Р Е Ш Е Н И Е
№ 261352/ 16.4.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети март,
две
хиляди *и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12353 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен иск от Д.Г.Г., ЕГН: **********,
с адрес *** срещу П. на Р. Б., с адрес гр. *, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, и 844.50 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от неначислени лихви върху сумата от 5000.00
лв., внесена като „парична гаранция“ по ДП № */ * г. по описа на ОД на МВР гр.
Варна, за периода 29.08.2014 г. – 26.04.2016 г., всички настъпили в резултат на
неправомерното привлича не на ищеца, на 04.08.2018 г., като обвиняем по ДП № */
* г.по описа на ОД на МВР гр. Варна. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че
23.04.2013 г. срещу ищеца е образувано ДП № */ * г. по описа на ОД на МВР гр.
Варна, за това че след предварителен сговор с трето лице, при условия на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил
и поддържал заблуждение при управител на търговско дружество, с което е
причинил имотна вреда, в размер на 1 254 705 лв. На 04.08.2014 г. ищецът е
привлечен като обвиняем по досъдебното производство, определена е мярка за
неотклонение - „парична гаранция“, в размер от 5 000 лева. На същата дата е
разпитан, в качеството му на обвиняем. Взетата мярка за неотклонение е
потвърдена от състав на ВРС, след което е внесена от ищеца. През м. юли 2014 г. от наблюдаващия прокурор на ищеца е
наложена забрана за напускане на страната. На 19.08.2014 г. ищецът отново е
привлечен като обвиняем, със същото обвинение. На 20.11.2014 г., 20.05.*г.,
29.05.*г. на ищеца са предявявани материалите по разследването, а исканията по
доказателствата на обвиняемия – оставени без уважение от наблюдаващия прокурор.
С постановление от * г. на ВРП е прекратено ДП № */ * г., а мярката за
неотклонение – отменена. Постановлението за прекратяване е потвърдено с
определение от 15.03.2016 г. по ЧНД № */ * на ВРП, влязло в законна сила
26.04.2016 г. Твърди се още, че са периода от привличането му като обвиняем по
досъдебното производство до неговото прекратяване ищецът е търпял безпокойство,
притеснение, *, срив в професионалният му авторитет, страх от ефективна присъда.
Същевременно, забраната да напуска страната е дала отражение и върху
професионалните му ангажименти в чужбина – невъзможност за тяхното изпълнение,
а от това и за получаване на възнаграждение. Поради повдигнатото обвинение,
ищецът преустановява контактите си в юридическите среди, избягвал е социални
контакти, с оглед *ът, който е изпитвал, че е обвиняем. Повдигнатото обвинение
се е отразило и на политическата дейност на г- н Г., в предвид кандидатурата му
за о. с.. п.остта и *ът, ограничените контакти, са обусловили незадоволителното
му представяне на м. и.. Излага също, че
поради необходимостта от внасяне на парична гаранция, ищецът е претърпял и
имуществени вреди, изразяваще се в пропуснати ползи от получаване на лихва
върху внесената сума.
Ответникът – Прокуратура на РБ,
депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковата
претенция по основание и по размер, като намира, че от данните по делото не се
установява факта на настъпване на вредите, в резултат на повдигнатото и
поддържано обвинение. Отделно от това, намира наведените твърдения касаят
действия на полицейски служители, а не на прокурор (и). Данни по разследването
не са разгласявани публично от служители на П.. Възразява, и че размера на
претенцията за завишен. Отправя искане за отхвърляне на иска .
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно
приобщеното на л. 31 удостоверение, Д.Г.Г. е вписан адвокат, в АК- гр. Варна,
считано от 10.07.2002 г.
С Решение № 1067/ 28.06.2012 г. по т.
д. № 1819 по описа на ВОС за 2011 г., е отхвърлен предявения от „* *“ ЕООД
срещу Д.Г.Г., иск с правно основание чл. 44, във вр. с чл. 79, ал. 1, алт. 2-
ра, вр. с чл. 63, вр. с чл. 82, предложение 1- во ЗЗД, за заплащане на сумата
от 155 632 лева, представляваща стойността на причинените
на дружеството щети в резултат на извършените от ответника – доверител действия
при договарянето и сключването на договори за покупко-продажба на недвижими
имоти по НА № */*г. и НА № */*г.,
и двата на нотариус О. О., рег. № * в регистъра на НК, в изпълнение на
възложената му поръчка с пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. №*/
*г. на нотариус И. М., рег. № * в регистъра на НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й плащане.
Решението е
влязло в законна сила на 08.11.2013 г.
Приобщен на
л. 103 – 105 е договор от 24.01.2014 г. за съвместно предприятие за
представяне, разработване и изпълнение на проекти с технологията * на
територията на Г..
Приобщен на
л. 109 – 111 е договор от 30.05.2014 г. за съвместно предприятие за
представяне, разработване и изпълнение на проекти с технологията * на
територията на С..
Видно от
представеното на л. 115 писмо от 10.09.2014 г., ищецът, в качеството му на
адвокат, е поканен от „* *“ Л., за среща в И..
От
приобщените на л. 86 – 100 документи, се установява осъществявана п. д. от Д.Г.,
в качеството му на заместник – координатор на Д. „Б. г.“, в периода 26.09.2014
г. – 25.10.*г.
С
постановление от * год. по д. п. № */
* год. по описа на ОД на МВР – Варна, Д.Г.Г. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 3 ,
пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Със същото постановление по отношение
на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000
лева.
С определение от * год. по ч.н.д. № */
* год. на ВРС, е потвърдена взетата по отношение на Д.Г.Г. мярка за
неотклонение – „парична гаранция“, в размер на 5000 лв., по ДП № */ * г. по
описа на ОД на МВР - Варна.
Определената гаранция е внесена от
ищеца, по сметка на ОД на МВР – Варна, на 29.08.2014 г., видно от представените
на л. 28 и 29 вносна бележка и платежно нареждане.
С
Определение от * г. по ч. н. д. № * по описа на ВРС за * г. е отменена мярката за процесуална принуда по реда
на чл. 68, ал.1 от НПК „Забрана за напускане пределите на РБ., наложена спрямо Д.Г.Г.
ЕГН ********** с постановление на прокурор при ВРП от *год. по д.п. № */*год.
по описа на ОД МВ Варна.
С Постановление
от * год. на Варненска
районна прокуратура, е прекратено д. п. № */
* год. по описа на ОД на МВР – Варна, водено срещу Д.Г.Г. обвинение за
престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 3 , пр. 2, вр.
чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Отменена е и определената на Г. мярка
за неотклонение – „парична гаранция“, в размер на 5000 лева.
С Определение № */ * г., постановено по
ч. н. д. № * по описа на ВРС за * г., е оставена без разглеждане жалбата срещу
постановлението за прекратяване. Определението на ВРС е влязло в законна сила
на 26.04.2016 г.
Съгласно представеното на л. 119
удостоверение, по отношение на Д.Г.Г. е налична полицейска регистрация, в
периода * г. – * г.
От заключението на вещото лице Ц.С., по
изготвената в хода на процеса съдебно – психиатрична експертиза, се установява
следното: в резултат на житейските събития – привличане като обвиняем, не
заличена криминална регистрация, при ищеца се установяват данни за *и *;
формирана е средна към висока * *; не заличената криминална регистрация
обуславя т. с. в емоционалните му преживявания; преживява болезнено накърняването
на честолюбието и достойнството му, поради повдигането на обвинението; живее и
работи под напрежение, страх и * от колеги, родители; * приупражняване на а.
професия; образуването на досъдебното производство съществено променя живота на
ищеца, в професионален и социален план.
За изясняване на спора от фактическа
страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Б. И. Ж. и С. К. З..
В показанията си свид. Ж. излага, познава
ищеца от * г., помещавали са в една а. кантора. В периода * г. – * г. ищецът е
имал служебни авгажименти в И., относно научни въведения в пристанища. Описва
ищеца като ведър и оптимистично настроен човек. През * г., за период от около *
години, търговско дружество – „С.“ е водило дело срещу г- н Г., приключили с
отхвърляне на исковете. В хода на производствата е заплашван с проблеми с П..
Свидетелят споделя впечатленията си за сериозни притеснения при ищеца, по повод
образуваното досъдебно производство, продължили през целия период. Оплаквал се
е от провал на служебни ангажименти в И. и П., поради наложена забрана за
пътуване в чужбина. Повдигнатото обвинение е постоянна тема в разговорите им,
пречупвал е всичко в живота си през това. При ищеца са се наблюдавали н. н., т.,
лошо общо състояние, продължили дълго след прекратяване на наказателното
производство. Повдигането на обвинението се е отразило и върху обема на а. му
работа. Ангажиментите на ищеца в чужбина почти са отпаднали.
В показанията си свид. З. излага, че познава
ищеца повече от *години. Описва го като общителен и сговорчив човек, преди обвинението.
Проблемите с П. са породени от конфликт с * гражданин (г- н Л.). След повдигане
на обвинението, ищецът е стресиран, уплашен, некомуникативен и раздразнителен.
Изпитвал е огромен * спрямо приятели и колеги, притеснения за родителите си,
почти е преустановил служебните си ангажименти. Повдигнатото обвинение е дало
негативно отражение и върху п. кариера на г- н Г., обусловило и негативен
резултат на м. и. в гр. В., през *г.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
Визираната норма регламентира
отговорността на
Държавата за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, П. или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на
съответния държавен орган е обективна, а предпоставка за ангажирането й е
фактът, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъплениe, като впоследствие
не е била реализирана наказателната му отговорност по някоя от сочените
причини. В тези случаи обвинението се квалифицира като незаконно, независимо
дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие
със закона и правомощията на разследващия орган. вината
не е елемент от състава на отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с
понасяне на риска от такива действия на правозащитните органи, които в крайна
сметка не са довели до реализиране на наказателна отговорност, но за сметка на
това са причинили вреди на привлеченото лице. Поради това държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице (чл. 4
ЗОДОВ).
Съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи положителните факти,
на които се позовава, а именно:
обвинение в извършване на престъпление, повдигнато и
поддържано от П. на РБ, приключило с постановление за прекратяване, в резултат
на което са претърпени твърдяните вреди.
В тежест на ответника е да
установи положителните факти, на които
основава и възраженията си.
За да
бъде ангажирана отговорността на държавата задължително условие е да са
причинени вреди, които да са резултат, т.е в причинна връзка с конкретното
действие от страна на държавното обвинение, в случая- незаконно обвинение. Тези
вреди не се презюмират, то те подлежат на доказване от лицето, което ги е
търпяло. Отговорността е обективна, т.е вината не се изследва.
В
настоящия случай, всички елементи от фактическия състав на правото са налице.
Липсва спор, а и се установява от представените по делото писмени доказателства
обстоятелството, че по образуваното срещу ищеца наказателно преследване, същият
е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 3 , пр. 2,
вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Около година и половина по – късно, с прокурорско
постановление.
Относно обезщетението
имуществените вреди:
Тези веди представляват, от принципна
гледна точка,намаляване на имуществото на едно лице в резултат от
неоснователните срещу него действия на ответника. В зависимост от вида им се
касае за реално претърпяни вреди (регистрирани
пасиви) или за пропуснати ползи (неувеличени сигурни активи).
В
настоящия случай се претендира заплащане на обезщетение,
представляващо законна лихва върху внесената парична гаранция, заявено като пропусната
полза. Това налага
пълно и главно доказване, настъпило
реално намаляване в имуществената сфера на ищеца, респ.
пропуснато увеличение, в резулат на внасяне на гаранцията,
основание и момент на настъпване,
всичко като пряк резултат единствено от неоснователно
и противоправно поведение на ответника по повод обвинението на ищеца в
престъпление. Тези вреди не се предполагат, следва да са реално
настъпили.
В настоящата
хипотеза, доказателства в относно пропуснато увеличение в имуществената сфера на
лицето, в резултат на повдигнатото обвинение, не са ангажирани. А, както бе
посочено по – горе, настъпването на вредите не се презюмра, същото следва да е
реално осъществено.
От друга страна, касае се щети по иск по ЗОДОВ,
извън съставомерните елементи на деянието, за което е привлечен ищецът към
наказателна отговорност, поради което същите се явяват над и извън обхвата на
отговорността на П. по чл. 2,
ал. 1, т. 3
ЗОДОВ.
Поради горните съображения, претенцията за присъждане на
обезщетение
за имуществени вреди следва да се отхвърли.
Относно
обезщетението неимуществените
вреди:
В
настоящата хипотеза, ищецът твърди претърпени неимуществени вреди, касаещи
развити чувства на силна тревожност и *, притеснение, раздразнителност,
ограничаване на социалните контакти, а също и накърняване на професионалния
авторитет, негативно отражение в политическата и обществена дейност на лицето.
В настоящата хипотеза, наказателното
производство е продължило около две години (*и два месеца), приключило в разумен срок, поради което не може да се
приеме, че висящността на производството е оказвало изключително негативно
въздействие върху ищеца. От този период,
ограничението свободното предвижване и социални контакти, които ищецът е
търпял, е за период от три месеца, като след това предприетата мярка за
неотклонение е изменена в най – леката такава. Именно по време на изтърпяване на мярката за неотклонение “домашен арест”, е и периодът, в
който ищецът най – интензивно е търпял негативни преживявания, според събраните
по делото гласни доказателства – затворил се е в себе си, станал е мнителен, променил
е начина си на живот * и унижение от подвигнатото обвинение. В резултат на неблагоприетните събития, ищецът развива състояние
„разстройство в адаптацията“, отшумяло за период от около три месеца. Поради повдигнатото и поддържано обвинение са накърнени професиалния
авторитет на ищеца, засегнати са възможностите му за кариерно развитие. В този смисъл следва да се приеме,
че в значителна степен са пострадали честта, достоинството, авторитет и доброто име на лицето.
Всичко
това безспорно е предизвикало негативни емоции и дискомфорт в душевния мир на
ищеца, силни притеснения, породени поради воденото срещу него наказателно производство.
Неимуществените вреди, като родово понятие, включват съвкупността от
накърнените или засегнати нематериални и лични аспекти от физиологичната и
психоемоционалната сфера на едно лице, в това число честта му и името му в
обществото. Касае за засегнати морални ценности на лицето, на общо основание те
подлежат на доказване от ищеца. Степента на доказване обаче е донякъде
редуцирана спрямо всички други обстоятелства от състава на предявеното право,
доколкото моралният характер на вредите предполага и известна житейска презумптивност.
Касателно вредите по ЗОДОВ съдебната практиката безпротиворечиво приема, че досежно основни
негативни изживявания от незаконно повдигнато му
обвинение ищецът може да се ползва от базисна презумптивност. В случаите, в които се претендира обезщетение за конкретни негативни изживявания извън и над
основните, тогава те следва да бъдат пълно и главно доказани от ищеца. На
самостоятелно и пълно доказване подлежи и пряката причинна връзка между вредите и деянието
по ЗОДОВ. В този смисъл са и Решение № 165 от 16.06.*г. по гр. д. № 288/ *г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85 / 2012 г., ІV ГО на ВКС, Решение № 288 от 19.01.2016 г. по гр. д. №6774/ 2014 г., ІІІ ГО на ВКС; и др.
Размерът на подлежащите
на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде определен при съблюдаване
принципа на справедливостта, установен в чл. 52 ЗЗД. Нормата предполага се обезвреда на всички
телесни и психологични увреждания на пострадалия и претърпяните във връзка с
тях физически и душевни болки и страдания, шок, стрес, депресия, безпокойство,
дискомфорт и изобщо негативни емоционални усещания. Въведеният от закона
критерий изобщо не е абстрактен, а е детерминиран от редица обективно
съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация в страната,
общественото възприемане на справедливостта, характера на вредите, конкретното
им проявление върху личността, семейството и социалната и работна среда на
пострадалия, възрастта на последния, изминалото от увреждането време,
прогнозите за преодоляване на последиците и други (така и Решение № 229/ 15.07.2013 г. по гр. д. № 1179/ 2012г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 140/ 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1328/ 2012г., ІІІ ГО, Решение № 115/ 05.04.2012г. на ВКС по гр.д. №593/2011г., ІV ГО, Решение № 708/ 14.01.11 г. по гр. дело № 1389/ 2009г.на ВКС и др.
Преценка в тази насока е винаги конкретна за всеки случай, но моралния
характер на вредите логично предполага и известна презумптивност при
доказването им. С оглед спецификата на отговорността по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, критерии при преценката за спаведливост са конкретно още и: характерът
на престъплението, за което подсъдимият е бил обвинен или привлечен; периодът
на наказателното преследване; извършените с негово участие процесуални
действия; вида на наложената мярка за процесуална принуда; личността, средата и
възрастта на увредения; положението му в обществото; отражението на обвинението
върху семейния, обществения и професионалния живот на подсъдимия; данните за
предишни противоправни по Наказателния
кодекс прояви; начинът му на живот и обичайната му среда;
и други. В този смисъл са Решение № 113/ 12.11.2020 г. по гр. д. № 90 от 2020 г. на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 236/ 19.10.2016 г. по гр.д. № 1543/ 2016 г. на ВКС, ІV ГО и други. Горните елементи следва да бъдат преценявани съобразно конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай. В настоящия случай данните по делото сочат, че участието на ищеца в наказателното производство, като обвиняем е
продължило около година и половина, до колкото
релевантен по искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е само периодът от привличане за обвиняем до окончателно
преустановяване на наказателното производство, в която и да е от фазите му,
спрямо ищеца. За времето преди привличане и след влизане в сила на крайния по
отношение на лицето акт за накзателното производство, П. не отговаря
по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Периодът от повдигането на обвинението до прекратяване на наказателното
производство
от гледна точка на привлечения Д.Г. е особено значим. Този извод е обусловен от данните от СПсЕ, кредитирано от съда на обективно и компетентно изготвено, съобразно
което, с
оглед обвинението са настъпили неблагоприятни промени в психологичното състояние на ищеца. Изводите на експерта, кореспондират напълно и със свидетелските
показания, които се кредитират от решаващия състав, като обективни,
непосредствени и непротиворечиви.
Релевантен, при определяне на размерът на
дължимото
обезщетение на моралните вреди, е и периодът на наказателното
производство. В случая, досъдебното производство е продължило година и
половина. Макар,
обективно да не е прекомерен, в предвид естеството на деянието,
би бил мислим и по-кратък период.
На следващо място възведеното деяние е
за „тежко“ по смисъла на Наказателния кодекс престъпление, с
оглед предвиденото за него наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години, предвидена е и възможността за конфискация до една
втора от имуществоно , което е и следващото
обективно обстоятелство, утежняващо отговорността на ответника.
На
следващо място, от съществено значение че въз основа
на гласните и експертните доказателства по делото се установи, че цялостното
наказателно преследване спрямо ищеца е дало неблагоприятно
отражение в личен,
професионален
и психологичен аспект. От заключението по СПсЕ се установи, че повдигнатото на г- н Г.
обвинение е обусловило сериозен стрес и влошаване на
психологичното му състояние. Последствията
са
най - вече
върху психологичното състояние на лицето и в професионален
аспект, до колкото се касае за период, в който
упражнявал а. п. и п. д.. Още са
накърнени неговото честолюбие и достойнство, а те са приети
от ищеца като
високи в ценностната му система. По тези
причини и накърняването на тези ценности е преживяно болезнено от ищеца. Данните от експертното заключение сочат, че с оглед
обвинението при г- н Г. се наблюдава т. с., *, т.
и с. от професионално дискредитиране и срив в репутацията
пред клиенти, колеги и родители. Всички тези психологични
промени са настъпили в резултат от повдигнатото обвинение. От показанията
на разпитаните по делото свидетели, кредитирани, като
обективни, непосредствени и непротиворечиви, се установява, че преди повдигане
на обвинението ищецът е бил ведър и общителен човек. Това
обаче се променя след образуване на наказателното производство, и
особено след повдигане на обвинението. От този момент е п. и з., о. е от
проблема, изглеждал е притеснен за близките си, а и за служебните си
ангажименти. Съвкупният
анализ на обсъдените гласни и експертни доказателства мотивира съда да приеме
описаните обстоятелства за доказано настъпили и във връзка с обвинението в
престъпление, при липсата на други данни в обратен смисъл, като обстоятелствата
несъмнено са с важно и утежняващо отговорността на ответника значение.
На
последно място следва да се съобразиоще една група
завишаващи фактори, каквито са и чистото съдебно минало на ищеца
преди обвинението и дългогодишно упражняваната а. п., без
данни за нарушения на, донякъде колидиращи с обвинението му за извършено тежко престъпление
от общ характер.
От друга страна, при определяне размера
на дължимото обезщетение, като редуциращи фактори, следва да се съобрази, че по
делото липсвват данни авторитетът му в професионалната и/ или п. общност да се
е загубил, поради обвинението. Изпитаните притеснения при ищеца в тази насока,
както и за чувство на * (в каквато насока за свидетелските показания) не са
равнозначни на действително професионално дискредитиране. Още повече, че
представените писмени доказателства, сочат към активна п. д. на г- н Г., именно
през процесния период. Същевременно, не са ангажирани достатъчно убедителни
доказателства, в подкрепа на тезата за неизбиране на ищеца за о. с. на м. и.
през *г., единствено поради в. е. с., с оглед повдигнатото обвинение.
Изнесените от свидетеля З. данни в тази насока са оскъдни, информативни са
единствено относно очакванията на ищеца и желанието му за участие в п. к. през *г.,
но не и за действителната ситуация към този момент и реалната възможност на
избор.
Друг
редуциращ фактор е, че действията в досъдебното
производство, с
участието на ищеца са ограничени до привличане като
обвиняем, разпит и предявяване на материалите по разследването. Също релевантни
към намаляване отговорността на ответника са и наложената
мярка за неотклонение – „парична гаранция“, която не предполага огланичение в
свободното придвижване, а също и краткия период, през който му е наложено ограничение за пътуване в чужбина
(* г. * г.). За това време, съобразно ангажираните доказателства ищецът е бил в
невъзмоност да приеме една, единствена покана – за среща в И., през м.
септември 2014 г.
В
заключение, след отчитане както обективните факти относно
вида на повдигнатото обвинение, данните по мярката за неотклонение, извършените
с участието на ищеца процесуални действия, периода от време на провеждане и
приключване на наказателното производство, така
и субективните елементи относно личност на ищеца, възприемане на случващото се
и неговото влияние върху здравето, професионалната и семейната и среда на
ищеца, върху личния му психичен и емоционален свят, и върху здравето му; а също
и всички останали релевантни и обсъдени по-горе обстоятелства, съдът в
заключение намира, че на ищеца се следва обезщетение по справедливост в размер
на 8000.00 лв.
Върху тази сума следва да бъде присъдена и законната
лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване – 26.04.2016
г. до окончателното изплащане на задължението. При
формиране на горния извод, досежно периода на забавата, съдът съобрази задължителните указания, дадени с
т. 4 от Тълкувателно решение № 3/ 2004 на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения се налага извод
за частична основателност на предявеният иск – като същия следва да бъде уважен
за сумата от 8000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно
обвинение, ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване – 26.04.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претенцията за присъждане горницата над тази сума до пълния заявен размер от 20 000.00 лв., е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва да се
присъди и сумата от 610.37 лв., представляваща извършени в производството
разноски, определени съобразно уважената част на исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Д.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 8000.00 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерното привличане на ищеца, на 04.08.2018
г., като обвиняем по ДП № */ * г. по описа на ОД на МВР гр. Варна, на
основание чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес *** срещу
П. на Р. Б. иск за присъждане на горницата над 8000.00 (осем хиляди) лева до пълния заявен размер от
20 000
(*хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и 844.50 лв. (осемстотин четиридесет и четири лева и петдесет стотинки) – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
неначислени лихви върху сумата от 5000.00 лв., внесена като „парична гаранция“
по ДП № */ * г. по описа на ОД на МВР - гр. Варна, за периода 29.08.2014 г. –
26.04.2016 г., всички настъпили в резултат на неправомерното привлича не на
ищеца, на 04.08.2018 г., като обвиняем по ДП № */ * г.по описа на ОД на МВР гр.
Варна, на
основание чл. 2, ал.,1 т. 3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Д.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 610.37
лв. (шестстотин и десет лева и тридесет и
седем стотинки), представляваща извършени в производството
разноски, определени съобразно уважената част на исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде доброволно заплатена от
ответника по следната банкова сметка: ***: ***, открита в „Р. (Б.)“ АД.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: