От Районна прокуратура Пловдив е внесено
мотивирано постановление с предложение обвиняемият Г.Т.С. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по чл. 78а НК, за
това, че на 07.06.2018 година, в град Пловдив, при управление на моторно
превозно средство - микробус „Peugeot Boxer" с регистрационен № *** е
нарушил правилата за движение, а именно: чл. 5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 ЗДвП, чл. 20
ал.2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на Я.П.К., а именно: травма на ляво коляно, изразяваща се в синовит,
травматична лезия на вътрешния менискус, дисторизо на предна кръстна връзка,
вътреставен излив ляво коляно, довела до трайно затрудняване на движенията на
левия долен крайник – престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б“, предл. второ, вр.
чл. 342 ал.1 НК.
Производството пред първата инстанция е
протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК
В хода на съдебните прения
представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатото
обвинение. Посочва, че в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно
доказателства, обуславящи извод за извършено престъпление от обвиняемия. Излага
съображения, че са налице предпоставките по чл. 78а ал.1 НК, като предлага при
индивидуализация на наказанието, същото да бъде ориентирано около средния
размер, предвиден в разпоредбата.
Защитникът на обвиняемия –
адв. Л., посочва, че травматичното увреждане, имащо признаците на средна
телесна повреда, е установено след продължителен период от време от инцидента,
което разколебава тезата на обвинението за несъмнена доказаност на обвинението.
Поради изложеното пледира обвиняемият да бъде признат за невинен. При условията
на евентуалност, ако съдът прецени, че увреждането на пострадалата е в причинна
връзка с настъпилото ПТП, то моли наказанието глоба да бъде определено в
предвидения от закона минимум, като не бъде налагано наказание лишаване от
право да управлява МПС.
Обвиняемият С. поддържа
изложеното от неговия защитник. В предоставената му последна дума моли за
справедливо наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият
Г.Т.С. е роден на *** ***, ***. Същият е ***, с българско гражданство. Завършил
е средно образование, не е женен. Не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК. Обвиняемият е
правоспособен водач, като притежава валидно СУМПС.
На 07.06.2018 г. около 17:00
часа обвиняемият Г.С. управлявал товарен автомобил марка и модел „Бежо Боксер“,
с рег. № ***, по ул. „Железарска“ в гр. Пловдив, като направил ляв завод и се
предвижвал по бул. „Алцеко“ в посока север - юг. В същото време свидетелката Я.
К.К. се намирала на десния тротоар по посочената улица. Същата решила да
пресече ул. „Алцеко“ на място, на което нямало обозначена пешеходна пътека.
Свидетелката К. се предвижила пеша по пътното платно на ул. „Алецко“ посока изток
– запад, или отдясно, наляво. Свидетелката К. почти пресякла напълно платното
за движение, на метър от другия тротоар, когато възприела товарния автомобил,
управляван от обвиняемия С.. Свидетелката К. започнала да вика и вдигнала ръцете
си нагоре. В последния момент, когато наближил, товарният автомобил спрял до
нея и я ударил с предната лява част в лявото коляно и лявата ръка в областта на
лакътя. Свидетелката К., макар и много уплашена, успяла да се предвижи до
насрещния тротоар. Товарният автомобил продължил по ул. „Алцеко“. Свидетелката К.
се обадила на своя съпруг – Е. Б., и му казала какво се е случило, както и
номера на товарния автомобил, който я е ударил. Впоследствие свидетелката К.
отново възприела товарния автомобил да преминава през ул. „Железарска“ в гр.
Пловдив. Същата повикала такси, което я закарало до УМБАЛ „Св. Георги“. Там
била прегледана от медицински екип, който установил травма в коляното.
Свидетелката К. не била хоспитализирана, като коляното и не било обездвижено.
Няколко месеца по-късно, през
септември 2018 г., свидетелката К. започнала да усеща болки в коляното. Тогава
същата посетила ортопед, който и назначил ядрено-магнитен резонанс, за да се
установи дали има травматично увреждане. Било установено травматично увржедане
– костномозъчен оток, лезия на медиален минискус, вътреставен излив и
разтегната предна кръстна връзка.
В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебна автотехническа експертиза. Съобразно
заключението на вещото лице, ударът е настъпил на платното за движение в
конфликтната точка на първоначален контакт, която се намира: по дължина: на
около 18.4 м. южно от ориентира, приет с протокола за оглед, и по широчина: на
около 1.1 м. западно от източната граница на платното за движение на ул.
„Алцеко“. Скоростта на товарен автомобил „Пежо Боксер“ непосредствено преди
задействане на спирачната му система е била около 21 км/ч. В анализираната
пътна ситуация, от момента на навлизане на пешеходката Я. К. на платното за
движение, водачът на автомобила е имал техническата възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстремно спиране. Водачът на товарен автомобил „Пежо Боксер“ е имал
техническата възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстремно спиране със скоростта, с която
се е движел, при своевременна реакция от негова страна. В случая няма
технически условия, които да са налагали движение на автомобила със скорост,
по-ниска от установената. Скоростта на автомобила е следвало да бъде съобразена
с нормативно разрешената. Водачът на товарен автомобил „Пежо Боксер“ е имал
техническата възможност да забележи пешеходката веднага след като е навлязъл в кръстовището
и е имал видимост към ул. „Алцеко“. Най-вероятен е следният механизмът от
техническа гледна точка: водачът Г.С. е управлявал товарен автомобил „Пежо
Боксер“ по платното за движение на ул. „Алцеко“ в гр. Пловдив, посока север –
юг, като преди това е извършил завой наляво от ул. „Железарска“. През това
време пешеходката Я. К. е пресичала платното за движение на ул. „Алцеко“ посока
от запад на изток, отдясно наляво пред автомобила. Водачът на товарен автомобил
„Пежо Боксер“ не е реагирал при навлизане на пешеходката на платното, а е
направил това, след като тя вече е била на около 0.5 м. навътре в него, като е
задействал спирачната система, но въпреки това в края на процеса на спиране е
настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предна лява част на
товарен автомобил „Пежо Боксер“ и в левия крак на пешеходката Я. К.. След удара
автомобилът се е установил на платното за движение, а пешеходката е останала
права до предна лява част на автомобила. Основна причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е че водачът на товарния автомобил
„Пежо Боксер“ – Г.С., не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пешеходката Я. К., която е пресичала платното за движение пред автомобила. Към
експертизата е изготвена и мащабна скица на местопроизшествието, която е
приложена по досъдебното производство.
По досъдебното производство е
изготвена и съдебномедицинска експертиза. Видно от заключението по същата, на
лицето Я. К. са причинени следните травматични увреждания: контузия на долната
част на гърба и таза; контузия на лявата колянна става с травматичен оток в
ставата с ограничени и болезнени движения в нея. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така, както се
съобщава в материалите по досъдебното производство. Възможно е травмата да се
получи и без пострадалата да пада на настилката. В заключение е посочено, че причинените
при ПТП с травматични увреждания, е било причинено разстройство на здравето,
извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК.
С оглед установяване фактическата
обстановка по делото, е назначена и изготвена допълнителна съдебномедицинска
експертиза. Според вещото лице, освен посочените в първоначалната СМЕ
травматични увреждания, при ПТП на 07.06.2018 г. на Я. К. е била причинена и
травма на лявото коляно, изразяваща се в синовит, травматична лезия на вътрешен
минискус, дисторзио на предна кръстна връзка и вътреставен излив, ляво коляно,
които травми са се манифестирали с ограничени и болезнени движения, наличен
оток на лявото коляно с данни за излив в ставната кухина, нестабилна походка.
Травмата е доказана чрез извършено изследване ЯМР на 14.11.2018 г. на ляво
коляно, с данни за контузионен костно-мозъчен оток. Травматичната лезия на
заден рог на медиалния менискус. Дисторзио на предна кръстна връзка.
Вътреставен излив. Описаните травматични увреждания са причинени по механизъм
на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и/или свърхмерно движение
в областта на лявата колянна става и е възможно по време и начин да са
възникнали така, както се съобщава в материалите по делото, а именно при
контакт между автомобила и пострадалата К.. Травмата на лявото коляно е
установена и описана в СМУ, като пострадалата е била насочена за последващи
изследвания и уточняване на естеството на травматичните увреждания със
специалист – травматолог. От допълнителните клинични прегледи и верификация на
уврежданията чрез ЯМР изследване, са доказани окончателно травмите на
мекотъканните структури на лявото коляно, поради което следва да се приеме, че
е налице пряка причинно-следствена връзка на тези травми и с травмата, получена
при ПТП на 07.06.2018 г. Като крайна оценка на причините при ПТП травматични
увреждания на лявото коляно, експертът приема, че е било причинено трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник. Затрудняването е било налице
и към момента на изработване на експертизата,макар и в по-лека степен. Вероятно
ще е налице до оперативното лечение на травмите на мениска.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. На първо място това са обясненията на
самата обвиняемия – Г.С., които макар и лаконични, установяват, че същият се е
намирал по времето на мястото на деянието. На следващо място фактическата
обстановка се установява от събраните гласни доказателства – разпитите на
свидетелите Я. К. и Е.Б., както и от приобщените по делото две
съдебномедицински експерти и автотехническа експертиза. Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена и въз основа на приложените по делото
писмени доказателства, а именно: СМУ № 651/2018 г., СУМПС, протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него, справка за нарушител/водач, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, медицинска документация на Я. К. и
приобщеното веществено доказателство – звукозапис.
Съдът следва да
посочи, че в гласните доказателствени източници не се съдържат противоречия. Същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка, която съответства и на изложената в
обстоятелствената част на мотивираното постановление, внесено от Районна
прокуратура Пловдив.
Единственото
констатирано противоречие в гласните доказателствени източници касае изложеното
от обвиняемия С. и свидетелката К. досежно обстоятелство имало ли е
съприкосновение между пострадалата и управлявания от обвиняемия товарен
автомобил. Съдът дава вяра на изложеното от свидетелката К., доколкото
изложеното от нея намира опора в останалия събран по делото доказателствен
материал. В насока нейните показания са и показанията на нейния съпруг –
свидетелят Б., които макар и производни, се явяват годен доказателствен
източник, установяващ изложената фактическа обстановка. Така свидетелят Б. е
придобил впечатление за състоянието на пострадалата К. в момент, непосредствено
следващ инцидента. Действително, същият се явява съпруг на пострадалата, като
неговите показания следва да бъдат преценяни с оглед евентуалната му
заинтересованост от изхода на спора. Само по себе си посоченото обстоятелство
обаче не може да дискредитира неговите показания, доколкото същите се подкрепят
и от приобщената по делото медицинска документация, СМЕ и допълнителна СМЕ и
САТЕ. В тази връзка всички съобрани по делото доказателства, с изключение на
обясненията на обвиняемия, са в насока настъпил удар между управляваното от
него МПС и пострадалата.
Досежно
обясненията на обвиняемия, съдът кредитира същите единствено доколкото същите
намират опора в останалия събран по делото доказателствен материал. Това е
обстоятелството, че по време и място, посочените от обвинението е управлявал
товарния автомобил, възприел е пострадалата и е спрял при нейното преминаване
през пътното платно. В останалата част, че между автомобила и пострадалата не е
имало съприкосновение, съдът не кредитира обясненията на обвиняемия, като
намира, че същите представляват реализиране на неговото право на защита, не и
доказателствен източник, установяващ факти и обстоятелства, включени в предмета
на доказване. В тази връзка следва да се посочи, че нито един доказателствен
източник не установява посочените от обвиняемия факти, поради което съдът
намира, че същите не се явяват доказани.
В останалата
част в гласните доказателствени източници не се съдържат противоречия и по
аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
Описаните
травматични увреждания на свидетелката К., се установяват от приобщените по
делото СМЕ и допълнителна СМЕ. В тази връзка следва да се посочи, че
действително травматичното увреждане, представляващо средна телесна повреда,
което се явява съставомерно за вмененото на обвиняемия престъпление, е
констатирано на по-късен етап, няколко месеца след инцидента. Въпреки
изложеното, заключението по допълнителната СМЕ е категорично, че същото се
явява в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което съдът
приема, че се касае за ексцес, характерен за травматични увреждания, настъпили
при пътни инциденти. Съдът кредитира приобщените по делото експертизи – СМЕ,
допълнителна СМЕ и САТЕ, като намира същите за компетентно изготвени, с
необходимите знания и умения и отговарящи на поставените им задачи.
Останалите обстоятелства, приети в описаната фактическа
страна, се доказват по несъмнен начин от свидетелските показания, обясненията
на обвиняемия, експертизите, писмените доказателства и вещественото
доказателство – звукозапис. Досежно същите не се констатираха съществени противоречия.
Изводът за съдебното минало и характеристичнитте данни на обвиняемия,
съдът направи въз основа на приложените по делото справка съдимост и характеристична справка – както от
приложената справка в хода на досъдебното производство, така и от тази
приобщена в съдебна фаза.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се
установява, че по -отношение на обвиняемия са налице всички елементи от
обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 343 ал.1 б."б" пр. II-ро, вр.чл.342 ал.1 от НК, доколкото на 07.06.2018 година, в град
Пловдив, при управление на моторно превозно средство - микробус „Peugeot
Boxer" с регистрационен № *** е нарушил правилата за движение, а именно:
чл. 20 ал.1 ЗДвП, и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Я.П.К., а именно: травма на
ляво коляно, изразяваща се в синовит, травматична лезия на вътрешния менискус,
дисторизо на предна кръстна връзка, вътреставен излив ляво коляно, довела до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.
Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК е бланкетна, като
за съставомерността на деянието препраща към правилата за движение по пътищата,
уредени в специалния закон ЗДвП. Съгласно трайно установената съдебна практика
бланкета може да бъде запълнен само с такова нарушение на правилата за движение
по пътищата, което се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с
причинения съставомерен резултат /така Решение №289/18.01.2017 г. по н.д. №
1237/2016 г., 1 НО/.
От
приетата по делото съдебна автотехническа експерта се установи, че причината за
настъпване на процесното ПТП, е че водачът на лек автомобил „Пежо Боксер“ не е
реагирал своевременно на опасността от удар с пресичащия пешеходец. Доколкото се касае за късно възприемане
на опасност, при обективна възможност същата да бъде възприета своевременно, то
съдът намери, че нарушеното правила по ЗДвП е по чл. 20 ал.1 ЗДвП /така Решение № 45 от 19.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 685/2008 г., III н. о.;
Решение № 126 от 10.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 191/2012 г., II н. о.; Решение
№ 164 от 14.IV.1988 г. по н. д. № 148/88 г., III н. о./. Поради
тази причина именно посочената норма е в пряка причинно-следствена връзка с
причинения съставомерен резултат.
Действително, нормата на чл. 20 ал.1 ЗДвП не фигурира в диспозитива на постановлението за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК на обвиняемия,
но в обстоятелствената част са налице фактически обстоятелства по неговото
извършване, а именно, че причините за настъпване на процесното ПТП е
закъснялото възприемане на опасността, свързана с пресичащия пътното платно пешеходец
от обвиняемия. В този случай съдът е компетентен да даде правилната
квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 НК /така т.7 от Тълкувателно решение №
2/22.12.2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС/. В настоящия
случай според съда квалификацията на нарушението е именно разпоредбата на чл.
20 ал.1 ЗДвП.
Съдът намери, че вменените на обвиняемия
разпоредби по чл. 5 ал.2 т.1 т.1 и ал.2 т.1 ЗДвП, чл. 20 ал.2 ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, не се явяват в причинна връзка с настъпилия резултат, като съображенията
за това са следните:
По отношение на вменените нарушения по чл. 5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 ЗДвП, съгласно трайно установената практика посочената норма е обща и има
принципен характер. В двете й алинеи не се съдържа императивно
правило за поведение, респективно нарушаването й в конкретния случай не може да
бъде основание за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия. В този
законов текст се съдържа общо изискване да не се поставя в опасност живота и
здравето на хората, като това изискване е конкретизирано с множество други
задължителни разпоредби в ЗДвП. При посочването на тези разпоредби на закона, в
които законодателят е предвидил конкретни задължения за водачите на моторни
превозни средства е било безпредметно да бъде инкриминирана и нормата на чл.5 ЗДвП. Между нейното нарушаване и настъпилия обществено опасен резултат липсва
пряка и непосредствена причинна връзка, поради което и обвиняемият следва да
бъде оправдан с действията си да е нарушил и разпоредбите на чл. 5 ал.1 и чл. 5
ал.2 ЗДвП. /в този смисъл и Решение № 567
от 07.02.2013 г. по нак. д. № 1961/2012 г. на ВКС/.
В настоящия случай, обвиняемият се е движил със съобразена скорост,
поради което настъпването на процесното ПТП не се дължи на нарушение на режима
на скоростта. Поради тази причина неотносима е посочената норма на чл. 20 ал.2 ЗДвП, приложението на която се изключва изначално от релевантната норма на чл.
20 ал.1 ЗДвП /така Решение № 408
/02.11.2011 г. по нак. д. № 2075/2011 г. на ВКС, Решение № 485/ 09.01.2015 г.
по н.д. № 1648 / 2014г. на ВКС, 2 НО; Решение 181/26.09. 2017 г. по н.д. №
566/2017 г., 1 НО; Решение № 9 от 10.02.2017 г. по н. д. № 1310 / 2016 г. на
ВКС, 1 НО/.
Досежно разпоредбата на чл. 116 ЗДвП, следва да се посочи, че тя също,
както и нормата на чл. 5 ЗДвП, представлява норма – принцип. Това
означава,че тя въвежда общо правило за поведение, което при настъпило ПТП
намира приложение чрез други конкретни задължения по норми на пътното законодателство,
чието нарушение е в пряка причинна връзка със съответния вменен противоправен
резултат /така Решение № 169/30.06.2017
г. по к.н.д. № 441/2017 г. по описа на ВКС, 2 НО/.
Поради изложеното,
доколкото не се установи обвиняемият да е нарушил правилата за движение по
пътищата по чл. 5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 ЗДвП, чл. 20 ал.2 ЗДвП и чл. 116
от ЗДвП, за така повдигнатото обвинение по посочените разпоредби, съдът го
призна за невинен и го оправда.
Нанесеното увреждане на
пострадалата, вследствие на настъпилото ПТП – травма на ляво коляно, изразяваща се в синовит,
травматична лезия на вътрешния менискус, дисторизо на предна кръстна връзка,
вътреставен излив ляво коляно, следва да се квалифицира като средната телесна
повреда по чл. 129 ал.2 НК, а именно: трайно затруднение на движението на
крайниците. Този извод следва от обстоятелствата, че причиненото увреждане е
ограничило възможността на долен ляв крайник да извършва движенията си в пълен
обем. Същото е трайно, доколкото е продължило повече от тридесет дни, в която
насока са и разясненията, дадени в ППВС 3/1979 г.
От
субективна страна престъплението по чл. 343 НК се отличава със усложнена форма
на психическото отношение на дееца. От една страна той съзнава, че извършва
нарушение на ЗДвП. Към съставомерния резултат, обаче, деецът се отнася
непредпазливо – той е предвиждал неговото настъпване, но не го е искал и не го
е допускал. В настоящия случай предвиждането на настъпването на съставомерните
последици е изводимо от качеството му на правоспособен водач на МПС и
възможността обективно да възприема факторите, с които следва да съобрази
скоростта си на движение. Поради изложеното съдът намира, че обвиняемият С. е
проявил форма на непредпазлива вина – самонадеяност.
Поради всичко изложено, настоящият съдебен
състав намери, че обвиняемият Г.С. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б“ предл. второ, вр. чл. 342 ал.1 НК, и
на основание чл. 378 ал.4 т.1 НПК го призна за виновен.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ:
С оглед приложимата
правна квалификация за извършеното от обвиняемия Г.С. деяние, съдът намери, че
са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагането на административно наказание – глоба.
Така на първо място, за
посоченото престъпление по чл. 343 ал.1 б."б" пр. II-ро, вр.чл.342
ал.1 от НК, се предвижда наказание:
лишаване от свобода до три години или пробация.
На следващо място, от
приложената по делото справка съдимост, се установи, че обвиняемият С. не е
осъждан, както и че не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК.
От престъплението няма
причинени имуществени вреди, като не са налице и изключващите института на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ограничения
по чл. 78а ал.7 НК.
При индивидуализиране на административното наказание
на обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения /засегнати са обществените отношения свързани с безопасността и
сигурността на транспорта, които се отличават с голяма обществена значимост /,
степента на засягане на същите, намерила израз във вида на допуснатите
нарушения на правилата за движение по пътищата. Съдът отчете и че освен
основното увреждане на пострадалата, което се явява съставомерно за вмененото
на обвиняемия деяние, а именно причинената средна телесна повреда, на същата са
причинени и други увреждания, които обаче се явяват несъставомерни и имат характеристика
на лека телесна повреда. Следва да се съобрази и личността на обвиняемия, същият
е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, работещ, признава вината
си, изразява съжаление за случилото се. При определяне размера на наказанието
съдът взе предвид, че се касае за инцидентна проява, като видно от приложената
по делото справка за нарушител, по отношение на обвиняемия има издадени
наказателни постановления, но същите са с давност преди десет години. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и другата причина за
настъпване на процесното ПТП – пресичане от пострадалото лице на място, което
не е обособено като пешеходна пътека.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът
намира, че на обвиняемия следва да се
наложи глоба в размер на 1000 лева. Този размер на санкцията
съдът намира, че съответства на степента на обществена опасност на деянието и
на обвиняемия, като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на обвиняемия,
без да се накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от закона
цели и употребената държавна репресия.
Доколкото, както беше посочено, издадените
наказателни постановления по отношение на обвиняемия С. са преди много голям
период от време, както и предвид ниската обществена опасност на дееца и
обстоятелството, че обвиняемият работи като „шофьор“ и по този начин осигурява
издръжката на себе си и своето семейство, съдът намери, че не следва на
основание чл. 78а ал.4 НК да постановява лишаване от право да управлява МПС.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът намери, че обвиняемият
Г.С. следва да бъде осъден да заплати сумата от 672.36 лева по сметка на ОД на
МВР – Пловдив, представляващи разноски по досъдебното производство, както и
сумата в размер на 40 лева, представляваща разноски в съдебна фаза.
Веществените доказателства – 1 бр. диск, находящ се
на л. 130 от досъдебното производство, съдът постанови да се унищожи като вещ
без стойност след влизане в сила на решението.
Така мотивиран, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС