Р Е Ш
Е Н И Е
№………./……….12.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При секретар : Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 338 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по молба от Г.П.Г. с ЕГН
********** с адрес *** 29, представляван от настойника Л.П.Г. с ЕГН **********,
на осн.чл.28, ал.4 от ГПК, чрез пълномощник адв. А.С. л.н. ********** с адрес ***, срещу ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със
седалище гр. София, бул.„Черни връх ”
№51Д, представлявано от М.С.М. -Г., П.В.Д. и Г.Н.Г., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за присъждане
на сумата от
60 000лв., представляваща
обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 22.08.2018г. в района на Аспарухов мост посока гр.Варна,
на 600 метра преди отбивката за пристанище Варна по вина на водача на лек
автомобил *** с рег. № ***, Д.С.П. с ЕГН **********, обхванат от действието на
валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност" по застрахователна полица № BG /22/117003058326, издадена от ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК
*********, изразяващи
се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични
увреждания - контузио
капитис, разкъсно-контузна рана на главата, фрактурана на носните кости,
охлузни рани в областта на ляв глезен, фрактура на десните израстъци на
прешлени Л1,2 и 3, в областта на поясните прешлени на гръбначния стълб,
множествено счупване на подбедрицата, закрито, в ляво, както и неблагоприятни изживявания, преживян
стрес от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.01.2019г. датата на изтичане на срока за произнасяне от страна на
застрахователя по чл.496, ал.1 от КЗ, до окончателното й плащане, както и
на сумата
от 1080 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени
вреди, изразяващи се в претърпени загуби стойността на поставен метален
имплант, вследствие на ПТП, настъпило на 22.08.2018г. в района на Аспарухов
мост посока гр.Варна, на 600 метра преди отбивката за пристанище Варна по вина
на водача на лек автомобил *** с рег. № ***, Д.С.П. с ЕГН **********, обхванат
от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /22/117003058326, издадена от ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК
*********
В исковата молба ищецът излага, че на 22.08.2018г.
при движението си като пешеходец в района на Аспарухов мост гр.Варна е ударен
от лек автомобил *** с
рег. № ***, управляван от Д.С.П. с ЕГН **********. Твърди се, че л.а. "***", с per. № ***има валидна
застраховка „Гражданска отговорност", към датата на настъпване на
произшествието, в „ЗК Лев инс" АД. В резултат на настъпилото ПТП на Г.П.Г.
са нанесени следните телесни увреди: контузио и разкъсно-контузна рана на
главата, охлузни рани в областта на ляв глезен, фрактура на десните израстъци
на прешлени Л1, 2 и 3,
множествено счупване на подбедрицата, закрито, в ляво. Пострадалият е
хоспитализиран по спешност в МБАЛ "Света Анна -Варна" АД за периода от 22.08.2018 г. до 07.09.2018г., където му е извършена операция на подбедрицата под
пълна анастезия. За поставените медицински консумативи (метален имплант) е
заплатена сумата от 1080 лева. Сочи се, че силният стрес от настъпилото ПТП,
съчетан с телесните увреди причиняват на ищеца значителни по интензитет болки и
страдания, като телесните увреждания (в областта на главата, прешлените и лява
подбедрица) са станали предпоставка за развитието на допълнителни заболявания.
Ищецът е заявил изрично искане за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение като доброволна претенция пред ответното дружество, която не е
удовлетворена към момента на предявяване на иска. Молбата е за уважаване на исковата претенция
в цялост.
В законоустановения срок
ответникът ЗД „ЛЕВ
ИНС“ АД ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва се
механизма на настъпилото пътно - транспортно произшествие, доколкото не е
изяснена в цялост фактическата обстановка,
както и причините за настъпването му, включително и относно обстоятелството,
че пътно - транспортното произшествие е настъпило с оглед виновно и
противоправно поведение на водача Д.С.П.. Твърди се, че липсват данни за
пътните и атмосферните условия и видимостта по време на настъпване на пътно -
транспортното произшествие, както и за поведението на пострадалия - ищец в
настоящето производство.
Изразява се
становище, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като
водачът на МПС не е бил длъжен и не могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, а именно - внезапното пресичане на пострадалия на нерегламентирано
място.
Въвежда се
възражение за съпричиняване, а именно, че пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат като се е движел по пътното платно, пресичайки
на необозначено за целта място. Настоява се, че пострадалият не е положил
необходимата грижа за предотврятяване на ПТП като в нарушение на чл.113 ал.2
във вр.ал.1 от ЗДвП като преди да навлезе на платното за движение е следвало да
се съобрази с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение и да не удължава ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. В
случай, че се установи, че е налице съпричиняване, се настоява за намаляване на
евентуално присъдения размер на обезщетение съгласно чл.51, предл.2 - ро от ЗЗД, доколкото никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение.
Оспорени са
всички направени твърдения от ищеца за характера, интензитета, и
продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди. Настоява
се за отхвърляне на заявените искови претенции и присъждане на разноските,
сторени в съдебното производство.
С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в отговора
на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата молба
досежно основателността на предявената искова претенция. Счита, че фактическият
състав за ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен, поради което
претендираното застрахователно обезщетение се явява дължимо.
С депозирания отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа
въведените с ОИМ възражения.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа заявените искови претенции. Ответното дружество настоява за отхвърлянето им.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съдът намира за допустими, доколкото легитимацията на страните съответства на твърденията за настъпило увреждане на пострадалия и предявената от него претенция спрямо застрахователя на деликвента за обезщетение на настъпилите имуществени и неимуществени вреди в резултат на противоправни действия на застрахования по сключената застраховка „Гражданска отговорност“.
Не се спори, че, и видно от представеното в препис искане за изплащане на застрахователно обезщетение, входирано пред ЗК „Лев Инс“ АД с № 14191 от 18.10.2018г., пострадалият е изпълнил задължението по чл.380 от КЗ да отправи през застрахователя писмена застрахователна претенция преди да предяви прекия иск срещу застрахователя по ЗЗ ГО.
В тежест на ищеца за успешно провеждане на иска в конкретния казус е да установи виновно противоправно действие, извършено от Д.С.П., настъпили за ищеца вреди –телесни увреждания и психически страдания, причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и деликвента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид на имуществените вреди, както и да обоснове размера на претендираните обезщетения. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до доказване на противното.
Ответникът следва да установи изпълнението си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ и/или наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, както и останалите релевирани възражения.
Не се спори и
видно от извършена в електронната система на Гаранционен фонд се установява, че
към момента на извършване на деянието – 22.08.2018г., МПС с ДК номер ***, има
активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, обективирана в
застрахователна полица № BG/22/117003058326
със срок на валидност от 20.11.2017г. до
19.11.2018г.
Приет по делото е
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2081/22.08.2018г., съставен от
дежурен ПТП при ОД на МВР Варна за посетено на място ПТП /л.6/, в който в
качеството им на участници в произшествието са вписани, съответно, ППС с рег. №
***, управлявано от водача Д.С.П. като участник 1, и участник 2 Г.П.Г.,
пешеходец. В обстоятелства и причини за ПТП е отразено, че около 5.20 ч. в
гр.Варна на Аспарухов мост посока Варна на 600 м преди отбивката за Пристанище
Варна участник 1 блъска пешеходеца уч.2, който се движи по пътното платно.
Записано е, че по отношение на ППС е налице деформация в предна дясна част,
счупено предно обзорно стъкло и дясно странично огледало, както и че
пешеходецът е получил фрактура на ляв глезен и разкъсно-контузна рана на
главата.
От
приложената преписка по ДП № 572/2018г. по описа на сектор ПП ОД на МВР Варна
се установява, че на осн.чл.212, ал.3 от НПК, чл.343, ал.1, б.б, пр.2
вр.чл.342, ал.1от НК, на 22.08.2018г. е започнато досъдебно производство за
настъпило на ПТП в гр.Варна, на Аспарухов мост в посока към центъра на гр.Варна
с участници МПС – л.а. Шавролет Авео с рег. № 9425 КС, управляван от водач Д.С.П.
с ЕГН ********** и пешеходеца Г.П.Г. с ЕГН **********, на когото е причинена
средна телесна повреда.
Не
се твърди и не са ангажирани доказателства за наличие на влязла в сила присъда
за извършеното от водача Д.С.П. деяние.
За установяване на механизма на ПТП по искане на
страните по делото е назначена и изслушана САТЕ, чието заключение като
обосновано и мотивирано съдът кредитира изцяло. Вещото лице като черпи данни от
протокола за ПТП и снимковия материал към досъдебното производство докладва
основните факти на настъпилото ПТП, а именно : пътният участък е прав,
хоризонтален, не са налични неравности или други препятствия от изкуствен или
естествен източник, които да влошават видимостта; видимостта е била добра
поради силната осветеност на пътния участък. Пешеходецът се е движил в дясната
част на дясна пътна лента, като е имал възможност да използва наличния в дясно
тротоар, намиращ се в дясно от пътното
платно, зад металната мантинела. Пострадалият е бил ударен в предна дясна част
на автомобила, около дясната част на десния фар, при което е бил качен на
предния капак на автомобила, последвал е удар на главата в предно панорамно
стъкло и изпадане през задната част на десен калник със счупване на дясното
странично огледало за обратно виждане. Вещото лице констатира, че автомобилът е спрял след точката на
ПТП, като липсват спирачни следи. Автомобилът не е отместен съществено в ляво
или дясно - предни и задни колела са на една и съща позиция спрямо десния
бордюр, което изключва предприета спасителна маневра. Към момента на удара с
пешеходеца и преди него, автомобилът се е движил равномерно на дистанция от около 1.5 метра от
десния бордюр на дясна пътна лента на моста в посока центъра на града. Налице е служебно спиране, което означава,
че от страна на водача липсва рязка реакция за предотвратяване на ПТП. С оглед
наличните материали по
делото, скоростта на движение на автомобила преди и по време на ПТП е била
около 55 км/ч. Според експерта техническите причини за настъпилото произшествие са
липсата на адекватна реакция от водача на автомобила с оглед намиращият се
на пътното платно пешеходец, и позицията на пешеходеца при наличен свободен за
движение тротоар в дясно от пътното платно.
От представената
по делото епикриза ИЗ №13142/2018г., изд. от Клиника по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД гр.Варна, с окончателна диагноза S82.7 Множествени счупвания на подбедрица, закрито в
ляво по КП 217.1 Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния
крайник, се установява, че на 22.08.2018г. ищецът е приет по спешност поради
счупвания на лява подбедрица; с придружаващи заболявания Параноидна шизофрени,
Контузио капитис, Разкъсно-контузна рана на главата; ф-ри на десните
трансверзални израстъци на Л1, 2 и 3; Ф-ра на носни кости. Отразено е, че на
30.08.2018г. под анестезия и щателно почистване на оперативното поле и
рентгенов контрол е извършено открито наместване с вътрешна фиксация – тибия и
фибула; направен е обилен лаваж и дренаж; подслоен шев, суха превръзка. Гипсова
имобилизация. Г.Г. е изписан на 07.09.2018г. в добро общо състояние; с
подобрение и спокойни оперативни рани.
Приета по делото
е фактура № 32888 от 29.08.2018г., изд.от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД с получател Г.П.Г.
с ЕГН ********** за платено медицинско изделие на стойност 1080 лева, както и
два фискални бона на същата обща стойност.
С оглед
установяване вида, характера и продължителността на настъпилите за ищеца
травматични увреждания, по искане на страните е назначена и изслушана СМЕ,
чието заключение като обосновано и мотивирано и неоспорено от страните, съдът
кредитира. След преглед на ангажираните по делото медицински документи и
преглед на ищеца вещото лице докладва, че в резултат на ПТП на 22.08.2018г.
ищецът е получил
Счупване с изкълчване на лява глезенна става, обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
2-Змес.; Счупване на страничните израстъци на 1,2 и 3
лумбални прешлени, обусловило трайно затруднение на движението на снагата за
повече от 30 дни; Контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата и
счупване на носни кости, обуславят заедно и поотделно временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Категоричен е, че описаните телесни
увреждания могат да
се получат вследствие на
процесното ПТП като механизмът е удар с или върху твърд предмет. Според експерта обичайния срок за възстановяване на счупването на глезена е около 4-5 месеца. Изпитват се силни болки до обездвижването и след
свалянето на имобилизацията за около две седмици, като след това болките са поносими до раздвижване на имобилизираните стави. Възстановяването след счупването
на страничните израстъци на
прешлените е за около 2-З месеца, като се изпитват много силни болки за около 10-15 дни, които се усилват при движения на снагата.
Раната на главата и контузията на главата се възстановяват за около две седмици, а счупването на носните кости - за около месец. Имобилизацията на долния крайник и счупването на
страничните израстъци налагат помощ от трети лица за около 20-30 дни. Принципно
болките и страданията се отразяват неблагоприятно на общото състояние на
пострадалия, като поради липсата на документация, вещото лице не може да
отговори дали са повлияли на придружаващото психично заболяване.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля на ищцовата страна
- Л.П.Г., сестра на ищеца, и негов
настойник. Св.Г. изнася в съдебно заседание, че се грижи за брат си, който не е
настанен в дом, като живеят заедно в гр.Добрич, на ул. „Опълченска“ № 29. След като Г. напуснал дома и
липсвал няколко дни, свидетелката подала сигнал в полицията. След 2-3 дни й се
обадили от полицията, че е намерен, станало е ПТП. Била повикана в Трето
районно управление на МВР гр.Варна. След това отишла в МБАЛ „Св. Анна“, където
брат й бил настанен на лечение. Кракът му бил гипсиран, носът - залепен, ръката
му била превързана. Лекарите й съобщили, че се налага операция за поставяне на пирон.
Това наложило да събере необходимата сума от 1200 лева, след което бил
опериран. В болницата пролежал около две седмици. От тогава не се движел „както
трябва“, не можел да се обслужва, имал и страх да излиза, докато преди се
движел свободно. Сега се страхувал да се движи сам извън дома и не излизал
докато свидетелката не се прибере, за да излязат заедно. Страх го било от коли,
както и да пресича улицата. Не било както преди, когато той излизал редово; бягал от дома, като
свидетелката все ходела да го търси, но сега искал да има някой с него. Налагало
се тя да го води до стационара на прихиатричната болница всяка сутрин и да го
прибира следобяд. Споделя, че всяка сутрин му дава хапчета; помага му с
хигиената, защото Г. бил затруднен да борави с лявата си ръка, която била
пострадала при катастрофата. Не можел да стисне и по-трудно я движи. Споделя,
че след изписването се прибрали с брат си у дома. Изцяло тя полагала грижи за
него, а той бил на легло два месеца. През това време приемал болкоуспокоителни
за крака, и успокоителни, поради затруднения в съня. Сега пиел само медикаменти
за психичното си заболяване. Понастоящем походката му била променена като при
вървене накуцвал с ударения крак.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно установени от
еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни доказателства, се
налагат следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността
на застрахователя за обезвреда на настъпилите за ищеца в резултат на деликта
неимуществени и имуществени вреди.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства, се установява
несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност
и вината на водача на МПС.
Установява се, че на 22.08.2018г., около 5.20 часа в гр.Варна, на
„Аспарухов мост“ в платнато за движение в посока центъра на града, л.а. ***“ с
рег. № ********, управляван от водача Д.С.П. с ЕГН ********** със скорост от
около 55 км/ч, застига и блъска движещия се по дясната част на дясна пътна
лента на моста пешеходец Г.П.Г. с ЕГН **********. Пътят е бил добре осветен,
като в посоката на движение не е имало препятствия, което давало възможност на
водача да възприеме пешеходеца при минимална видимост от 100 метра. Съгласно
доклада на вещото лице водачът е разполагал с техническа възможност да употреби
служебно спиране, като липсват данни защо не е реагирал аварийно на създалата
се ситуация с пешеходеца на пътното платно. С поведението се водачът на ППС е
нарушил правилата за движение по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП : „Водачът на ППС е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни ППС“ и чл.20, ал.2 от ЗДвП :
„Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всякакво видимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“. Не са ангажирани доказателства, които да опровергават вината на
извършителя.
С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за него
болки и страдания от причинените травми, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 КЗ.
Доказва се наличието на валиден договор за застраховка „ГО” през
периода, в който е реализирано ПТП -
20.11.2017г. до 19.11.2018г. между собственика на причинилия увреждането
автомобил и ответника като застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в чл. 477, ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.477, ал.2 от КЗ
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно задължителните за съдилищата
постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр.д.№ 2/1968 г. на
Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
причиняване на вредите. Следва задължително да бъдат изтъкнати и надлежно оценени
всички обстоятелства, обосноваващи размера на дължимото по чл.52 ЗЗД
обезщетение. С оглед определяне справедлив размер на
дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени характера, степента и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от причинените с ПТП
травми, така и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
В конкретния случай ищецът е човек на средна
възраст; неработоспособен; към момента на осъществяване на ПТП и настъпване на
вредите – физически здрав; поставен под пълно запрещение с решение
№71/30.12.2003г., постановено по гр.д. № 146/2003г. по описа на ДОС. Налице е
множествено счупване на лявата подбедрицата, което е наложило оперативна
интервенция и поставяне на вътрешно фиксиращо устройство на тибията и фибулата
и гипсова имобилизация за 45 дни. От свидетелските показания, които
кореспондират със заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че
оздравителния период е протекъл в рамките на обичайния, но не кратък срок от
4-5 месеца за счупения глезен и възстановяване на страничните израстъци на
прешлените – около 2-3 месеца, а за счупените носни кости – около месец.
Възстановяването на контузията на главата ищецът е протекло за около две
седмици. Претърпяното ПТП внася в живота на ищеца промяна в ежедневните му
навици и начин на живот. Обслужването на хигиенните нужди се извършвало с
участието на сестра му, св.Г.. Ищецът престанал да излиза сам, започнал да
изпитва страх от автомобили и при движение по улицата. Доколкото не се ангажирани
данни по делото остава недоказано твърдението на ищеца, че телесните увреждания
в областта на главата, прешлените и лявата подбедрица са станали предпоставка
за развитието на допълнителни заболявания, вкл. да са повлияли на
придружаващото психично заболяване. Към настоящият момент ищецът е в добро общо
състояние и ходи без помощни средства.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват средна по
степен и продължителност, понесена от ищеца травма, като свързаните с нея болки
и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат репарирани със
сумата от 50 000 лева.
Застрахователят релевира възражение за
съпричиняване, обосновано с твърдения за нарушаване на императивните правила за
поведение на пешеходците. Доколкото по делото не са ангажирани, и от двете
страните в спора, и съответно липсват технически данни, на базата на които да
се определи траекторията на движение на пострадалия преди и към момента на ПТП,
то ако се приеме, че той е предприел пресичане на пътното платно, намиращо се
извън населено място, то по правилата на чл. 113, ал.2 във вр.ал.1 от ЗДвП е
следвало преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с
приближаващото се пътно превозно средство и да извърши маневрата си без да
удължава ненужно пътя и времето за пресичане. Ако се приеме, че ищецът не е
пресичал двулентовия път, а се е придвижвал, то поведението му е в противоречие
с разпоредбата на чл.108 от ЗДвП, която изисква от пешеходците да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно, а в конкретния случай, е видно
наличието на пешеходен тротоар.
Съгласно
т.7 от Постановление № 17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по приложението на
чл.51 ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване на обезщетението за
вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е
необходимо и достатъчно да се установи причинната връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняване по смисъла на
посочената правна норма е налице, когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици. Приносът в настъпването на
увреждането е винаги конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е
било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата,
и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е
допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса,
че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния обем и
тежест, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Т.е. предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия размер са
безспорно установена причинно-следствена връзка между поведението на увредения
и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали
по-малък обем /брой, интензитет/, при липса на личен принос.
Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП
отговорността на водачите на моторните превозни средства за осигуряване безопасност
на движението е завишена, спрямо тази на пешеходците, вкл. чрез вмененото им от
законодателя задължение за избиране на подходяща скорост на движение на
управляваното моторно- превозно средство, т.е., която би им позволила
безпроблемно спиране при поява на препятствие на пътя, което са могли и са били
длъжни да предвидят.
Не се спори относно наличието на вина у
водача на ППС, но с поведението, описано по-горе, пешеходецът е поставил в
опасност от инцидент себе си и останалите участници в движението. Пред така
възприетите факти и обстоятелства степента на съпричиняване на пострадалия се
определя на 1/3, с който размер следва да се редуцира дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, при съобразяване с разпоредбите на чл.52 във вр.чл.51,
ал.2 от ЗЗД. При приетото съотношение на
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и определеното обезщетение за
обезвреда от 50 000 лв., съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, на последната се следва обезщетение за неимуществени вреди в размер на
сумата 33 333.33 лева и имуществени вреди – 720 лева, до който размер
исковете следва да бъдат уважени, а съответно за разликата над присъдената сума
до първоначално претендирания размер – отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Поради уважаване на главните искове съдът намира за основателна и акцесорната претенция
за мораторни лихви, считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, който в
конкретния случай е – 19.01.2019г. окончателното изплащане на задължението.
По отношение на
разноските:
На осн.чл.83, ал.2
от ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
С оглед изхода на иска и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на съда авансираните от бюджета на съдебната власт
суми в размер на 1383.33 лева – държавна такса и 167.26 лева общо – за СМЕ и
САТЕ.
С оглед резултата
по делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца
сторените от него разноски, като същите се ограничават до възнаграждение на
процесуалния представител, определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗА.
Съответният на уважената част от исковата претенция размер размер на
адв.възнаграждение от 1317.09 лева следва да бъде присъден в полза на адв.А.С.С.
с ЕГН **********.
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената
част от иска ищецът следва да заплати на ответното дружество сторените разноски
за възнаграждение на вещото лице по САТЕ и СМЕ в общ размер от 132.74 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.„Черни връх ” №51, ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.Г. с ЕГН ********** с адрес *** 29, представляван от настойника Л.П.Г.
с ЕГН **********, на осн.чл.28, ал.4 от ГПК:
1. сумата от 33 333.33 лева, представляваща
обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на
22.08.2018г. в района на Аспарухов мост посока гр.Варна, на 600 метра преди
отбивката за пристанище Варна по вина на водача на лек автомобил *** с рег. № ***,
Д.С.П. с ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № BG
/22/117003058326, издадена от ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК *********,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените
травматични увреждания - контузио капитис,
разкъсно-контузна рана на главата, фрактурана на носните кости, охлузни рани в
областта на ляв глезен, фрактура на десните израстъци на прешлени Л1,2 и 3, в
областта на поясните прешлени на гръбначния стълб, множествено счупване на
подбедрицата, закрито, в ляво,
както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 19.01.2019г. датата на изтичане на
срока за произнасяне от страна на застрахователя по чл.496, ал.1 от КЗ, до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 33333.33 лева до първоначално претендирания размер от 60
000 лева и
2. сумата от 720
лева, представляваща
обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди, изразяващи
се в претърпени загуби стойността на поставен метален имплант, вследствие на
ПТП, настъпило на 22.08.2018г. в района на Аспарухов мост посока гр.Варна, на
600 метра преди отбивката за пристанище Варна по вина на водача на лек
автомобил *** с рег. № ***, Д.С.П. с ЕГН **********, обхванат от действието на
валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност" по застрахователна полица № BG /22/117003058326, издадена от ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2019г. датата на
изтичане на срока за произнасяне от страна на застрахователя по чл.496, ал.1 от КЗ, до окончателното й плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 720 лева
до първоначално претендирания размер от 1080 лева
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“
АД ЕИК ********* със седалище гр. София,
бул.„Черни връх ” №51, да заплати по сметка на Окръжен съд Варна в полза
на бюджета на съдебната власт държавна такса и разноски в размер на 1550.59 лева.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.„Черни връх ” №51, да заплати на адв.А.С.С. с ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1317.09 лева.
ОСЪЖДА Г.П.Г. с
ЕГН ********** с адрес *** 29, представляван от настойника Л.П.Г. с ЕГН ********** да
заплати на „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.„Черни връх ” №51, сторените
разноски за възнаграждение на вещото лице по САТЕ и СМЕ в размер на 132.74
лева.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: