№ 1605
гр. Варна, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110103798 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от ЕСС, находяща
се в гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Е.”, ул. **** № ***, чрез
управителя „Р.ВМ“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. В. С.,
срещу А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, к. к. „Св. Константин и
Е.“, *** № *** ет.** ап.**, и Е. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Русе /Д. Кондов/“ №**, ет.**, ап.**, субективно съединени искове с правно
основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС за заплащане от всеки един от ответниците,
при условията на разделност, на сумата 1591.71 евро, представляваща
половината от дължимата такса в общ размер от 3183.43 евро за поддръжка,
управление и предоставяне на общата инфраструктура на к.к. „Св. Св.
Константин и Е.“ за периода 01.01.2019 г. – 30.07.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 27.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът ЕСС,
находяща се в гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Е.”, ул. **** № ***, чрез
управителя „Р.ВМ“ ЕООД, излага, че ответниците са били собственици на
самостоятелни обекти в сграда, находяща се в к. к. „Св. Св. Константин и Е.“,
ул. **** № ***, в режим на етажна собственост, а именно: апартамент №** с
площ 96.46 кв. м., ведно с 1.955 % ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, равняващи се на 14.59 кв. м., и гараж № 9, с площ 15 кв.
м., ведно с 2.006% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
равняващи се на 12.38 кв. м. Твърди, че двамата ответници са ползвали
процесните имоти. Посочва, че съгласно Протокол от 26.06.2019 г. от
проведеното ОС на ЕС е взето следното решение: Всички собственици на
жилищни самостоятелни обекти в сградата да заплащат за поддръжка,
1
управление и предоставяне на общата инфраструктура на к. к. „Св. Св.
Константин и Е.“ по 8 евро с ДДС за кв. м. обща разгъната застроена площ на
апартамент за една календарна година. Излага, че в случая само жилището
представлява самостоятелен обект, за който се дължи такса поддръжка.
Площта на апартамент №**, който е бил собственост на ответиците е 96.46
кв. м., а ведно с общите части, които възлизат на 14.59 кв. м., съгласно
ценообразуване, изготвено на 21.04.2012 г. от Г. Стоянова, общият размер на
апартамента с ОЧС е 111.05 кв. м. Поддържа, че дължимата сума се
калкулира по следния начин: РЗП на обекта, ведно с общите части, се
умножава по 8 евро. Твърди, че сумите следва да се платят до 30 януари в
годината, за която се дължат, но ответниците не са изпълнили това си
задължение, въпреки че многократно са канени за това. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците А. В. Д. и Е. В. Б., чрез особения им представител – адв. Е. Е..
Последната поддържа становище за недопустимост на исковата молба,
доколкото управителят „Р.ВМ“ ЕООД е избран за такъв без нужното
мнозинство – 67 на сто ид. части от общите части на ЕС, като в представения
протокол от проведеното на 13.12.2021 г. ОС не е посочено какви
правомощия ОС е възложило на „избрания“ без нужното мнозинство
управител, като съответно липсва договор за възлагане на управлението по
смисъла на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. По същество счита исковите претенции за
неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Оспорва протокола от
ОС, проведено на 13.12.2021 г. Оспорва подписа на Е. Б. в протокола от
26.06.2019 г. Посочва, че не са представени доказателства, че ответниците са
били уведомени за общите събрания, протоколите от които са представени
към исковата молба, както и за взетите решения. Поддържа, че протоколът от
13.12.2021 г. е неистински документ и е съставен за целите на
производството. Твърди, че не е изпълнено задължението по чл. 16, ал. 6 и 7
ЗУЕС, поради което не е започнал да тече срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за
оспорване на взетите решения на ОС на ЕС. Посочва, че ищецът не твърди, а
и не установява, че ответниците са пребивавали в жилището си повече от 30
дни във всяка от процесните години, поради което не става ясно дали
апартаментът е бил обитаем през този период. Излага, че съгласно чл. 51, ал.
1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на
който живеят. Счита, че в случая с взетото решение от проведеното на
26.06.2019 г. ОС на ЕС е налице нарушение на императивна разпоредба на
закона, поради което решението не може да породи задължения спрямо
етажните собственици.
В проведеното по делото на 17.04.2024 г. открито съдебно заседание
ищецът се представляват от адв. В. С., която заявява, че поддържа подадената
искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени. В предоставения
от съда срок депозира писмена защита.
Ответниците се представляват от назначения им особен представител –
адв. Е. Е., която поддържа становище за неоснователност на исковите
претенции и моли същите да бъдат отхвърлени. Представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
2
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 6,
ал. 1, т. 10 ЗУЕС.
За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът
при условията на пълно и главно доказване да установи в производството, че
с влязло в сила решение за управител на ЕС е избрано дружеството “Р.ВМ”
ЕООД; че през процесния период м. януари 2019 г. – м. юли 2022 г.
ответниците са били собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим
на ЕС, в това число на процесния апартамент №**; че е взето валидно
решение на общото събрание, определящо дължимата такса за поддръжка и
управление, което решение е влязло в сила; какъв е размерът на общата
разгъната застроена площ на собствения на ответниците апартамент №**,
съответо какъв е размерът на дължимата такса за поддръжка и управление,
съответно, че е настъпила изискуемостта на задължението за плащане на тази
такса.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 29.08.2017 г. се установява, че ответникът А. В. Д. е придобил
собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2570.***** представляващ жилище – апартамент №**, находящо се в
гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Е.“, с площ от 96.46 кв. м., както и
1.955%, равняващи се на 14.59 кв. м. идеални части от общите части на сграда
*** и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена
тази сграда.
От служебно изисканата справка от НБД „Население“ е видно, че
двамата ответници са сключили граждански брак на 31.01.2014 г. в гр. Варна,
поради което и на основание чл. 21, ал. 1 вр. ал. 3 СК съдът приема, че може
да бъде направен обоснован извод, че процесният апартамент е придобит от
съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност.
Това се потвърждава и от последващата сделка, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.08.2022 г., по
силата на която ответниците са прехвърлили собствеността върху
собствените им недвижими имоти, в това число и апартамент №**, на трето
лице – Сергей Тараненко.
Тоест, установява се, че ответниците в процесния период м. януари
2019 г. – м. юли 2022 г. са била собственици на гореописания апартамент
№**.
Доколкото самият апартамент е №**, то следва да се приеме, че в
сграда ***, находяща се в гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Е.“, ул. „***“,
самостоятелните обекти са повече от три, принадлежат на различни
собственици /видно и от представената справка за вземанията – л. 138 – л. 139
от делото/, поради което и по аргумент от чл. 3 ЗУЕС в случая приложими са
разпоредбите на ЗУЕС относно управлението на общите части на сградата в
режим на етажна собственост.
Неоснователни са възраженията на особения представител на
ответниците, релевирани едва в депозираните писмени бележки, че т. нар.
„Етажна собственост“ се намира в комплекс от затворен тип. На първо място,
изобщо няма наведени такива твърдения от страна на ищеца в исковата му
молба, нито пък са направени такива в писмения отговор, поради което съдът
3
не е разпределял и съответна тежест на доказване. На следващо място, от
извършената служебна справка в интернет сайта на АГКК –
www.kais.сadastre.bg, в процесния имот с идентификатор 10135.*** има
изградена само една жилищна сграда и това е сграда ***. Съгласно легалната
дефиниция, дадена в пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС /в редакцията на текста преди
изменението му през 2023 г., относима към исковия период/, „жилищен
комплекс от затворен тип“ е комплекс, обособен като отделен урегулиран
поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и
други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на
изисквания на контролиран достъп за външни лица. Тоест, следва да
съществуват две или повече жилищни сгради в същия урегулиран поземлен
имот. В този смисъл са и разрешенията, дадени в решение № 122/06.11.2019
г., постановено по т. д. № 1830/2018 г. по описа на ВКС, I т. о. Ето защо и
само на това основание, едно такова възражение, дори да не беше
преклудирано, както е в настоящия случай, се явява неоснователно.
Ирелевантно в производството в тази връзка е обстоятелството дали
отделните собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда имат
сключени договори за поддръжка, управление и предоставяне на общата
инфраструктура на жилищна сграда в к. к. „Св. Св. Константин и Е.“.
Задължението за заплащане на претендираната такса за поддръжка и
управление произтича от взето решение на Общото събрание на етажната
собственост, а именно: по т. 2 от Протокол за проведено на 26.06.2019 г.
ОСЕС, с което е прието, че всеки собственик на надземен, самостоятелен
обект в сградата следва да заплаща сумата в размер на 8 евро с ДДС за кв. м.
обща разгъната застроена площ на обект/апартамент за една година. Съгласно
т. 3 от процесния протокол, е взето решение, че тази такса е платима до 30
януари /за годината, за която се дължи/.
Видно от приобщения като доказателство по делото протокол за
проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна
сграда, находяща се в гр. Варна, район Приморски, Св. Св. Константин и Е.,
ул. *** ***, на 13.12.2021 г. за управител на Етажната собственост е избрано
дружеството „Р.ВМ“ ЕООД.
Представени са и два последователни договори за възлагане на
управлението на етажната собственост от 26.06.2019 г. и 13.12.2021 г.,
съгласно които ищецът е възложил на „Р.ВМ“ ЕООД управлението и
представителството на Етажната собственост. Изрично в чл. 4, ал. 4 от
договорите е предвидено, че управителят представлява пред съда
собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във
връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател
или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или
задълженията си по този закон. Тоест, възпроизведена е именно разпоредбата
на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 21, ал. 2
ЗУЕС Управителният съвет (управителят) продължава да изпълнява
функциите си до избора на нов управителен съвет (управител). По делото
няма данни да е избран друг управител освен „Р.ВМ“ ЕООД.
С оглед посоченото съдът приема за неоснователни възраженията на
особения представител на ответниците за недопустимост на предявените
искове поради обстоятелството, че посоченият управител не е активно
легитимиран да предявява искове като представител на ЕС. Напротив.
Исковете са процесуално допустими, ищец по същите е именно Етажната
4
собственост, действаща чрез надлежно избрания си управител.
Съдът приема за недопустими в настоящото производство наведените
от особения представител на ответната страна възражения относно
законосъобразността на решенията, взети на проведените на 26.06.2019 г. и
13.12.2021 г. Общи събрания, доколкото по този начин се цели заобикаляне на
реда за атакуване на взети решения от етажната собственост по чл. 40 ЗУЕС.
Съдебният контрол за незаконосъобразност или нищожност на решенията на
ОС на ЕС е допустим в производство по чл. 40 от ЗУЕС и само в този срок
може да се иска отмяна на решенията на етажната собственост, независимо
от това дали се твърди нищожност или незаконосъобразност /в този смисъл са
разрешенията, дадени в решение № 39/19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №
657/2012г., I гр. о./. Няма данни ответниците да са предявили такъв иск нито
преди завеждане на настоящото производство, нито след получаването на
препис от исковата молба. Още повече, че ищецът ангажира доказателство –
протоколи за поставени съобщения по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, от които
се установява, че на 01.07.2019 г. и съответно 17.12.2021 г., са залепени
съобщения за изготвените протоколи от проведените на 26.06.2019 г. и
съответно на 13.12.2021 г. Общи събрания на етажната собственост.
В този смисъл съдът приема, че взетото решение относно таксата за
поддръжка и управление е валидно и ответниците като собственици на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да се
съобразяват с него и да го изпълняват. Още повече, че съгласно разпоредбата
на чл. 40, ал. 3 ЗУЕС дори да има заведен такъв иск, то подаването на молбата
не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в отговора на
исковата молба особеният представител е посочил, че ищецът не твърди, а и
не установява, че ответниците са пребивавали в жилището си повече от 30
дни във всяка от процесните години, като не става ясно изобщо дали
апартаментът е бил обитаем през този период.
Чл. 51, ал. 2 ЗУЕС гласи, че не се заплащат разходите за управление и
поддържане на общите части от собственик, който пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на
чл. 290 ГПК решение № 93/06.10.2022 г. по гр. д. № 395/2022 г. по описа на
ВКС, I гр. о., при направено по гражданско дело възражение по чл. 51, ал. 2
ЗУЕС за недължимост на разходи за управление и поддържане на общи части
на етажната собственост, поради това че етажният собственик не е
пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна
година, доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се
основава това възражение, е за страната, която е направила възражението.
Доказването на това възражение е свързано с доказването на факта, на който
то се основава – че етажният собственик е пребивавал в имота си 30 или по-
малко от 30 дни за една календарна година.
В случая обаче не е направено изрично такова възражение от особения
представител на ответниците, поради което и съдът не е разпределял
съответна доказателствена тежест. Цитираните по-горе в изложението
изявления в отговора на исковата молба целят по-скоро разместване на
тежестта на доказване в процеса, което съдът обаче приема за недопустимо.
По отношение на размера на претенциите, обстоятелството, че таксата
5
за поддръжка и управление е гласувана за кв. м. обща разгъната застроена
площ на апартамент /което обстоятелство съдът намира, че не може да
пререшава в настоящото производство, доколкото е свързано с материалната
законосъобразност на взетото в този смисъл решение/ и като съобрази, че
ответниците са съпрузи и отговарят при условията на разделност за
задълженията си към Етажната собственост във връзка с притежавания от тях
апартамент №** /плащането на такси по решение на ОСЕС не могат да бъдат
съотнесени към задължения, поети от съпрузите за задоволяване на нужди на
семейството по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК/, съдът изчисли, че общата
дължима сума за процесния период м. януари 2019 г. – м. юли 2022 г. вкл.
възлиза на 3183.43 евро /общата разгърната застроена площ на процесния
апартамент, ведно с общите части, е 111.05 кв. м./, тоест задължението на
всеки един от ответниците се равнява на 1591.71 евро. Такъв именно е и
размерът на исковите претенции.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
основателни, поради което следва да бъдат уважени. Основателно е и
искането за присъждането на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 27.03.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението от страна на всеки от ответниците.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 1749.05 лв. /държавна
такса – 249.05 лв., заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 10.04.2023 г. – 900 лв., както и депозит за
назначаване на особен представител на ответниците – 600 лв./, която сума
следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съдът приема за неоснователно направеното възражение за прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото, вида, броя и цената на предявените искове, ангажирания
в производството доказателствен материал, проведените 2 открити съдебни
заседания, както и проявената процесуална активност от страна на
процесуалния представител на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, к. к. „Св.
Константин и Е.“, *** № *** ет.** ап.**, да заплати на ЕСС, находяща се в
гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Е.”, ул. **** № ***, сумата 1591.71
евро /хиляда петстотин деветдесет и един евро и седемдесет и един евро
цента/, представляваща половината от дължимата такса в общ размер от
3183.43 евро за поддръжка, управление и предоставяне на общата
инфраструктура на к.к. „Св. Св. Константин и Е.“ за периода 01.01.2019 г. –
30.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 27.03.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС.
ОСЪЖДА Е. В. Б., **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Русе /Д.
Кондов/“ №**, ет.**, ап.**, да заплати на ЕСС, находяща се в гр. Варна, к. к.
„Св. Св. Константин и Е.”, ул. **** № ***, сумата 1591.71 евро /хиляда
6
петстотин деветдесет и един евро и седемдесет и един евро цента/,
представляваща половината от дължимата такса в общ размер от 3183.43 евро
за поддръжка, управление и предоставяне на общата инфраструктура на к.к.
„Св. Св. Константин и Е.“ за периода 01.01.2019 г. – 30.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.03.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, к. к. „Св.
Константин и Е.“, *** № *** ет.** ап.**, и Е. В. Б., **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Русе /Д. Кондов/“ №**, ет.**, ап.**, да заплатят на ЕСС,
находяща се в гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Е.”, ул. **** № ***,
сумата 1749.05 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и девет лева и пет
стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7