Решение по дело №240/2015 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 192
Дата: 8 април 2015 г. (в сила от 19 ноември 2015 г.)
Съдия: Недялко Христов Паталов
Дело: 20155640100240
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                   Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                                192

 

                                                             08.04.2015г./гр.Хасково

Том ІІ, стр.173-174

 

                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                        Хасковски районен съд, Седми граждански състав в открито съдебно заседание проведено на шести март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                                                               Председател: Недялко Паталов

 

                        В присъствието на секретаря Й.Делчева, след като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 240 по описа за 2015г. на РС Хасково, за да се произнесе взе предвид следното:

                        Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.чл.225 КТ.

                        Ищецът С.Т.З. твърди да е бил в трудово правоотношение с ответника „Тролейбусен транспорт” ЕООД, по силата на което заемал длъжността „директор”. Поддържа, че същото е прекратено незаконосъобразно, тъй като към датата на издаване на Заповед № 104/08.12.2014г. управителят на дружеството не бил легитимен. Отразяването на неговото овластяване в Търговския регистър било извършено едва на следващия ден – 09.12.2014г. Като допълнителен аргумент изтъква, че се ползва от специална закрила по чл.333, ал.3 КТ, а и не било налице реално съкращаване на щата. Моли съда след установяване на релевантните за спора факти да постанови решение, с което да отмени уволнението, да го възстанови на заеманата длъжност и да осъди ответника да заплати дължимото обезщетение по чл.225, считано от 08.12.2014г. до 08.05.2015г., ведно със законната лихва до окончателното погасяване на задължението. Претендира сторените в производството разноски.

                         Ответникът „Тролейбусен транспорт” ЕООД оспорва исковете. Твърди, че са налице всички предпоставки, посочени в чл.328, т.2 КТ, в частност – съкращаване на щата. Неоснователни били възраженията, касаещи вписването на обстоятелствата в търговския регистър относно управлението на дружеството, както и относно наличието на специална закрила по чл.333 КТ. Претендира разноски.

                         Съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

                         Предявени са при условията на обективно съединение искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 104/08.12.2014г. на управителя на „Тролейбусен транспорт” ЕООД – чл.344, ал.1, т.1 КТ; за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „директор” - чл.344, ал.1, т.2; за заплащане на сумата от 7920.00 лева обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 08.12.2014г. до 08.05.2015г. – чл.225 КТ, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на задължението.

                          По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ

                          За законосъобразността на уволнението по чл.328, т.2 КТ в тежест на работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на уволнителното основание. Ответника следваше да установи изложените от него в отговора доводи за законосъобразно упражняване на правото му на уволнение, т.е. че е извършено от лице – носител на работодателската власт, като заповедта съдържа всички необходими реквизити и е било налице посоченото в нея основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно реално, а не фиктивно съкращаване в щата, решението за което е взето от компетентен орган и е извършен подбор при спазване изискванията на чл.329 КТ в случай, че такъв е бил необходим. Ищецът от своя страна следва да докаже претендираната специална закрила, предвидена в КТ, а именно качеството на председател на синдикална организация.

                        Установява се, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало при следните обстоятелства:

                        Ищецът заемал длъжността директор на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи” – гр.Хасково. С решение от 31.10.2014г. на Общински съвет – гр.Хасково това предприятие било закрито, считано от 01.12.2014г., а дейността му прехвърлена към „Тролейбусен транспорт” ЕООД, изцяло изградено с общински капитал. Със същото решение е допълнен предмета на дейност на дружеството и изменен учредителния акт, като на мястото на предишния управител е избран нов в лицето на Йордан Христов Панев. В същото решение е обективирано, че правоотношенията с работещите в предприятие „Паркинги и гаражи” ще бъдат уредени съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.7 КТ. Тези последици намират своята проекция в Допълнително споразумение № 29/01.12.2014г./находящо се на л.7 от делото/, съгласно което С.З. запазва досегашния си статус на директор в „Тролейбусен транспорт” ЕООД.

                        Относно легитимността на управителя:

                        При така установените обстоятелства, основното възражение на ищеца касае незаконосъобразността на заповедта,  предвид факта, че е изготвена от лице, което не е законен представител на работодателя към 08.12.2014г.

                        Настоящият състав не приема възражението при следните аргументи:

                        Видно от приетите по делото доказателства, с Решение № 713/31.20.2014г. на Общински съвет Хасково, управителят на дружеството Гюнай Адем Юсуф е освободен и е избран нов управител в лицето на Йордан Христов Панев, като със същия е сключен договор за управление/л.38 – 39/, считано от 26.11.2014г. Този факт е отразен в Търговския регистър на 09.12.2014г., т.е. един ден след изготвянето на Заповед № 104 от 08.12.2014г.

                        В случая по – късната дата на отразяване не оказва влияние върху легитимността на управителя и взетите от него решения. Вярно е, че вписването на обстоятелствата касаещи персоналния състав на дружеството /в частност избора на нов управител/ имат конститутивен ефект, т.е. явяват се условие за настъпване на целената правна последица. Но дори и при това конститутивно действие, в хипотезата на чл.140, ал.4 ТЗ, правно валидния за търговеца момент за настъпване на подлежащите на вписване решения на общото събрание промени е момента на вземането им по надлежен ред. Същите пораждат незабавно действие, като задължителното вписване и конститутивния ефект намират проявление само по отношение на трети лица, а видно от наличието на трудово правоотношение към онзи момент, С.З. няма характер на трето/външно/ за дружеството лице.

                        Относно реалното съкращаване на щата:

                        Видно от кориците на делото, такова е налице. Съобразно щатно разписание на „Тролейбусен транспорт” ЕООД/находящо се на л.25/, в сила към 01.12.2014г., в графа „Ръководител” фигурират като длъжности „Управител” и „Директор”, като първата е заемана от Йордан Христов Панев, а втората от ищеца /вж. разгънато щатно разписание на л.27-29/.                                   

                        В новото щатно разписание на „Тролейбусен транспорт” ЕООД/находящо се на л.26/, в сила към 08.12.2014г., в графа „Ръководител” фигурира като длъжност само „Управител”, която е заемана от  Йордан Христов Панев /вж. разгънато щатно разписание на л.30-32/. При тези обстоятелства настоящият състав приема доводите на ответника, че е било  нужно оптимизирането на числения състав на „Тролейбусен транспорт” ЕООД. С одобреното ново щатно разписание длъжността „Директор” е съкратена поради отпадане необходимостта от тази щатна длъжност. В случая не е било задължително и извършването на подбор, тъй като съкращаването на щата се отнася до единствената такава длъжност. Решението за съкращаването на щата е по целесъобразност, а трудовата функция действително е реално премахната. В подкрепа на извода следва да се посочи, че не се установиха фиктивни действия, намиращи израз само в промяна на наименование. Липсва дублиране на функции и съобразно съдържанието на длъжностна характеристика на длъжност „директор”/находяща се на л.16-17 от трудовото досие/ Не следва да се приема и аргумента на процесуалния представител на ищеца, че липсвало фактическо съкращение, тъй като част от функциите преминали към разкритата нова длъжност „Организатор Синя зона” /вж. писмена защита на адвокат Раева с вх.№ 7309/02.04.2015г./.

                        Съкращаване на щата” е налице не само когато съответната длъжност (трудова функция) е премахната и не съществува, но и още когато: длъжността не съществува като отделна щатна бройка, защото е била разпределена за изпълнение между други служители” /вж. в този смисъл „Коментар на Кодекса на труда” – 10 издание на издателство „Сиби” – стр.932/. Освен това еднаквостта в датите на щатното разписание и заповедта е без значение. Законосъобразността на уволнението при съкращаването на щата се преценява с оглед наличието на съответното основание към момента на извършване на уволнението и прекратяване на трудовия договор. „Или с други думи: датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното или фактическо съкращаване в щата”/пак там – стр. 933/

                         В настоящия случай е без значение възражението, относно поредността на изготвянето на предизвестието за съкращение. Неспазването на това изискване има като последица само евентуален облигационен иск за обезщетение.

                         Относно наличие на закрила по чл.333, ал.3 КТ

                         От приетите писмени доказателства по делото се установява, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е имал качеството на член на синдикалното ръководство на предприятието. В подкрепа на твърдението за такава принадлежност обаче, С.З. е представил Протокол № 3 от 28.11.2014г./л.11 от делото/, от който е видно, че към онзи момент той е избран за председател на Синдикалната организация на ОП „Паркинги и гаражи”. Към онзи момент синдикалната организация на ОП „Паркинги и гаражи” е членувала в „Независима синдикална федерация на търговията, кооперациите, туризма и услугите” – гр.София.

                         Проследявайки данните по делото, настоящият състав намира следното стечение на обстоятелствата:

                         С Решение от 31.10.2014г. на Общински съвет – гр.Хасково, ОП „Паркинги и гаражи” било закрито/считано от 01.12.2014г./. На 28.11.2014г., ищецът е избран за председател на синдикалната организация, а уведомлението за неговия избор до „Независима синдикална федерация на търговията, кооперациите, туризма и услугите” – гр.София/в която членували към онзи момент/ е достигнало едва на 13.12.2014г., като същото е изпратено на 09.12.2014г., т.е. в деня, следващ  прекратяването на трудовото правоотношение /вж. системен бон на „Български пощи” ЕАД и Известие за доставяне, находящи се на л.81 – 82 от делото/.

                          Ето защо, не следва да се приема възражението, че към онзи момент е имало данни ищеца да е имал качество на представител на работниците и служителите и работодателят не е бил длъжен да спазва предвидената процедура, изискваща предварително съгласие на синдикален орган. Последното удостоверение, издадено от страна на „Независима синдикална федерация на търговията, кооперациите, туризма и услугите” – гр.София е под № 219/15.07.2014г. и в него е посочено, че председател на организацията е г-жа Евгения Койнярска /л.60 от делото/. В подкрепа на извода е и приложеният отговор на федерацията /л.59 – 61 от делото/, от който е видно, че изборът на С.З. не е приет за легитимен. Изрично е посочено, че член на синдикалната организация може да бъде само работник или служител и не може да има вплитане на две функции – работодател и синдикален председател. Федерацията изрично посочва, че замисълът е ясен – създаването на казионна синдикална структура, която противоречи както на принципите на КТ, така и на Устава на Федерацията и е насочен към ползване на защитата по чл.333, ал.3 КТ.

                        С оглед на изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки на чл.328, ал.1, т.2 КТ и уволнението е законосъобразно извършено. Искът за отмяната му следва да бъде отхвърлен.

                        По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ:

                        Елемент от основателността на посочените искове е незаконност на уволнението. Доколкото съдът не достигна до такъв правен извод, исковете следва да бъдат отхвърлени.

                        По разноските:

                        Ответникът претендира разноски, поради което такива следва да бъдат присъдени в размер на 500.00/петстотин/ лева, имащи характер на адвокатско възнаграждение. С аргумент от чл.78, ал.6 ГПК разноските за държавна такса остават за сметка на бюджета на съда.

 

                        Така мотивиран, съдът

 

                                                                         Р Е Ш И:

 

                        ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Т.З. с ЕГН ********** с адрес на местоживеене *** срещу „Тролейбусен транспорт” ЕООД с ЕИК *********, с адрес на управление – гр.Хасково, ул.”Ивайло” № 1, ет.3, чрез управителя Йордан Христов Панев, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за отмяна на уволнението със Заповед № 104/08.12.2014г. на управителя на „Тролейбусен транспорт” ЕООД; по чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „директор” и по чл.225, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 7920.00 лева обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 08.12.2014г. до 08.05.2015г.

 

                        ОСЪЖДА С.Т.З. с ЕГН ********** с адрес на местоживеене *** ДА ЗАПЛАТИ на „Тролейбусен транспорт” ЕООД с ЕИК *********, с адрес на управление – гр.Хасково, ул.”Ивайло” № 1, ет.3, чрез управителя Йордан Христов Панев сумата от 500.00 /петстотин/ лева, явяваща се сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

 

                        Решението подлежи на обжалване пред ОС Хасково в двуседмичен срок, който на основание чл.315, ал.2 ГПК започва да тече от 25.04.2015г.

 

 

                                                            

                                                                                   Съдия: /п/ не се чете

 

                                                                                               /Недялко Паталов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С.