Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…3…декември….2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Търговски отделение в….ОТКРИТО..….. заседание…..на…………ТРЕТИ…….….…НОЕМВРИ……..……………
през… ДВЕ…ХИЛЯДИ…ДВАДЕСЕТ…и…ПЪРВА
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
при….секретаря…..Ж……СТ.,….като….разгледа…..… докладвано от съдия ЯНКУЛОВА…търг.Д.№…79….по описа за ….2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по Глава ХХХІІ от ГПК –
Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано на основание искова молба, чрез която са субективно съединени 5бр.
осъдителни искове с правно основание по чл.432,ал.1 от КЗ и цена всеки по
200хил.лв.(с обща цена 1000000.00лв.), предявени от ищците О.С.П., Г.Б.П., Р.Б.Д., М.Б.Д. и С.С.А., чрез пълномощника адв.С.Ч.
от САК, представляващ АД“Ч., П. и И.“ със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“Т.“№8,ет.4, против
„ДЗИ-Общо застраховане“-ЕАД-София.
С оглед заявения от ищците предмет на исковете,
съдът е приел, че субективно съединените искове, с които се
претендира заплащане на обезщетение, произтичащо от застрахователен договор, се
отнася до едностранна търговска сделка
по смисъла на чл.287 от ТЗ, поради което спорът е търговски и следва да бъде разгледан по реда на особеното
исково производство на „Глава ХХХІІ“ от
ГПК – Търговски спорове.
Започнала
е размяна на книжа по чл.367 и сл. от ГПК.
По
делото е постъпила Молба,подадена от двама от ищците Р.Б.Д., ЕГН-********** и М.Б.Д.,
ЕГН-********** – и двамата действащи
чрез пълномощника адв. С. В. Б., ЕГН-********** от САС, съдебен адрес ***,
регистрирана с Вх.№7984/28.07.2020г. по регистъра на Плевенски окръжен съд, в
която са заявили, че са постигнали споразумение с ответника по делото, което
изцяло и окончателно удовлетворява претенциите им за вреди, вследствие на настъпилото
на 18.08.2019г. застрахователно събитие, поради което на основание
чл.233 от ГПК правят пълен и безусловен отказ от исковете си и молят
производството по делото да бъде прекратено в частта за техните искове, като
изрично оттеглят дадените от тях пълномощия на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“,
което няма повече да ги представлява.
С
Определение №388/28.07.2020г., постановено по настоящето дело, съдът е приел горната молба и е ПРЕКРАТИЛ на основание чл.233 от ГПК производството по
т.д.№79/2020г. по описа на Плевенски окръжен съд, Търговско отделение, В
ЧАСТТА, относно предявените от ищците Р.
Б. Д. и М. Б.Д.
искове за обезщетение по чл.432 от КЗ, всеки с цена по 200000лв. срещу
ответника ДЗИ „Общо застраховане“-ЕАД,
поради отказ от иска. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
По
делото е постъпила Молба, регистрирана с Вх.№260005/10.08.2020г., подадена от
ищцата О.С.П., ЕГН-********** с адрес ***,
действаща чрез пълномощника адв. С. В. Б., ЕГН-********** от САС, съдебен
адрес ***, в която се заявява следното, че ищцата е постигнала споразумение с ответника по
делото, което изцяло и окончателно удовлетворява претенциите й за вреди,
вследствие на настъпилото на 18.08.2019г. застрахователно събитие, и
затова основание чл.233 от ГПК прави
пълен и безусловен отказ от иска си и моли производството по делото да
бъде прекратено в частта за нейния иск, като заявява,че оттегля дадените от нея
пълномощия на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, което няма да я представлява.
С Определение №260012/11.08.2020г., съдът
е приел горната молба и е ПРЕКРАТИЛ
на основание чл.233 от ГПК производството по т.д.№79/2020г. по описа на
Плевенски окръжен съд, Търговско отделение, В ЧАСТТА, относно предявения от
ищцата О.С.П. иск за обезщетение по
чл.432 от КЗ с цена 200000лв. срещу ответника ДЗИ „Общо застраховане“-ЕАД,
поради отказ от иска. Определението е обжалвано и е потвърдено с въззивно Определение
№176/28.04.2021г., постановено по в.ч.т.д.№351/2020г. по описа на Апелативен
съд-В. Търново. Срещу въззивното
определение не е подадена частна касационна жалба. На 09.06.2021г. делото е
върнато на Плевенски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия.
Пред вид на описаните процесуални
действия, делото е висящо само относно
предявените от две от ищците Г.Б.П., ЕГН-********** и С.С.А., ЕГН-**********,
срещу ответника „ДЗИ-Общо застраховане“-АД, субективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди, всеки с цена по 200000.00лв. В тази връзка,
приема следното:
В исковата молба се твърди следното:
В резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 18.08.2019г., е причинена смъртта на Б. Д. Д., ЕГН **********,
живял на съпружески начала с О.С.П., ЕГН **********, и баща на Г.Б.П., ЕГН **********,
Р.Б.Д., ЕГН **********, М.Б.Д., ЕГН ********** и фактически отгледал като своя
дъщеря С.С.А., ЕГН **********.
Наличие на елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Деянието като елемент на фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД:
На 18.08.2019 г. И.Р.Д. управлявал л. а. марка
„Дачия”, модел „Логан” с per. № *** и с рама № *** на Път 111- 303 от гр. Л.
към с. ***. На км. ***, около 22:15 ч. водачът нарушил правилата за движение по
пътищата, като се движил с несъобразена с конкретните пътни условия и законови
ограничения скорост, и след употреба на алкохол, при което удря в задната част
движещото се в същата посока на движение ППС с животинска тяга. Вследствие на
ПТП е причинена смъртта на водача на ППС – Б. Д.в Д., ЕГН **********.
Противоправност на деянието:
Водачът
И.Р.Д. грубо е нарушил правилата за движение по пътищата:
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като с
поведението си не е трябвало да създава опасности и пречки за движението, не е
трябвало да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди;
чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП - като е управлявал ППС след употреба на алкохол и с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила;
чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато управляваното от него пътно
превозно средство;
чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП - като водач на ППС е бил длъжен при избиране скоростта на
движението да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие; като е бил длъжен да намали скоростта и да
спре при възникване на опасност за движението;
чл. 21 от ЗДвП - като при избиране скоростта
на движение е превишил позволената стойност на скоростта.
И.Р.Д.
е могъл да предотврати произшествието, ако не бе допуснал посочените по-горе
нарушения.
По
случая е образувано д.п. № 153/2019г. по описа на РУ - гр. Левски и пр.пр. №
3814/2019г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен.
Причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат:
Причина
за настъпването на смъртта на Б. Д. Д. са множеството несъвместими с живота
травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Вина:
Прекият
делинквент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост.
Водачът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно,
че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада Б. Д. Д., но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Вреди:
Загиналият
при ПТП Б. е живял на съпружески начала с О. в продължение на над 30 години и
двамата заедно създали семейство, в което отглеждали и възпитавали децата си. Б.
е бил стожерът на семейството, любящ съпруг и баща. Ищците са разчитали
изключително много на неговата материална и най-вече на моралната му подкрепа.
Децата
на Б. търпят душевни болки и страдания.Той е бил до тях във всеки един момент
от живота им. Отгледал ги е с много любов, отдал е живота си на тях, споделял
радостите им и им помагал да преодоляват трудните моменти. Макар и вече
възрастни хора, Г. и С. винаги разчитали на своя баща, който им оказвал както
финансова, така и морална опора. Макар да не е негова биологична дъщеря, Б.
обичал, грижел се и отгледал С. като свое дете, наравно с останалите му деца. С.
винаги го е приемала като баща и най-голямата опора в живота й.
Вследствие
нелепия инцидент, Г. и С. са лишени завинаги от бащината закрила и съвети. У
тях е останала празнота, която никога няма да бъде запълнена.
След
погребението на Б., ищците се затворили в себе си, станали емоционално
неустойчиви. Имат проблемен и непълноценен сън, спят само по няколко часа,
често сънуват кошмари. Те изживяват стрес, потиснатост, безпокойство, изострена
чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата
и усещане за «разрив» в отношенията с другите и живота като цяло. Загубили са Б.
като емоционално присъствие, опора в живота им и надежда за сигурност в
бъдещето си. Това е довело до развитие на остро душевно разстройство. Те не
могат да приемат случилото се и не могат да преодолеят нелепата загуба. Техните
негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължават, като
интензитетът им не е намалял, а състоянието, в което се намират, се
задълбочава. След загубата му ищците изпитват и ще изпитват тъга, чувство на
празнота, безнадеждност и безпомощност до края на живота им.
Болката
от загубата на толкова близък човек е неизмерима. Въпреки това, имайки предвид
степента и интензитета на причинените неимуществени вреди - душевните
сътресения, дълбоката болка и мъка - както и обстоятелството, че същите ще
бъдат търпени продължително време, считаме, че с оглед изискванията на закона
обезщетение в размер на по 200 000 /двеста хиляди/ лева за вески ищец, ведно с
дължимата закона лихва биха били справедливи.
Пасивната легитимация на ответника:
Лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег.№*** към датата на ПТП има валидна
застраховка „Гражданска отговорност” по полица № BG/***, сключена в ЗК „ДЗИ -
Общо застраховане“ АД, валидна от 13.05.2019 г. до 12.05.2020г., което ангажира
отговорността ви за обезщетяване на причинените при ПТП имуществени и
неимуществени вреди.
Отказ на застрахоеателя да изплати доброволно
обезщетение.
Ищците
са предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение с вх. № 94-С-197/09.10.2019г, но застрахователят не определи и не
изплати никакви суми, което мотивира правния интерес за ищците от предявяването
на настоящите искове.
Претенция за законна лихва.
Считат,
че тъй като застрахователят не е изпълнил законовото си задължение да определи
и изплати обезщетение по доброволен ред, същият следва да понесе отговорността
за забавеното плащане. Ищците са предявили своевременно претенцията си пред
застрахователното дружество.
Застрахователното
дружество е проявило пълна пасивност, не е изпълнило задълженията си по чл.
496, ал. 3 от КЗ и не е предприело никакви действия по приключването на щетата
в законоустановения срок. Чл. 409 от КЗ предвижда възможност за застрахователя
да се освободи от задължението си за заплащане на законна лихва, ако изпълни
задължението си да уреди по доброволен ред претенцията на пострадалото лице. В
конкретния случай застрахователят не е изпълнил това свое задължение, поради
което не намираме основания за освобождаването му от отговорността за забава.
ПЕТИТУМ:Да
бъдат призовани страните на съд и след
като установят, че искът им е основателен, да
бъде осъден ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати на
ищците Г.Б.П., ЕГН ********** и С.С.А.,
ЕГН ********** по личните им банкови сметки обезщетение в размер на по 200 000
(двеста хиляди) лева на всеки от тях за претърпените от тях неимуществени
вреди, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на Б. Д. Д., ЕГН **********
при ПТП от 18.08.2019г,, настъпило при управлание на лек автомобил марка
„Дачия", модел „Логан” с per. №***.
Да бъде
присъдена и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на увреждането - 18.08.2019г. до окончателното изплащане на
обезщетенията.
Да
бъдат присъдени направените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
Направени са следните доказателствени искания:
Да се приемат като доказателства заверени копия
от следните документи:
Констативен протокол за ПТП;
Препис-извлечение от акт за смърт
№0143/20,08.2019г., изд. от Община Левски;
Удостоверение за наследници Изх.
№0217/31.10,2019г.;
Молба-претенция вх. № 94-С-197/09.10.2019г;
Документ, изходящ от Гаранционния фонд, с
който на основание чл.574, ал.12 от КЗ и чл. 295, ал. 7 от КЗ (отм.) е
установен застрахователят, номерът на договора за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, началната и
крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама на
увреждащото МПС.
Удостоверения за банкови сметки на ищците;
ІІ. Да бъдат допуснати до разпит по двама
свидетели за всеки ищец, с чиито показания да
се установим как смъртта на Б. Д. Д. се отразява върху живота на ищците
-обема на неимуществените вреди.
Да се
допуснат до разпит двама свидетели, с чиито показания да се установи, че Б. Д. Д. се грижел и отгледал ищцата С.С.А. като
родна дъщеря.
ІІІ.
Да бъде издадено съдебно удостоверение,
по силата на което ищците да се сдобият от Окръжна прокуратура - Плевен със
следните документи, съставени по пр.пр. № 3814/2019г.: Протокол за оглед на
местопроизшествие; Скица на местопроизшествие; Фотоалбум; Съдебномедицнска
експертиза; Автотехническа експертиза; Химическа експертиза; Токсилогочина
експертиза; Постановление за повдигане на обвинение или за прекратяване на
наказателното производство.
ІV. Да
се допусне назначаването на съдебна автотехническа експертиза, като експертът -
АТЕ, след като се запознае с доказателствата, събрани по делото, да отговори на
следните въпроси: Какъв е механизмът на настъпване на ПТП? Каква е скоростта на
движение на л. а. марка „Дачия”, модел „Логан” с per. № *** преди и към момента
на настъпване на транспортното произшествие? Имал ли е водачът на л. а. марка
„Дачия”, модел „Логан” с per. № *** възможност да предотврати настъпването на
ПТП? При каква скорост на движение и при предприемането на какви действия
водачът на л. а. марка „Дачия”, модел „Логан” с per. №*** е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП? Какви са причините за настъпване
на ПТП от техническа гледна точка?
V. Да
се допусне съдебно-медицинска експертиза от съдебен лекар, който след като се
запознае с доказателствата, събрани по делото, да даде заключение по следните
въпроси:Каква е причината за смъртта на Б. Д. Д.? Какъв е характерът на
телесните увреждания, довели до смъртта на Б. Д. Д.? Има ли причинно-следствена
връзка между телесните увреждания, настъпването на смъртта на Б. Д. Д. и
механизма на ПТП?
VІ. С оглед твърдението за развитие на остра стресова реакция и
душевно разстройство у ищците да се
допусне назначаването на съдебнопсихиатрична експертиза, като вещото лице,
след като извърши личен преглед на ищците, да даде заключение по следните
въпроси:
Преживели
ли са ищците остра стресова реакция и душевно разстройство?
С каква продължителност и какви симптоми?
Налице ли е клинична динамика в емоционалните
реакции на ищците?
Каква е прогнозата за пълно оздравяване?
Налице ли е причинна връзка между състоянието
на ищците и загубата на Б. Д. Д.?
ОСОБЕНО
ИСКАНЕ:
Да се
освободят ищите от плащане на държавна такса и разноски по производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Представят се декларации, Експертно решение
№2818 от зае. 142 на 04.09.2019г. от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ АД, гр.
Плевен, от които е видно, че те нямат достатъчно средства да заплатят
държавната такса и разноските по делото.
С
Определение №289/15.06.2020г., съдът е признал за установено на основание
чл.83,ал.2 от ГПК, че всички ищци нямат достатъчно средства за заплащане на
такси и разноски и е освободил същите от
заплащане на такси и разноски в производството по настоящето дело.(л.37)
Препис
от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника - ДЗИ „Общо застраховане“-ЕАД на основание Разпореждане
№855/15.06.2020г.(л.40 и сл.).
В срока
по чл.367,ал.1 от ГПК, е постъпил
отговор на исковата молба, подаден от ответника ДЗИ “Общо
застраховане“-ЕАД, ЕИК-***,със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“Витова“№89Б, чрез пълномощника юрк. Л.Х., регистриран с
Вх.№7252/10.07.2020г. на Плевенски окръжен съд. (л. 44 и сл.)
В
отговора на исковата молба се твърди следното:
Исковата
молба е нередовна, тъй като не е посочена банковата сметка на ищеца по
осъдителен иск.
Оспорват
се изцяло предявените искове.
1.Оспорва
се твърдението, че вина за настъпване на събитието има застрахованият в
дружеството водач. Застрахованият в дружеството водач е бил заслепен от
насрещно движещото се превозно средство, което е възпрепятствало възможността
му да види движещото се пред него ППС с животинска тяга, евентуално ако е
налице нарушение на ЗДвП от страна на Р. Д., то това нарушение не е причина за
ПТП и не е в причинно- следствена връзка със събитието. Действията на
застрахования в ДЗИ водач, не са били неправомерни.
Единствено
причината за настъпване на събитието е неправомерното поведение на починалия Б.
Д. Д.. Същият не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка, не
е управлявал конския впряг възможно най-вдясно на платното за движение и не е
бил обозначил ППС (каруцата) с източник на светлина и светлоотражатели,
алтернативно същите са били засенчени от вързания зад каруцата втори кон.
2.
Оспорва се описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Същият не
кореспондира с изготвените в хода на досъдебното производство официални
документи.
3.
Оспорва се механизма на получаване на уврежданията и причинно следствената
връзка между събитието и смъртта на пострадалите..
4.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищците са претърпели и търпят
неимуществени вреди, които да налагат присъждане на обезщетение. Вредите не се
презюмират, а подлежат на доказване. Към момента липсват доказателства, които
да обосновават изплащането на застрахователно обезщетение.
Оспорва
се твърдението, че Г.Б. П. и С.С.А. са били в близки отношения с починалия и са
претърпели неимуществени вреди.
Оспорва
се и твърдението, че С.С.А. е отгледана като родна неговата дъщеря от починалия
и че е претърпяла неимуществени вреди от смьртта.
С оглед
на всичко гореизложено, считаме, че настоящият иск се явява изцяло
неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен като такъв. Не са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
5.В
условията на евентуалност, в случай че настоящият състав на съда прецени, че
предявеният иск е основателен, то се
прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, на основание чл.
51 ал. 2 от ЗЗД.
Исковите
претенции са силно завишени по размер. Претендираното застрахователно
обезщетение по никакъв начин не кореспондира с действителния размер на
претърпените неимуществени вреди. Претендираното обезщетение е и силно завишено
с оглед конкретната житейска връзка и близост между починалия и ищците.
Обезщетението е завишено и с оглед съдебната практика при подобни случаи и
икономическата обстановка в страната.
Отново
в условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че исковете са
основателни, се предлага, че основна вина за настъпване на събитието има водачът на пътното превозно средство с
животинска тяга, а именно починалият Б. Димитров Д.. Същият се е движил в
нарушение на разпоредбата на чл. 15 ал. 1 от ЗДвП и чл. 71 ал. 1 от ЗДвП. Освен
това, дори да се установи, че каруцата е била оборудвана със светлоотражатели,
то същите са били засенчени от вързания зад каруцата кон. Счита се, че ако
водачът на каруцата се е придържал максимално вдясно и е ползвал източник на
светлина и светлоотражатели, на първо място траекториите на движение на двете
превозни средства не биха се пресекли, а на второ място, водачът на лекия
автомобил би имал възможност да забележи каруцата от значително по-голямо
разстояние, така че да извърши безопасна маневра по заобикаляне или спиране.
Съпричиняването
следва да бъде отчетено при реализиране на отговорността на виновния за ПТП
водач, респективно на неговия застраховател. В конкретния случай приносът на
починалия е значително по- голям/основен за настъпване на събитието.
6.Оспорва
се и предявеният иск за лихва върху главницата и претенцията за разноски.
Неоснователността на иска за присъждане на главницата по исковата молба води до
неоснователност и на иска за присъждане на лихва и разноски. Освен това,
застрахователят не дължи лихва от датата на ПТП, а от изтичането на срока по
чл. 108 от КЗ. В случая, застрахователят не може да се произнесе по предявената
претенция и поради обстоятелството, че наказателното производство не е
приключило и компетентните органи не са определили, чия е вината за събитието.
В заключение се предлага съдът изцяло да отхвърли исковете срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД
като неоснователни и недоказани, като
присъди на ответника направените от него разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В
случай, че исковите претенции за основателни, то след като
се определи размерът на обезщетението, да се намали същото с процента на съпричиняване
установен в настоящото производство и да сеприсъдите юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Заявени
са следните доказателства и доказателствени
искания:
Не се
възразява да бъдат приети приложените с исковата молба доказателства.
Съдът служебно да изиска преписи от цялата
преписка по пр.пр. № 3814/2019 г. на Окръжна прокуратура -Плевен, ДП № ЗМ
183/18.08.2019 г. на РУ Левски, или да ни бъде издадено съдебно удостоверение,
по силата на което да се снабдим с преписи от всички документи по преписката. В
същата се съдържат данни и документи, които са необходими за установяването на
обстоятелствата по настъпването на събитието, като протокол за оглед на
местопроизшествие и скица, фотоалбум, протоколи от разпит на свидетели и
участници в събитието, медицински документи и др.
3.
Възразява се срещу направеното
доказателствено искане за допускане на разпит на свидетели от ищцовата страна.
Същото не отговаря на изискванията на чл. 156 ал. 2 от ГПК, а именно не са
посочени имената на исканите свидетели и не са посочени обстоятелствата който
ще се доказват чрез разпита.
4. Да
се допуснат до разпит четирима свидетели очевидци, при режим на призоваване,
относно обстоятелствата по настъпване на събитието Молим за четирима свидетели,
доколкото същите са възприели събитието от различен ъгъл и различно място, а и
ще дадат показания за различни обстоятелсва-поведението и начина на движение на
каруцата и наличието на светло отражатели и източници на светлина. Към момента
посочваме имената и адреса на Единия свидетел, а на останалите трима, ще
посочим след прилагане на документите от ДП:
- Р. М.
Д., ЕГН: ********** , с адрес ***. Да се извърши служебна справка в регистрите
на населението относно адреса за призоваване на свидетеля.
5.Присъединява
се към искането за допускане на САТЕ. Еспертизата да бъде изготвена след
разпита на свидетелите и след приобщаваме на документите от наказателното
производство. Вещото лице да отговори и на следните въпроси:
-Каква
са техническите причини за настъпване на събитието?
-Какво
е било разположението на двете ПППС към момента на настъпване на събитието?
настъпило
пресичане на траекториите на двете ППС, ако е беше движила възможно най-вдясно?
-От
техническа гледна точка, процесната каруца отговаряла ли е на изискванията на
чл. 71 ал. 1 от ЗДвП, а именно била ли е оборудвана със светлоотразители и със
тяло излъчващо бяла светлина?
-Би ли настъпило пресичане на траекториите на
двете ППС, ако каруцата се беше движила
възможно най-вдясно?
-Ако
Каруцата беше оборудвана със светлоотразители и устройство за излъчване на бяла
светлина, от какво разстояние е можел да я възприеме водачът на лекия
автомобил?
-Какво
е влиянието на насрещно движещия се автомобил върху видимостп1а на водача на
застрахования в ДЗИ автомобил? С колко се увеличава времето му за реакция и
опасната зона?
- Имал
ли е възможност водачът на каруцата да предотврати ПТП?
- Да бъде изготвена мащабна скица?
Да бъде
дадена възможност след запознаване с документите от наказателното производство
и поставяне допълнителни въпроси към експертизата.
5. На
основание чл. 190 от ГПК, съдът да
задължи ищцата С.А., да представи по делото, акт за Раждане, удостоверение за
родствени връзки и удостоверение или документ посочващ настоящия адрес на
ищцата. Искането е във връзка с възражението ни, че ищцата не е отглеждана от
починалото в ПТП лице. В случай, че ищцата не представи изисканите документи,
молим съдът служебно от регистрите на населението да направи съответната
справка или да ни бъде издадено съдебно удостоверение, чрез което да се снабдим
със съответната информация.
6.Съдът
служебно да изиска информация от Министерството на образованието, относно
ищцата С.С.А., ЕГН: **********, а именно, в кое училище е завършила основното и
средното си образование и кое лице е посочено като родител настойник, за
времето, през което е била ученичка или молим да ни бъде издадено съдебно
удостоверение, с което да се снабдим с исканата информация.
След
прилагане на наказателната преписка, да бъде дадена . възможност да се направят
допълнителни доказателствени искания и да
се ангажират допълнителни доказателства.
На
основание чл. 229 ал.1, т. 4 от ГПК е направено искане да се спре настоящото
производство, до приключване на образуваното наказателно производство, тъй като
същото се явява преюдициално за настоящия спор.
На
основание чл.372,ал.1 от ГПК, с Разпореждане № 998/10.10.2020г. съдът е
изпратил препис от отговора на исковата молба на ищеца, чрез неговия
пълномощник с указания по чл.372,ал.2 от ГПК.-(л.49 от делото)
В предоставения срок е постъпила Допълнителна искова молба,
регистрирана с Вх.№8372/06.08.2020г.(л.72 и сл.) С нея се оспорват всички
твърдения на ищеца и се възразява относно
направените от него доказателствени искания. Предлага се да се признае за безспорно че
л.а. марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег.№ *** , има сключена застраховка ГО с „ДЗИ – Общо застраховане“-ЕАД, валидна
от 13.05.2019г. до 12.05.2020г.
На основание чл.373,ал.1 от ГПК, с
Разпореждане №1092/06.08.2021г., препис от допълнителната искова молба е изпратен на ответника, с указания по
чл.373,ал.2 от ГПК.(л.75 и сл. от ГПК)
В
предоставения срок не е подаден допълнителен отговор на исковата молба.Поради
това с Определение №260296/11.08.2021г. съдът е приел, че размяната на книжа трябва да се счита за приключила и
съдът следва да
пристъпи към подготовка на делото в закрито заседание на основание
чл.374 от ГПК.
Със
същото определение, по мотивите, изложени в него, съдът е постановил следното:
-Оставил
е без уважение искането на
ответника за оставяне на исковата молба без движение като неоснователно;
-Оставил
е без уважение като неоснователно искането на
ответника за спиране на
производството по гражданското производство по настоящето дело на основание
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключването на наказателното, тъй като последното
е приключило с влязла в сила присъда на
Плевенски окръжен съд;
-Обявил
е на страните проекта за доклад;
- Приел
е представените писмените доказателства,
допуснал е сочените гласни, назначил е исканите експертизи, приложил е свършено
НОХД№425/2020г. по описа на ПлОС, наказателно отделение.
По делото са проведени две открити съдебни
заседания – на 06.10.2011г. и на 03.01.2021г.,в които са събрани допуснатите
доказателства.
В представените
писмени бележки, процесуалният
представителна ищците – адв. К.Т. от Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, поддържа
изразеното становище и развиват подробни съображения.
Съдът, като се запозна с данните по делото и
обсъди доводите на страните, приема следното:
По допустимостта на съединените
искове:
Както беше посочено в проекто-доклада по
делото, съдържащ се в Определение №260296/11.08.2021г., двата субективно
съединени искове са процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Съображенията са следните:
Субективно
съединените искове са предявени от надлежни ищци, при наличие на правен
интерес. Процесуалната легитимация на ищцата Г.Б.П. се определя от качеството й
на законен наследник (дете) на починалия
при ПТП. Ищцата С.С.А. обосновава процесуалната си легитимация с оглед
признатото с Постановление № 5/24.ХІ.1969 г. от
Пленума на ВС, че право на
обезщетение има и отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия
го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия
при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това не съставлява
престъпление.
Субективното
съединяване на исковете е допустимо съгласно чл.215 от ГПК, защото предмет на
спора са права на ищците, които почиват на едно и също основание.
Тъй
като с исковете се претендират обезщетение за вреди от ПТП, настъпило през
2019г, приложим закон е КЗ в сила от 01.01.2016г. Този нормативен акт предвижда
в разпоредбата на чл.380 от КЗ,
специална допълнителна
предпоставка за допустимост на иска срещу застрахователя - предварително сезиране на застрахователя по
чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането за
доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия и застрахователя по повод
заплащане на застрахователно
обезщетение. В случая застрахователят е сезиран по чл.380 от КЗ на
09.10.2019г.(Молба-претенция с входящ номер от застрахователя, приложено с ИМ
на л.13 и сл.от делото), а исковата претенция
е заявена на 08.06.2020г.
съгласно пощенско клеймо на подателя, като исковата молба е регистрирана с
Вх.№5766/09.06.2020г. по регистъра на Плевенски окръжен съд.
По основателността на съединените
искове:
Съдът,
като прецени по отделно и в съвкупност
представените от страните писмени и гласни доказателства, приложеното
свършено НОХД и заключенията на авто-техническа
и съдебно-психиатричната експертизи, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцата Г.Б.П.,
родена през 1976г. е дъщеря на бившия жител *** - Б. Д. Д., ЕГН-**********, починал на ***.,
видно от представеното удостоверение за наследници.
Ищцата С.С.А.,
родена през ***, твърди, че е отгледана от починалия, когото счита за свой
баща.
На
18.08.2021г. след 22.00ч. конски впряг,
управляван от пострадалия Б. Д. Д. се движил
по третокласен път в посока от
гр. Л. за с.***. В каруцата се намирали
свидетелят М.Б.Д. ( син на пострадалия и бивш ищец по настоящето дело, който се
е отказал от иска поради сключено споразумение със застрахователя) и свидетелят
В. Л. П.. Зад каруцата се движел друг
кон, юздите, на който държал свидетелят М. Бл.Д.. На каруцата не са били
монтирани светлоотразители и/или други
светлини, а пътуващите не са били облечени със светлоотразителни жилетки.
По
същия път, в същата посока се движил
лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ ,с рег.№ ***, управляван от
правоспособния водач - свидетеля И.Р.Д.,***.
На
километър 13.077, в близост до известна за местните хора кланица, лекият автомобил застигнал движещите се пред
него кон и конски впряг, вследствие на което настъпили два удара – между
дясната част на лекия автомобил и
движещият се зад каруцата кон, а след
това между автомобила и задната лява част на конския впряг.
Вследствие на удара Б. Д. паднал от
каруцата върху пътното платно и в резултат на това за него настъпила тежка
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на кости на черепа, мозъчни
контузии, хематоми и др. Смъртта му настъпила в резултат на посочените травми,
които са несъвместими с живота.
На
местопроизшествието, освен участниците в
него( свидетелите И.Р.Д., М.Б.Д. и В. Л. П.) се озовали още свидетелите П.С. и Е.Г.,
които се движели в насрещната лента за движение в посока към гр.Л., и свидетелят А.К. ***, който във
връзка със служебно мероприятие, се намирал в автомобил, извън пътното
платно, осъществявайки наблюдение на
близката кланица .
Свидетелите
веднага позвънили на телефон 112. Своевременно пристигнали „Спешна помощ“ и
Полиция. Били съставени протокол за оглед на местопроизшествие и скица.
С влязла в сила Присъда №16/31.07.2020г.,
постановена по НОХД №425/2020 на Плевенски окръжен съд, Наказателно отделение,
след изменението с решение по
възз.НОХД№337/2020г. на Апелативен съд-Велико Търново, участникът в ПТП – И.Р.Д., в качеството на посъдим
е признат за виновен в това, че на
18.08.2019г., около 22.15ч. на третокласен път ***, между гр.Л. и с.***,
Област-Плевен, при управление на МПС-лек автомобил „Дачия Логан“, с рег.№ ***,
нарушил правилата за движение , регламентирани в чл.20,ал.2 от ЗДвП, в следствие
на което по непредпазливост причинил смъртта на Б. Д. Д., ЕГН-********** ***-Плевен,
като деянието е извършено в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта – 1.64 на хиляда, установено по
надлежен ред – престъпление по чл343,ал.3,“б“ във вр. ал.1, във вр. с чл.342,а1
от НК, и му е наложил наказание
„лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено на основание чл.66,а1
от НК.
Назначената
от гражданския съд авто-техническата
експертиза, изготвена от в.л. инж.В.П. и потвърдена в о.с.з.,е установила
следното: Каруцата се е движила
несигнализирана - без светлоотразители в предната и задна част, без
устройство (ставило или задънка), на което да се постави голям триъгълен знак с
червен оттенък. Същата е заемала част от настилката на пътното платно. С оглед
ширината на лентата за движение, двете превозни средства ( каруца и лек
автомобил), не могат да се изпреварят без да заемат и част от насрещната
лента.При движение на къси светлини, водачът на МПС, може да възприеме
препятствие в зоната, осветена от фаровете на разстояние напред и на ляво на
автомобила до 50м, а и в дясно пред
автомобила – до 65м.При тази осветеност
от фаровете на автомобила 50-65м, при скоростта, с която същият се е движил
-109.4км/ч, лекият автомобил „Дачия Логан“, управляван от свидетеля И.Д., не е
имал възможност да възприеме коня и конския впряг на разстояние, на което е
можел да спре преди удара и с аварийно спиране да предотврати произшествието.
Лекият автомобил е имал техническа възможност да спре преди мястото да дара,
ако се е движил със скорост по-.малка от 58.7км./ч. Но ако каруцата е била
сигнализирана, независимо,че автомобилът
се е движил със скорост над 100км/ч, той е щял да има възможност да я види и да реагира на опасността.
По
отношение на управлявания от виновния водач лек автомобил „Дачия“, модел
„Логан“, с рег.№***, управляван от виновния водач И.Д., с ответника – „ДЗИ
-Общо застраховане“-ЕАД,е сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
и е издадена застрахователна полица №BG/06119001327005,
със срок на покритие от 13.05.2019г до 12.05.2020(Наличието на застрахователно
правоотношение е безспорно между страните. Конкретните данни на
застрахователния договор са описани в Протокол №1 на л.8 от делото)
С Молба-претенция,
отправена от ищците до ответниковото застрахователно
дружество „ДЗИ-Общо застраховане“-ЕАД,
регистрирана с Вх.№94-С-197/09.10.2019г., основавайки се на съществуващата
активна застраховка ,,Гражданска отговорност“ , е заявено искане за изплащане
на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, причинено при управление на застрахования автомобил
„Дачия“, марка „Логан“, регистрационен номер ***. Застрахователят не се е
произнесъл по молбите на двете ищци.
Разпитаните свидетели В. Г., И. Л. и И. М.
установяват в показанията си, че ищцата Г.Б.П. е била много близка с баща
си Б.
Д. и изключително тежко е понесла неговата загуба. Променила се е ,
затворила се е в себе си, трудно преживяла липсата му.
Всички свидетели, посочени от ищцовата страна
- Е.Г., В. Л., В. Г., С. М., И.М., И. М., установяват в
показанията си, че макар официално ищцата С.С.А. да е записана като дъщеря на
съпруга на майка си, всъщност тя винаги е считала за свой баща починалия Б. Д., при когото е живеела, който я е отгледал и
подпомагал по всякакъв начин. Двамата са
имали фактически отношения на родител – дете, поради което ищцата изключително
тежко преживява неговата загуба.
Свидетелите,
посочени от ищците, установяват, че след смъртта му, и двете ищци са изразявали
почит към неговата памет, като са извършвали всички религиозни и етно-
ритуали съгласно християнската традиция и местната битова практика.
Психиатричната
експертиза, изготвена в две части ( за всяка от ищците) от в.л. д-р И.В. е
установила, че и при двете ищци е налице остра стресова реакция, която е в
каузална връзка със смъртта на бащата Б. Д..
С оглед на горните фактически положения,
съдът формира следните правни
изводи:
Отговорността
на ответника-застраховател за вреди е договорна, тъй като произтича от сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на автомобила, управляван от виновния водач. Предпоставка
за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя, обаче е деликт,
осъществен от водача на застрахования автомобил.
В
тежест на ищеца е установи следното:
Настъпването на ПТП и неговият механизъм; Родствена връзка между ищците и
починалото лице; Наличие на валидно сключен договор „ГО“ между
водача/собственика на автомобила, причинил ПТП и ответниковото застрахователно
дружество, който да има действие за периода на застрахователното събитие; Предпоставките на чл.380 във вр. чл.498,ал.3
във вр. чл.496 от КЗ; Вид и характер на причиненото увреждане; Причинно-следствена връзка между
ПТП и настъпилото увреждане; Претърпени болки и страдания.
В тежест на ответника е да обори твърденията,
изложени в исковата молба, като установи, че не са налице фактическите положения, описани в исковата
молба; Да установи съпричиняване от страна на пострадалата..
Съгласно
чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Следователно, съгласно чл.300 от ГПК, въз основа на влязлата в сила Присъда №16/31.07.2020г., постановена по
НОХД №435/2020г по описа на ОС - Плевен, настоящият граждански съдебен състав приема за
установено, че на 18.08. 2019г., при
управление на МПС, нарушавайки правилата за движение по чл.20,ал.2 от ЗДвП,свидетелят по настоящето дело И.Р.Д. е причинил виновно ( по непредпазливост) смъртта на Б. Д.
Д. – баща на ищцата Г. Б.П. и лице отгледало ищцата С. С.А., когото същата счита за свой баща. Налице
са всички елементи от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД - деяние, противоправност на деянието, вина,
причинна връзка, вреди.
Безспорно
е установено, че между собственика на автомобила, при управлението на който е
настъпило ПТП, от което е последвала смъртта на Б. Д. и ответниковото застрахователно дружество
- „ДСИ-Общо застраховане“-ЕАД е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“ и ПТП от 18.08.2019г. като застрахователно
събитие, е настъпило при действието на застрахователния договор, включващ периода от 13.05.2019 г. до 12.05.2020г;
Горното
е достатъчно, за да се приеме, че предявените от ищците против ответника, субективно
съединени преки искове по чл.432,ал.1 от КЗ са доказани по основание.
Спорни
между страните са въпросите: Налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия
и какъв да бъде размерът на обезщетението за неимуществени вреди.
Съпричиняването
на вредоносният резултат не е елемент от състава на престъплението, за което виновният
водач е признат за виновен и осъден, поради което този факт подлежи на установяване в
гражданския процес, разглеждащ гражданско-правните последици на престъпното деяние.
Съдът
приема, че от страна на починалия е налице съпричиняване, изразяващо се в нарушаване
правилата на чл.71и чл.72 от ЗДвП, тъй като управляваната от него каруца,
теглена от кон, се е движела в тъмната
част на денонощието без да е била сигнализирана със светлоотразителни тела, а
пътуващите в нея лица – без светлоотразителни жилетки. Това е попречило,
водачът на движещият се след нея лек автомобил „Дачия“,модел „Логан“ да я
забележи от по-далечно разстояние, което да му позволи да предприеме действия,
с които да избегне удара и съответно неговите последици. Липсата на дължимата
сигнализация на каруцата се установява от заключението на авто-техническата
експертиза, приета от граждански съд, писмените доказателства, намиращи се в
приложеното наказателно дело, показанията на свидетелите И.Д., А.К., П.С. и Е.Г..
Съдът
не дава вяра на показанията на свидетелите М.Д., който е брат на ищците и син
на починалия, и В. П., тъй като сочените
в показанията им факти и обстоятелства за движение на конската каруца съгласно изискванията на ЗДвП, се опровергават напълно
от данните в съставените протоколи за
оглед от органите на МВР, от
заключението на авто-техничесдката експертиза, както и от показанията на незантересованите свидетели А.К.(
служител на МВР), П.С. и Е.Г., които установяват пълната липса на светлинна
сигнализация на каруцата и на пътуващите в нея.
Затова свидетелите П.С. и Е.Г. , които са се движели в насрещната лента,
възприемат само светлините от фаровете на автомобила, управляван от виновния
водач, „които в един момент се вдигат нагоре“. Това означава, че движещата се преди автомобила каруца не е
била сигнализирана, поради което водачите
на насрещно движещите моторни превозни
средства не я виждат, а „вдигането на
фаровете нагоре“ означава ударът, който е настъпил, след като лекият автомобил
„Дачия“ е ударил движещия се преди
него конски впряг.
Въз основа на влязлата в сила присъда, с която
водачът на МПС-лек автомобил марка „Дачия“ е признат за виновен в причиняване
на смърт по непредпазливост и въз основа на доказателствата, събрани в хода
на съдебното дирене по настоящето дело, гражданският съд приема, че съотношението
в поведението на починалия Б. Д.
и на свидетеля И.Д. (водач на МПС),
допринесли за настъпването на ПТП-то е
1:3. ( едно към три) Така приетото
съотношение следва да се съобрази при определяне размера на
обезщетението за вреди на двете ищци.
Относно иска за обезщетение, предявен от ищцата Г.Б.П.:
Същата претендира
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща й, починал при ПТП, предизвикано
съгласно влязлата в сила присъда от свидетеля И.Д. - водач на лек автомобил,
застрахован по застраховка ГО при ответниковото застрахователно дружество, в
размер на 200 000.00лв.( двеста хиляди лв.). Съгласно чл.52 от ЗЗД,обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали.
За да
определи размера на обезщетението, с оглед критериите на чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД, съдът съобрази следното: Претендира се обезщетение за загуба на баща.
Общоизвестен факт е, че връзката между родител и дете е много силна. От
показанията на свидетелите свидетели В. Г., И. Л. и И. М. установяват в
показанията си, че ищцата Г.Б.П. е била много близка с баща си Б. Д.
и изключително тежко е понесла неговата загуба. Променила се е , затворила се е
в себе си, трудно преживяла случилото се. Израз на нейната скръб и чувството на
незаменимост е и честото посещаване на гроба му. Експертизата, изготвена от
в.л. д-р И.В. е установила следното: При вестта за смъртта на бащата, ищцата е
преживяла остра стресова реакция. Нейните психологически преживявания и реакцията й на скръбното събитие, не
излизат извън границите на психологичната норма за скръб при загуба на близък.
Оплакванията й за напрежение,
безпокойство, потиснато настроение, усещане за невъзможност за справяне със
ситуацията, са в каузална връзка с настъпилия инцидент с бащата. Към момента на
прегледа не са установени данни за депресия,
тревожно или друго психично разстройство.(л.1 79-л.185)
Като
съобрази горните обстоятелства, обществено-икономическата и социална обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към
момента на инцидента и практиката на
съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди на
сина, изгубил внезапно своята майка при ПТП, може да се определи в размер на 100000.00лв.(сто хиляди лв.)
Тъй като съдът приема, че е налице съпричиняване от страна на починалия
в съотношение с поведението на водача на МПС в размер 1:3, определеното обезщетение, следва да се
намали съгласно чл.51,ал.2 с 1/4 и на ищцата Г.П. да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 75000.00лв. ( седемдесет и пет хиляди лв.)
Следователно,
ответникът „ДЗИ- Общо застраховане“-ЕАД
като застраховател на деликвента по
застраховка“Гражданска отговорност за автомобилистите“, следва да бъде осъден
да заплати на ищцата Г.П. като увредено
лице, обезщетение в размер на 75 000.00лв.(седемдесет и пет хиляди лв.)
За
разликата от 75000.00лв. до предявения размер от 200000.00лв., искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, с оглед приетото съпричиняване от страна на
пострадалия, социално-икономическата обстановка и стандарта на живот страната, както и
съобразно спецификата на казуса. – Ищцата е пълнолетно лице на възраст над 40
години,което има свое семейство и
самостоятелно се справя с житейските проблеми.От психиатричната експертиза е установено, че
състоянието на остра стресова реакция е преходно разстройство, чиито симптоми
обикновено започват да затихват максимум след три дни. Психичното състояние на
ищцата и реакцията й, породени от скръбта за бащата, не са извън границите на
нормалното за подобна ситуация. Понастоящем ищцата е психично здрава.
Относно иска за обезщетение, предявен от ищцата С.С.А.:
Тази
ищца претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на лице, починало при ПТП, предизвикано съгласно
влязлата в сила присъда от свидетеля И.Д. - водач на лек автомобил, застрахован
по застраховка ГО при ответниковото застрахователно дружество, в размер също на
200 000.00лв.( двеста хиляди лв.)
В
исковата молба същата твърди, че е не е
дъщеря на починалия, но е отгледана от него като родно дете, а с последваща
молба пояснява, че фактически е негова биологична
дъщеря, отгледана от него, но поради липса на средства, майка й не е оборила
презумпцията за бащинство по отношение на законния си съпруг.
Както беше посочено, съдът приема, че искът е
допустим, тъй като с Постановление
№5/24.ХІ.1969г. на Пленума на ВС , е признато право на обезщетение на редица лица, които са се намирали във
фактическо положение с починалия, различно от
юридическото, между които и на отглежданото, но неосиновено дете,
съответно на отглеждащия го. Същото не е изгубило значението си, а точно
обратно. –С Тълкувателно решение № 1/ 2016г. от 21.06.2018г.,
постановено по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС, се приема, че материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
От
показанията на всички свидетели,
посочени от ищцовата страна – Е.Г., В. Л.,
В. Г., С. М., И.М., И. М., установяват в показанията си, че макар
официално ищцата С.С.А. да е записана като дъщеря на съпруга на майка си,
всъщност тя винаги е считала за свой баща починалия Б. Д., при когото е живеела, който я е отгледал и
подпомагал с оглед нуждите й. Двамата са
имали фактически отношения на родител – дете.След смъртта му, заедно с дъщеря
му Г.П. и жената, с която е съжителствал – О.П. посещават гроба му и отдават почитта си съобразно установените традиции.
Съдът
приема, че твърденията на ищцата, че е отгледана от починалия като негово
дете се установява и от следните обстоятелства: Същата има
регистрирани постоянен и настоящ адрес ***,
където е бил и постоянният адрес на починалия и неговото семейство, а не при
майка си Ж. А., която е живеела в района на Община-Левски.(л.111) От удостоверението за родствени връзки на
л.135 и сл. от делото, се установява,че свидетелят М.Б.Д.,който е син на
починалия, е неин едноутробен брат,т.е.
същите са деца на една майка – Ж. А.. ( Своеобразна индиция за близките
отношения може да бъде и предявяването
на иск за обезщетение заедно с децата на починалия и жената, с която е бил във фактическо
съжителство.)
От
съвкупната преценка на доказателствата, съдът приема, че между ищцата и
починалия е съществувала трайна връзка, в която ищцата С. А.
е имала качеството на отглеждано, но неосиновено и неприпознато дете, а
взаимните й отношения с Б. Д. наподобяват тези на родител и дете.
Съдът
не може да приеме същата да е биологична дъщеря на починалия, дори това реално
да е така, тъй като произходът от баща се установява по друг начин, а за ищцата липсва надлежен титул за произход
от починалия.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД,обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
За да
определи размера на обезщетението, с оглед критериите на чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД, съдът съобрази следното: Свидетелите, посочени от ищцата установяват, че
същата много тежко е понесла загубата на Б. Д., когото е считала за свой баща и
с който през целия си живот е поддържала близки отношения. Тя изключително
тежко е понесла неговата смърт и се е
променила, като е станала по-затворена и тъжна.От съдебно-психиатричната
експертиза, изготвена от в.л. д-р И.В. на л.120 и сл., се установява следното:
При вестта за внезапната смърт на
лицето, което счита за свой родител,
ищцата е преживяла остра стресова
реакция. Последната е преходно разстройство със значителна тежест в отговор на силен стрес и обикновено
продължава от няколко часа до три дни. Картината на преживяванията и реакциите
й се характеризират с изява на цялата палитра на когнитивни, емоционални,
соматични и поведенчески промени, които
не излизат от границите на нормалната психологична скръб при загуба на близък.
Към момента на прегледа, по време на висящото
съдебно производство, не се
установяват данни за депресия, тревожно или друго психично разстройство и
същата е психично здрава. Оплакванията й, свързани с напрежение, потиснато
настроение, усещане за невъзможност за справяне, са в каузална връзка с
установената след смъртта на Б. Д., но не нарушават извършването на рутинни
ежедневни дейности.
Като
съобрази горните обстоятелства, обществено-икономическата и социална обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към
момента на инцидента и практиката на
съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди на ищцата,
изгубила внезапно при ПТП лице, което я
е отгледало и което е считала за свой
баща, може да се определи в размер на 50000.00лв.(петдесет
хиляди лв.) Тъй като съдът приема, че е
налице съпричиняване от страна на починалия в съотношение с поведението на
водача на МПС в размер 1:3,
определеното обезщетение, следва да се намали съгласно чл.51,ал.2 с 1/4
и на ищцата С.А. да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 37500.00лв.
( тридесет и седем хиляди и петстотин лв.)
Следователно,
ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ - ЕАД
като застраховател на деликвента по
застраховка“Гражданска отговорност за автомобилистите“, следва да бъде осъден
да заплати на ищцата С. С.А.
като увредено лице, обезщетение в размер на 37500.00лв.(тридесет и седем
хиляди и петстотин лв.).
За
разликата от 37500.00лв. до предявения размер от 200000лв., искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Размерът на претенцията е силно завищена с
оглед жизнения стандарт в страната,
практиката на съдилищата по подобни казуси и
индивидуализацията на процесния казус. – Не може да се приеме, че ищцата
е дете на починалия, а само, че е отгледана от него като негово дете. Същата е
пълнолетна( на37 години), има свое
семейство и деца и свой начин на живот. Установената остра стресова реакция, а преходно, краткотрайно състояние, което при
ищцата е преодоляно. Емоционалното страдание е в рамките на обичайното за
подобни случаи. Понастоящем същата е напълно психически здрава.
Относно лихвата върху присъденото
обезщетение:
В
исковата молба се претендира присъждане
на законна лихва върху обезщетението, считано от деня на увреждането – 18.08.2019г.
,т.е. от деня на ПТП, при което близкият
на ищците Б. Д. е загубил живота си. Отговорността на застрахователното
дружество, обаче не е деликтна, а
договорна, тъй като се основава на сключен договор „Гражданска отговорност“ по
отношение на автомобила, управляван от
виновния водач.Затова моментът на
забавата, от който се дължи лихва, се определя
като функция на датата, на която
е заявена претенцията на пострадалите по
чл.380 от КЗ за извън-съдебно уреждане на спора. В разпоредбата на чл.497 от КЗ
са уредени няколко хипотези, за определяне началната дата за присъждане на
лихва. В процесния случай, като съобрази данните по делото, съдът приема, че
лихвата върху присъдените на ищците
обезщетения за неимуществени вреди се дължи съгласно чл.497,ал.1,т.2 във вр.
чл.496,ал.1 от КЗ - след изтичане на три месеца от датата на предявяване на
претенцията по чл.380 от КЗ. Съгласно
данните в писмените доказателства, изходящи от застрахователя и намиращи се на л.13
и сл.от делото, претенцията на ищците е заведена под ВХ.№94-С-197/09.10.2019г.
При това положение началната дата за присъждане на лихва е от 09.01.2020г. до окончателното изплащане
на задължението.В частта ,в която се
претендира присъждане на законна лихва за периода преди 09.01.2020г. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като противоречи на
разпоредбата на чл.497 от КЗ.
Относно разноските:
Съгласно
чл.83,ал.1,т.4 от ГПК, ищците не заплащат предварително държавна такса, защото
непозволеното увреждане, което е основание за ангажиране договорната
отговорност на
ответника-застраховател, е
резултат от престъпление. В случая, искът за обезщетение е предявен преди
приключване на наказателното производство и по молба на ищците, съдът е
освободил същите от предварително внасяне на разноски на основание чл.83,ал.2 от ГПК.
С оглед
изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2, и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК да заплати по Бюджета на Съдебната власт, в полза на
Окръжен съд-Плевен, държавна такса върху уважените части от исковете, както
следва: 3000.00лв.( три хиляди лв.) – д.т. върху иска за неимуществени вреди,предявен
от Г.Б.П., който е уважен в размер на 75000.00лв; 1500.00лв.( хиляда и
петстотин лв.) – д.т. върху иска за
неимуществени вреди, предявен от С.С.А., уважен за 37500.00лв., или общо д.т.
по чл.78,ал.6 от ГПК в размер на 4500.00лв.( четири хиляди и петстотин лв.)
Ищците не
претендират заплащане на разноски и не са доказали такъв разход.
Пълномощникът
на ищеца – адв. К.Т. от САК претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, общо
в размер на 11060.00лв.( единадесет хиляди и шестдесет лв.) – по 5530.00лв. –а
за представителството на всяка от двете ищци. Съдът съобразявайки разпоредбата
на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото и
участието на адвоката в производството, намира, че с оглед уважената част от
иска, на пълномощника на ищеца адв. Екатерина Т. следва да се определи
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА, както следва:
За
процесуалното представителство на Г.Б.П.,
чиито иск е уважен за сумата от 75000.00лв., размерът на адвокатското
възнаграждение е в размер на 2780.00лв.(
две хиляди седемстотин и осемдесет лв, изчислено, както следва: 830лв.+ 3% върху 65000.00лв.= 830лв.+1950.00лв.=2780.00лв.)
За
процесуалното представителство на С.С.А., чиито иск е уважен за сумата от 37500.00лв.,
размерът на адвокатското възнаграждение е в размер на 1655.00лв.( две хиляди шестстотин петдесет и пет лв., изчислено, както следва: 830лв.+ 3% върху 27500.00лв.= 830лв.+825.00лв.=1655.00лв.)
Липсва
основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер,
тъй като съгласно чл.38 от ЗА, такова се
присъжда съобразно уважената част от иска.
Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“-ЕАД претендира
заплащане на разноски в размер общо на 850.00лв., съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК на л.189 от делото, произтичащи от следното:
юрисконсултско възнаграждение от 300.00лв.,150.00лв.-депозит за свидетели, и
400.00лв.-депозит за авто-техническа експертиза. Тъй като
ответникът се е защитавал срещу субективно съединени искове, предявени
от двама ищци с еднаква цена( по 200хил.лв.), следва да се приеме, че се иска всяка от ищците да заплати
половината, или по 425.00лв. При това положение, с оглед отхвърлената част от
иска за разликата от 75000.00лв. до 200000.00лв., ищцата Г. Бл. П. дължи на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски в размер на 265.00лв.( двеста шестдесет и пет лв.), като за
разликата до 425.00лв. искането е
неоснователно. С оглед отхвърлената част от иска за разликата от 37500.00лв. до 200000.00лв., ищцата С.С.А. дължи на основание чл.78,ал.3 от ГПК
разноски на ответника в размер на 345.00лв.( триста четиридесет и пет лв.)
От
бюджета на съда са преведени общо 546.00лв. за съдебно-психиатрична експертиза
– по 273.00лв. за всяка от ищците(л.128 и л.186 от делото) Тъй като съединените
искове с обща цена 400.00лв.(200.00лв.Х2) са уважени частично за
112500.00лв.(75000.00+37500.00лв.),
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд на
основание чл.78,ал.6 от ГПК – сумата от 153.00лв. ( сто петдесет и три лв.) –
разходи за експертиза.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр.
чл.235 от ГПК
Р Е Ш И :
1. ОСЪЖДА „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ - ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Б.П.,
ЕГН -********** ***, на основание
чл.432,ал.1 от КЗ застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени
при ПТП, осъществено виновно от И.Р.Д.
на 18.08.2019г.,при сключена от
собственика на лек автомобил марка„Дачия“, модел „Логан“, с Рег.№***,
застраховка “Гражданска отговорност“ с Полица №***, издадена „ДЗИ-Общо застраховане“-ЕАД-София,
със срок на валидност от 13.05.2019г. до
12.05.2020г, СУМАТА от 75 000.00лв.( седемдесет и пет хиляди лв.), ведно
със законната лихва съгласно чл.497,ал.1,т.2 от КЗ, считано от 09.01.2020г. до
окончателното изплащане, КАТО за РАЗЛИКАТА от 75 000.00лв. до 200 000.00лв. и за ЛИХВАТА преди 09.01.2020г.,
ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
СУМАТА
ДА СЕ ПРЕВЕДЕ по БАНКОВАТА СМЕТКА на ищцата в „Райфайзен Банк (България)“-ЕАД, IBAN ***.
2. ОСЪЖДА „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ - ЕАД, ЕИК-***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. АНГУЛОВА ЕГН -**********, със съдебен
адрес Адвокатско дружество“Ч.,***, на основание чл.432,ал.1 от КЗ
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП,
осъществено виновно от И.Р.Д. на
18.08.2019г.,при сключена от собственика
на лек автомобил марка„Дачия“, модел „Логан“, с Рег.№***, застраховка
“Гражданска отговорност“ с Полица №***,
издадена „ДЗИ-Общо застраховане“-ЕАД-София, със срок на валидност от 13.05.2019г. до 12.05.2020г, СУМАТА от 37 500.00лв.(
тридесет и седем хиляди и петстотин лв.), ведно със законната лихва съгласно
чл.497,ал.1,т.2 от КЗ, считано от 09.01.2020г. до окончателното изплащане, КАТО
за РАЗЛИКАТА от 37 500.00лв. до
200 000.00лв. и за ЛИХВАТА преди 09.01.2020г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
3. ОСЪЖДА
„ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ - ЕАД,
ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.6 във
вр.чл.83,ал.2 и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК
по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, държавна
такса от 4500.00лв.( четири хиляди и петстотин лв.) върху уважената част от
исковете.
4. ОСЪЖДА
„ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ - ЕАД,
ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.6 във
вр.чл.83,ал.2 и ал.3 от ГПК в полза на
Окръжен съд-Плевен, СУМАТА от 153.лв.( сто петдесет и три лв.) –
разноски за психиатрична експертиза.
5. ОСЪЖДА „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ - ЕАД, ЕИК-***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, ДА ЗАПЛАТИ на Адвокат К.
И.Т. с адрес ***, на основание
чл.38 от ЗА, сумата от 2780.00лв.(две
хиляди седемстотин осемдесет лв.) – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата Г.Б.П..
6. ОСЪЖДА „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ - ЕАД, ЕИК-***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, ДА ЗАПЛАТИ на
Адвокат К. И.Т. с адрес ***, на
основание чл.38 от ЗА, сумата от 1655.00лв.(
хиляда шестстотин петдесет и пет лв.) – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата С. С.А..
7. ОСЪЖДА Г.Б.П., ЕГН -********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на„ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ - ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, СУМАТА от 265.00лв.( двеста шестдесет и пет лв.) –
разноски съобразно отхвърлената част от иска.
8. ОСЪЖДА С. С. А. ЕГН -**********, със съдебен адрес
Адвокатско дружество“Ч.,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ - ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“Витоша“№89Б,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК, СУМАТА от 345.00лв.( триста четиридесет и пет лв.) –
разноски съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-В.
Търново в 2-седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: