„****“, модел „****“, с рег. № ****, нанасяйки материални щети на задната част на
автомобила. След ПТП В. напуска местото без да уведоми службата за контрол на МВР по
територия. В Акта е посочено, че В. е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „В“
от ЗДвП. Актът е връчен на Г. Г. В. срещу подпис на 26.05.2023г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в
него, срещу Г. Г. В. е издадено процесното Наказателно постановление № 20-4332-011403 от
16.06.2023г., с което Началник Сектор в ОПП - СДВР на основание чл.185 от ЗДвП е
наказал В. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП с „глоба“ в размер на 20 лева и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – с „глоба“ в
размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Това Наказателно постановление е получено от Г. Г. В. срещу подпис на 04.07.2023г.
и е обжалвано с жалба, подадена до СДВР на същата дата - 04.07.2023г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите Д., П., Д. и К.; АУАН с
бланков № 201328 от 26.05.2023г.; Протокол на ПТП № 1834366 от 17.04.2023г.; справка
картон на водача; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от
28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. и
Заповед на Директора на СДВР с № 513з-586 от 26.01.2017г.
Показанията на свидетелите Д. и К. се явяват относими и информативни. И двете
свидетелки са единодушни относно участниците в ПТП-то, посоката на движение на двата
автомобила, мястото на удара по двете превозни средства, реализирането на ПТП и
напускането на местопроизшествието от страна на жалбоподателя. Касателно тези
обстоятелства показанията свидетелите Д. и К. се явяват единодушни, обективни и
достоверни. Поради това СРС ги кредитира.
Между свидетелите Д. и К. има противоречие относно момента на настъпване на
ПТП спрямо цвета на светофарната уредба. Доколкото св. К. е приятелка на жалбоподателя
и автор на приложените по делото снимки, съдът приема разказът й за предубеден и
заинтересован от изхода на делото. Същевременно реализирането на удара и мократа
настилка на пътя дават основание на съда да се довери на показанията на св. Д. за това, че е
валяло, пътната настилка е била мокра и Д. е предприела маневра по спиране на
управляваното от нея МПС поради смяна на цвета на светофарната уредба от жълто на
червено. Тази част от показанията на св. Д. намират опора и в схемата на ПТП в Протокола
за ПТП. Това, че в последствие /при излизане на св. Д. от автомобила й и разправията с
жалбоподателя/ е светнал зелен сигнал на светофарната уредба /заснет от св. К./ не означава,
че същият е светел и към момента на удара. Поради това, както и заради липсата на
житейска логика при зелен сигнал на светофарната уредба МПС с рег. № **** да спира на
кръстовището, така и заради потвърждението на показанията на св. Д. в Протокола за ПТП,
СРС прие, че относно коментираното тук обстоятелство следва да се довери на показанията
на св. Д., а не на тези на св. К..
3
Показанията на свидетелите П. и Д. са неинформативни относно конкретното деяние,
тъй като тези свидетели нямат съхранен спомен за него. Поради това относно реализирането
на ПТП и напускането на водача съдът не гради фактическите и правните си изводи на
показанията на С. Д. и Н. П.. Същевременно думите на свидетеля Д. относно заеманата от
него длъжност към месец май 2023г. и качеството му на съставител на Акта, респ. думите на
св. П. за това, че е съставил Протокола за ПТП, доколкото намират опора в кредитираните
по-долу писмени доказателства (Заповед на Директора на СДВР с № 513з-586 от
26.01.2017г., АУАН с бланков № 201328 от 26.05.2023г. и Протокол на ПТП № 1834366 от
17.04.2023г.) – следва да се кредитират.
Приложените по делото АУАН с бланков № 201328 от 26.05.2023г. и Протокол на
ПТП № 1834366 от 17.04.2023г. са еднопосочни, достоверни, взаимно се подкрепят и
намират опора в кредитираните по-горе показания. Поради това съдът им се доверява.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на справката картон на водача, тъй като е
писмен документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствената сила за
удостоверените в него обстоятелства. От справката картон на водача се установяват
предишните нарушения по ЗДвП на жалбоподателя.
Заповедите на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г. и с
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г., Актът за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. и Заповедта на
Директора на СДВР с № 513з-586 от 26.01.2017г. са официални документи, издадени от
държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това СРС ги кредитира и приема, че Даниела Дескова е заемала длъжността
Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР и по силата на
точка 3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е
имала правото да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. От Заповед №
513з-586 от 26.01.2017г. на Директора на СДВР се установява, че свидетелят С. Д. е заемал
длъжността „младши автоконтрольор“ I степен в ОПП – СДВР, 01 Група „Специализирана
група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“, 02 Сектор „Контрол,
регулиране и осигуряване на мероприятия“ и по силата на точка 2.1., връзка точка 1.3.2 от
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2018г. на Министъра на вътрешните работи С. Д. е имал
правото да съставя АУАН, вкл. и процесния Акт. Всичко това означава, че конкретните
АУАН и Наказателно постановление са съставени и издадени от оправомощени за това
лица.
Пред СРС жалбоподателят В. дава обяснения. Обясненията на нарушителя имат
двойствена природа – като доказателствено средство и като средство за защита. Поради това
те следва да се кредитират само, ако звучат житейски правдиво и не се оборват от останалия
събран по делото доказателствен материал. В противен случай те следва да се възприемат
като защитно средство. Воден от това принципно положение СРС счита, че в частта, в която
жалбоподателят признава, че е ударил намиращия се пред него автомобил в областта на
задната броня и че е напуснал местопроизшествието, доколкото думите на В. намират опора
4
в АУАН, Протокола за ПТП, показанията на св. Д. и св. К., съдът ги приема за
доказателствено средство и ги кредитира. В частта относно поведението на св. Д. към В.
думите на последния от една страна намират подкрепа в показанията на св. К., а от друга
страна звучат житейски възможно предвид реализирането на процесния удар. Поради това и
в тази част СРС кредитира думите на В., макар по същество да смята, че поведението и
отношението на другия участник в ПТП не е извинение за В. да напусне
местопроизшествието без да уведоми органите на реда. Думите на жалбоподателя, че ПТП
било реализирано, защото лек автомобил „****“ спрял на зелен сигнал на светофарната
уредба не намират опора в събрания и обсъден доказателствен материал и съдът не ги
кредитира, като приема, че те не звучат житейски достоверно и явно обслужват защитната
позиция на В..
Съдът остави извън доказателствената маса приложените на лист 38-39 от делото
снимки, тъй като те не съдържат достоверна дата, не е ясно и мястото, което е заснето, респ.
относимостта им към процесния казус. Освен това снимките, за да бъдат годно
доказателствено средство, следва да имат случаен характер. Тези нямат такъв, тъй като са
направени /по думите на жалбоподателя/ от неговата приятелка, което означава, че са
процесуално негодни и не следва да се приемат като част от доказателствената маса. Това, че
на снимката е заснето МПС с рег. № **** и зелен сигнал на светофарната уредба не
означава, че към момента на удара е светел същият сигнал на светофарната уредба.
Доколкото св. Д. твърди, че след ПТП е излязла от автомобила и на една от снимките тя се
вижда в кадър, съдът приема, че дори и тези снимки да касаят случая от 17.04.2023г., то те
са направени след реализиране на ПТП и с тях не могат да се установят обстоятелства преди
и по време на процесния удар.
Приложените на лист 4 и лист 4а от делото декларации от Г. Г. В. и от Н. И. Д. са
документи, които съдържат свидетелски показания, респ. обяснения на нарушител, които са
дадени не непосредствено пред съда, а в писмен вид. Поради това те не следва да се ценят
нито като гласни, нито като писмени доказателства и съответно щом нямат процесуална
стойност – не следва да се подлагат и на анализ, но доколкото са налични по делото – следва
да се приеме, че такива документи са били съставени.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложената на лист 6 от делото Докладна записка, тъй като по своето естество тя също
съдържа свидетелски показания, които, обаче, не са дадени устно и непосредствено пред
съда, а в писмен вид. Освен това трайно установената съдебна практика (Решение №
149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита,
че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в
нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и
механизма на извършването му. Поради това също съдът не подложи на анализ наличната
по делото Докладна записка.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи :
5
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
От направения по-горе анализ на приложените по делото Заповеди на Директора на
СДВР и на Министъра на вътрешните работи следва, че конкретните АУАН и НП са
издадени от оправомощени за това лица.
В случая се твърди, че и двете нарушения са извършени на 17.04.2023г. Доколкото
АУАН е съставен на 26.05.2023г., съдът приема, че са спазени и 3-месечният срок по чл.34,
ал.1 от ЗАНН, и 1-годишният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Между датата на съставяне на
Акта /26.05.2023г./ и датата на издаване на Наказателното постановление /16.06.2023г./ е
изтекъл срок по-малък от 1 месец. Поради това съдът приема, че в случая са спазени
сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Конкретният АУАН е подписан от актосъставителя и от един свидетел, за който е
подчертано, че е свидетел „при съставяне на акта“. Поради това следва да се приеме, че при
съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 от ЗАНН.
Доколкото в АУАН и НП фигурират подписите на В., се явяват спазени и изискванията на
чл.43, ал.5 от ЗАНН, респ. чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Въпреки това, обаче, СРС-10 състав счита, че в Акта и в Наказателното
постановление липсва съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушенията. Поради това съдът приема, че е допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и т.5
от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП и в Акта, и в НП е посочено с
думи, че Г. Г. В. е управлявал автомобила си и поради „недостатъчен контрол“ над МПС-то
реализира ПТП с движещия се пред него лек автомобил „**** ****“. Понятието
„недостатъчен контрол“ е прекалено общо. За да е описано нарушението по разбираем за
нарушителя начин, срещу който той да може да организира защитата си, следва в Акта и в
Наказателното постановление да е посочено какво конкретно водачът на лек автомобил
марка „***“ с рег. № **** е направил или е пропуснал да стори, за да се стигне до удар в лек
автомобил „**** ****“. Такива факти в АУАН и в НП няма. Вместо да е описано
нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е цитирана терминология от закона, но това не
означава, че деянието е фактически конкретизирано. Поради това съдът счита, че касателно
това нарушение Актът и Наказателното постановление са останали с непопълнена
фактология. Горното води до извода, че обвинението за извършено нарушение по чл.20, ал.1
от ЗДвП е неясно и е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е невъзможно
В. да разбере обвинението, срещу което следва да организира защитата си.
По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП също има
несъответствие в Акта и в НП между цифровото и словесното описание на деянието.
Нормата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказания за водач, който наруши
6
задълженията си като участник в ПТП. Видно е, че санкционната норма е бланкетна, поради
което в НП следва да е посочена и разпоредбата, съдържаща съответното задължение за
участника в ПТП, което не е било изпълнено. В тази връзка в обжалваното НП /подобно на
АУАН, послужил като основание за издаване на процесното НП/ е посочена като нарушена
нормата на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП. Според тази норма водач на МПС, който е
участник в ПТП, е длъжен, когато от произшествието са причинени само имуществени
вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с ПТП-то, да не напуска местопроизшествието и да уведоми съответната служба за
контрол на Министерство на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, както и да изпълни дадените указания. В случая в Акта и в Наказателното
постановление е посочено че е имало имуществени щети от ПТП-то, но не е записано дали е
имало съгласие между участниците в ПТП-то относно обстоятелства, свързани с
произшествието. Това е важно, тъй като само при тези условия е от значение вписаното в
АУАН и НП напускане на местопроизшествието без уведомяване на органите на реда. В
случай, че липсват разногласия между участниците в ПТП относно него, напускането на
местопроизшествието без да бъдат уведомени органите на МВР не е съставомерно по
чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП. Поради това в Акта и в Наказателното постановление е
следвало да намерят място факти, които са от значение за фактическия състав на
нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП. Като не е сторено това (доколкото в Акта и
в НП не е посочено дали има разногласия между участниците в ПТП относно обстоятелства
около произшествието) СРС приема, че липсва описание на условно обособеното второ
нарушение.
Изведените по-горе нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5
и т.6 от ЗАНН и за двете нарушения, вменени на В., са от категорията на съществените и
винаги ограничават правото на защита на санкционираното лице, поставяйки го в
невъзможност да разбере в какво го обвинява административно – наказващият орган и да
организира по адекватен начин защитата си. Това е недопустимо, доколкото с АУАН и с
Наказателното постановление се очертават пределите на административното обвинение и
последното следва да бъде ясно, конкретно и да съдържа всички признаци от обективната
страна на вменените нарушения. Визираните по-горе несъответствията между словесното и
цифровото описание на нарушенията по чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от
ЗДвП представляват съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита
на наказаното лице и винаги обуславят извод за отмяна на Наказателното постановление на
формално основание - без да е необходимо обсъждането на спора по същество.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че ако нарушенията бяха подробно и
ясно описани в Акта и в НП – изводът на съда по съществото на спора би бил отчасти друг.
От показанията на свидетелите Д. и К., Протокола за ПТП и АУАН се установява, че
при мокра пътна настилка и преминаващ от жълто към червено сигнал на светофарната
уредба на кръстовището на бул. „Панчо Владигеров“ и ул. „Д-р А. Станишев“ лек
автомобил „****“ с рег. № **** е предприел спиране и поради неосигурена дистанция
7
движещият се отзад автомобил „***“ с рег. № **** го е ударил. Това, обаче, означава, че В.
е нарушил чл.23, ал.1 от ЗДвП, която е специална спрямо общата норма на чл.20, ал.1 от
ЗДвП. Доколкото няма повдигнато обвинение на В. за нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП,
въпреки събраните и коментирани по-горе доказателства, съдът не може за първи път с
решението си да вмени в нарушение на жалбоподателя деяние с квалификация, по която до
момента той не се е защитавал.
От показанията на свидетелите Д. и К., Протокола за ПТП и АУАН се установява, че
между двете МПС е имало удар и щети в областта на задната броня на лек автомобил
„****“. Двамата водачи са спрели и са установили не само, че е настъпило ПТП, но и че има
и имуществени щети от него. Кредитираните гласни доказателства сочат, че между
участниците в ПТП не е имало съгласие относно произшествието. Кой какви думи е
използвал не е предмет на доказване по това дело, но е факт, че Д. и В. не са се разбрали
относно настъпилия удар – цвета на светофарната уредба, причините за ПТП-то, кой е
виновният и пр. Поради това и по силата на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП за всеки от
водачите съществува задължението да остане на местопроизшествието и да се уведоми КАТ,
както и да изпълнят дадените им указания. От показанията на свидетелите Д. и К., от АУАН
и от Протокола за ПТП се установява, че В. е напуснал мястото, където е било реализирано
ПТП-то. Това по същество не се оспорва и от самия него. Поради това съдът приема, че
обвинението по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП е доказано и от обективна, и от субективна
страна. Размяната на реплики между В. и Д. не е обстоятелство, което би извинило дееца за
това, че е напуснал местопроизшествието. Предходните /не много/ нарушения на В. по
ЗДвП и липсата на други отегчаващи или смекчаващи обстоятелства обосновават
правилност на наложените по реда на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наказания към минимума.
Поради всичко това, ако нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП беше подробно и
ясно описано в АУАН и НП, изходът от делото по отношение на него би бил друг –
потвърждаване на НП. Но доколкото в случая обсъжданата тук точка 2 от атакуваното
Наказателно постановление страда от съществени процесуални нарушения при описание на
деянието, съдът не може да се абстрахира от така констатираните непълноти на Акта и НП и
да потвърди точка 2 от НП, тъй като би въвел данни, срещу които В. до момента не се е
защитавал, тъй като с АУАН и НП на него не му е било съответно повдигнато
административно обвинение за това, че няма съгласие между участниците в ПТП-то.
Водим от изложеното до тук съдът прие, че следва да отмени изцяло обжалваното
Наказателно постановление – поради допуснати съществени процесуални нарушения и за
двете административни обвинения, а в допълнение и поради неправилна квалификация на
нарушението по т.1 от АУАН и НП.
По делото няма направени искания за присъждане на разноски, нито ангажирани
доказателства в тази насока. Поради това, независимо от изхода на спора, съдът не дължи
произнасяне по отношение на разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-011403 от 16.06.2023г., издадено
от Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.185 от
ЗДвП за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП на Г. Г. В. е наложена „глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.
„В“ от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 80 (осемдесет) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9