№ 20498
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110102561 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца ********** по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове за установяване
съществуването на вземане спрямо ответника В. Д. А. в размер на 17081,85 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 15.01.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
103,05 лв., представляваща мораторна лихва за период от 01.05.2021 г. до 02.05.2022 г.,
сумата 1463,50 лв., представляваща договорна лихва за период от 01.05.2021 г. до
02.05.2022 г., сумата 41,20 лв., представляваща мораторна лихва за период от
03.05.2022 г. до 13.05.2022 г., сумата 120 лв., представляваща други разходи при
изискуем кредит, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 17.06.2022 г. по ч.гр.д. № 25253/2022 г. по описа на
СРС, 166-и състав.
Ищецът ********** твърди, че на 15.01.2020 г. бил сключен Договор за кредит
за текущо потребление между него, в качеството му на кредитодател, и В. Д. А., в
качеството й на кредитополучател, по силата на който предоставил в заем сумата от
19700 лв., усвоена по разплащателна сметка на ответника, при срок от 96 месеца за
връщане на равни месечни вноски, при възнаградителна лихва в размер на 8,50 %
годишно. При забава за плащане на съответната погасителна вноска се начислявали 10
% върху частта от забавената вноска. Поддържа, че кредитът станал предсрочно
изикуемост поради забава в плащанията на вноските с повече от 90 дни, за което било
връчено уведомление до длъжника. За обявяване на кредита за предсрочно изискуем
били сторени разходи в размер на сумата от 120 лв. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Д. А., редовно уведомена на 02.04.2024 г.,
прави искане за назначаване на служебен защитник и искане за допускане на ССчЕ.
Назначеният адвокат по чл. 21 Закона за правната помощ не подава отговор на
исковата молба, не прави възражения, нито доказателствени искания.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Срещу издадената заповед за изпълнение от 17.06.2022 г. по ч.гр.д. №
1
25253/2022 г., СРС е постъпило в срок възражение от длъжника, а в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК е депозиран иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
За уважаване на исковете с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникване на
правоотношението по договор за кредит между него и ответника, който договор е
действителен, тъй като отговаря на императивните изисквания на ЗПК, с твърдяното
от ищеца съдържание, в т.ч. наличието на действителни уговорки за дължимост на
възнаградителна лихва, на неустойка за забава и на такса за разходи при изискуем
кредит в заявените размери; обстоятелството, че ответникът е усвоил твърдения от
ищеца кредит в размера, посочен в исковата молба, уговорената между страните
възнаградителна лихва, непогасения размер на възнаградителната лихва, забавата на
кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за заплащане на
главница и размера на дължимата мораторна лихва; размерa и основанието на
начислените такси ; редовно уведомяване на ответника за обявената предсрочна
изискуемост на вземанията по договор. В тежест на ответника е да установи фактите,
на които основава своите възражения, ако наведе такива. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Не се спори между страните, а и се установява от представения по делото
Договор за кредит за текущо потребление от 15.01.2020 г., че между *************, от
една страна, и В. Д. С. /понастоящем А./, от друга, е сключен договор за кредит, по
силата на който банката се е задължила да предостави на ответницата кредит за
текущо потребление в общ размер от 19700 лв. Годишният процент на разходите е в
размер на 9,49 %. Между страните е договорен променлив лихвен процент за ползване
на кредита в размер от 8,50 %, годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на
референтен лихвен процент , представляващ индикатор „среден лихвен процент“ и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,50 %. Съгласно чл. 20 от общите
условия, изискуемият кредит се събира по съответния законов ред, като таксите за
принудително изпълнение на вземането, платени от кредитора са за сметка на
кредитополучателя. Съгласно Таксите за кредити по текущо потребление разходите
при изискуем кредит са в размер на 120 лева. Срокът за издължаване на кредита е
договорен 96 месеца, считано от неговото усвояване с падежна дата за издължаване на
месечните вноски на 01-во число на месеца в размер на по 288,02 лева всяка от тях и
последна вноска в размер на 161,88 лева, включваща главница и лихви.
Безспорно е, а и това се установява от събраните по делото доказателства и
приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът възприема като компетентно,
обективно и безпристрастно, че банката е изпълнила задължението си да предостави
на кредитополучателя уговорения заем в размер на сумата от 19700 лв. по
предвидения в договора начин на 15.01.2020 г. С предоставяне на сумата по кредита в
тежест на кредитополучателя е възникнало задължението да върне отпуснатата му в
заем сума главница, както и да заплати уговорената между страните възнаградителна
лихва съгласно установения погасителния план по договора.
По делото се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
че след усвояване на заема кредитополучателят е извършил в периода от 01.02.2020 г.
до 13.09.2021 г. плащания в общ размер на 4664,07 лева, които са отнесени за
погасяване на вноски в периода от 01.02.2020 г. до 01.04.2021 г. вкл. От 01.06.2020 г. до
03.11.2020 г. по разплащателната сметка започнат да постъпват суми с основание
„заплата“. В периода от 13.01.2021 г. до 13.09.2021 г. сумите са постъпвали чрез
вноски на каса с основание „захранване“. Непогасените вноски с настъпил падеж са в
общ размер на 3529,04 лева в периода от 01.05.2021 г. до 13.05.2022 г. На 03.05.2022 г.
във връзка с обявяване на предсрочна изискуемост е начислена такса за изискуем
кредит в размер на 120 лева. Вещото лице установява, че размерът на дължимите суми
по договора за кредит е, както следва: 17 081 ,85 лева – главница, 1463,50 лв. –
възнаградителна лихва в периода от 01.05.2021 г. до 02.05.2022 г. вкл., санкционна
лихва забава 103,05 лева за периода от 01.05.2021 г. до 02.05.2022 г. вкл., обезщетение
за забава в размер на 41,20 лв. за периода от 03.05.2022 г. до 13.05.2022 г. , такса за
предсрочна изискуемост в размер на 120 лева. Установява се , че в годините от
2
сключване на договора за кредит до 13.05.2022 г., поради намаляване на референтния
лихвен процент, годишната лихва е намалявала.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Когато предмет на делото са
правоотношения, произтичащи от правна сделка /иск за собственост, иск за
изпълнение по чл.79 ЗЗД и др./, ответникът може да противопостави
правоизключващи възражения, основани на нищожността на сделката или на отделни
части от нея. Но и при липса на такива възражения, съдът не е обвързан да зачете
нейните правни последици. /съгласно мотивната част на ТР от 27.04.2022 г. по т.д. №
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.
Настоящият договор за потребителски кредит е сключен с физическо лице -
кредитополучател 15.01.2020 г., поради което по отношение на него намира
приложение ЗПК и не е налице някое от изключенията по чл. 4 ЗПК. Претендирата
сума от 120 лева като такса за предсрочна изискуемост следва да бъде отхвърлена.
Тези разходи по същество представляват такса за управление на кредита, каквато по
аргумент от чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължи. Чрез тези разноски се достига до
допълнителен разход за потребителя във връзка с допуснато неточно изпълнение на
паричното му задължение, а съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Нещо повече, в случая кредиторът се позовава на Тарифата към договора за
кредит, в която е уговорен фиксиран размер, т.е. стойността им не зависи от конкретно
предприетите действия. В допълнение, дължимостта на "такси" предполага
предоставена услуга от страна на носителя на вземането за тези такси, каквато в
случай на събиране на вземанията си от длъжника заемодателят не предоставя.
Следователно исковата претенция за сумата от 120 лева подлежи на отхвърляне.
Поради допусната от кредитополучателя забава в плащанията по договора за
кредит, с уведомление с изх. № от 11.08.2021 г. от банката до ответника , банката е
уведомила кредитополучателя, че от датата на получаване на това писмо, цялата
непогасена главница по кредита става предсрочно изискуемо и върху нея се начислява
законна лихва. Видно от констативен протокол от 17.11.2021 г. на ЧСИ С. Я., с рег. №
***, връчителят е посетил адреса на В. Д. С. /понастоящем А./ на 20.08.2021 г.,
11.09.2021 г. и 16.10.2021 г. и на 02.11.2021 г. , но е получил сведение от съседи, че
търсеното лице е живяло на адреса, няма друга информация. На оставена бележка с
телефон за контакт от призовкаря, никой не е върнал обаждане. На осн. чл. 47, ал. 1
ГПК на 02.11.2021 г. служителят е залепил уведомление по чл. 47 ГПК. В указания
двуседмичен срок никой не се е явил да получи поканата –уведомление. След
направена справка НБДН се установило, че вписаният в НБДН постоянен и настоящ
адрес е идентичен. От направена справка в НАП се установило, че лицето работи в
*******, но при посещение на адреса на фирмата, не намерил представител, нито офис
знаци или обозначителни табели на търсената фирма. Настоящият състав приема, че
процедурата по чл. 47 ГПК е надлежно изпълнено, доколкото адреса, на който е
връчена по реда на чл.47 от ГПК нотариалната покана е единственият посочен в
договора за кредит адрес за кореспонденция на длъжника – кредитополучател и освен
това е и регистрираният в НБД "Население" постоянен и настоящ адрес на длъжника,
видно от справката, извършена от заповедния съд. Извършена са и другите
необходими справки по чл. 47 ГПК. Ето защо и на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът
намира, че поканата - уведомление е връчена редовно на длъжника, удостоверено от
нотариуса по надлежния ред и по този начин длъжникът е бил надлежно уведомен за
обявената от нея предсрочна изискуемост на кредита. Освен това, към момента на
изпращане на уведомлението до длъжника е била просрочена вноска, дължима на
01.05.2021 г. с повече от 90 дни от падежната дата на месечните погасителни вноски -
всяко първо число от месеца, уговорена с договора за кредит съгласно чл. 18, т. 2 от
общите условия към договора за кредит, а към 17.11.2021 г. са били просрочени шест
месечни погасителни вноски. Това се установява и от ССчЕ / таблица № 1/. Ето защо
съдът приема, че е била налице и обективната предпоставка за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, поради което вземанията по договора за кредит са предсрочно
изискуеми, считано от 17.11.2021 г. в съответствие със задължителните разяснения,
3
дадени в т. 18 от ТР по ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, съдът не
кредитира ССчЕ в частта, с която приема, че предсрочната изискуемост е настъпила на
03.05.2022 г.
При така установеното, размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането /съгласно т
. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК/.
Следователно ответникът дължи падежиралите вноски за главница за периода от
01.05.2021 г. до 17.11.2021 г., възнаградителна лихва в размер на 844,16 лв. / изчислена
по Таблица № 1 към ССЧЕ/ за периода от 01.05.2021 г. до 17.11.2021 г., както и лихва
за забава върху просрочените вноски, които са начислени от Банката в размер на 10 %.
От 18.11.2021 г., ответникът дължи предсрочно изискуемата главница, както и законна
лихва за забава, но не и възнаградителна лихва. Следователно претенцията за
договорна възнаградителна лихва се явява основателна за сумата от 844,16 лева за
периода от 01.05.2021 г. до 17.11.2021 г., а в останалата част до пълния претендиран
размер от 1463,50 лева в периода от 18.11.2021 г. до 02.05.2022 г. подлежи на
отхвърляне. Претенцията за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателна
за сумата от 103,05 лв. и от 41,20 лв., предвид обстоятелството, че длъжникът е бил в
забава.
По разноските:
Ищецът претендира 426,19 лева за заповедното производство и 876,19 лева за
исковото производство, ведно с юрисконсултско възнаграждение, което на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 50 лева. Съобразно изхода на спора, в
тежест на ответната страна на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат възложени
разноски за заповедното производство в размер на 409,44 лева, а за исковото
производство 889,78 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца **********, ЕИК
*********, със седалище ************* искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Д. А., ЕГН
**********, с адрес: *********** дължи на ***********, ЕИК *********, със
седалище ************* сумата от 17 081,85 лева, представляваща изискуема
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 15.01.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
844,16 лева, представляваща договорна лихва за период от 01.05.2021 г. до 17.11.2021
г., сумата в размер на 103,05 лева, представляваща мораторна лихва за период от
01.05.2021 г. до 02.05.2022 г. и сумата от 41,20 лева, представляваща мораторна лихва
за период от 03.05.2022 г. до 13.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 17.06.2022 г. по ч.гр.д. №
25253/2022 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
844,16 лева до пълния предявен размер от 1463,50 лв., представляваща договорна
лихва за период от 18.11.2021 г. до 02.05.2022 г., както и за сумата от 120 лв.,
представляваща други разходи при изискуем кредит като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК В. Д. А., ЕГН **********, с адрес:
*********** да заплати на ***********, ЕИК *********, със седалище *************
сумата в размер на 409,44 лева за заповедното производство, както и сумата в размер
4
на 889,78 лева за исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5