№ 8009
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110126647 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 06.01.2022 г. по ч.гр.д.
№ 71199/2021 г. на СРС, 176-ти състав: - 3 382,03 лв., представляваща сбор от неплатени
вноски за главница за периода от 30.07.2019 г. до 30.03.2021 г. по Договор за предоставяне
на бърз потребителски кредит № ..... от 19.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410
ГПК – 13.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; - 828,17 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 30.07.2019 г. до 30.03.2021 1 г.
В исковата молба се твърди, че на 19.03.2018 г. между ответника и „ФИРМА“ АД е
сключен Договор за предоставяне на бърз потребителски кредит № ...., по силата на който
ответникът получил в заем сумата от 5000 лева. Поддържа, че съгласно погасителния план,
размерът на непогасените вноски за главница за периода от 30.07.2019 г. до 30.03.2021 г.
възлизал на сумата от 3 382,03 лева, а на неплатените лихви за периода от 30.07.2019 г. до
30.03.2021 г. - възлизал на сумата от 828,17 лева. Излага, че съгласно договора, ответникът е
следвало да върне сумата до 28.02.2021 г. Ищецът твърди, че на 23.11.2018 г. е закупил по
силата на Договор за продажба на вземания от „ФИРМА“ АД вземането към ответника,
произтичащо от процесния договор за кредит. Поддържа, че с получаването на заповедта за
изпълнение, както и на исковата молба, ответникът е узнал за прехвърлянето на вземането.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се
1
оспорват.
Ответникът признава, че е имал задължение към БАНКА. Сочи, че е имал желание да
го погаси, но се оказало невъзможно, т.к. БАНКА се сляла с БАНКА, за което той не бил
уведомен. Твърди, че е посещавал офиси на БАНКА, но от там му заявявали, че такъв
кредит не съществува. За твърдяната от страна на ищеца цесия, също сочи, че не е уведомен
и в тази връзка излага, че е правил справки в ЦКР, от които било установено, че няма
задължение към ищеца. Моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По делото не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 19.03.2018 г. между ответника и „ФИРМА“ АД е сключен договор за
предоставяне на бърз потребителски кредит, по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя паричен заем в размер на 5000 лв. Погасяването се извършва на 36 броя
месечни погасителни вноски, включващи в себе си част от главницата и начислената за
съответния период лихва, месечни такси и други разходи, като крайният срок за погасяване
на кредита е 30.03.2021 г. Падежната дата на всяка вноска е 30 - то число на месеца.
Съгласно чл. 7 от договора, главницата се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 25 %. Съгласно разпоредбата на чл. 8, при просрочие от страна на
кредитополучателя на която и да е вноска по кредита, както и при обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, върху просрочените суми за времето на забавата кредополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно чл. 11 от договора ГПР
е определен на 30,33 %, а общата дължима сума от кредитополичателя е 7 335,86 лева.
Ответникът не оспорва и обстоятелството, че сумата по кредита е била изцяло усвоена от
него.
С това, и предвид липсата на доказателства в обратна насока, в полза на „ФИРМА“ АД
е възникнало вземане в размер на съответните месечни вноски, включващи главница и
възнаградителна лихва, а в тежест на ответника Й. М. В. – насрещното задължение за
тяхното заплащане при настъпване на уговорените падежи.
С договор за цесия от 23.11.2018 г. вземането по процесния кредит е прехвърлено от
„ФИРМА“ АД на ищеца - „ФИРМА“ АД.
Доколкото длъжникът не е страна по транслативната сделка между цедента и
цесионера, то, за да породи последната правно си действие спрямо него, в разпоредбите на
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД законодателят е предвидил извършването на допълнително действие
– съобщаване на цесията. Съобщението представлява едностранно изявление на стария
кредитор /цедент/ или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен изрично от
цедента, с което до знанието на длъжника се довежда настъпилата промяна в насрещната
страна по заемното правоотношение. По аргумент от събраните по делото доказателства,
цедентът „ФИРМА“ АД изрично е упълномощил цесионера „ФИРМА“ АД да уведоми от
негово име всички длъжници по договорите за потребителски кредити, чийто вземания са
прехвърлени, за извършената промяна в кредитора, която уговорка има характер на
2
упълномощителна клауза за уведомяване в полза на ищеца. Действително представеното по
делото уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не е представено в оригинал по делото,
респективно същото е изключено от доказателствения материал. Въпреки това ответникът
следва да се счита за уведомен за настъпилата промяна в кредитора на вземанията по
процесния договор за паричен заем с получаване на уведомлението заедно с препис от
исковата молба, представляващо новонастъпил факт, чието правно значение следва да бъде
съобразено в хода на настоящия процес – аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК. Това е така, тъй
като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомяването, поради което получаването на същото като приложение към
исковата молба в рамките на съдебното производство по предявен иск за изпълнение на
цедираното вземане следва да се приема за надлежно връчване /в този смисъл - Решение №
123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. II т. о., ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., ВКС, Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., II т. о.,
ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС и Решение № 3
от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС/.
Следователно, с оглед извършеното прехвърляне и надлежното уведомяване на
ответника Й. М. В. следва да се приеме, че цесията има действие за него и ищецът
„ФИРМА“ АД в качеството си на цесионер се явява носител на вземанията по договор за
предоставяне на бърз потребителски кредит № ...../19.03.2018 г. Към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2021 г. всички вноски по кредита са с настъпил падеж,
като ответникът не доказа погасяване на задълженията в уговорените срокове.
В тази връзка следва да бъде уточнено, че не може да бъде споделена тезата на
ответника, че не е могъл да изпълни задължението си, тъй като е бил възпрепятстван от
банката във връзка с осъщественото слИ.е. Относно забавата на кредитора съдебната
практика е последователна. Така в Решение № 15/04.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2009
г., IV г. о., е прието, че когато длъжникът предлага изпълнение, а кредиторът неоправдано
не приеме предложеното му, той изпада в забава. Забавата на кредитора обаче не
освобождава длъжника от задължението за изпълнение – съгласно чл. 95 ЗЗД, когато
кредиторът е в забава и задължението е да се предаде нещо, длъжникът може да се освободи
като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по
местоизпълнението. Само заявяването на готовност за изпълнение за плащане, без
длъжникът да плати на кредитора или да предаде сумата за пазене, не съставлява
изпълнение. В решение № 28/14.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 497/2008 г., I т. о. е прието, че
ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение,
само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че длъжникът не е платил
задължението преди образуване на заповедното производство. Поради това не може да се
възприеме тезата на ответника за наличие на забава на кредитора, която да го освобождава
от задължението за заплащане на лихвите.
По изложените аргументи и при липса на доказателства, че длъжникът е заплатил
3
задълженията си по процесния кредит в пълен размер, се налага изводът за основателност на
предявените искове.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, като за исковото производство следва да му се присъдят разноски в размер на 614,20
лева, а в заповедното производство по ч.гр.д. № 71199/2021 – сумата от 461,56 лева.
Възражението за прекомерност на уговорените адвокатски възнаграждения е
неоснователно, доколкото същите са претендирани в минимален размер.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ФИРМА“ АД, с ЕИК:..... искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 430, ал. 1
и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД че Й. М. В., с ЕГН: ********** дължи на „ФИРМА“ АД, с ЕИК: .....
сумата от 3 382,03 лв., представляваща главница по сключен между длъжника и „ФИРМА”
АД договор за предоставяне на бърз потребителски кредит № ...../19.03.2018 г., ведно със
законната лихва от 13.12.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 828,17 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 30.07.2019 г. до 30.03.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.01.2022 г.
по ч.гр.д. № 71199/2021 г. по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА Й. М. В., с ЕГН: **********, да заплати на „ФИРМА“ АД, с ЕИК: ....., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 614,20 лева - разноски в исковото производство, както и
сумата 461,56 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 71199/2021 по
описа на 176 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5