№ 914
гр. Варна , 07.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно
гражданско дело № 20213100500798 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Въззивникът „КНМ Груп“ ЕООД, редовно призован, явява се
управителя П.Н.К. и с адв. Д. Я., редовно упълномощен и приет от съда от
първа инстанция.
Въззиваемият „Интейк“ ЕООД, редовно призован, представлява се от
адв. П. Г., редовно упълномощен и приет от съда от първа инстанция.
Адв. Я.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното
Определение №1194 от 01.04.2021 година, както следва:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. №
275644/01.03.2021г., подадена от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********,
1
седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“, срещу
бл. 187, представлявано от П.Н.К. – управител, срещу решение № 260
562/19.02.2021г., постановено по гр.д. № 2245/2019г. на ВРС, 40 с-в, в
неговата цялост, с което е прието за установено на осн. чл. 124 ГПК по
отношение на „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, че „Интейк“ ЕООД, ЕИК
********* е титуляр на вземане, придобито с Договор за цесия от
23.10.2014г., за сумата от 1462.58лв. – платена без основание стойност на
коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД фактура №**********/11.12.2010г., на абонат Атанас Ангелов
Мартинов, която сума е присъдена на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с
решение по гр.д. №11052/2014г. на Районен съд - гр.Варна и въз основа на
решението е издаден изпълнителен лист от 12.12.2018г. в полза на „КНМ
Груп“ ЕООД. Жалбоподателят е осъден да заплати и сторените съдебно-
деловодни разноски.
В жалбата се излага, че решението е недопустимо, евнтуално
неправилно и необосновано. Твърденията за недопустимост се обосновават с
наличие на изявление за разваляне на договора, от който ищецът черпи
правата си; предявеният иск е неуреден от процесуалния закон; наличие на
сила на пресъдено нещо; липса на правен интерес, както и че ищецът не
можел да защити интереса си с установителен иск. Твърденията за
неоснователност на исковата претенция за неправилност и необоснованост на
изводите на съда по отношение на извършеното уведомяване и развалянето на
договора за цесия. Сочи, че уведомяването по см. на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
предвидено само с оглед охрана правата и интересите на задълженото лице,
респ. съобщаването не представлява по своето правно естество действие, с
което настъпва транслативния ефект на сделката. В този смисъл, цедираното
вземане преминава в патримониума на новия си носител към момента на
постигане на съгласие между страните по цесионния договор, т.е. със самото
му сключване /консенсуален договор/, а не и от момента, в който бъде
изпратено уведомление до длъжника или от момента, в който той получи
такова. Твърди, че е налице валидно разваляне на договора за цесия по
отношение на ищеца, а при разваляне облигационната връзка между цедента и
цесионера отпада с обратно действие - арг. от чл. 88, ал. 1 ЗЗД, а
прехвърленото вземане се възстановява в патримониума на цедента. Позовава
2
се и на недействителност на процесния договор за цесия от дата 23.10.2014
год. на основание чл. 40 ЗЗД. Моли съда да обезсили, евентуално да отмени
решението.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна, с който се оспорват доводите изложени във въззивната
жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е
правилно и законосъобразно. Твърди, че още с исковата молба, е оспорена
достоверността на датата на договора за цесия между „Пи маркет" ЕООД и
„КНМ Груп" ЕООД, представен с писмените отговори по чл. 131 от ГПК. Не
били предприети никакви процесуални действия от ответника за
установяване на достоверността на датата, поради което и нямало как да се
приеме за установено спрямо „Интейк" ЕООД, че в действителност на
21.10.2014г. е сключена цесията между „Пи маркет" ЕООД и „КНМ Груп"
ЕООД, от което въззивниците да черпят изгодни за себе си правни
последици. Твърди, че предявеният иск е допустим, като е налице правен
интерес от воденето му. Не е налице и валидно разваляне на договора за
цесия между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД. Правилно ВРС бил
приел, че цесията от 23.10.2014г. между „КНМ Груп" ЕООД и „Интейк"
ЕООД е действителна и не е сключена във вреда на представлявания.
Правилно ВРС бил приел, че носител на процесното вземане е „Интейк"
ЕООД, тъй като длъжникът е уведомен първо за тази цесия, респ. именно тя
първа е произвела действието си спрямо всички трети лица. Моли се по тези
съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Адв. Я.: Поддържаме жалбата. Запознати сме с определение от
01.04.2021 г. Нямаме възражения по него.
Адв. Г.: Оспорвам въззивна жалба. Поддържам отговора на въззивната
жалба. Нямам възражение по проекта за доклад.
Адв. Я.: Нямаме доказателствени искания.
Адв. Г.: Нямам доказателствени искания.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
3
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Я.: Бих искал да обърна внимание на съдебния състав на първо
място, че настоящият съдебен спор не е единствен, а е един от няколко със
сходно искане за установяване титулярство на процесното вземане, водени от
различни лица, претендиращи титулярство в различни съдилища в Република
България. Доколкото правният интерес на ищеца от водене на иска е
обусловен с обстоятелството, че съдебният изпълнител щял да се съобрази с
бъдещото съдебно решение, остава въпроса: Как би могъл съдебният
изпълнител да се съобрази с противоречащи си съдебни решения в различни
съдилища, по различни правни спорове между различни страни.
На следващо място, дори да се абстрахираме от това, няма правният
интерес да бъде обусловен от възможността ищецът да бъде конституиран
като взискател по реда на чл. 429, ал. 1 от ГПК, защото тази хипотеза от ГПК
изисква правоприемство в изпълнителния лист, т.е. следва пределите на
силата на пресъдено нещо по предходния спор, по който е издадено
изпълнително основание. В този смисъл сме цитирали изобилна практика на
ВКС и на ВАпС и освен това имам възможността да цитираме последния
брой на периодичното издание на Списание „Облигационно и търговско
право“, брой 6 от 2020 г., където д–р Димитър Иванов, преподавател по
Гражданско право в Софийския университет, споделя със същото становище.
В тази връзка и доколкото налице е много противоречива практика,
включително между съдебните райони на град Варна и на град София,
относно допустимостта на иска считам, че е налице необходимост от
уеднаквяване на практиката, което може да бъде постигнато чрез
институционален контрол по реда на въззивното обжалване пред Варненски
апелативен съд и затова моля да прецените иска за недопустим, да обезсилите
първоинстанционното решение, което ще ни даде възможност да чуем
мнението на горната инстанция и да уеднаквим практиката.
Моля, да дадете кратък срок за писмена защита, която доверителят ми
иска да изготви в писмен вид.
4
Адв. Г.: Моля, да потвърдите първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно. Подробни съображения съм изложил в отговора
на въззивната жалба.
По отношение допустимостта на настоящия иск, както настоящият
състав на Окръжен съд, така и останалите състави са се произнесли
многократно, както срещу прекратителните определения на ВРС, така и по
допусканите обезпечения.
По отношение на цитираната съдебна практика моля да имате предвид,
че до настоящия момент окончателни съдебни решения има само на два
състава на Окръжен съд – Варна, по търговско дело № 142/2021 г. и по
търговско дело № 3438/2020 г. и двете са в полза на „Интейк“. Нямаме
решение на СГС. Напротив СГС връща делата по подсъдност на ВРС.
По основателността на иска, съображенията ни са подробни, но моля да
вземете факта, че „КНМ Груп“ с последователно цедиране на вземане се
опитва да лиши първоначалните цеденти от това, което те имат да получават,
тъй като по начина, по който те водят изпълнителни производства, не „КНМ
Груп“, а „Пи Маркет“ събира парите, а „Пи Маркет“ няма никакви
задължения към началния цедент, за разлика от „Интейк“, който е сключил
спогодба – анекс от 23.12.2012 година, подборно аргументирана и описана в
първоинстанционното решение.
Моля за решение в този смисъл.
Управителят К.: Не може да обвиняват дружеството за неща, които не
са точно така, както се излагат. В предходни съдебни спорове между „КНМ
Груп“ и адвокат Красимир Димов Тодоров се наложи съдебна практика
където исковете бяха отхвърлени, но само по тези вземания 80 човека не са си
получили средствата и аз не знам с какво лице се излиза и се говори, че
„КНМ Груп“ едва ли не то било прехвърлило вземанията на „Пи Маркет“, за
да можело „Пи Маркет“ да се обогати. Дружеството е дало за разноски над
110 000.00 лева и не може да си събере парите от действията на „Интейк“.
Тези хора до момента не са давали нищо. Разбирам, че хората си имат права.
И същите да излизат и да ми говорят, че едва ли не „КНМ Груп“ е измамник
при положение, че не са върнали парите на 80 човека, да цитират някакви
5
статии във вестници, където те си ги поръчаха, измислиха си ги и
организираха цялата пропаганда срещу мен. Не исках да излизам извън
предмета, защото това не е професионално.
След като законът веднъж повелява и е казал на едно лице, че
постановеното съдебно решение във всички случаи се отнася и за него
считам, че то втори път няма право да пита, респективно и съдът да му
отговаря. Считам, че се отнася до всички лица, които са негови адресати и
фактите, които са съществували и е могло да бъдат предявени, но не са били
предявени в предходен съдебен процес и установени по надлежния съдебен
ред в съда.
Тъй като считам, че искът е недопустим на няколко основания моля, да
ми предоставите кратък срок да представя подробна писмена защита.
Адв. Г.: Моля, служебно да проверите гражданско дело № 3992/2021г. на
ВРС, което е заведено от лицето Георги Атанасов, дружеството „КНМ“ и „Пи
Маркет“ за същото вземане, което е предмет на настоящия спор и да видите за
каква злоупотреба с права става въпрос.
СЪДЪТ, счете делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника, да представи писмена защита
до 10.05.2021 г., включително.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6