Р Е
Ш Е Н
И Е № 39
гр. Пловдив, 20.03.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия,
в закрито
заседание на двадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от
съдията Арнаудова в.гр.д. № 114/ 2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 463 от ГПК.
Постъпила е жалба от К.Д. против
решение № 341/ 04.10.2019 г., постановено по гр.д. № 597/2019 г. по описа на
Хасковския окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно
и неправилно, постановено при неправилно възприемане на фактическата
обстановка, което е довело до неправилни мотиви по изложените в жалбата
съображения, поради което моли съда да го отмени.
Ответниците по жалбата Л.Д., „Б.Д.“
ЕАД – С. „ОПТ ф. Б.“ ЕАД – С., „Т.Б.“
ЕООД ***, „Б.п.“ ООД ***, О.И. Д. чрез Т.н.Н.П.– о.Х. „Н.“ АД ***,
„О.Б.Б“ АД – С. и „О.Б.“ ООД *** не са взели становище по нея.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и са налице всички други
законови изисквания за нейната редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
От приложеното копие от изп.д. № 20128750400577 на частен съдебен изпълнител З. З.
с рег. №.. и с район на действие района на Хасковския окръжен съд е видно, че то е било образувано по молба на „Б.Д.“ ЕАД – С. против К.Д.Д., действащ в лично
качество и като едноличен търговец с фирма ЕТ „К. Д.Д.-95 – К.Д.“ /впоследствие
заличен като търговец/, и против Л.С.Д. въз основа на изпълнителен лист от
07.08.2009 г. по ч.гр.д. № 45/2009 г. по описа на Районен съд – Ивайловград, с
който длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД – С.
15 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.08.2009
г. до окончателното изплащане на сумата, 300 лв. държавна такса и 300 лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Впоследствие
по реда на чл. 458 от ГПК е присъединена Държавата чрез ТД на Н.А.П – П., по
реда на чл. 456 от ГПК „О.ф.Б.“ ЕАД *** /по отношение на Л.Д./***, заместен от
„Б.п.“ ООД – И. след сключен договор за цесия от 03.05.2016 г., „Б.Д.“ ЕАД – С.
за вземането, по което първоначално са образувани изп.д. № 20108750400022 и
изп.д. № 20108750400900, и двете по описа на частен съдебен изпълнител З. З. с рег. №., „Т . Б.“ ЕООД С. /по отношение
на Л.Д./ и по реда на чл. 459 от ГПК „Н. т.“ АД – Б., „О.“ АД – С. ***.
С
разпределение от 22.05.2019 г., предявено на страните на 21.06.2019 г., е
разпределена сумата 38 400 лв., предложена като продажна цена от взискателя „Б.
п.“ ЕООД – Х., обявен за купувач с протокол от 01.02.2019 г. при проведената
публична продан на масивна жилищна сграда с административен адрес: гр. И., ул.
„А. К.“ № 4, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху УПИ ., кв.
. по плана на гр. И., с площ от 320 кв.м., както следва:
1.
Дължими такси
и разноски по изпълнителното дело:
- пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ – 1 113,67 лв. с ДДС;
- такси по т. 3, т. 4, т. 5, т. 10,
т. 13, т. 20 и т. 31 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 2 490 лв., от които
1 572 лв. за взискателя „Б.ДСК“ ЕАД и 918 лв. за ЧСИ;
- ДТ и допълнителни разноски от 3
лв. за ЧСИ;
2. Вземания на Държавата за данъци
върху недвижимия имот /МДТ/
ДНИ 29,27 лв.;
3. Вземания на взискателя,
обезпечени със залог и ипотека – 8 039,98 лв. за взискателя „Б. Д.С.К“ ЕАД
по изп.д. № 20108750400022
по изпълнителен лист от 28.10.2010 г. по ч.гр.д. № 93/2010 г. на РС –
Ивайловград;
4. Вземания
на Държавата, различни от глоби, за Т.н.Н.П.о.Х.– 2 889,20 лв. по
отношение на длъжника Л.Д. и 13 362,04 лв. по отношение на длъжника К.Д.;
5. Вземания
на хирографарни взискатели:
- За „Б.
Д.С.К“ ЕАД – 317,42 лв. по изп.д. № 20128750400577;
- За „Т о.Б.“ ЕООД – 867,63 лв.;
- За „О.ф.Б.“ ЕАД – 891,50 лв. по
изп.д. № 20118750400265;
- За „О.ф.Б.“ ЕАД – 1 016,74
лв. по изп.д. № 20118750400268;
- За „О.ф.Б.“ ЕАД – 1 100,12
лв. по изп.д. № 20118750400270;
- За „О.ф.Б.“ ЕАД – 1 426,41
лв. по изп.д. № 20118750400272;
- За „Б. п.“ ЕООД –Х. - 4 851,28 лв. по изп.д. № 20138750400287;
- За Т.н.Н.П.– о.Х.– 1,74 лв.
С постановлението е определено
също, че на основание чл. 495 от ГПК взискателят „Б. п.“ ЕООД – Х. е длъжен в едноседмичен
срок от влизане в сила на разпределението да внесе сумата 33 548,72 лв.,
дължима на останалите взискатели, както и разноски за придобиване на имота
/691,20 лв. по т. 23 от ТТРЗЧСИ и 460,80 лв. по т. 22 от ТТРЗЧСИ/.
Против това постановление е постъпила
жалба от К.Д., в която се твърди, че върху имота има учредени две ипотеки в
полза на „Б. Д.С.К“ ЕАД, по които има образувани две изпълнителни дела - №
22/2010 г. и № 577/2012 г., но в обжалваното разпределение се отделят суми само
по една от ипотеките, без да става ясно дали има остатък за доплащане или
задължението се погасява изцяло, както и заявява, че не е съгласен със сумите,
които се разпределят за негови и на съпругата му Л.Д. публични задължения към
Държавата, като се иска да бъде отменено разпределението в частта, отнасяща се
до „Б. Д.С.К“ ЕАД и ТД на НАП – П..
С обжалваното решение е оставена
без уважение жалбата на Д..
Настоящият състав споделя
направените от окръжния съд правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване
на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като
най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите по
съразмерност.
Съдът намира, че разпределението,
извършено при условията на чл. 495 от ГПК, макар да съдържа определени специфики, по същността си не се различава от
това по чл. 460 от ГПК.
Разпределението не се обжалва по т.
1 и т. 2 от него /относно дължимите такси и разноски и за вземанията на
Държавата за данък недвижим имот/, както и частично по т. 5 /относно вземанията
на взискателите, различни от „Б. Д.С.К“ ЕАД/, но доколкото съдът следва да
извърши цялостна служебна проверка на разпределението /вж. ТР № 6/ 15.01.2019
г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС/, настоящият състав счита, че в
частта по т. 1 и т. 2 частният съдебен изпълнител е определил правилно
дължимите вземания по размер и съобразно тяхната привилегия по чл. 136, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от ЗЗД/.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за нарушени негови права поради това, че върху имота има учредени
две договорни ипотеки в полза на „Б. Д.С.К“ ЕАД, а в разпределението се отделят
привилигировани суми само по една от тях.
По изп.д. №
20128750400577 на частен съдебен
изпълнител З. З. няма данни за учредена договорна ипотека върху имота на
длъжниците в полза на „Б. Д.С.К“ ЕАД, поради което правилно съдебният
изпълнител е приел вземанията по това дело за необезпечени и ги е включил в т.
5 от разпределението заедно с вземанията на останалите хирографарни взискатели,
а вземането по изп.д. № 20128750400022 на частен съдебен изпълнител З. З. в размер на 8 039,98
лв., обезпечено с ипотека, е прието за такова с привилегия по чл. 136, ал. 1,
т. 3 от ЗЗД и е включено по т. 3 от разпределението.
Ако в полза на „Б. Д.С.К“ ЕАД бяха
учредени две ипотеки и тя е трябвало да бъде приета за привилигирован
взискател, това би довело до увеличаване на сумите, които биха били
разпределени в нейна полза, но дали са били нарушени евентуално правата й може
да бъде разгледано единствено по жалба на самия първоначален взискател /каквато
липсва/, а не по такава на длъжника, който не може са защитава чужди права пред
съда /чл. 26, ал. 2 от ГПК/.
В обжалваното разпределение са
посочени подробно всички взискатели и техните вземания по размер, както и кои
от тях се погасяват, поради което следва да се приеме, че в него се съдържа и
отговор на възражението на Д. доколко са погасени задълженията му.
По отношение на оплакването за
неправилно определяне на размера на дължимите от Д. публични задължения.
Видно от удостоверение за наличие
или липса на задължения от 12.02.2019 г., К.Д. има публични задължения в общ
размер на 98 121,07 лв., от които 50 409,14 лв. главница, 900 лв.
глоба и 46 811,93 лв. лихва.
Доколкото това удостоверение е
официален свидетелствуващ документ с материална доказателствена сила, съдът
приема, че то отразява правилно отразените в него обстоятелства към датата на
издаването му, като правилно съдебният изпълнител се е съобразил с него.
По изпълнителното дело няма данни
след 12.02.2019 г. до датата на предявяване на разпределението /21.06.2019 г./
длъжникът да е погасил изцяло или частично публичните си задължения /за което
той носи доказателствена тежест/, поради което съдът приема това обстоятелство
за недоказано.
Тук следва да се отбележи, че в
случай на оспорване на дължимите публични задължения от страна на Д., този спор
не може да бъде разрешен в производството по чл. 463 от ГПК, а следва да се
осъществи в отделно исково производство.
Съдът приема, че при изготвяне на
разпределението съдебният изпълнител е отчел всички привилегии по чл. 136, ал.
1 от ЗЗД, а останалите вземания, които са от еднакъв ред, е определил да бъдат
удовлетворени по съразмерност, съобразил се е и с останалите изисквания на
материалния и процесуалния закон, а разпределението е изготвено и предявено на
страните по съответните ред, форма и срок и са спазени останалите законови
изисквания във връзка с него.
Предвид гореизложените мотиви съдът
намира, че обжалваното разпределение е правилно и като такова е следвало да
бъде потвърдено, а подадената против него жалба е следвало да се остави без
уважение.
Доколкото до същите правни изводи е
стигнал и окръжният съд, решението му е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Ето защо съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
341/04.10.2019 г., постановено по гр.д. № 597/2019 г. по описа на Хасковския
окръжен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.