Р
Е Ш Е Н И Е
№…………………… /
23.02.2021
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, I – ви
касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Камелия
Александрова и прокурор Владислав Томов, след като разгледа докладваното от
съдия В. Пушевски КНАХД № 2606 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна срещу
Решение № 260252 от 19.10.2020 г., постановено в производството по НАХД № 2221
по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, XXXVII състав,
с което е отменено Наказателно постановление № 03 – 010830 от 20.12.2018 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на
дружеството „Ч.м.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ***********, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
414, ал. 1 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) за извършено нарушение
на разпоредбите на чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на
труда.
Касаторът
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна намира решението на Районен съд –
Варна за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в
защита на позицията си. Подчертава, че съдът се е солидаризирал със становището
на административно – наказващия орган, че в хода на административно –
наказателното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните
правила, конкретно, че наказателното постановлениe
отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Акцентира, че в
случая са налице категорични доказателства, че работодателят – дружеството „Ч.м.“
АД не е изплатило трудовите възнаграждения на своите работници/ служители, с
което свое поведение е нарушило разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на
труда. Подчертава, че неправилно би било да се приеме, че неизпълнението на
задълженията на работодателя към всеки един от 197 – те на бр. работници/
служители представлява самостоятелно административно нарушение и респ. за всяко
отделно нарушение следва да се ангажира административно – наказателната отговорност
на дружеството – жалбоподател със съставянето на отделен АУАН. Поради
гореизложените съображения, моли за отмяна на първоинстанционното съдебно
решение и постановяване на съдебен акт, с който да бъде потвърдено процесното
наказателно постановление.
Ответникът
дружеството „Ч.м.“ АД – гр. Варна не е депозирало отговор на касационната
жалба.
В
проведеното на 11.02.2021 г. открито съдебно заседание в производството по
КНАХД № 2606 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна, касаторът
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител ст. юрисконсулт Б. Н.,
който поддържа касационната жалба и моли за отмяна на решението на Районен съд –
Варна, както и за потвърждаване на наказателното постановление, обосновавайки
се в
своята пледоария, че първоинстанционния съдебен акт е постановен в нарушение на
материалния закон.
Ответната
страна „Ч.м.“ АД не се представлява нито от законен, нито от процесуален
представител по време на проведеното на 11.02.2021 г. открито съдебно заседание
в производството по КНАХД № 2606 по описа за 2020 г. на Административен съд –
Варна, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна изразява позиция за
неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила решението
на Районен съд – Варна.
Съдът,
след като съобрази доводите и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима за
разглеждане. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледана
по същество, касационната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Производството
пред Районен съд – Варна е образувано въз основа на въззивна жалба на „Ч.м.“ АД
срещу Наказателно постановление № 03 – 010830 от 20.12.2018 г., издадено от Директора
на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството, на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) за извършено нарушение на разпоредбите
на чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда.
С Решение
№ 260252 от 19.10.2020 г., постановено в производството по НАХД № 2221 по описа
за 2020 г. на Районен съд – Варна, процесното наказателно постановление е било
отменено, като от фактическа страна е било установено следното:
В
периода от 26.11.2018 г. до 13.12.2018 г. св. П. П . Е.– гл. инспектор в
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна и св. П. Б. Б.– ст. инспектор в
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на дружеството „Ч.м.“ АД.
В
хода на проверката двамата инспектори от дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна констатирали, че дружеството „Ч.м.“ АД, в качеството си на работодател,
не е изплатило на 195 на брой работници/ служители, които престирали труд в
негова полза, трудовите им възнаграждения за месец октомври 2018 г. в общ
размер на 111 458 лева, в това число и
на лицето Х. И. Б. , с ЕГН: **********, изпълняваща длъжността „счетоводител“ в
размер на 599, 44 лева.
Преценявайки,
че с това свое поведение дружеството „Ч.м.“ АД е извършило нарушение на
разпоредбите на чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на
труда, на 14.12.2018 г. св. П. П . Е.съставил акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на
посочените нормативни разпоредби, приемайки, че датата на извършване на
нарушението е 27.11.2018 г.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно –
наказващия орган, но след като било преценено за несъстоятелно, на 20.12.2018
г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна издал наказателно
постановление, с което приел, че датата на извършване на нарушението е
26.04.2018 г., като наложил на дружеството „имуществена санкция“ в размер на 1500
лева за нарушение на чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса
на труда.
За
да отмени наказателното постановление, Районен съд – Варна е приел, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в
обстоятелствената част на наказателното постановление, административно –
наказващият орган от една страна е приел, че датата на нарушението е 26.04.2018
г., а същевременно е извел фактическо заключение, че дружеството не е изпълнило
своето задължение да заплати трудовите възнаграждения на своите работници/
служители за месец октомври 2018 г., което несъответствие в индивидуализиране
на датата на нарушението представлява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление, доколкото пряко нарушава правото на защита на санкционираното
лице.
Този
извод на първоинстанционния съд е правилен и следва да бъде подкрепен.
Действително
от показанията на св. Е. и св. Б., както и от съставения от тях Протокол №
ПР1840850/ 13.12.2018 г., безспорно се установява, че проверката по спазване на
трудовото законодателство се е фокусирала върху периода месец октомври 2018 г.
Не се спори, че в действителност трудовите възнаграждения на 195 на брой
работници/ служители в общ размер на 111 458 лева не са били изплатени
именно за този месец октомври 2018 г., като актосъставителят св. Е. е приел, че
датата на извършване на нарушението е 27.11.2018 г.
Ето
защо напълно необоснован се явява подхода на административно – наказващия орган
да приеме, че датата на извършване на нарушението е 26.04.2018 г., която дата
очевидно предхожда времевия период на полагане на труд от страна на
работниците/ служителите, респ. предхожда момента, за който работодателят е
възникнало задължение да заплати трудовите възнаграждения на своите работници/
служители.
Касационна
инстанция се солидаризира със становището на първоинстанционния съд, че датата
на нарушението е основен индивидуализиращ белег на нарушението от обективна
страна, нейното посочване е залегнало в императивното изискване на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН и в случая е недопустимо същата да бъде извеждана по
тълкувателен път от събраните доказателства в хода на административно – наказателното
производство.
Дори съвсем хипотетично да се
приеме, че в случая е била допусната техническа грешка в изписване на датата на
нарушението, този факт сам по себе си също представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото съвсем пряко накърнява правото на защита на
санкционираното лице
и е опорочил административно – наказателното производство до степен,
изискваща безусловна отмяна на наказателното постановление.
Гореизложените
съображения обуславят извода на касационния съд, че решението на въззивната
инстанция е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните
правила. Правилно Районен съд – Варна е анализирал събраните доказателства,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и е формирал кореспондиращ с
доказателствата извод по делото, поради което и решението му следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд Варна, I – ви касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260252 от 19.10.2020 г., постановено в производството по НАХД № 2221 по описа
за 2020 г. на Районен съд – Варна, XXXVII състав, с
което е отменено Наказателно постановление № 03 – 010830 от 20.12.2018 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: