Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 27.09.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Росица Хаджидимитрова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 183 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Е.
Д.Е. 2016“ ООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул.Х.с.№8,
ет.2, представлявано от управителя Ж.х.м., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 98-ФК/02.06.2022г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП -
гр.София, с която на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски
обект – автомивка, находящ се в гр.Шумен, ул.***№10 и е забранен достъпът до
него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187,
ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че
процесният административен акт е незаконосъобразен, тъй като в същия липсват
мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка.
Жалбоподателят счита, че административният орган неправилно е определил срока
на наложената ПАМ в размер на 14 дни. Сочи, че налагането на принудителна
административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря на
нито една от целите, закрепени в закона, доколкото запечатването не би довело
до предотвратяване или преустановяване на нарушение от същия вид. Твърди, че
актът не съответства на целта на закона и на принципа на съразмерност. Въз
основа на изложените аргументи отправя искане за отмяна на атакуваната заповед
като незаконосъобразна.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“ - гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, представляван
от упълномощен процесуален представител В. М. – гл.юрисконсулт, депозира
писмено становище рег. №ДА-01-2128/19.09.2022г. за неоснователност на
оспорването. По изложени аргументи за правилност на обжалваната заповед, моли
същата да бъде потвърдена.
Шуменският административен
съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 01.06.2022г. служители на
Главна дирекция „Финансов контрол“, отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна при
ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР
на ЗДДС – автомивка, находящ се в гр.Шумен, ул.***№10 и стопанисван от
оспорващото дружество. В хода на проверката било установено, че обектът е с
капацитет 2бр. клетки за миене на МПС, като цените на предлаганите услуги са
следните: външно измиване – 10,00 лева; вътрешно измиване – 10,00 лева;
комплексно измиване – 20,00 лева. Проверяващите органи извършили контролна
покупка на 1 брой комплексно измиване на МПС на стойност 20,00 лева, за което М.Д.–
орган по приходите заплатил на О.М.– мияч в обекта сумата на услугата, като му
предоставил банкнота от 50,00 лева. Върнато е ресто от 30,00 лева. За покупката
не е бил издаден фискален касов бон от монтираното, въведено в експлоатация и
работещо фискално устройство Eltrade А1 KL с ИН ED354151
и ФП 44354151, нито касова бележка от прошнурован кочан с ръчни касови бележки.
Извършено е фактическо преброяване на наличните парични средства в обекта, като
е установена положителна разлика в размер на двадесет лева. Изведен е КЛЕН от
ФУ за дата 01.06.2022г., от който е установено, че няма регистрирани продажби,
отговарящи по стойност и час на контролната покупка. Посочените обстоятелства
са отразени в Протокол за извършена проверка № 0059552/01.06.2022г., съставен
на място от контролните органи в присъствието на представляващия дружеството Ж.х.м..
Така констатираното е преценено като нарушение
на чл.25, ал.1, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ,
за което срещу дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № F662772/09.06.2022г. По делото не са представени
доказателства дали въз основа на този АУАН е издадено наказателно
постановление.
С
оглед констатирано нарушение по чл.25 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, с
оспорваната по настоящото дело заповед, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“
и чл.187, ал.1 от ЗДДС, Началникът на отдел „Оперативни дейности“, гр.Варна в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е приложил ПАМ по отношение на
„Е. Д.Е. 2016“ ООД с ЕИК **** - запечатване на търговски обект и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е връчена на представляващия
дружеството на 09.06.2022г., видно от разписката към нея. Недоволен от
заповедта, на 16.06.2022г. оспорващият депозира настоящата жалба с искане за
нейната отмяна.
Изложената фактическа
обстановка не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените писмени
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта,
представени от процесуалния представител на ответната страна и приети от съда.
При така установените факти
от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Заповед
за налагане на ПАМ № 98 -ФК/02.06.2022г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ - гр.Варна - индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.186, ал.4 от ЗДДС. Оспорването е
направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е
породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е съобщена на 09.06.2022г.,
поради което жалбата, подадена на 16.06.2022г., се явява депозирана в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1,
т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по
приходите. Видно от т.1 от Заповед № ЗЦУ–1148/25.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП, директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. В случая
оспорваната заповед е издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ -
гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради което съдът
приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата
функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект,
които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Съобразно нормата на чл.186,
ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед,
т.е. издаденият административен акт трябва да съответства като съдържание на
установеното с чл.59 от АПК. В случая изискванията на чл.59 от АПК са
изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички
реквизити, включително фактически и правни основания за издаването ѝ.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока за изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването ѝ.
Съдът намира, че правилно
административният орган е приложил принудителната административна мярка спрямо
дружеството, адресат на акта, доколкото задължено да отчита продажбите е
лицето, което осъществява търговската дейност, т.е. това лице, което стопанисва
обекта. По делото липсва спор досежно обстоятелството, че провереният обект –
автомивка, се управлява от „Е. Д.Е. 2016“ ООД – Шумен. Като лице, осъществяващо
продажби на стоки и услуги, дружеството се явява задължено лице по смисъла на
чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ и носител на
административното задължение да издава съответен документ за извършените от
него продажби, респективно същото носи последиците от неизпълнение на това
задължение.
В обжалваната заповед се
съдържат и мотиви на административния орган досежно конкретно определения срок
на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана достъпа до
него, с максимална продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си
относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е мотивирал
продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект за срок
към средния предвиден в закона, а именно – 14 дни. Продължителността на срока
на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически обстоятелства,
в съответствие с изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Административният
орган е посочил, че при определяне продължителността на мярка са съобразени
тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото, характера на
търговската дейност. Издателят на заповедта е акцентирал върху факта, че
размерът на неотчетената продажба на 01.06.2022г. (датата на проверката)
надхвърля с 90 на сто регистрирания във ФУ оборот към момента на проверката в
размер на 22,00 лева. Конкретният срок е мотивиран и с оглед целта на
процесната ПАМ, а именно - да се гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и
законово деклариране на движението на стоки и на всички обороти. Срокът е
съобразен и с целената превенция за преустановяване незаконосъобразни практики
в обекта. Наред с изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че при липсата
на нормативно изискване относно съдържанието и обема на мотивите към определен
акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че конкретен
административен акт е мотивиран, е от изложените в него съображения да е ясна
волята на издателя - защо е издал административен акт точно с такова
съдържание. В случая са изложени достатъчно съображения, мотивиращи взетото
решение. Предвид изложеното съдът приема, че оспорваната заповед съдържа
аргументите на административния орган за издаването ѝ, в това число и
касателно срока на наложената ПАМ, поради което същата е надлежно мотивирана и
не е налице сочения от жалбоподателя порок „липса на мотиви“.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира допуснати в хода на административното производство
съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на
заповедта на това основание.
По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“, във вр. с ал.3, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, законодателят
е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на
предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС са следните: „принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл.118 от ЗДДС“. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки / продажби
в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за
издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ. По силата на чл.3, ал.1 от цитираната наредба, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за
пощенските услуги. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби
може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на съответен документ,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. При
определяне на продължителността на срока на мярката органът действа при
условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186,
ал.1 от ЗДДС израз „до 30 дни“.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
В тежест на административния
орган е да обоснове с конкретни обективни данни както факта на извършено
нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и
необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай
извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, е установено
по безспорен начин, същото по същество не се оспорва от жалбоподателя, а и се
доказва от съставения от контролните органи Протокол за извършена проверка № 0059552/01.06.2022г.,
който като изготвен по установените форма и ред от органи по приходите при
изпълнение на служебните им правомощия, на основание чл.50, ал.1 от ДОПК представлява
на годно доказателство за установените от тях при проверката факти и
обстоятелства. Приобщените разпечатки от ФУ в обекта също свидетелстват за
фактите, възприети от административния орган при издаване на заповедта. С оглед
на това съдът приема за безспорно установено, че „Е. Д.Е. 2016“ ООД не е изпълнил
задължението си по чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/ 13.12.2006г., да издаде фискален бон при извършване на продажба на стока
на стойност 20,00 лева, платени в брой. Това неизпълнение на задължение е
юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Налице е предвидената в
закона хипотеза, обуславяща материална законосъобразност на приложената мярка.
Съдът приема, че
административният орган, действайки в рамките на предоставената му
компетентност и оперативна самостоятелност, е определил срока на приложената
ПАМ в рамките на законоустановения такъв и при излагане на мотиви, обосноваващи
взетото решение, като конкретните съображения в тази насока са изложени по-горе
в настоящото изложение.
Атакуваната заповед е
издадена и при съблюдаване на законовата цел. В тази връзка следва да се
отбележи, че при налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от
това забрана достъпа до обекта по чл.187, ал.1 от с.з., административният орган
действа при обвързана компетентност, което означава, че при установяване
посочените в чл.186 от ЗДДС обстоятелства, в т.ч. и по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“,
органът е длъжен да наложи ПАМ. В същото време законодателят му е предоставил
правото да прецени за какъв конкретен срок следва да бъде наложена мярката,
стига този срок да се вмества в законовите рамки – до 30 дни. От това следва,
че при упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи спазването на пределите на оперативната
самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в
рамките на законоустановения такъв, като изложените в самия акт мотиви на
административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът
намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на
конкретния правен субект. Противно на твърдението на оспорващия съдът намира,
че прилагайки ПАМ за срок от 14 дни, административният орган е действал в
съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6,
ал.2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването на
търговската дейност в този обект на търговеца - жалбоподател посредством
прилагането на ПАМ, е ограничило правата му в степен, надхвърляща преследваната
от закона цел. Доколкото законът регламентира задължение за правните субекти
надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед
определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това
задължение има за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на
съответното административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на
процесните. Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на противоправното
поведение на търговеца - неотчитане на касови приходи и предотвратяването на
последващо нарушение от същия вид, с оглед защитата интересите на държавния
бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на
публичните задължения. Административният орган е съобразил спецификата на
конкретния казус и обосновано е счел, че за постигане целта на закона в този
случай е необходимо и достатъчно да бъде приложена ПАМ - запечатване на
търговския обект и забрана на достъп до същия за срок от 14 дни.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че непредставянето на доказателства за издадено
наказателно постановление не рефлектира върху законосъобразността на ЗППАМ. В
административното производство по налагане на ПАМ не е задължително съставяне
на акт за установяване на административно нарушение, по арг. на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Тази норма предвижда, че принудителната административна мярка
„запечатване на обект“ за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което...“. Следователно налагането на
ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание (видно от текста
на закона), поради което съставените АУАН след налагане на ПАМ служат само за
потвърждаване на установените факти, които са обективирани в Протокола за
извършена проверка и в оспорената заповед.
Съобразно изложеното
настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а
подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е. Д.Е. 2016“ ООД с ЕИК ****,
седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул.Х.с.№8, ет.2, представлявано от
управителя Ж.х.м., против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 98-ФК/02.06.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - гр.София.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България -
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: