РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Петрич, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200560 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Ж. Л., ЕГН **********, от гр. Петрич, ул. „Б.М.“ № *, против
Наказателно постановление № 23-0314-000403/07.07.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР –
Благоевград, РУ Петрич.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в съществено
противоречие с действителните факти и обстоятелства по случая. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, навежда
допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган – Началник РУ към ОДМВР – Благоевград, РУ Петрич,
редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена
административната преписка е инкорпорирано искане за потвърждаването му.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Петрич, не изпраща представител и не взема
становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени
съдебни заседания на 26.09.2023 г., 24.10.2023 г., 21.11.2023 г., 23.01.2024 г, 05.03.2024 г. и
на 16.04. 2024 г. Разпитани са свидетелите М. А. С., И. Г. Д., А. Д. К. и Д. В. К..
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по настоящото дело е
1
ангажирана за това, че на 28.06.2023 г. в 21:20 часа в гр. Петрич по улица „Места“
управлява мотоциклет „К.П. ГТ“, с рег. № ****, собственост на Х.К.К. от гр. Петрич, като
блъска пресичащия от дясно на ляво пешеходец А. Д. К. и допуска ПТП с леко ранени, с
което виновно е нарушил чл. 116 от ЗДвП.
За посоченото, на 28.06.2023г., свидетелят М. А. С., в присъствието на свидетеля И. Г. Д.,
съставил АУАН Серия GА № 888727 против Д. Ж. Л., в който отразил горната фактическа
обстановка. Актът е предявен на жалбоподателя, като същият го е разписал без възражения.
Въз основа на така съставения акт, на 07.07.2023 г. Началникът на РУ към ОДМВР –
Благоевград, РУ Петрич издал обжалваното НП № 23-0314-000403/07.07.2023 г., в което
възпроизвел идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка и за нарушение на
чл. 116 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от същия закон, наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Д. Ж. Л. на 14.07.2023 г., в
законоустановения срок – 18.07.2023 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание са разпитани полицейските служители актосъставителят М. А. С. и
свидетелят по акта И. Г. Д.. Изслушан е непълнолетния пешеходец А. Д. К. и неговия баща
Д. В. К..
Свидетелите М. А. С. и И. Г. Д. установяват, че не са присъствали на инцидента, били
изпратени по сигнал за възникнало ПТП на ул. „Места“. На място установили
жалбоподателят, който се качвал в линейката. Отишли в Спешен център – Петрич за
установяване данните на водача и извършване проверка за употреба на алкохол и
наркотици.
От изслушания в съдебно заседание свидетел А. К. се установява, че на въпросната дата е
управлявал електрическа тротинетка, на която возел пасажер /негов приятел/. Блъснал се с
мотоциклетиста, при което паднал. Заведен бил в Спешен център, нямал телесни повреди.
Свидетелят Д. К. /баща на непълнолетния А. К./ установява, че е разбрал за инцидента от
синът му, който му се обадил по телефона. Впоследствие синът му споделил, че не е „бутал“
тротинетката, а я е карал.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Относно основателността на жалбата:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
2
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че
АУАН е съставен от компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор при ОДМВР
Благоевград, РУ Петрич, а НП е издадено от компетентен АНО –Началник РУ към ОДМВР
Благоевград, РУ Петрич, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.20 г. на Министъра
на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на
двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл.40, чл.42, чл.43, чл.57 и чл.58 ЗАНН.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за
отмяна на НП само на това основание.
В настоящия казус административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. Ж. Л. е
ангажирана за това, че на 28.06.2023 г. в 21:20 часа в гр. Петрич по улица „Места“
управлява мотоциклет „К.П. ГТ“, с рег. № ****, собственост на Х.К.К. от гр. Петрич, като
блъска пресичащия от дясно на ляво пешеходец А. Д. К. и допуска ПТП с леко ранени, с
което водачът на ППС не е предпазлив и внимателен към пешеходците, особено към децата,
хората с трайни увреждания, в частност слепите, които се движат с бял бастун, слепо-
глухите, които се движат с червено-бял бастун, престарелите хора, с което виновно е
нарушил чл. 116 от ЗДвП.
Пътнотранспортното произшествие, съгласно легалната дефиниция на понятието по § 6, т.30
от ДР на ЗДвП, е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети. Следователно, за да се квалифицира
едно събитие като пътнотранспортно произшествие, е необходимо да бъде установено
наличието на предизвикано нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, настъпили в процеса на
движението на ППС.
На първо място, в конкретния случай, от фактическа страна, както в АУАН, така и в НП,
липсва изложение в какво се изразява „блъскането“ на пресичащия пешеходец, нанесени ли
са му някакви вреди в резултат от „блъскането“ и ако са нанесени какви са те. Това е от
3
съществено значение не само за установяване на нарушението, но и за квалификацията му,
тъй като вредите причинени на пешеходеца, според степента на засягане, могат да обосноват
извод и за извършено престъпление. АНО се е задоволил с посочването единствено на „ПТП
с леко ранени“ в правната квалификация на нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят.
Освен това, по делото се изнесоха факти, че свидетелят А. Д. К. в случая не е бил
пешеходец по смисъла на чл. 107 от ЗДвП. Същият е бил водач на индивидуално
електрическо превозно средство. АНО не е представил и протокол от ПТП, като няма данни
и такъв да е изготвян.
Видно от тази разпоредба на ЗДвП, водачите на велосипеди, мотопеди, мотоциклети и други
двуколесни превозни средства не са пешеходци по смисъла на закона. Такива са само в
случая когато тикат или теглят по пътя посочените превозни средства параграф 1, т. 26
ППЗДвП. Режимът за движение на тези превозни средства се различава от този на
пешеходците.
„Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с
електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без
или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща
540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R,
ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със
собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните
колички, обслужващи лица с увреждания. Видно обаче, и от изгледания и предявен по
надлежния ред видеозапис, преди кръстовището на магазин „Бонеко /улица „Места и
„Серска“, водеща към парка на гарата/, се наблюдават два броя двуколесни МПС,
разминаващи се с автомобил със запалени светлини, първото от които е мотоциклет със
запалени светлини, а второто е по-малко по обем двуколесно ППС. Тук съдът следва да
отбележи, че съгласно нормативните изисквания на ЗДвП – в чл. 80а, са ясно и точно
предписани изискванията към водачите на индивидуално електрическо превозно средство,
което АНО не е по никакъв начин изследвал.
Паралелно с изложеното, сочената за нарушена норма на чл.116 от ЗДвП въвежда
единствено общото задължение за внимание и предпазливост по отношение на определена
категория участници в движението, но не предвижда конкретно правило за поведение с
точно определени параметри и изисквания към водачите на МПС.
От разпоредбата на чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП, с която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, следва извода, че
съставомерен признак на нарушението по повдигнатото на Л. административнонаказателно
обвинение, е наличието на причинено ПТП. В случая, както е изложено по-горе в настоящия
съдебен акт, обективният факт на настъпилото ПТП, като съставомерен признак на
нарушението по чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП, според състава на съда не
е установен от АНО по безспорен и категоричен начин.
Доколкото административното нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП е резултатно такова –
съставомерен признак на нарушението е наличието на причинено ПТП, липсата на
4
надлежни доказателства за факта на настъпило ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на
ЗДвП при описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и установената
във фазата на съдебното следствие такава, обуславя извод за несъставомерност на деянието
по повдигнатото административно обвинение. В тежест на наказващия орган е да установи и
докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно,
поради което същото следва да се отмени.
С оглед изхода от спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, които по аргумент от чл.63д
ЗАНН се присъждат по реда на АПК. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. По делото е представен договор за правна защита и съдействие
(лист 66 от делото), от който е видно, че за процесуално представителство е договорено
възнаграждение в размер на 500 лева, което е заплатено изцяло и в брой при подписване на
договора, което обстоятелство е удостоверено в самия документ. Доколкото е направено
искане за присъждане на разноски, не е налице възражение за прекомерност и
действителното им извършване е доказано посредством отразеното в договора за правна
защита и съдействие, то такива следва да се присъдят в претендирания размер от 500 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0314-000403/07.07.2023 г. на Началник РУ към
ОДМВР – Благоевград, РУ Петрич, с което на Д. Ж. Л., ЕГН **********, от гр. Петрич, ул.
„Б.М.“ № *, за нарушение на чл.116 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр. с чл.179, ал.1, т.5,
пр.4, му е наложена „Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Благоевград, РУ Петрич, да заплати на Д. Ж. Л., ЕГН **********,
от гр. Петрич, ул. „Б.М.“ № 1, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5
6