РЕШЕНИЕ
№ 2764
гр. Варна, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110111329 по описа за 2024 година
Подадена е молба за защита от домашно насилие на осн. чл.8, т.1 от ЗЗДН от страна
на молителя а И.Ю. С., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ****** действащ лично и в
качеството на баща и законен представител на детето Е. И.Ю., ЕГН **********, с искане за
налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Х. М. М., ЕГН:********** и Б. Д.
Н., ЕГН:**********, действащ лично и със съгласието на своята майка Х. М. М., и двамата с
адрес: гр. Варна, ******, както следва: да се задължат ответниците да се въздържат от
упражняване на домашно насилие спрямо молителите; да се забрани на ответниците да
приближават молителя И.Ю. С. за срок от 18 месеца.
В молбата за защита молителят сочи, че с Х.А.А., ЕГН ********** са родители на Е.
И.Ю., ЕГН **********. Излага, че за упражнявано спрямо него и сина му домашно насилие
от майката и нейната майка Х. М., инициирал гр.д.******2024 г. на ВРС. Поддържа, че двете
обещали да не се държат зле с детето, поради което оттеглил молбата за защита, въпреки че
тя била уважена със съдебното решение. Излага, че с Решение № ******2024 г. по
гр.д.******2024 г. на ВРС родителските права по отношение на Е. били предоставени на
майката, при която било определено и местоживеенето му на адрес гр. Варна, ******
Относно конкретния акт на насилие се сочи следното: На 14.07.2024 г. около 15:30 ч.
молителят отишъл до адреса на Х.А. да вземе момчето Е. за изпълняване на режима на
личен контакт. След като позвънил на вратата му отворила бабата на детето по майчина
линия – Х. М., която блъснала детето към него и започнала да обижда молителя, като се
появил и синът на Х. М. – Б. Н., който също започнал да го обижда в присъствието на
детето. Х. М. започнала да бута молителя, да го удря с ръце по горната половина на тялото и
1
по врата, както и да го драска с нокти, не спирала и да го обижда. Същевременно Б. Н.
отново излязъл от апартамента и ритнал много силно молителя в областта на кръста в дясно.
От всичко това детето много се уплашило, плачело, било силно притеснено и разтревожено,
а самият молител изпитвал силна болка и унижение, както и уплаха. Двамата си тръгнали.
Молителят сочи, че бил видимо издран от челюстта до долната част на гърдите отпред,
както и по гърба, а от удара от Б. Н. кръстът му посинял. Излага, че отново подал сигнал до
III-то РУ при ОДМВР-Варна.
В хода на процеса молителят И.Ю. С., чрез процесуалния си представител адв. А. Х. от
ВАК, е заявил, че е осъществен и друг акт на насилие спрямо него от страна на ответниците,
като е отправена молба в открито заседание, чрез процесуалния представител, същият да
бъде разгледан съвместно в производството и съдът е приел заявените твърдения за
разглеждане в съответствие с чл.15, ал.3 от ЗЗДН. Заявените допълнително твърдения на
молителя са, че на 20.04.2025 г. около 16, 00 часа в гр. Варна, ****** ответниците отново
нападнали молителя, като Х. М. М., Б. Д. Н. нанесъл на молителя удар с ритник, заедно с
други лица, които му нанесли побой. Това се случило, когато молителят отишъл да вземе
детето си, изпълнявайки определения му режим на лични контакти. За инцидента молителят
подал сигнал в прокуратурата. На този инцидент не присъствало детето Е. И.Ю..
По така изложените съображения молителят моли спрямо ответниците да бъдат
наложени поисканите мерки за защита, както и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответниците оспорват молбата на молителя, като чрез процесуалния си представител
адв. Н. Б. от ВАК твърдят, че на 14.07.2024 г. самият молител пристигайки до дома на
ответниците започнал да блъска по вратата и след като вратата била отворена той хванал
ответницата за гърлото, започнал да я души и да я обижда с думите ******, а ответникът са
намесил единствено, за да предотврати последващ акт на молителя спрямо ответницата.
Сочат също, че в началото на инцидента детето въобще не присъствало. За твърдяния от
молителя акт на домашно насилие, осъществен от ответниците на 20.04.2025 г., последните
сочат, че такъв не е бил извършен. Сочат, че те действително видяли инцидент с молителя и
други лица, но те не участвали в него. Била осъществена единствено размяна на обидни
реплики между молителя и ответника Б. Д. Н., но такива съпътствали всяка тяхна среща.
По изложените съображения ответниците молят молбата на молителя да се отхвърли и
да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна не изразява становище по случая.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното: Молителят И.Ю. С. е баща на
детето Е. И.Ю., а майка на детето е Х.А.А.. Ю. и А. не са имали сключен граждански брак, а
са живели на семейни начала. Ответницата Х. М. М. е майка на Х.А.А. и баба на детето, а
ответникът Б. Д. Н. е брат на Х.А.А. и вуйчо на детето.
Понастоящем молителят и майката на детето му не живеят заедно, разделени са и
2
отношенията им са силно обтегнати. Многократно по повод подавани от тях молби за
защита по реда на ЗЗДН в РС – Варна са били образувани съдебни производства.
Изключително влошени са и отношенията между молителя и ответниците. Със съдебно
решение през месец юни 2024 г. е било одобрено сключено споразумение между молителя и
Х.А.А., с което родителските права относно детето Е. И.Ю. са предоставени на майката, а на
молителя е определен режим на лични контакти с детето, с конкретно посочени дни и
периоди на пребиваване на детето при бащата. При всеки случай, в който молителят се
срещал с бившата си съжителка, или с нейните майка и брат, по повод осъществяване
контакт с детето, между тях избухвал конфликт.
На 14.07.2024 г. в 16, 00 часа молителят отишъл до дома, където живеели бившата му
съжителка и детето, находящ се в гр. Варна, ******, защото в този ден следвало да вземе
сина си. В същото жилище се намирали и ответниците. Молителят отишъл до там, заедно
със своята майка – свидетелката Н.Ш.И., която обаче не се качила до апартамента на
ответниците, а останала да изчака във входа до асансьора. Когато молителят позвънил му
отворила ответницата Х. М. М.. Между двамата избухнал скандал, в хода на който те си
разменили ругатни и обиди, а и ответницата започнала да го бута, да го удря с ръце по
тялото, както и да го драска с нокти. При тях излязъл и ответникът Б. Д. Н., който също
започнал да отправя спрямо молителя обидни изрази, а и му нанесъл удар с ритник в
областта на кръста. Целият инцидент се развил в присъствието на детето Е. И.Ю., което
било приготвено и което молителят следвало да вземе. Свидетелката Н.И., която през това
време чакала на входа на сградата чула гласа на Х.А.А., която викала: ******“ След това
Х.А. се обадила на тел.112 и съобщила, че когато молителят е отишъл да вземе детето е
нападнал нея и поискала да бъде изпратен полицейски екип. Молителят не изчакал
пристигането на полицаи и тръгнал с детето. В същия ден се върнал в ресторанта, в който
работил и неговият колега, с когото работили заедно – свидетелят Д.Г.А. забелязал, че
молителят е видимо притеснен, надран от лявата страна на лицето и по гушата. На
следващия ден молителят отишъл на преглед при съдебен лекар, като след извършения му
преглед се установило, че под лявото рамо, по долната челюст, по шията, по предната
повърхност на гръдния кош, както и на други места по тялото има ожулвания, одрасквания,
кръвонасядания. Било издадено медицинско удостоверение №****** 15.07.2024 г.
Съдебният лекар отбелязал, че описаните в удостоверението травматични увреждания са
резултат от действието на предмети с подчертан ръб, каквито могат да бъдат човешки нокти,
а кръвонасяданията са резултат от удар с или върху твърди, тъпи предмети. За случая
молителят подал и жалба в Районна прокуратура – Варна, въз основана която била
образувана преписка.
На 20.04.2025 г. около 16, 00 часа отново по повод изпълнение на определения режим на
лични контакти между молителя и детето, И. С. отишъл да вземе сина си от дома на
ответницата Х. М. М., находящ се в ж.к. ******. Вървейки по ул. „Подполковник Калитин“
молителят видял, че двамата ответници се движат срещу него. Извадил телефона си и
започнал да ги снима, както им казал да не го доближават, защото имат ограничителна
3
заповед. Тогава ответникът Н. му отвърнал ***********“, а ответницата го нарекла
********** В същото време две лица, които вървели от посоката, от която идвали
ответниците, притичали и заобиколили молителя в гръб. Нападнали го и започнали да му
нанасят побой, като го съборили на земята. Ответникът Н. също се присъединил и нанесъл
на молителя удар с ритник, а ответницата отправяла обидни изрази по адрес на молителя.
След като молителят бил съборен и след нанесените му множество удари, ответницата
казала: **********Последният удар бил нанесен с голяма сила с ритник в областта на
главата на молителя, след което ответниците се отдалечили. Молителят се обадил на тел.112
и съобщил за инцидента. На този инцидент детето не присъствало. На 22.04.2025 г.
молителят посетил съдебен лекар, който след преглед издал медицинско удостоверение
№**** от 22.04.2025 г., в което отбелязал, че се касае за кръвонасядания и травматичен оток
по главата, ожулване над външния полюс на дясна вежда, травматичен оток в областта на
първи пръст на лява ръка, като уврежданията са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети и биха могли да се получат по указаните време и начин.
Гореописаните факти съдът приема за безспорно установени от всички събрани по
делото доказателства. Фактите, относно първия описан по-горе инцидент, съдът приема за
доказани от писмените доказателства - медицинско удостоверение №****** 15.07.2024 г.,
декларация за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, данните от приобщената
преписка №*****2024 г. по описана Трето РУ ОД МВР Варна; възпроизведения в съдебно
заседание аудиозапис, представен от Дирекция „Национална система 112-МВР“; както и от
показанията на свидетелите Н.Ш.И., Д.Г.А. и Х.А.А.. От доказателствата е безспорно, че на
14.078.2024 г. е възникнал конфликт между страните по делото, развил се пред детето Е. Ю.,
след който молителят е бил с наранявания. Ответниците, както и Х.А. са заявили, че самият
молител в този ден е предизвикал конфликта, отправяйки обидни думи към ответниците, а и
той пръв стиснал ответницата за гърлото и тя не можела да диша. Твърденията на
ответниците са потвърдени единствено от изявленията на Х.А., която съдът, с оглед
близкото й родство с ответниците и силно обтегнатите отношения с молителя, счита за
пристрастна. Но дори и да се приеме, че в този ден молителят също е проявил физическа
или вербална агресия спрямо ответниците, то това не отменя осъщественото от тях насилие
спрямо него, което съдът счита за доказано от горепосочените доказателства.
Фактите относно случая на 20.04.2025 г. съдът приема за доказани от представеното
медицинско удостоверение №******2025 г., декларация за извършено домашно насилие по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН; от възпроизведения в съдебно заседание аудиозапис, представен от
Дирекция „Национална система 112-МВР“, както и възпроизведения видеофайл,
представено от ответната страна, а и от свидетелските показания на свидетеля М.К.Д., който
е очевидец на случая, пряко възприел инцидента, и който детайлно описва случилото се.
Този свидетел няма свързаност със страните и по никакъв начин не може да се счита за
заинтересован от изхода на делото.
Предвид така установените факти от доказателствата по делото, съдът счита, че с
категоричност в производството се доказва, че ответниците Х. М. М. и Б. Д. Н. на
4
14.07.20214 г. и на 20.04.2025 г. са осъществили актове на домашно насилие спрямо
молителя И.Ю. С., а на първата дата и спрямо детето Е. И.Ю., представляващи проявено
агресивно поведение, изразяващо се в физическо насилие - нанасяне на удари, бутане,
драскане, както и в психическо насилие – отправяне на обиди и ругатни. Тези прояви
изпълват дефиницията за домашно насилие, регламентирана в разпоредбата на чл.2, ал.1 от
ЗЗДН, съгласно която домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. В случая от страна на ответниците е осъществено както
физическо така и психическо насилие спрямо молителя, а доколкото детето Е. е присъствало
и било свидетел изцяло на възникналия конфликт между баща му, баба му и вуйчо му, при
който ответниците са осъществили актове на домашно насилие, насочени срещу неговия
баща, то спрямо детето е било осъществено психическо насилие. Без съмнение ответниците
са били наясно, че упражнявайки насилие над молителя, то се възприема от детето,
доколкото детето присъства на инцидента. Също така в случая молбата е подадена срещу
легитимирани лица по смисъла на чл. 3, т.4, 6 и 9 и от ЗЗДН.
Имайки предвид изложеното съдът счита, че за защита от осъщественото домашно
насилие на 14.07.2024 г. спрямо ответниците следва да се наложат мерки по чл.5, ал.1, т.1 от
ЗЗДН за защита на молителя и детето, и по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН за защита на молителя,
като ответниците бъдат задължени да се въздържат от извършване на домашно насилие
спрямо молителя и детето, както и да им бъде забранено да приближават молителя на
разстояние по-малко от 100 метра. Срокът на мерките съдът счита, че следва да е
приблизителен с вече изтеклия срок, считано от издаването за заповедта за незабавна защита
№177 от 05.09.2024 г., доколкото изтеклият срок е с достатъчна продължителност, за да
изпълни целта на закона, а именно срок от единадесет месеца, като се приспадне срокът на
действие на тези мерки при издадената заповед за незабавна защита, а именно считано от
13.09.2024 г.
За защита от осъщественото домашно насилие на 20.04.2025 г. следва отново спрямо
ответниците да се наложат мерки по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН за защита на молителя и детето, и
по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН за защита на молителя, като ответниците бъдат задължени да се
въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителя и детето, както и да им
бъде забранено да приближават молителя на разстояние по-малко от 100 метра. Във връзка
със заявените актове на насилие на тази дата заповед за незабавна защита не е издавана.
Срокът на мерките съдът счита, че следва да е от три пет месеца.
При този изход на процеса ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
молителя направените по делото разноски от 600 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Те следва да заплатят по сметка на съда и държавна такса от 25 лв., като
частта, която всеки следва да плати е от по 12, 50 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 15 от ЗЗДН, съдът
5
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на И.Ю. С., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ****** действащ
лично и в качеството на баща и законен представител на детето Е. И.Ю., ЕГН **********,
за защита от домашно насилие, осъществено на 14.07.2024 г. и издаване на заповед за защита
от домашно насилие, като:
ЗАДЪЛЖАВА Х. М. М., ЕГН:********** и Б. Д. Н., ЕГН:**********, действащ лично
и със съгласието на своята майка Х. М. М., и двамата с адрес: гр. Варна, ******, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖАТ ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо И.Ю. С.,
ЕГН:********** и детето Е. И.Ю., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Х. М. М., ЕГН:********** и Б. Д. Н., ЕГН:**********, действащ
лично и със съгласието на своята майка Х. М. М., и двамата с адрес: гр. Варна, ****** ДА
ПРИБЛИЖАВАТ И.Ю. С., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ****** на по-малко от 100
(сто) метра ЗА СРОК ОТ 11 /ЕДИНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, като ПРИСПАДА срока на
действие на тази мярка при издадената заповед за незабавна защита №177 от 05.09.2024 г., а
именно считано от 13.09.2024 г.
УВАЖАВА молбата на И.Ю. С., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ****** действащ
лично и в качеството на баща и законен представител на детето Е. И.Ю., ЕГН **********,
за защита от домашно насилие, осъществено на 20.04.2025 г. и издаване на заповед за защита
от домашно насилие, като:
ЗАДЪЛЖАВА Х. М. М., ЕГН:********** и Б. Д. Н., ЕГН:**********, действащ лично
и със съгласието на своята майка Х. М. М., и двамата с адрес: гр. Варна, ******, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖАТ ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо И.Ю. С.,
ЕГН:********** и детето Е. И.Ю., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Х. М. М., ЕГН:********** и Б. Д. Н., ЕГН:**********, действащ
лично и със съгласието на своята майка Х. М. М., и двамата с адрес: гр. Варна, ****** ДА
ПРИБЛИЖАВАТ И.Ю. С., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ****** на по-малко от 100
(сто) метра ЗА СРОК ОТ 5 /ПЕТ/ МЕСЕЦА,
ОСЪЖДА Х. М. М., ЕГН:**********, с адрес гр. Варна, ******, да заплати по сметка
на РС – Варна държавна в размер на 12, 50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА Б. Д. Н., ЕГН:**********, действащ лично и със съгласието на своята майка
Х. М. М., да заплати по сметка на РС – Варна държавна в размер на 12, 50 лв. (дванадесет
лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА Х. М. М., ЕГН:********** и Б. Д. Н., ЕГН:**********, действащ лично и
със съгласието на своята майка Х. М. М., и двамата с адрес: гр. Варна, ******, да заплатят на
И.Ю. С., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ****** направените по делото разноски от 600
лв. (шестстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Варна в 7-мо дневен срок от днес.
6
На основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН да се издаде заповед за защита.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението да се връчи на страните и на Трето РУ - гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7