№ 2405
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110161141 по описа за 2023 година
С искова молба ищецът Е. Й. А. е предявил отрицателен установителен иск с
правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК против ********* за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 1061.51лева,
представляваща главница по договор за кредит от 31.03.2008г., сключен между ищеца
и ********, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от
11.03.2022г., поради изтекла погасителна давност; както и отрицателен установителен
иск с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК против ********* за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сума в размер от
7666.02лева, представляваща главница по договор за кредит от 19.10.2008г., сключен
между ищеца и „**********, вземанията по който са прехвърлени от „********** на
ответника ********* с договор за цесия от 18.02.2015г., сума в размер от 846.39лева,
представляваща лихва върху главицата за периода от 27.02.2012г. до 01.01.2013г. по
договора за кредит, сума в размер от 606.48лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 27.02.2012г. до 21.03.2013г. по договора за кредит, както и сумата от
595.38лева, представляваща разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
14.05.2013г. по ч.гр.д. № 12773/2013г. по описа на СРС, 67 състав, поради изтекла
погасителна давност.
Ищецът твърди, че на 31.03.2008 г. е сключил с ******** договор за банков
кредит, като с договор за цесия от 11.03.2022г. вземанията по договора за кредит са
прехвърлени на ответника, като задължението е отразено в информационната система
на ответника под № EOSDP000000001601961.
Твърди, че на 19.10.2008 г. е сключил с „********** договор за банков кредит,
като с договор за цесия от 14.05.2013г. вземанията по договора за кредит са
прехвърлени в полза на ответника, като задължението е отразено в информационната
система на ответника под № EOSDP000000001256876.
Посочва, че за вземания по договора за кредит в полза на „********** е издаден
изпълнителен лист от 14.05.2013г. по ч.гр.д. № 12773/2013г. по описа на СРС, 67
състав, за следните суми: сума в размер от 7666.02лева, представляваща главница,
сума в размер от 846.39лева, представляваща лихва върху главицата за периода от
27.02.2012г. до 01.01.2023г., сума в размер от 606.48лева, представляваща наказателна
лихва за периода от 27.02.2012г. до 21.03.2013г., както и сумата от 595.38лева,
1
представляваща разноски, които са отразени в информационната система на ответника
под № EOSDP000000001256876.
На 22.05.2013г. по искане на „********** е образувано изпълнително дело №
259/2013г. по описа на ЧСИ ********** за събиране на вземанията по издадения в
полза на цедента изпълнителен лист. На 22.07.2015г. ответникът депозирал по
образуваното изпълнително дело искане за конституиране в качеството на кредитор по
силата на сключения с „********** договор за цесия от 18.02.2015г. В хода на
изпълнителното производство на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение,
като ищецът не възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
същата влязла в сила на 06.11.2015г. На 17.12.015г. е насрочен опис, който не е
извършен. На 16.03.2019г. ответникът е уведомен за обстоятелството, че
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
като съобразно отбелязване на изпълнителния лист, последното изпълнително
действие в хода на изпълнителното производство е извършено на 17.12.2015г., като
сочи, че последващи изпълнителни действия не са предприемани. Твърди, че на
11.10.2023 г. депозирал до ответника молба с вх. № ВЖ-00370/11.10.2023г., с която
отправил писмено искане последният да предприеме действия по отписване на
посочените задължения като погасени по давност. В отговор, получен от ищеца на
17.10.2023г., ответникът посочил, че отказва да отпише задълженията и продължава да
ги претендира, както и отказал да признае вземанията по договорите за кредит за
погасени по давност и продължава да изпраща информация в Централния кредитен
регистър за задължения по посочените договори. На 17.10.2013г. ищецът получил
уведомление за извършените цесии. Поддържа, че процесните вземания са недължими,
като погасени с изтичането на давностен срок. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
Представя под опис 4 бр. писмени доказателствени средства. Прави искания по
чл. 190 ГПК и по чл. 186 ГПК.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Релевира възражение
за недопустимост на производството с довод, че за ищеца не е налице правен интерес
за предявяване на исковете, доколкото вписването на задължението в ЦКР е
нормативно определено задължение на ответника до погасяване на задължения по
кредитите на клиентите, без значение от това дали същите са погасени по давност,
включително и при съдебно установяване на недължимост на сумите. Поддържа, че в
писмото до ищеца посочил, че приема задълженията за погасени по давност, но това не
е съдебно установено и ответникът продължава да е задължен да изпраща информация
до ЦКР. Намира, че е погасена възможността за принудително събиране на
задължението, а не самото вземане, поради което и ако кредиторът получи плащане,
същото ще е надлежно. Посочва, че не оспорва факта, че към датата на сезиране на
съда е настъпила петгодишна погасителна давност по отношение на процесната сума, с
което намира, че е погасена възможността за принудително събиране на задължението,
а не самото вземане. В случай, че съдът приеме предявения иск за допустим, заявява,
че признава иска. Искането към съда е за уважаване на предявения иск, както и
разноските да се възложат в тежест на ищеца, доколкото ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не е предприемал каквито и да е действия за
принудително събиране на задълженията, както и с оглед признанието на иска.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
2
1. Правна квалификация: отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК и отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.
2. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както
следва:
2.1. Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което е
изискуемо, респ. вземането по издадения изпълнителен лист подлежи на принудително
изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата
срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
3. ПРИЗНАВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните всички факти и обстоятелства (с оглед признанието на иска на
ответника).
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на
правния спор предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност -
същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК и по чл. 186 ГПК следва да се оставят без
уважение, доколкото не е налице спор по обстоятелствата, за установяване на които са
направени.
Следва служебно да се изиска копие на изпълнително дело № 12773/2013г. по
описа на ЧСИ **********, рег. № ***********.
5. Друго:
Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на предявения иск
е неоснователно. Наличието на процесуална легитимация като предпоставка за
допустимост на производството се обуславя от твърденията на ищеца и спорното
право, което се претендира от него и което предопределя рамките на правния спор. В
настоящия случай в исковата молба се съдържат твърдения, че ответникът само
формално приема процесното вземане за недължимо като погасено по давност,
доколкото се твърди, че към датата на исковата молба ответникът продължава да
подава информация в електронен вид в Централния кредитен регистър за наличие на
задължения на ищеца, както и в писмо до ищеца обективирал волеизявление, че отказва
да признае процесните вземания за погасени по давност, а дали сочените действия
съставляват форма на извънсъдебно претендиране на оспореното вземане е въпрос по
същество на спора, по който съдът ще се произнесе в крайния съдебен акт, а не по
неговата допустимост.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 22.02.2024 г. от 12:30 ч. , за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА НЕЗАБАВНО копие на изпълнително дело № 259/2013г. по
описа на ЧСИ **********, рег. № ***********, с указания, че същото е необходимо
поне една седмица преди датата на съдебното заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК и по чл. 186
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4