Р Е Ш Е Н И Е
№ 1124 / 10.8.2020г.
Гр. Перник, 10.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 6-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
28 .07.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Д МАТЕЕВА
при участието на секретаря Роза Р.,
като разгледа докладваното гр.
дело № 00246 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от К.К.Р.
ЕГН ********** *** ПАК
срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД
кумулативно обективно съединени отрицателни
установителни искове - за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество
сумата 1866.40 лв. главница, представляваща стойност на доставена питейна вода и
отведени и пречистени отпадни води за периода 22.02.2007 г. до 16.08.2012 г. и
сумата
320.37 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.05.2007 г. до 28.09.2012
г.,
ведно
със сумата 43.74 лв. – сторени разноски по делото за д.такса,
които суми представляват сумите
по изпълнителен лист от 15.11.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 6915/2012 г. по
описа на Районен съд – Перник и
образувано изпълнително дело № 260/2014г. на ЧСИ Бадев – поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че е обвързан от облигационно
правоотношение с ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД във връзка с
доставката на питейна вода и отвеждане на канални води, тъй като бил потребител
на посочените услуги, като потребител.
Поддържа се, че в хода на ч. гр. дело № 6915/2012 г. по описа на Районен съд –
Перник е бил издаден срещу него ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ и образувано изпълнително дело № 260/2014г. на
ЧСИ Бадев
Оспорва дължимостта на същите с твърдението,
че са погасени по давност. Намира за приложим тригодишния давностен срок по чл.
111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на задължения за периодично плащане.
Изтекъл е и общия 5 годишен давностен срок.
На основание чл. 119 ЗЗД следва да се считат
за погасени и вземанията за лихви и разноски, имащи акцесорен характер. С тези
съображения отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Водоснабдяване и канализация“ ООД не е депозирал писмен отговор.
Ответното
дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД, чрез пълномощника си юрк. Кичка Несторова, оспорва исковете с
твърдението, че не е налице правен интерес от предявяването им, доколкото няма
висящ изпълнителен процес и от страна на дружеството, в качеството му на кредитор,
не са предприети никакви действия за събиране на вземанията. Не отрича, че последните са погасени по
давност. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от материалите, съдържащи се в приложеното по делото гр. дело на Районен съд – Перник и тези в приетото по
делото изпълнително дело на ЧСИ Ст.Бадев с район на действие Окръжен съд –
Перник се установява, че в хода на производството по гражданското дело е
издадена ЗИПЗ № 5054 от 10.10.2012г. която е влязла в сила и е издаден ИЛ от
15.11.2013г. въз основа на който е образувано изпълнителното дело на ЧСИ Бадев
.
Същото
е приложено в кс.копие.
Не
е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на последния и за
събиране на материализираните в него вземания по молба на взискателя „Водоснабдяване
и канализация“ ООД било образувано изпълнително дело .
От
съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че в хода на
изпълнителния процес по разпореждане на органа по принудителното изпълнение били
изпратени писмо до Агенция за държавни
вземания – гр. София и писмо до Националната агенция по приходите – офис гр.
Перник за предоставяне на информация относно наличието на публични задължения
на длъжника, както и писмо до Община
Перник, отдел „Местни приходи и такси“ за предоставяне на справка относно притежавани
от него движими вещи, недвижими имоти и банкови сметки.
Други
относими доказателства не са приети по делото.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, както е отразено в
проекто-доклада на съда, обявен за окончателен такъв, предвид наличните по
делото данни, че за събиране на процесните вземания е налице висящ изпълнителен процес, тъй като
производството по изпълнително дело № 20077520400987/2007 г. по описа на ЧСИ не
е било прекратено
.
По своята правна същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК
е проявна форма на защита на длъжника в изпълнителното производство срещу
материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Последният
има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и
може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
При
предявен отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да установи правния
си интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като докаже наличието
на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество,
свързана с претендиране на процесните вземания, както и периода – начален и
краен момент на давността. При установяване тези обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват.
Съдът
намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на
съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явяват
и процесуално допустими.
В
настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства се установи, че процесните
вземания са удостоверени в изпълнителен лист , издаден срещу ищеца – н производство по чл.419 ГПК.„
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
Съдът
намира, че вземането, представляващо цена на доставена питейна вода и отведени
и пречистени отпадни води има характера
на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима
тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
ОСГТК на ВКС. Тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на
вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на сумата от предвид характера му
и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на
всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата. Извън този случай спрямо това притезание на самостоятелно основание
е приложима тригодишната давност, тъй като се касае за законна мораторна лихва,
включена в хипотезата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
В
разпоредбата на чл. 31 от публикуваните и с това публично достъпни Общи условия
на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД за предоставяне ва
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора /приложими към процесния период/ е
предвидено, че потребителите следва да заплащат месечните си задължения в 30 –
дневен срок, считано от издаване на фактурата за това, която от своя страна е
ежемесечна. От изложеното следва изводът, че с изтичането на този срок
вземането става изискуемо, а до този момент същото е само ликвидно.
Същевременно, съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността
се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
Съдът,
съобразявайки и задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на
ВКС, счита, че главницата е погасена по давност, а лихвата- като акцесорно
задължение – също.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест,
ответното дружество не установи извършването на други действия в хода на
изпълнителното производство, или след неговото прекратяване, които да са довели
до прекъсване на давността.
Такъв характер няма разменената кореспонденция между
частния съдебен изпълнител и ТД на НАП – гр. София, офис гр. Перник,
Агенция за държавни вземания и Община Перник, отдел „Местни приходи и такси“,
тъй като последната касае единствено проучване на имущественото състояние на
длъжника/респ. ищеца , съответно наличието на регистрирани трудови договори,
което по характера си не представлява същинско действие по принудително
изпълнение.
В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС изрично е посочено кои
действия в изпълнителния процес имат характера на същински такива по
принудително изпълнение, съответно с предприемането на които се прекъсва
давността, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Предвид
изложеното, съдът приема, че процесните вземания за главница и лихва са
погасени по давност, се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
По разноските:
При този изход на спора – основателност на предявените
искове, право на разноски има само ищецът. Същият е претендирал присъждане на
такива за: 75лв. д.такса 24лв.такса за кс.копие от изп.дело и 500лв.адв.възн. С
оглед материалния интерес, адв.хонорар е изчислен по Наредбата, ето защо, съдът
намира за неоснователно релевираното от пълномощника на ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на това възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от К.К.Р. ЕГН ********** *** ПАК срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД
кумулативно обективно съединени отрицателни
установителни искове за признаване за
установено в отношенията между страните,
че
ищецът не дължи на ответното дружество
сумата 1866.40 лв. главница, представляваща стойност на доставена питейна вода и
отведени и пречистени отпадни води за периода 22.02.2007 г. до 16.08.2012 г. и
сумата
320.37 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.05.2007 г. до 28.09.2012
г.,
ведно
със сумата 43.74 лв. – сторени разноски по делото за д.такса,
които суми представляват сумите
по изпълнителен лист от 15.11.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 6915/2012 г. по
описа на Районен съд – Перник и
образувано изпълнително дело № 260/2014г. на ЧСИ Бадев – поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Варош, ул. „Средец“ № 11, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на К.К.Р. ЕГН ********** *** ПАК
РАЗНОСКИ, както следва: 75лв. д.такса 24лв.такса за кс.копие
от изп.дело и 500лв.адв.възн.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: