РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. , 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20231220100756 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.
А. М., А. Д. М., двамата от гр.Г. Д., обл.Благоевград и М. Д. М. от гр.П., със
съдебен адрес за всички ищци гр. Г. Д., ул. „А.С.“ № **, ет.*, адв. И. З. против
Т. С. М. и К. С. М., двамата от гр.Г. Д., обл.Благоевград. Иска се да бъде
допусната делба на подробно описан недвижим имот, при дялове от по 5/18
идеални части за всеки от ищците и по 1/12 идеална част за всеки от
ответниците.
Твърди се от ищците, че са наследници на Д. А. М., починал на
13.04.2008 год. Ответниците са наследници на С. А.М., починал на 03.01.2014
год.. Двамата наследодатели са синове на А. Д. М., починал на 04.04.1991 год.
и М. С.а М., починала на 25.02.2018 год. След смъртта на А. Д. М. останал в
наследство приземния етаж от жилищната страда, находяща се в гр. Г. Д. на
ул. „Б.“ № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** по
КК и КР на гр. Г. Д., намиращ се на ет. 0 в сграда с идентификатор ******,
брой надземни етажи: 3, брой подземни етажи: 0, предназначение: Жилищна
сграда – многофамилна, при квоти: 4/6 ид. части за М. С.а М. и по 1/6 ид. част
1
за .Д. А. М. и Стоян А.ов М.. Сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор ****. С нотариален акт № 101, том V, peг. 6470, дело № 931
от 28.11.2005 год. На нотариус Ваня Бумбарова, гр. Г. Д. М. С.а М. дарила на
наследодателя на ищцитеД. А. М. собствените си 4/6 ид.ч. от описания по-
горе самостоятелен обект. Така след смъртта на Димитър М. всеки един от
ищците е собственик по наследство на по 5/18 ид. ч., а ответниците са
осбствинеци на по 1/12 ид.ч. Тъй като страните не могат да поделят
доброволно имота, е предявен настоящия иск.
Правната квалификация на предявения иск е по чл.34 от ЗС във връзка с
341 следващите от ГПК.
Ответниците представят общ отговор, в който изразяват становище
за допустимост на иска, като предявен от съсобственици на имота
срещу надлежни ответници. Не оспорват твърдените обстоятелства
относно наличието на съсобственост върху процесния имот между страните
по делото. Квотите в съсобствеността и начинът, по който е възникнала
въпросната съсобственост са правилно описани в исковата молба. Заявяват,
че са правили опити да се разберат доброволно с ищците относно
прекратяването на съсобствеността върху същия имот, като направили и
конкретно предложение, което първоначално било възприето, но
впоследствие ищците оттеглили съгласието си. Твърдят, че през делбения
имот се преминава, за да се стигне до избените помещения, част от които
като обща част на етажната собственост им принадлежат, при което възниква
въпроса доколко същият имот представлява самостоятелен обект, годен да
бъде предмет на делба.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Ищците са наследници на Д. А. М., бивш жител на гр.Г. Д., починал на
13.04.2008 год. Ответниците са наследници на С. А. М., бивш жител на
гр.Г.Д., починал на 03.01.2014 год. Д. М. и С. М. от своя страна са били
синове на А. Д. М., починал на 04.04.1991 год. и М. С.а М., починала на
25.02.2018 год.
По делото е представен нотариален акт № 136, том II, дело №
****/26.12.1972 год., изд. от Районен съд - Гоце Делчев, вписан в парт. книга:
том 48, стр. 376, от който се установява, че И. С. Д. и М. С.а М. взаимно си
2
отстъпили право на строеж в съсобственото си дворно място, представляващо
парцел VI, имот пл. № 494 в квартал 142 по плана на гр.Г.Д., с площ от около
670 кв.м., при съседи: наследниците на А. К., наследниците на Ангел В., И. и
Г. К. и улица, като И. Д. ще застрои от западната част на парцела откъм
съседа И. А. В., а М. М. ще застрои от източната част на парцела откъм съседа
И. А. К..
С нотариален акт № 101, том V, рег. № 6470, дело № ***/28.11.2005 год.
по описа на нотариус Ваня Бумбарова, гр. Гоце Делчев, вписан в СВ при PC -
Гоце Делчев с вх. per. № ***/28.11.2005 г., акт № 171, том XII, дело № ***,
парт. 3009, 3010, М. С.а М. дарила на сина си Д. А.М. собственият си
недвижими имот, а именно 1/3 идеална част от урегулиран поземлен имот -
парцел V, имот пл. № *** в квартал 142 по плана на гр.Гоце Делчев, с площ
от 682 квадратни метра, при съседи: от изток – УПИ - парцел VI, от запад
УПИ - парцел IV, от север – улица и от юг - УПИ - парцел ХVI, ведно с 4/6
ид.части от обособеното самостоятелно жилище със застроена площ от 60
квадратни метра, състоящо се от две стаи и санитарен възел, находящо се в
гаражния етаж на застроената откъм съседа УПИ - парцел VI жилищна
сграда.
От представеното удостоверение изх.№ **** от 05.09.2021 г., изд. от
ОбА гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград се установява, че в УПИ - парцел V,
имот пл. № ** в квартал 142 по плана на гр.Г. Д., с площ от 682 квадратни
метра по действащия план на гр.Г. Д., одобрен с протокол № 26, решение №
*** от 24.11.2019 г. на ОбС Гоце Делчев е идентичен с УПИ - VI, имот пл.
№***в квартал 142 по плана на гр.Г. Д. одобрен 1960 г., описан в нотариален
акт № ***, том II, дело № ***/26.12.1972 год. на Районен съд - Гоце Делчев.
Съгласно нотариален акт № **, том II, дело № 741от 26.12.1972 год. и
разрешение за строеж №**/ 09.04.1973 г. на И. Д. и М. М., в югоизточната
част е построена многофамилна жилищна сграда с идентификатор **** с
площ от 81 кв.м., в която са изградени следните самостоятелни обекти с
единтификатори: ****, представляващ Жилище, апартамент, с площ от 64 кв.
м.; ***, представляващ Жилище, апартамент, с площ от 64 кв. м.; *****,
представляващ Гараж с площ от 19,53 кв. м.; ***, представляващ Жилище,
апартамент, с площ от 60 кв. м., по кадастралната карта и кадастрални
регистри на град Г.Д., община Гоце Делчев одобрени със Заповед №РД-
*****/02.10.2009 г. на изпълнителния Директор на АГКК.
3
Според представения акт за сключен граждански брак от 1946 г.,
жилищната сграда е построена по време на брака между М. М. и А. М..
По отношение на повдигнатото от ответника възражение
недопустимост на делбата, доколкото през процесния имот се преминава, за
да се стигне до мазетата на жилищната сграда, е назначева съдебно-
техническа експертиза.
Според заключението на експертизата заснетия и нанесен, в КККР на
град Г. Д., самостоятелен обект на собственост (СОС) с идентификатор *****
е със замерена на място застроена площ, вкл. стъблището, осъществяващо
подхода към подземния етаж, от 47.56 кв.м. Същият е отразен, като жилище.
СОС с идентификатор *****по КККР на гр. Гоце Делчев се състои от:
разпределително антре с полезна застроена площ от 8.61 кв.м., обозначено
под №1 на приложеното архитектурно заснемане на първи надземен етаж на
жилищна сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Г. Д.; тоалетна, с
полезна застроена площ от 2.60 кв.м., обозначена под №2 на приложеното
архитектурно заснемане; стая с полезна застроена площ от 13.24 кв.м. и светла
височина Н = 2.20 м., обозначена под №3 на приложеното архитектурно
заснемане; стая с полезна застроена площ от 12.15 кв.м. и светла височина Н =
2.20 м., обозначена под №4 на приложеноно архитектурно заснемане;
стълбище с полезна застроена площ от 2.43 кв.м., осъществяващо подхода към
подземния етаж, обозначено под №5 на приложеното архитектурно
заснемане.
Частично изграденият подземен етаж от жилищна сграда
с идентификатор *****, към който се подхожда от процесния имот - СОС с
идентификатор ******* по КККР на гр. Г. Д. се състои от: разпределително
антре със стълба с полезна застроена площ от 13.25 кв.м., обозначено под №1
на приложеното архитектурно заснемане на подземния етаж на жилищна
сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. Г. Д.; мазе с полезна застроена
площ от 13.24 кв.м., обозначено под №2 на приложеното архитектурно
заснемане; мазе с полезна застроена площ от 12.15 кв.м., обозначено под №3
на приложеното архитектурно заснемане..
Помещенията за живеене (жилищните помещения) в процесния СОС с
идентификатор ****** по КККР на гр. Г. Д. са с недопустима, по
предшестващите и сега действащите норми, светла височина от Н = 2.20 м.,
4
при изискуеми светли, респективно конструктивни височини от най-малко
2.60 м. конструктивна и 2.50 м. светла височина чл.45, ал.1 от от СПНИНМ
от 1959 г. (отм.); - най-малко 2.70 м. конструктивна височина по чл.49, ал.1 от
от Наредба №5 за ПНТСУ от 1977 г. (отм.); - най-малко 2.60 м. светла
височина по чл.81, ал.3 от Наредба №5 за ПНУТ от 2001 г. (отм.); - най-малко
2.60 м. светла височина по чл.72, ал.3 от действащата Наредба №7 за
ПНУОВТУЗ от 2003 г. С последното изменение на ал.3 от чл.72 от
действащата Наредба №7 за ПНУОВТУЗ (изм. ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от
23.11.2022 г.) се допуска, при преустройства и реконструкции на
съществуващи сгради, намаляване минималната светла височина на
жилищните помещения с до 10 на сто, т.е. 2.60 м. – 0.26 м. = 2.34 м. минимум.
Базирайки се и на приложения в кориците на делото нот. акт за
учредяване право на строеж върху чужда земя №***, том II, дело №** от
26.12.1972 година на Гоцеделчевския районен съд, вещото лице заключава, че
може да се направи и изводът, че жилищната сграда не е от категорията на
сградите, построени преди 17.05.1963 г., за които не се изисква наличието на
всички елементи на едно жилище.
Вземайки предвид обстоятелството, че никога не е било допустимо
жилищните помещения да са със светли височини по-малки от
горецитираните и че сградата е построена след 17.05.1963 г., вещото лице
изразява становище, че процесният имот - СОС с идентификатор ****** по
КККР на гр.Г. Д., община Гоце Делчев, Благоевградска област, одобрени със
Заповед №РД*****от 02.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК -
София, изменени, досежно процесния имот, със Заповед № *27.01.2020 от
27.01.2020 г. на Началника на СГКК – Благоевград, не отговаря на
нормативните изисквания за жилище по сега действащите и по
предшестващите териториалноустройствени норми.
Съгласно § 5, т.39 от ДР на ЗУТ „Обект“ е самостоятелен строеж или
реална част от строеж с определено наименование, местоположение,
самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за
кадастъра и имотния регистър. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗКИР
„самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата
инфраструктура“ е обособена част от сградата или съоръжението, която е
обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение, т.
5
е. самостоятелен обект в сграда е етаж или част от етаж в сграда (апартамент,
магазин, ателие, гараж и др.), който има самостоятелно функционално
предназначение и собствеността върху него се удостоверява с документ за
собственост или друго вещно право. Не са самостоятелни обекти общите
части и помещения в сградата, паркоместата, мазета, тавански, складови и
други помещения, обслужващи самостоятелните обекти в сградата. Предвид
гореизложеното и цитираното, в КККР на гр.Г.Д.предназначение на
процесния имот - СОС с идентификатор ***по КККР на гр.Г.Д. община Г.
Де., Благоевградска област, не може до представлява самостоятелен обект на
собственост с цитираното, в КККР, предназначение - ЖИЛИЩЕ.
Заснемането на обект със самостоятелен идентификатор само по себе си
не доказва, че този обект е обособен обект на правото на собственост, но е
индиция за това, че той притежава характеристиките на такъв и има
посоченото предназначение. Данните, отразени в имотния регистър какво е
предназначението на имота и другите му характеристики, съставляват
официално удостоверяване и до опровергаването им се ползват с
доказателствена сила. Дали един обект е самостоятелен обаче не може да се
определи само въз основа на конкретни, предварително зададени белези и
характеристики, като изводът за статута му зависи и от други обстоятелства,
които следва да се изследват във връзка с особеностите на конкретния случай,
и с оглед фактическите и юридически критерии за определяне характера
и предназначението на обекта. Съгласно чл. 40, ал.1 ЗУТ всяко жилище
трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение,
което може да бъде в жилището или извън него.
Поради горното вещото лице счита, че от основно значение е да се
установи: 1. Имат ли ищците жилище в жилищната сграда, в която се намира
процесният имот? 2. Имат ли жилищата в сградата складови помещения в
жилищата или извън тях, защото, когато жилище в сграда - етажна
собственост има повече от едно складово помещение, помещенията със
самостоятелен вход в приземния или в подземния етаж може и да нямат
характер на прилежащи към жилището и такива помещения ще отговарят на
нормативно установените изисквания за самостоятелен обект - „склад”, т.е.
ако жилищата в жилищната сграда имат складове, различни от помещенията,
предмет на делото, то това ще означава, че същите не са прилежащи към
6
горецитираните и могат да бъдат самостоятелни обекти с предназначение
„склад”.
Поради липса на строителна документация, въз основа на която е
изграден обект : „Жилищна сградата с идентификатор **** по КККР на гр.Г,
Д.“, в която се намира процесният имот с идентификатор ******, вещото
лице заявява, че не може да отговори на въпроса дали процесния СОС е бил
предвиден като такъв съгласно архитектурните проекти и строителните
книжа при изграждане или е допълнително обособен и от кои помещения,
предвидени първоначално в обекта.
Към заключението е приложен графичен материал - архитектурно
заснемане на разпределението на подземния и първи надземен етаж от обект:
„Жилищна сградата“ с идентификатор *****по КККР на гр.Г. Д., в М 1 : 50,
от който е видно как става преминаването през процесния имот към
складовите помещения, находящи се под него и какво е разпределението на
складовите помещения в подземния етаж.
Съдът кредитира заключението по експертизата, неоспорено от
страните.
По делото се поставиха въпроси към ответника К. М., в отговор на
които, той заяви, че и двете страни имат самостоятелни жилища в процесната
жилищна сграда, като Т. М. е на втория етаж, а наследниците са на първия
жилищен етаж. Тримата ищци имат 1 мазе, ответниците също имат 1 мазе в
жилищната сграда. Мазетата са напълно преградени и под самото стълбище
има стълбищно помещение, което е без преграда, навремето се държали там
въглища, сега не се ползва. Обекта, предмет на делба е захранен с питейна
вода, с канализация за отпадни води и ток, но ответника не може да каже дали
обекта има ли самостоятелна ВиК и електроинсталация. Заставайки с лице на
входната врата на къщата, която е откъм улицата, има 5-6 м. коридор и след
това е вратата към помещенията, предмет на делбата, от лявата страна има
врата, от която се влиза за гаражите, а от дясна страна са стълбите към
горните етажи. Покойните баба и дядо на страните са живели в този обект.
Ответника предполага, че откакто е построена къщата, обекта се ползва като
жилище, но не знае дали е така.
По делото е представено писмо от ОбА Гоце Делчев, от което се
установява, че на 21.02.2024 г. М. А. М. е подала искане за допускане промяна
7
предназначението на СОС с идентификатор **** по КККР на гр.Г. Д. от
„жилище“ в „ателие“, по което на 06.03.2024 г. е постъпило възражение от Т.
С. М., поради което не могат да се предприемат действия за промяна на
предназначението.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск за делба между М. А. М., А. Д. М., двамата от гр.Г.Д.,
обл.Благоевград и М. Д. М. от гр.П. против Т. С. М. и К. С. М., двамата от
гр.Г. Д., обл.Благоевград. Иска се да бъде допусната делба на самостоятелен
обект с идентификатор ****** по КККР на гр. Г. Д., общ. Гоце Делчев, обл.
Благоевград, одобрени със Заповед №*****/02.10.2009 г. на Изп.директор на
АГКК, последно изменение със Заповед ****-27.01.2020 г. на Началника на
СГКК - Благоевград, адрес на имота: гр. Г. Д., ул. „Б.“ № *, ет. *,
самостоятелния обект се намира на ет. 0 в сграда с идентификатор ******,
брой надземни етажи: 3, брой подземни етажи: 0, предназначение: Жилищна
сграда - многофамилна, Сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор ******, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 60 кв.м.,
прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект с
идентификатор ******, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор:
*******, при дялове от по 5/18 идеални части за всеки от ищците и по 1/12
идеална част за всеки от ответниците.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки
противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението й или ако законът разпорежда
друго.
Иска е допустим, доколкото се установи по делото, че страните са
съсобственици на процесния обект и не могат да постигнат съгласие за
делбата му.
Жилищната сграда, в която се намира процесния обект е застроена от
М. и А. М.и по време на брака им и е представлявала съпружеска
имуществена общност. През 2005 год. М. С.а М. дарила на сина си Д. А. М.
собственият си недвижими имот, а именно 1/3 идеална част от УПИ - парцел
8
V, имот пл. № §***в квартал 142 по плана на гр.Г. Д., с площ от 682
квадратни метра, при съседи: от изток – УПИ - парцел VI, от запад УПИ -
парцел IV, от север – улица и от юг - УПИ - парцел ХVI, ведно с 4/6 ид.части
от обособеното самостоятелно жилище със застроена площ от 60 квадратни
метра, състоящо се от две стаи и санитарен възел, находящо се в гаражния
етаж на застроената откъм съседа УПИ - парцел VI жилищна сграда.
Идентичността на имота, собственост на А. и М. М.и, дарения от М. М. и
процесния имот, се установи по делото. Ищците са наследници на Д.М.,
поради което след смъртта му са придобили собствеността на горните
ид.части от имота. Останалите 2/6 идеални части са наследени по равно от Д.
М. и брат му С. М., последният от които – наследодател на ответниците. Така
ищците са собственици на общо 5/6 идеални части от процесния имот, а
ответниците са собственици на общо 1/6 от него. Или ищците са собственици
на по 5/18 ид.части, а ответниците са собственици на по 1/12 ид.част от
имота.
Ответниците противопоставят възражение за недопустимост на делбата
на имота, като считат, че делбения имот не е самостоятелен обект, доколкото
през него се преминава, за да се стигне до избените помещения, част от
които, като обща част на етажната собственост, им принадлежат.
Правото на собственост може да съществува само върху застроен обект,
който съставлява самостоятелен обект на вещни права, съгласно действалите
към момента на построяването или обособяването му или понастоящем
строителни правила и нормативи. Преценката дали сградата, респ. етаж или
част от етаж е делима се извършва с оглед нормите на съответния
благоустройствен закон, а не с оглед жилищната нужда на съделителите.
Обект на вещни права може да бъде вещ, обособена като самостоятелен
обект. Такива обекти могат да бъдат, както незастроени недвижими имоти,
така и жилища и стопански постройки, вкл. складове, които не представляват
принадлежност към жилищни обекти (в този смисъл решение № ** от
23.02.2017 г. по гр. д. № ***/2016 г. на I г. о. на ВКС).
Липсва строителна документация за застрояването на жилищната
сграда, в която се намира процесния имот, поради което не се установи дали
обекта е бил предвиден да се застрои като жилище или е допълнително
обособен като такова и в този случай – от какви помещения.
9
По делото се установи, че жилищната сграда, в която се намира
процесния обект е построена след началото на 1973 г., доколкото е изградена
въз основа на разрешение за строеж № **09.04.1973 г. Процесния имот -
самостоятелен обект на собственост (СОС) с идентификатор **** е със
замерена на място застроена площ, вкл. стъблището, осъществяващо подхода
към подземния етаж, от 47.56 кв.м. Същият е отразен, като жилище, СОС с
идентификатор **** по КККР на гр. Г. Д. и се състои от: разпределително
антре с полезна застроена площ от 8.61 кв.м., тоалетна, с полезна застроена
площ от 2.60 кв.м., стая с полезна застроена площ от 13.24 кв.м. и светла
височина Н = 2.20 м., стая с полезна застроена площ от 12.15 кв.м. и светла
височина Н = 2.20 м., и стълбище с полезна застроена площ от 2.43 кв.м.,
осъществяващо подхода към подземния етаж. Той не отговаря на
изискванията на Строителните правила и норми (СПН) от 1963, 1977, 1995,
2001 и 2004 г. за жилище. Сградата не е заварена към 17.05.1963 г., тъй като е
построена по-късно и е неприложимо ТР № 96/1971 г. на ОСГК на ВС, според
което етажи в съсобствени жилищни сгради, заварени към 1963 г., могат и да
не отговарят на СПН от 1963 г., ако представляват обособени от по-рано
жилища.
С оглед горното единственият извод до който може да се достигне е, че
тези помещения не са били предназначени за жилищни, а са обособени като
такива след застрояването на сградата.
Трансформацията на описаните помещения в самостоятелна
архитектурна единица с жилищно предназначение би било в нарушение на
новелата на чл. 72, ал. 3, изр. І-во от от Наредба № */22.12.2003 г. за размера
на светлата височина, изключение от която не са въведени. Предвид горното
процесния имот, част от гаражния етаж не би могъл да се квалифицира като
„обект“ по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, съставляващ самостоятелен
строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. В Решение №
***/23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3777/2013 г., І г. о., постановено по реда
на чл. 290 от ГПК, се приема, че посоченият законов текст нормира
характеристиките на самостоятелен обект на строителство и с оглед на
тълкувателния си характер е важим и за заварените сгради. Дефиниция на
същото понятие, но от вещноправен аспект, е закрепена в § 1, т. 1 от ДР на
10
ЗКИР, според който „самостоятелен обект в сграда“ е етаж или част от етаж
съгласно Глава четвърта от ЗС. По аргумент от чл. 39 от ЗС като основен
признак на самостоятелния обект, освен обособеността му от останалите
съседни такива, се очертава и самостоятелната му използваемост. Доводи в
същата насока се извеждат и от актуалното съдържание на § 1, т. 1 от ДР на
ЗКИР, според който „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на
техническата инфраструктура“ е обособена част от сградата или
съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно
функционално предназначение.
Безспорно е, че имота не отговаря на изискванията към жилища за
светла височина, тъй като процесните помещения са със светла височина от
2.20 м. и са значително по-ниски от изискуемите от 2.60 м. въведени в
благоустройствените закони (ЗПИНМ, СПНИНМ, ЗТСУ, ППЗТСУ, ЗУТ),
действащи от момента на построяване на приземния етаж досега. Дори при
прилагане на изменението от 2022 г. на чл.72 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ
минимално допустимата височина, допустима при преустройства и
реконструкции (каквито не се установи да са извършени) е 2.34 м. От
гореизложеното следва, че приземния етаж не е нито самостоятелен обект -
жилище. Не би могло и да се приеме, че е възможно одобряването на
инвестиционен проект за неговото обособяване като такова и смяната на
статута му.
Отделно от това се установи от заключението на назначената съдебно,
техническа експертиза, която се кредитира от съда, че през процесния обект –
през стълбището с площ от 2.43 кв.м., находящо се в антре с площ от 8.61
кв.м., се преминава, за да се достигне до мазетата в жилищната сграда, които
са собствени на страните по делото.
Вещото лице заявява в съдебно заседание, че стълбището водещо към
мазетата би могло без затруднения да се отдели от етажа, но съдът
постановява решението си съобразно фактическото положение, каквото е в
момента на обявяване на делото за решаване. Също така, вземайки предвид
разположението на стълбището, отразено на приложеното архитектурно
заснемане, съдът не намира, че стълбището би могло без особени затруднения
и разходи да се отдели от процесния имот. То вече е отделено от етажа, но за
да се отдели от процесния обект, е необходимо или да се зазида вратата към
11
него и да се пробие стената откъм гаража, за да се обособи врата, която не
преминава през обекта, ако изобщо е възможно да се слиза по стълбището по
този начин, или да се изградят нови стени в антрето на обекта, по начин да се
остави действаща вече съществуващата врата към мазетата и същевременно
от нея да няма достъп до стаите и банята в обекта, за да стане същия
самостоятелен такъв.
Ищците се позовават на решение № ***/21.06.2022 г. на ВКС по гр.д. №
2926/2021 г., г.о., в което се приема, че ако етаж от сграда не отговаря на
изискванията за жилище, но има характеристиките на самостоятелно ателие,
той може да бъде допуснат до делба. Както се упомена, основна
характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост освен
неговата физическа обособеност, е и възможността да се ползва
самостоятелно. В настоящият случай обаче през процесния имот се
преминава, за да се достигне до мазетата на жилищната сграда, които
принадлежат и на двете страни, поради което съдът намира, че не може да се
приеме, че има характеристики на самостоятелен обект. Ако бъде допусната
делба, като се приеме, че имота има характеристиките на ателие, то едната
страна, която няма да има право на собственост върху обекта, ще бъде лишена
от достъп до мазетата.
Предвид изложеното, съдът счита, че процесния имот не представлява
самостоятелен обект на собственост, а е част от гаражния етаж, поради което
не може да бъде допуснат до делба.
Тъй като производството по делото е за делба, разноските се
разпределят съобразно признатия дял в съсобствеността, когато са направени
по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси – по
общите правила на чл. 78 ГПК – в този смисъл чл. 355 ГПК и т.9 на ППВС №
7/1973 г., както и практиката на ВКС - решение № 45 от 28.06.2017 г. по гр. д.
№ 3666/2016 г., II г. о., реш. № 20 от 12.03.2018 г. по к. гр. д. № 1519/2017 г.,
определение № 4/6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г., II г.о., опр №
255/9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г., I г.о; опр.е № 47 от 29.01.2015 г. по ч.
гр. д. № 6919/2014 г., I г.о. и др.
На основание чл.355 от ГПК разноските за възнаграждение на вещо
лице, сторени от ответниците, в размер на *** лева, следва да се възложат на
ищците.
12
Ответниците са представлявани по делото от адвокат, като е
представено доказателство, че е договорено и заплатено възнаграждение на
адвокат в размер на **** лева.
От страна на ищците е повдигнато възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника. Съдът намира
възражението за неоснователно. Съгласно чл.7, ал.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната
страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от **** лева за всяка фаза. С
оглед извършените процесуални действия и броя на проведените съдебни
заседание по делото, както и факта, че процесуалният представител е
представлявал едновременно двама ответници в процеса, съдът счита, че
възнаграждението не е прекомерно.
Предвид горното сторените от ответниците разноски в размер на общо
2700 лева следва да се присъдят в тежест на ищците.
На основание т.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса по отхвърления иск за
делба на процесния имот в размер на *** лева, които следва да се заплатят от
ищците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на М. А. М., ЕГН **********, А. Д. М., ЕГН **********,
двамата от гр.Г. Д., обл.Благоевград и М. Д. М., ЕГН ********** от гр.П.,
против Т. С. М., ЕГН ********** и К. С. М., ЕГН **********, двамата от
гр.Г. Д., обл.Благоевград да бъде допусната делба на самостоятелен обект с
идентификатор*****по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Г. Д., общ. Г. Д., обл. Благоевград, одобрени със Заповед № ..../02.10.2009 год.
на Изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед *****-27.01.2020
год. на Началника на СГКК - Благоевград, адрес на имота: гр. Г. Д., п.к. 2900,
„Б.“ № *, ет. *, самостоятелния обект се намира на ет. 0 в сграда с
идентификатор ****** брой надземни етажи: 3, брой подземни етажи: 0,
предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, Сградата е разположена в
13
поземлен имот с идентификатор ****, предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа
площ: 60 /шестдесет/ квадратни метра, прилежащи части: съответните
идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: обект с идентификатор ****, под обекта: няма, над
обекта: обект с идентификатор: ******, при дялове от по 5/18 (пет
осемнадесети) идеални части за всеки от ищците, а именно М. А. М., ЕГН
**********, А. Д. М., ЕГН ********** и М. Д. М., ЕГН ********** и по 1/12
(една дванадесета) идеална част за всеки от ответниците, а именно Т. С. М.,
ЕГН ********** и К. С. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, А. Д. М., ЕГН **********,
двамата от гр.Г, Д., обл.Благоевград и М. Д. М., ЕГН ********** от гр.П. да
заплатят на Т. С. М., ЕГН ********** и К. С. М., ЕГН **********, двамата от
гр.Г. Д., обл.Благоевград сума в размер******* (*****) лева за сторените по
делото разноски.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, А. Д. М., ЕГН **********,
двамата от гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград и М. Д. М., ЕГН ********** от
гр.Пловдив да заплатят по сметка на Районен съд - Гоце Делчев държавна
такса по отхвърления иск за делба в размер на *** (****) лева, както и *(**)
лева за издаване на изпълнителен лист.
Решението на съда може да се обжалва от страните пред Окръжен съд -
Благоевград в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
14