О П Р Е Д  Е Л Е Н И Е

 

№     /18.09.2019г.                                                                 град Търговище

     

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  първи състав

 

На осемнадесети септември                                             2019 година                                                                     

 

В закрито съдебно заседание в състав:

                       СЪДИЯ:ТИХОМИР ПЕТКОВ                                     

 

като извърши проверка по реда на чл.129-130 от ГПК и за да се произнесе по гр.д.№268/2019г. по описа на Търговищкия окръжен съд,  констатира следното:

 

Производството по гр.д.№268/2019 г. е образувано по искова молба от В.Л.В. ЕГН ********** адрес *** срещу: М.н.п.н. Република България          на основание: Глава трета „а” от ЗСВ във връзка с чл.5 от ЕКЗПЧ и/или чл.1 от ЗОДОВ с искане да му бъде заплатено обезщетение за времето от 21.02.2014г. до 21.12.2014г., през което е бил лишен от свобода в нарушение на реда, предвиден от законите на Република България и в нарушение на чл.5 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, поради забавено съдопроизводство, в размер на ДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

Молбата е депозирана в Инспектората към ВСС срещу М.н.п.н. Република България и изпратена с писмо изх.№РС-15-135 от 09.09.2019 г. на Окръжен съд Търговище по компетентност.

 

Търговищкият окръжен съд, при проверка на исковата молба относно допустимостта на предявеният иск, намира следното:

 

От фактическите твърдения и обстоятелства, изложени в исковата молба, които определят и спорното материално право е видно, че се претендира заплащане на обезщетение за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, т. е. предявеният иск е с пр. осн. чл. 2б от ЗОДОВ.

Практиката на ВКС приема, че съгласно втората алинея на чл. 8 ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б от ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава трета "а" ЗСВ, като предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.

По депозираната молба не е образувана преписка, не се е развило производство за определяне на правото на страната да получи обезщете-ние за вреди. Тъй като по депозираната молба не се е развило производство за определяне на правото на страната да получи обезщетение за вреди, искът по чл. 2б от ЗОДОВ е недопустим поради липса на установената в чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ процесуална предпоставка.

Касае се за процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, поради което и липсва право на иск по чл. 2б от ЗОДОВ в полза на ищеца.

Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на иска, на осн. чл. 130 ГПК.

 

          Въз основа на изложените съображения, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №268/2019 година по описа на Окръжен съд Търговище поради недопустимост на иска, на  осн. чл. 130 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Варна в 7 дневен срок от съобщаването му на ищеца.

                                                                                                                           

 

 СЪДИЯ: