№ 3
гр. Враца , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Стела П. Колчева
Секретар:Бойка С. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20201420200844 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на О. А. Б. от гр.София против Електронен фиш серия К №2543350,
издаден от ОДМВР-Враца, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, в качеството му на законен представител на „Матео
69“ЕООД-София е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. В
жалбата, поддържана и в допълнително писмено становище се релевират подробни
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания електронен фиш,
поради допуснати при издаването му нарушения на материалния и процесуален закон. На
това основание се иска и отмяната му.
Въззиваемата страна – ОДМВР Враца, редовно призована, не изпраща представител. В
писмото, с което е изпратена административно-наказателната преписка, наказващият орган
изразява становище за неоснователност на жалбата и формулира искане за потвърждаване на
атакувания електронен фиш.
Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен
съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 13.02.2019 г. полицейски служители от сектор „ПП”-Враца между които и свидетелят
****** се намирали в гр.Враца на ул.”В.Кънчов” до №23Б с посока на движение към
1
ул.“Г.Апостолов“, където работели по скоростните режими със система за видеоконтрол
ТFR1-М №611. След позициониране на автомобила, въвели настройките за контрол на
скоростта, за засичане на скорости над разрешена максимална скорост 50 км/ч., за населено
място.
В 23:36 ч. автоматизираното техническо средство – „Мобилна система за видео-контрол”,
„TFR1-М № 611” автоматично засякла нарушител, като регистрирала превишение на
скоростта от товарен автомобил „Мерцедес 2541 Л Актрос” с рег.№ СА4167 РТ, собственост
по регистрация на „Матео 69“ЕООД-София със законен представител-настоящият
жалбоподател, а именно движение със скорост 66 км/ч., при разрешена такава за населено
място до 50 км/ч., за което системата с №611 е заснела клип. Автомобилът не е спрян, като
след заснемането и извършена справка за собствеността му, е последвало издаване на
процесния ел. фиш, с който за заснетото нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лв.
Възражения по издадения фиш не са постъпвали.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от свидетелските показания на ****
кореспондиращи напълно и с приложените по делото писмени доказателства – писмо, копие
от ел. фиша, снимков материал от заснетото нарушение в клип №1901 с разпечатка от АТСС
и карта на мястото на нарушението, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол от последваща проверка №2 -13-18/12.106.18 г. на радарната система, протокол за
използването на АТТС, Заповед № 8121з – 931 от 30.08.2016 г., справка за собственост на
МПС и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, срещу акт от категорията на обжалваемите.
По делото няма данни за датата на връчване на процесния ел.фиш на жалбоподателя, поради
което от ответната страна изрично са изискани доказателства в тази насока. В техен писмен
отговор е посочено, че не разполагат с такива доказателства и затова нямат възражения по
срочността на подаване на жалбата. При това положение съдът приема, че жалбата е
подадена в предвидения от закона преклузивен срок за обжалване. Ето защо жалбата като
процесуално допустима следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки жалбата по същество, съдът намира следното:
Електронен фиш серия К № 2543350 е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на
вътрешните работи образец. Същият съдържа всички лимитативно посочени в чл.189, ал.4
ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата и точния час на
извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство;
2
собственика, на когото е регистрирано превозното средство или действителния му
ползвател; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на
глобата. При това съдът приема, че електронният фиш е напълно редовен от външна страна,
а всички изложени в обратен смисъл в жалбата доводи, се явяват неоснователни.
Намирайки, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи
отмяна на атакувания фиш, съдът изследва материално-правната законосъобразност на акта.
В хода на тази проверка настоящата инстанция намира, че от възприетото по делото от
фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че водачът на процесния
л.а. не е изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движение на
управляваното от него пътно превозно средство да не превишава разрешената за пътния
участък скорост от 50км/ч. Действителната скорост, с която водачът се е движел е 66 км/ч,
която скорост е установена с годно техническо средство. Движейки се с отчетената скорост
водачът е превишил ограничението с 16 км/ч, при което е осъществил от обективна страна
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
За пълнота следва да се отбележи, че в електронния фиш е отразено, че отчетената скорост
на движение е 63 км/ч, а не 66 км/ч, както е вписано в снимковия материал от системата и
отговорността на нарушителя е ангажирана за превишаване с 13 км/ч, а не за измереното от
техническото средство превишение от 16 км/ч. Установеното разминаване намира логичното
си обяснение с техническите характеристики и параметри на АТСС, свързани с максимално
допустими грешки при измерването на скоростта от +/- 3км/ч. При това, с оглед
отклонението, което е възможно да бъде дадено от техническото средство, ненамаляването
на отчетената скорост би могло да доведе до ситуация, в която нарушителят ще е
санкциониран за управление на МПС със скорост по-висока от действителната. Ето защо,
наказващият орган правилно е възприел практиката за намаляване на отчетената от
техническото средство скорост и правилно в случая при отчетена скорост 66 км/ч, в
електронния фиш скорост за движение е намалена на 63 км/ч.
Нарушението е констатирано и заснето, както вече се посочи с автоматизирано техническо
средство, което има необходимото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на
БИМ. Автоматизираното техническо средство е преминало последваща проверка видно от
приложения по делото и цитиран по-горе протокол от последваща проверка и съответства
на одобреният тип радарна система. Също така по делото е представен протокол за
използване на АТСС по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.15 г., като в тази насока са
налице и свидетелските показания на разпитания свидетел, които не са оборени по делото.
С оглед конкретната стойност на движение и превишение, санкционната норма, по която е
ангажирана отговорността на нарушителя - чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, вр.чл.188, ал.2 ЗДвП, се
явява правилна и законосъобразна.
Съдът не възприема изложените в жалбата доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност
3
на фиша, поради установяване на нарушението с мобилна, а не със стационарна АТСС,
позовани на ТР№1/14 г. на ВАС по т.д.№1/13 г. Принципно горепосоченото тълкувателно
решение е постановено при действието на старата законова уредба на чл.189 ЗДвП /ред.ДВ
бр.10/11 г./.Още тогава в мотивите към решението е прието, че изразът „в отсъствие на
контролен орган и на нарушител” се отнася само до издаването на ел.фиша, а не и до начина
на установяване на нарушението чрез мобилно или стационарно техническо средство. По
нататък в мотивите, изрично е анализирано състоянието на действащата тогава нормативна
уредба, свързано с липса на законови дефиниции за понятията мобилно и стационарно
АТСС, а от друга страна- липса на законова регламентация за ред, начин и условия на
използване на мобилни АТСС. Поради това състояние на законовата уредба, за нуждите на
тълкувателното решение ВАС е дал собствена дефиниция на горепосочените понятия, след
което на база принципа, че административно-наказателната отговорност не може да бъде
обосновавана чрез разширително тълкуване или тълкуване по аналогия е достигнал до
крайния извод за допустимо издаване на ел.фиш само в хипотези на установяване на
нарушението със стационарно АТСС.
След постановяване на това ТР, бяха предприети законодателни изменения в ЗДвП /с ДВ
бр.19/2015 г./, изрично съобразени с мотивите му и с въвеждане и изрично дефиниране на
понятието АТСС /в пар.6,т.65 от ДР на ЗДвП/, като средство за установяване на нарушения,
за които се издава ел. фиш /чл.189, ал.4 ЗДвП/. Дефиницята изрично включва и мобилните
АТСС „прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес”.Въз основа на новите законодателни изменения и все в духа на
Тълкувателното решение е приета и Наредба №8121з-532/12.05.15 г. /ДВ бр.136/19.05.15 г./
за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по
пътищата.В чл.11, ал.2 от Наредбата, възможността за издаване на ел.фишове в хипотеза на
установяване на нарушение чрез мобилно АТСС е ограничена и стеснена само до случаите,
в които се касае до контрол с мобилно АТСС във време на движение на контролиращото
МПС.Само и единствено в тези случаи следва да се спазва общата процедура по ЗАНН за
съставяне на АУАН и издаване на НП. Конкретният случай не е такъв, тъй като
нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, прикрепено към служебно ППС,
временно разположено в контролирания участък от пътя. Затова и издаването на ел.фиша се
явява изцяло съобразено със закона, а доводите в обратен смисъл са неоснователни.
Съдът не възприема и възраженията за изтекли срокове по чл.34 ЗАНН. Законодателната
уредба на процедурата по издаване на ел.фиш по чл.189 ЗДвП е специална спрямо общата
по чл.33 и сл ЗАНН, поради което и изключва приложението на въпросните
срокове.Същевременно и предвид посочената в процесния ел.фиш дата на извършване на
нарушението, то в случая не са изтекли другите приложими давностни срокове /за които
съдът следи и служебно/-по чл.81, ал.1, вр.чл.80, ал.1,т.5 НК.
При така изложените съображения, съдът счете, че атакувания електронен фиш като
4
правилен и законосъобразен следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №2543350, издаден от ОДМВР-Враца, с който за
нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП на О.
А. Б.от гр.София, с ЕГН:**********, в качеството му на законен представител на „Матео
69“ЕООД-София, е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца, в 14-дневен срок от
уведомяване на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5