Решение по дело №14/2016 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №...

 

гр.Враца,31.03. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на 22.03.2016 год.       в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова

   

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар В.В.

като разгледа докладваното  от съдията Радослава Симеонова

търговско         дело N14        по описа за 2016  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

    "БЕ БЕ О-БЕСТ БЕГ"ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул."Цар Калоян"№10,чрез адв.И.Г.,САК е предявило срещу А.М.,гражданин на Швейцария,роден на *** г.ЛНЧ **********,притежаващ л.к.№****,издадена на 15.05.2015 г.,валидна до 14.05.2025 г. и удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС в РБ №****,издадено на 22.04.2015 год. от МВР -Враца, с адрес-гр.Враца,**** и служебен адрес: гр.Враца ул."Илинден"10  иск за сумата 7600 лв./частичен иск от 30 400 лв./,представляваща изплатено възнаграждение на ответника в качеството му на управител на ищцовото дружество за периода месец юли 2014 г. до 31.10.2014 год.,когато е освободен като управител.Сезира съда с искане да бъде осъден ответникът да я заплати ,като получена при пълна начална липса на основание,съгласно предприето уточнение на исковата си молба с писмена молба вх.№14925/07.10.2015 год.до Районен съд-гр.Враца.

    С писмена молба вх.793/20.01.2016 год. ищецът е предприел на основание чл.214 от ГПК изменение на иска си до размера на сумата 22 800 лв.,като претендира и законната лихва върху сумата от 22 800 лв. от датата на увеличението до окончателното й изплащане.

    С протоколно определение от 21.01.2016 год. съдът е прекратил производството по делото и е изпратил делото на ВрОС по подсъдност.

    С постъпване на делото в местнокомпетентния съд,не се налага повтаряне на извършените процесуални действия,тъй като съгласно чл.118,ал.2 ГПК извършените от изпращащият съд действия се запазват.

    Настоящият съдебен състав констатира,че изготвения от първостепенния съд доклад е НЕПЪЛЕН.

    Не са отразени в тяхната пълнота доводите и възраженията на страните в правния спор,не е отделено спорно от безспорно,не са посочени фактите,които не се нуждаят от доказване,не е разпределена доказателствената тежест.

    С оглед горното,съдебният състав прие,че следва съгласно чл.374 ал.2 ГПК да изготви нов доклад и да обяви проекта за него на страните.

    В проведеното на 22.03.2016 год. съдебно заседание пълномощниците на страните в правния спор не направиха възражения по доклада и съдът обяви доклада за окончателен.

    Ищецът твърди,че ищцовото дружество е учредено в края на юни 2014 г. с капитал от 10 000 лв. внесен от съдружниците според дяловете им-51% за "Егли Пластик"АГ и 49 % за ответника А.М.,който е бил назначен за  управител.

    Въвежда твърдения,че ответникът не е имал намерения за трайно и ползотворно сътрудничество,като подробно описва действията на ответника,които го карат да твърди това.

    Представя документи-платежни ведомости,от които е видно,че за периода юли-октомври 2014 год.,ответникът е получил сума в размер на 30 400 лв.Според ищецът,тази сума ответникът е изплатил сам на себе си,като обективира предположения,че това е станало въз основа на договор за управление,който ответникът е сключил сам със себе си.Твърди, че дружеството не разполага с документа послужил,като основание за изплащане на тази сума,както и че Общото събрание на ищцовото дружество не е вземало решение по силата на чл.137,ал.1,т.5 ТЗ за определяне на възнаграждение на управител.

    Въвежда твърдение,че ако такъв договор съществува той е нищожен,поради липсата на решение на ОС за определяне възнаграждение на управителя.

    Твърди,че учреденото дружество,така и не е започнало планираната дейност и в действителност ответникът никога не е извършвал реална дейност по управление на дружеството.Използвал е своята позиция,като управител единствено с оглед правомощията си да извършва разпоредителни действия от името на "БЕ БЕ О-БЕСТ БЕГ"ООД,ЕИК ********* в свой собствен имуществен интерес.

    Въвежда твърдение,че ако такъв договор съществува той е нищожен,поради липсата на предмет.

    Въвежда твърдение,че ако такъв договор съществува,той е нищожен,тъй като е сключен във вреда на представлявания.

    С предприетото уточнение,по повод оставянето на исковата молба без движение,поддържа,че иска осъждането на ответника да заплати процесната сума,като изплатена при начална липса на основание.

    Ответникът с подадения отговор на първо място въвежда възражение,че исковата молба и уточняващата искова молба са недопустими,тъй като се основават на противоречиви и неотносими към спора твърдения.

    На второ място,застъпва становище за неоснователност.

    Позовава се на споразумение от 18.04.2014 год.,което представя с отговора и според което двете подписващи го страни се споразумяват ответникът като бъдещ управител на българското съвместно дружество да получава месечно възнаграждение в размер на 5000.00 швейцарски франка,за времето на управление на дружеството.Позовава се на представените от ищеца ведомости и твърди,че ответникът си е начислил и изплатил възнаграждение само  за времето на действително управление на дружеството-т.е за четирите месеца от месец юли 2014 год. до месец октомври 2014 год.,когато е освободен и това са именно процесните суми,чиято левова равностойност възлиза на 30 400.00 лв.

    Ответникът заявява становище за неоснователност на аргументите на ищеца за нищожност на договор за управление.

    Възнаграждението е определено със споразумение,подписано от "Егли Пластик"АГ,представлявано от П.О. и от А.М.,които са и съдружници в ""БЕ БЕ О-БЕСТ БЕГ"ООД,ЕИК *********.Според ответникът именно в него е обективирано решение по чл.137,ал.1,т.5 ТЗ.Ответникът е бил законно избран за управител и вписан като такъв в ТР към АВ.

    Изразява несъгласие и с твърдението на ищеца за нищожност на договора,поради липсата на предмет,тъй като твърденията на ищеца са голословни.

    Изразява несъгласие и с твърдението,че договорът е нищожен,тъй като договорът за управление бил сключен от ответника сам със себе си.Позовава се на обичайна практика,договорът за управление да бъде сключен от управителя на дружеството със самия себе си,тъй като управителят е единствения,който представлява дружеството към момента на сключване на договора за управление,след като лицето вече е било избрано от съдружниците за управител.

    Моли иска да бъде отхвърлен,с присъждане на деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

    При така заявените позиции на страните в правния спор,след приключилата размяна на съдебните книжа,съдът приема следното:

    Правното основание на иска ,с който е сезиран е чл.55,ал.1 т.1 ЗЗД.Полученото на основание нищожен договор подлежи на връщане,като получено при начална липса на основание.

    Страните не спорят относно следните факти:учредяване на ищцовото дружество , назначаване на ответника за управител , изплащане на възнаграждение в размер на 30 400 лв.

    С оглед на това съдът приема,че тези обстоятелства не се нуждаят от доказване.

    Страните спорят относно обстоятелството налице ли е законово основание за плащането и подлежат ли на връщане изплатените на ответника суми.

    По доказателствената тежест

    В производството по спора,с който е сезиран съда в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането.

    В тежест на ответника е да докаже съществуване на основание да получи плащането и да задържи платеното.

    В този смисъл е трайната константна практика на ВКС обективирана и в Решение №211 от 26.11.2013 год.-ВКС т.д.№1082/12,2-ро ТО постановено по реда на чл.290 ГПК.

    По делото са приобщени заверени преписи от доказателства,представляващи електронни документи,разменени по електронна поща.Страните не са ги оспорили,градили са тезите си върху тях и съдът приема,че следва да ги цени, като доказателства по делото.

    По делото от фактическа страна се установява следното:

    След служебна справка в ТР,съдът установи,че на 06.06.2014 год. е съставен Протокол от учредително събрание  между "Егли Пластик"АГ,дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Конфедерация Швейцария,вписано в търговския регистър на кантон Цюрих с фирмен номер СНЕ-105.949.886,представлявано от П.О.,член на управителния съвет и А.М., гражданин на Швейцария,роден на *** г.ЛНЧ **********,притежаващ л.к.№****,издадена на 15.05.2015 г.,валидна до 14.05.2025 г. и удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС в РБ №****,издадено на 22.04.2015 год. от МВР -Враца,в който е обективирано решение да се учреди дружество с ограничена отговорност с фирма "Бе Бе О -Бест Бег"ООД,със седалище и адрес на управление гр.Враца и предмет на дейност производство на хартиени торбички,търговия сделки с недвижими имоти,търговско представителство,посредничество и всяка друго незабранена от закона дейност.Дружеството се учредява с неограничен срок.Капиталът на дружеството е в размер на 10 000 лева."Егли Пластик АГ",притежава 51 дяла на стойност 5 100 лв.,а А.М.-49 дяла на стойност 4900 лв.Дружеството ще се представлява от Управител и за такъв се избира А.М.,като последния е упълномощен да извърши действията по набиране на капитала.

    Установява се,че капитала е внесен и дружеството регистрирано,като ЕООД ,като това обстоятелство е вписано в ТР на 25.06.2014 год. под №20140625164708 и за Управител е вписан ответникът А.М..

    Възнаграждение на управителя не е определяно.

    С вписване № 20141211101431 в ТР е отразено заличаването на ответника като управител на дружеството и вписването за такъв на П.О..

    От представените по делото в заверени копия ведомости се установява,че за периода юли-октомври 2014 год. ответникът е получил сума в размер на 30 400 лв. и страните не спорят,че тя касае само времето на действително управление на дружеството и това обстоятелство се признава от ответникът в постъпилия от него отговор на искова молба.

     По делото е представено споразумение от 18.04.2014 год., подписано от двамата съдружници,тоест в период,предхождащ регистрацията на дружеството ищец,в което са уговорени условията за финансиране на дружеството след регистрацията му,и уговорка за възнаграждение в размер на 5 000 швейцарски франка месечно.В него е записано,че поради нечетливия баланс на дружеството на А.М. в България,дружеството бъдещ съдружник си запазва правото да оттегли предложението си.

     Не се установява ОС на съдружниците да е взело решение, с което да е определило възнаграждение на управителя след учредяване на дружеството.Ответникът представя горепосоченото споразумение и признава,че то е служило за основание да му се изплаща възнаграждение.

     На стр.25 от делото е приобщено,като доказателство изявление от П.О.,който е мажоритарен съдружник с дата 08.07.2014 год.,до ответника,с което изразява недоволството си от работата на ответника:"Така аз не мога и не искам повече да работя с Вас.Моля,незабавно спрете всякакви инвестиции и разходи."

     При така установеното от фактическа страна,съдът приема следните правни изводи:

     Правоотношението,което се създава между управителя и управляваното от него ЕООД,има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговско право.Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението,който съгласно разпоредбата на чл.141,ал.2 от ТЗ следва да е писмен.Този договор е мандатен-договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него.Тъй като основните правомощия  на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му,в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират,като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му,определено от общото събрание,начина на плащането му.Именно с оглед вида и характера на правоотношението между управителя и управляваното от него дружество и с оглед правната природа на договора за възлагане на управлението между тях,възнаграждението на управителя,дължимо от дружеството,е възнаграждение по граждански договор.

     В процесния случай,след регистрирането на дружеството договор за възлагане на управление не е подписван,липсва и решение на ОС,с което да е определен размера на възнаграждението на управителя.С Решение №150 от 29.05.2015 год. по гр.д.№5272/2014 год. на ВКС,4-то гр.отделение , постановено в производство по реда на чл.290,ВКС приема,че договорът за управление на търговско дружество има смесен характер и съдържа елементи от договор за поръчка и договор за изработка,тъй като в съдържанието му се съдържат материални и правни действия.Тези договори са неформални,но договорът за управление е уреден в Търговския закон ,като формална сделка с писмена форма за валидност,което изключва по принцип възможност за сключването и продължаване на действието му с конклудентни  действия.

     Представеното споразумение от ответника е с дата предхождаща регистрацията на ищцовото дружество и по никакъв начин не може да се приеме,че има характер на решение на ОС на съдружниците за определяне на възнаграждението на Управителя,нито на договор за възлагане на управление.

     В процесния случай,дружеството е регистрирано на 25.06.2014 год.,а на 08.07.2014 год.мажоритарният съдружник в дружеството,който изцяло е финансирал същото,недоволен от действията на ответника,категорично му е забранил да изразходва средствата,които е превел,посочвайки,че не може да работи с него.С оглед на това не може да се приеме,че дори с конклудентни действия е налице съгласие за изплащане на възнаграждение и то в конкретния размер.

     При горните правни изводи,съдът приема,че ответникът е получил възнаграждение в размер на процесната сума без основание и тя подлежи на връщане.

     С оглед изложеното ,съдът приема,че ищецът чрез проведеното от него пълно и главно доказване,установи ,че  е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване при липса на основание.Ответникът без основание е получавал възнаграждение и следва да бъде осъден да върне на ищеца сумата в размер на 30 400 лв.

     При този изход на правния спор на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК се дължат разноски в размер на 3 166 лв.:държавна такса 1216 лв.,адвокатски хонорар-1 800 лв. и разноски за преводи-150 лв.

     Така мотивиран и на основание чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в настоящият му състав

 

 

                      Р  Е  Ш  И :

 

     ОСЪЖДА А.М.,гражданин на Швейцария,роден на *** г.ЛНЧ **********,притежаващ л.к.№****, издадена на 15.05.2015 г.,валидна до 14.05.2025 г. и удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС в РБ №****,издадено на 22.04.2015 год. от МВР -Враца, с адрес-гр.Враца,**** и служебен адрес:гр.Враца ул."Илинден"10 ДА ЗАПЛАТИ на  "БЕ БЕ О-БЕСТ БЕГ"ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Цар Калоян"№10,чрез адв.И.Г.,САК сумата 30400лв.,представляваща изплатено възнаграждение на ответника в качеството му на управител на ищцовото дружество за периода месец юли 2014 г. до 31.10.2014 год.,когато е освободен като управител,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на входиране исковата молба в съда 31.08.2015 год. до окончателното й изплащане и деловодни разноски за тази съдебна инстанция ,съобразно представения списък по чл.80 ГПК размер на 3 166 лв.:държавна такса 1216 лв.,адвокатски хонорар-1 800 лв. и разноски за преводи-150 лв.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: