№ 93
гр. Свищов, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20234150100789 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ЮтеКредит България“ ЕООД гр. София твърди, че ответника П. С. П.
кандидатствал за отпускане на потребителски кредит чрез заявка онлайн на интернет
страницата на кредитора. Същият предоставил лични данни, посочил е размер на кредита,
срок, наименование на кредитния продукт и условията, при които желае да ползва кредита.
Потвърдил е електронно и се е съгласил с декларация за обработка на лични данни, и е
получил, и се е запознал с преддоговорната информация и общите условия на дружеството,
с мобилното приложение. Ищецът твърди, че след одобрение на искането за кредит и след
запознаването на ответника с преддоговорната информация било пристъпено към
подписване на договора при спазване на изискванията на ЗПФУР и на 22.10.2021 г. между
страните бил сключен Договор за паричен кредит № 36374, с който на ответника бил
отпуснат кредит от 500 лева със срок до 22.10.2022 г., подписан чрез посоченото мобилно
приложение MyIuteApp, чрез електронен сертификат на клиента, съхраняван в устройството
/телефона/ на Клиента. Сочи, че кредитът бил усвоен на 22.10.2021 г. и и сключен при
спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние по
електронен път. Твърди, че въпреки няколкократни напомняния, клиентът не бил извършил
плащания на дължими месечни погасителни вноски с падежи на 22.11.2021 г. до 22.10.2022
г. и допуснал пълно или частично просрочие при изплащане на някои, или всички месечни
1
погасителни вноски с повече от 50 дни. Изискуемостта на задължението била настъпила с
изтичане на крайния срок на погасяване на кредита – 22.10.2022 г., съгласно уговореното в
договора. Моли да бъде поставено решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че същият дължи сумата от 500 лева главница, договорна лихва в
размер на 7,48 лева за периода 22.10.2021 г. до 11.01.2022 г., лихва за забава в размер на
44,64 лева за периода 22.11.2021 г. до 28.02.2023 г. и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, като се претендират разноски за исковото и
заповедно производство. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено
становище по делото преди съдебно заседание взема становище за основателност и
доказаност на предявените искове, които да бъдат уважени както са предявени.
Ответникът П. С. П. в законоустановения срок не е подал отговор на исковата
молба и не е взел становище по делото. В съдебно заседание се явява лично и оспорва
исковете. Признава, че сумата била изтеглена от него, но предадена на друг човек и той не
се е възползвал от усвоения кредит. В хода на устните състезания не взема становище.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 234/2023г. по описа на
Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „ЮтеКредит България“ ЕООД с
ЕИК ***** е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу П. С. П. - ответник по настоящото дело, за дължими суми по Договор за
потребителски кредит № 36374 от 22.10.2021 г.. Въз основа на същото е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 130/ 21.04.2023 г. в полза на ищеца за
заплащане от П. С. П. на сумата 500,00 лева (петстотин лева)- изискуема главница; 7,48 лева
(седем лева и 48 ст.) – изискуема възнаградителна лихва за периода от 22.10.2021г. до
11.01.2022 г.; 44,64 лева (четиридесет и четири лева и 64 ст.) – изискуема лихва за забава за
периода от 22.11.2021 г. до 28.02.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 18.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски
в размер на 75,00 лева. Заповедният съд, с разпореждане от 04.10.2023г. е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок, тъй като
заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415
от ГПК заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове за вземането
по издадената заповед за изпълнение.
По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че
между „ЮтеКредит България“ ЕООД, гр. София, като кредитодател, и ответника П. С. П. -
като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 36374 от 22.10.2021
г., който попада в приложното поле на ЗПФУР и съставлява договор за предоставяне на
2
финансови услуги от разстояние съгласно дефиницията на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР. В чл. 1 от
договора е посочен размерът на предоставения кредит - 500 лв., която следвало да бъде
заплатена съгласно погасителен план - Приложение № 1 с 12 погасителни вноски, всяка в
размер на 51,45 лв., включващи главница, лихва и такса, с падеж на плащане 22-о число.
Уговорен бил в 6.2. годишен процент на разходите в размер на 49, 65% и фиксиран годишен
лихвен процент в чл. 3.1. в размер на 6,89%. Датата на падежа била уговорена в чл. 4.1 - на
22.10.2022 г. Приложени са още Общите условия към договорите за предоставяне на кредит
от "Ютекредит България" ЕООД, в които е разписана процедурата по отпускане на кредит
от разстояние /чл. 2-4 от общите условия/ и стандартен европейски формуляр. Описано е в
общите условия, че сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива
на кредитополучателя, посредством създадената за това електронна форма - мобилно
приложение MuIuteApp. При кандидатстване за заем заемателят бил длъжен да предостави
всички посочени във формата за кандидатстване данни, както и копие на документа си за
самоличност, като се използва технология за лицево разпознаване и оценка на жизнеността
/2.10/. Описано е в чл. 4.4. от ОУ, че при сключване на договор за потребителски заем чрез
мобилното приложение MyluteApp, споразумението и Общите условия се подписват от
Клиента чрез използване на електронния сертификат на Клиента, съхраняван в устройството
му и чрез натискане на бутона „Подписване“ и представяне на биометрични данни (пръстов
отпечатък или идентификатор на лицето) или ПИН на телефона на Клиента. Описано е, че
биометричната информация ще се използва за получаване на резултат проверката от
защитеното съхранение на телефона (т.е. Secure Enclave за iPhone) и с помощта на
съхранявания там сертификат Mylute, подписът за PDF документ ще бъде създаден и
изпратен до сървърите на Кредитора, където той ще бъде добавен към PDF файла.
Предвидено е, че ако биометричните данни (или ПИН) не са конфигурирани, тогава
Договорът за заем се подписва по електронен път, като се използва декларираният от
клиента телефонен номер, където Кредиторът изпраща уникална еднократна парола (ОТР
код), който Клиентът трябва да въведе в рамките на 3 минути в показаната му подстраница.
Ако въведеният ОТР код съвпада с този, изпратен от Кредитора, се подписва Договорът за
заем. В чл. 4.5. от ОУ е посочено, че кредитът се усвоява, като сумата по кредита се предава
на клиента чрез превод по посочена банкова сметка или чрез нареждане чрез системата на
"Изи Пей".
Видно от заключението на съдебно -счетоводната експертиза, съгласно
представената Разписка от системата на Изи Пей за извършено плащане №
2000000274562701 от 22.10.2021 г., вещото лице е констатирало, че сумата от 500,00 лв. е
била преведена от ищеца на ответника П. С. П. на 22.10.2021г.. Вещото лице от представена
справка от 07.05.2024г. от ищеца е заключило, че в периода от датата на първата
погасителна вноска 22.11.2021 г. до датата на подаване на Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 19.04.2023 г. погасяване на задълженията по процесния
кредит не били извършвани. Допуснато било просрочие на задълженията по процесния
договор, считано от 23.11.2021г. Вещото лице е изчислило, че непогасеното задължение по
процесния кредит към дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение
3
по чл. 410 от ГПК към 19.04.2023 г.е в размер на 650,54 се разпределят както следва:
изискуема главница в размер на 500,00 лева, възнаградителна лихва за периода от 22.10.2021
г. до 11.01.2022 г. – 7,48 лева и изискуема лихва за забава за периода 22.11.2021 г. до
28.02.2023 г. в размер на 44,06 лева. Експертизата установява също, че към 09.05.2024 г. –
датата на изготвяне на заключението размерът на непогасените задължения по процесния
кредит, не е променен, както и че броят на дните просрочие към датата на подаване на
исковата молба – 21.11.2023, считано от 23.11.2021 г. са 513 дни. В съдебно заседание
вещото лице Д. заяви, че поддържа заключението, както и че изчислените от нея суми като
задължение на ответника се покрива с това, което се претендира от ищеца с исковата молба,
с изключение относно претендираната лихва за забава, като се претендира с 58 стотинки
повече от лихвата за забава, която е изчислила за претендирания период.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Установи се, че заповедното производство е било образувано по заявление на
ищеца, подадено на 18.04.2023г. срещу ответника за сумата 500,00 лева (петстотин лева)-
изискуема главница; 7,48лева (седем лева и 48 ст.) – изискуема възнаградителна лихва за
периода от 22.10.2021г. до 11.01.2022 г.; 44,64 лева (четиридесет и четири лева и 64 ст.) –
изискуема лихва за забава за периода от 22.11.2021 г. до 28.02.2023 г., 99,00 лева (деветдесет
и девет лева) – такса за разглеждане съгласно договора за потребителски паричен заем от
22.10.2021 г.; 151,00 лева (сто петдесет и един лева) – такса съгласно чл. 5.5 от общите
условия на ЮтеКредит България ЕООД към договора. В частта за таксите в размер на 99,00
лева – такса за разглеждане и таксата в размер на 151,00 лева начислена съгласно чл. 5.5 от
общите условия заявлението е отхвърлено с разпореждане №421/21.04.2023 г., по ч.гр.д.
234/2023 г. по описа на РС- Свищов, потвърдено с Определение № 786/31.07.2023г. по
в.ч.гр.дело № 574/2023г. по описа на ВТОС. Присъдена била и законната лихва върху
главницата, считано от 18.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и
разноски в размер на 75,00 лева. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил
настоящите положителни установителни искове за вземането по издадената заповед за
изпълнение.
По своята правна същност договорът, който се твърди да е сключен между
ЮтеКредит България ЕООД и ответника, е договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на посочения нормативен
акт. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или
друг носител. В конкретния случай договорът за потребителски кредит № 36374 от
22.10.2021 г. представлява предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на
чл. 6 ЗПФУР. По отношение на същия са относими и ЗПУПС и ЗЕДЕУУ с оглед
електронната среда, в която се твърди да е сключен процесният договор. При договорите за
4
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен на докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил
сроковете за правото на отказ от договора на потребителя; получил съгласието на
потребителя за сключване на договора /чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР/. За доказването на
електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР препраща към Закона за електронния
документ и електронния подпис /изм. ДВ бр. 85 от 2017 г. Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от същия закон електронно
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление /чл. 3, ал. 2
от ЗЕДЕУУ/. Съгласно чл. 184, ал. 1 от ГПК електронния документ може да бъде
представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При
поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая,
обаче, подобно искане не е направено по делото, поради което представеният на хартиен
носител заверен препис от договора за кредит и общите условия към него, представляващи
електронни документи, съдът намира за годно доказателство за съдържанието на
материализираните в тях електронни изявления и удостоверяват процесното
облигационното правоотношение. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУ електронен подпис е
такъв по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, тоест данни в електронна
форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. По делото не се
твърди, а и не се установява процесният електронен договор за потребителски кредит, да е
подписан от страните с квалифициран електронен подпис. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУ обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В случая извод за постигнато
съгласие в този смисъл може да се изведе чрез тълкуване на приложимите общи условия към
договора за кредит, където е предвидена детайлно процедурата по размяна на изявленията
на двете страни по бъдещия договор, включително са предвидени гаранции за
идентификация на лицето, което следва да бъде заемополучател по договора. Съдът намира,
че в случая страните са постигнали съгласие по см. на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, че ще
признават стойността на електронния подпис като саморъчен в отношенията си. Поради
това следва да се приеме, че процесният договор за кредит представлява подписан частен
електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството
на обективираните волеизявления в него съгласно чл. 180 от ГПК. Тази доказателствена
сила на документа в случая не е оборена и се подкрепя от останалите доказателства по
делото, а и самото сключване на договора не се оспорва от ответника.
По своята правна природа договорът за потребителски кредит представлява договор
за заем за потребление, който е реален договор, т. е. за сключването му е необходимо не
само постигнато между страните съгласие, но и предаване на заемната сума, което не се
спори от ответника, а и се потвърждава от заключението на приетата по делото съдебно -
счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните. Ответникът не оспорва
5
сключването на процесния договор за заем, размера на предоставеният му кредит, напротив
в съдебно заседание прави признание, че именно той е изтеглил кредита. Оспорва да е
използвал отпусната сумата, като затова твърдение не ангажира нито писмени, нито гласни
доказателства. Между страните не е спорно, че ответникът не е извършвал никакви
плащания по договора, не се спори, че ответникът е неизправна страна по договора, за което
свидетелства и заключението на вещото лице по съдебно -счетоводната експертиза,
установило, че по договора не било налично нито едно плащане, като изчислило, че броят на
дните на просрочие към датата на подаване на исковата молба – 21.11.2023 г., считано от
23.11.2021 г. възлиза на 513 дни. Към този момент вече е бил настъпил и крайният падеж на
процесния договор за потребителски паричен кредит, а именно - 22.10.2022 г Следователно
ответника дължи изпълнение, за тази част от дълга, по отношение на която е настъпил
падежът.
Претендира се договорна лихва в размер на 7,48 лева за периода от 22.10.2021 г.
до 11.01.2022г. Вещото лице Д. е изчислило, че изискуемата възнаградителна лихва за
периода 22.10.2021 г. – 11.01.2022 г. възлиза на 7,48 лева и равна на претендирания от
ищеца размер и в такъв размер следва да бъде присъдена.
Съгласно заключението на вещото лице размерът на мораторната лихва е 44,06
лв. за периода от 22.11.2021 г. до 28.02.2023 г., а претендирания от ищец размер е 44,64
лева, за периода от 22.11.2021 г. до 28.02.2023 г.. Съдът счита, че изчисленията на вещото
лице относно размера на дължимото обезщетение за забава следва да се вземат предвид, тъй
като са извършени въз основа на правилно определена база (главница) и следва в
мораторната лихва размер на 44,06 лв. да бъде присъдена в тежест на ответника.. В тази част
искът следва да бъде уважен до посочения размер, изчислен от вещото лице, като в
останалата част до размер 44,64 лева-лихва за забава, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се
произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели
отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство,
съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС. Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски
в заповедното производство в размер 74,92 лева, съобразно уважената част от исковете.
В исковото производство, ищецът претендира разноски в размер на 675,00 лв., от
които 25,00 лева за ДТ, 200,00 лева депозит за ВЛ, както и 450,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Ответникът-юридическо лице, е представляван от юрисконсулт и съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по
Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената на иска,
фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от юрисконсулта
процесуалното представителство (подаване на исковата молба и писмено становище без
явяване в съдебно заседание), съдът определи размера на възнаграждението съобразно чл.
25, ал. 1 от Наредбата на 100,00 лв. При изложеното, съразмерно на уважената част от
6
исковата претенция по чл. 422 ГПК, в полза на ищецът се дължат за присъждане разноски в
общ размер на 324,66 лева, както и в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
заповедно производство в размер на 74,92 лева, съобразно уважената част от исковете.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. С. П. с ЕГН ********** от
гр. Свищов, ул. „******, че дължи на „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК *****, седалище
и адрес на управление гр. София, ул. “*****, представляван от И.Х.К. - управител, чрез
юрисконсулт Л.Х. сумата 500,00 лева (петстотин лева)- изискуема главница; 7,48 лева (седем
лева и 48 ст.) – изискуема възнаградителна лихва за периода от 22.10.2021г. до 11.01.2022 г.;
44,06 лева (четиридесет и четири лева и 06 ст.) – изискуема лихва за забава за периода от
22.11.2021 г. до 28.02.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 18.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 130 от 21.04.2023 г. по ч.гр.дело № 234/2023 г. по описа на Районен съд Свищов,
като иска по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване вземане
за лихва за забава за разликата от 44,06 лева до претендирания размер от 44,64 лева,
отхвърля като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П. С. П. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. „****** да заплати на
„ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“*****, представляван от И.Х.К. - управител, чрез юрисконсулт Л.Х. сумата 74,92 лева
/седемдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/ – направени разноски в хода на
заповедното производство ,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П. С. П. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. „****** да заплати
на „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. София,
ул. “*****, представляван от И.Х.К. - управител, чрез юрисконсулт Л.Х. сумата 324,66 лева
/триста двадесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ – направени разноски по
делото, съразмерно на уважената част от исковите претенции, включващи разноски за ДТ,
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело №
234/2023 г. по описа на РС Свищов.
7
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8