МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №6/03.06.2020 Г. ПО НЧХД №386/2019 Г. НА НПРС
Тъжителката Т.Д.Д. *** е
депозирала тъжба против подсъдимия М.А.Х. *** това, че на 12.06.2019 г. в с. Ц.,
обл. Ш. казал думи, унизителни за честта и
достойнството на Т.Д.Д., ЕГН **********,***, в нейно
присъствие, като обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Ведно с тъжбата е предявен за разглеждане и
граждански иск, с цена на иска от 3 000 лв., съставляващи обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди, като сумата се претендира ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.06.2020 г. до
окончателното плащане, който граждански иск съдът прие за съвместно разглеждане
в наказателното производство.
По предявеното му обвинение подсъдимият не се счита
за виновен. Отрича да е отправял твърдяните от
тъжителката обидни думи към нея. Признава, че в посочения ден имал пререкания с
тъжителката, но не я обиждал, а тя удряла с ръка по трактора му, нарекла го „***“
и го псувала на румънски. Моли да бъде признат за невиновен по предявеното му
обвинение. Не изразява становище относно
предявения граждански иск.
Защитникът на подсъдимия – адв.
С. Т. *** намира, че обвинението не е доказано. Счита, че свидетелските
показания на посочените от тъжителката свидетели са противоречиви относно твърдяните от нея нанесени ѝ обидни думи; твърди, че
свидетелите, посочени от тъжителката са пристрастни. Предвид това защитникът
намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението. В случай, че
съдът приеме, че подсъдимият е виновен по предявеното му обвинение, то
защитникът счита, че съдът следва да приложи института на реторсията,
тъй като в хода на конфликта между страните тъжителката отвърнала на нанесената
ѝ обида с обидната дума „***“.
Като съобрази всички събрани по делото
доказателства съдът счете за установено от фактическа страна следното:
Тъжителката и подсъдимият са от с. Ц., обл. Ш..
Тъжителката работела като **** на свидетеля Ш. И. Е., намираща се в селото.
Подсъдимият и семейството му се занимавали със земеделие и ползвали под наеми
земи в землището на селото, които засяли с люцерна.
Въпросните земи се намирали близо до *** на свидетеля Е., където работела
тъжителката. Тъжителката и съпругът ѝ имали и собствена крава, която
пускали на паша заедно с животните от кравефермата.
На 12.06.2019 г. сутринта подсъдимият с трактора си
се отправил към засятите с люцерна земи в края на
селото, близо до кравефермата. В това време тъжителката била там, като същата
сутрин тя пуснала собствената си крава на паша в
близост, където били и другите крави от стопанството на свидетеля Е..
Тъжителката, след като приключила работата си, седнала със свидетелката Д. И. М.
и свидетеля Е., за да пият кафе. Свидетелката М. живеела наблизо и обичайно сутрин
отивала в кравефермата, където свидетелят Е. ѝ давал мляко. Там при тях
бил и свидетелят Д. Н. Я., който започнал работа като *** в кравефермата и този
бил първият му работен ден. Когато подсъдимият наближил нивите си той видял, че
вътре има две крави, които пасат. Това много го ядосало, защото се случвало и
друг път животни да влизат в нивите, да пасат, да тъпчат и да унищожават
посевите. Подсъдимият предположил, че това са животни на свидетеля Е. и се
отправил към него; повикал го и започнал да се кара, че не трябва така да се
пускат животните в нивите. Свидетелят Е. искал да се уточни за чия крава и за
какво става въпрос, като същевременно казал на пастира си да отиде и да изкара
кравите от нивите, ако са там. В спора се намесила и тъжителката, която казала
на подсъдимия да загради мястото си, за да не влизат животни. Подсъдимият,
обаче ядосан, започнал да се кара и на нея, както и на пастира – свид. Я., като на последния казал, че ще му „***“. След
намесата на тъжителката в спора, свадата продължила само между нея и
подсъдимия, който се карал и викал от трактора си, без да слиза от него. В хода
на караницата между двамата подсъдимият отправил обидни думи към тъжителката,
като я нарекъл „***“; „***“, „***“, „****“ и ѝ отправял псувни. Тези думи
подсъдимият повторил няколкократно. Тъжителката му отвръщала да постави ограда
на мястото си, казала му също, че той е “***“ и не може да командва в чуждо
село. По време на свадата свидетелката Д. М. отправяла забележки към
подсъдимия, като го приканвала да спре да обижда тъжителката и му обяснявала,
че не следва по такъв начин да се отнася с жена. След като скандалът приключил
и подсъдимият се заминал, тъжителката се чувствала много зле вследствие
нанесените ѝ обиди. В следващите дни тя била тревожна, получавала
хипертонични кризи; имала проблеми със съпруга си по повод този скандал;
споделяла със свидетеля Е., че се чувства обидена и унижена, като му казвала:
„Аз такава жена ли съм, недостойна ли съм?“ Тъжителката също така подала жалба
в полицията за случая, по повод която била извършена проверка и на подсъдимия
бил съставен протокол за полицейско предупреждение, с която той бил предупреден
да не обижда и да не отправя закани към тъжителката, а Т.Д. била предупредена
да не пуска свободно кравата си без надзор да влиза и да пасе в люцерната на
подсъдимия.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за
установена безспорно от събраните по делото доказателства – показанията на
свидетелите Д. И. М., Ш. И. Е., Д. Н. Я. и Ю. Е. Б., както и от материалите по
представената в заверено копие преписка №УРИ-280000-1847 от 17.7.2019 г. и
конкретно жалбата, по повод която е образувана преписката; съставените
протоколи за полицейско предупреждение и изготвената по преписката справка.
Анализът на доказателствения материал сочи, че с
деянието си подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава
на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, във вр.чл.146,
ал.1 от НК. Съдът приема за категорично доказано, че той е изрекъл по отношение
на тъжителката горепосочените думи – „***“; „***“, „***“, „****“, а също и
ѝ отправял псувни. Тези думи и изрази са унизителни за честта и
достойнството на тъжителката и именно като такива те са била възприети от нея,
а и от присъстващите на инцидента. Значението на изречените от подсъдимия думи,
отнесени към тъжителката и в смисъла, употребен от подсъдимия е обидно, засягащо
достойнството и изразяващо негативната оценка на подсъдимия. Последният е
произнесъл посочените обидни думи в присъствието на тъжителката и е целял тя да
ги възприеме като такива. Също така обидата е била нанесена на тъжителката
публично, пред няколко други човека – в случая свидетелите Д. И. М., Ш. И. Е. и
Д. Н. Я., които са чули и разбрали значението на думите, изречени от
подсъдимия. Тук следва да се отбележи, че установената съдебна практика е
приела, че за да е нанесена публично обидата, то следва обидните изрази да са
произнесени в присъствието на поне две други лица, освен потърпевшия. Така, че
в случая квалифициращият признак „обида, нанесена публично“ е налице.
За да приеме гореописаните факти за доказани, съдът
дава изцяло вяра на показанията на посочените от тъжителката свидетели Д. И. М.,
Ш. И. Е. и Ю. Е. Б.. Първите двама от тях – М. и Е. са преки очевидци на
случилото се и в изложените от тях обстоятелства няма противоречия относно
съществените за случая факти. Те двамата с категоричност потвърждават, че по
време на инцидента подсъдимият е отправил обидни думи към тъжителката, като
посочват и конкретните изречени думи. Съдът дава вяра и на показанията на
свидетеля Ю. Е. Б., на когото тъжителката се оплакала след инцидента. Очевидец
на конфликта е бил и свидетелят Д. Я., като той твърди, че тъжителката
предизвикала подсъдимия с обида, като му казала, че е „***“, както и други
обиди, за които обаче свидетелят твърди, че не си спомня, в резултат на което
подсъдимият също я обиждал, но не посочва произнесените думи, а заявява: „Той
много приказки ѝ каза, но не мога да се сетя.“ От съвкупната преценка на
показанията на тези свидетели съдът счита, че се налага категоричният извод, че
подсъдимият е нанесъл на тъжителката обида, изричайки горепосочените думи, като
за тази преценка съдът с голяма тежест отчита показанията на Д. М. и Ш. Е., тъй
като, както по-горе се посочи теса очевидци на случилото се и между показанията
им няма противоречия, а и данните от тях се подкрепят и от показанията на
останалите свидетели. Съдът не споделя тезата, че тези двама свидетели са
пристрастни или по някакъв начин заинтересовани от изхода на делото, тъй като
няма данни да са в някаква близка връзка с тъжителката, или пък в конфликт с
подсъдимия, нито има индиция за това тези двама
свидетели да са провокирани да дават показания в полза на някоя от страните по
делото. Без съмнение двамата свидетели се познават с тъжителката и са в
ежедневен контакт с нея, поради близостта им на местоживеене и работата им, но
не следва само от този факт да се прави извод за тяхното пристрастие, още
повече, че те са също така познати и с подсъдимия, тъй като в тяхното
населеното място повечето хора се познават, а няма данни да имат конфликт с
него. Ето защо съдът приема показанията на свидетелите М. и Е. за правдиви.
От страна на подсъдимия са посочени и показанията
на свидетеля И. Г. Д., който заявява при разпита му, че след като свидетелката М.
дала показания по настоящото дело, тя изразила съжаление за това и пред него
казала, че „това, което казала пред съда, не било баш така“. От анализа на
показанията на свидетеля Добрев и от отговорите му на конкретно поставените му
въпроси, е видно, и съдът приема за доказано, че действително свидетелката М. е
изразила съжаление, но то е било защото е станала свидетел на случилото се и се
е наложило въобще да дава показания за отношенията между страните, а заради
потвърждаване на неистински факти пред съда.
Предвид горните съображения и като счете, че
обвинението спрямо подсъдимия е доказано по категоричен начин, съдът призна М.А.Х.
за виновен в извършване на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, във вр.чл.146, ал.1 от НК.
От субективна страна
е налице пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обещстнвеноопасния
характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици.
Съдът не счете, че в
случая са налице условията за прилагане на института на реторсията.
Не се доказва от събраните доказателства тъжителката да е отправила първа
спрямо подсъдимия обида с думи или жестове, или пък да е произнесла такива в
отговор на неговите обиди. Съдът приема за установено, че тя е казала на
подсъдимия „***“, но това е дума, която няма обидно значение. Думата е турска и
в превод на български означава като съществително: пристигане, идване,
настъпване, поява, а като глагол: идвам, пристигам. Използвана в българския
език като чуждица думата означава пришълец, човек дошъл и заселен в дадено
място от другаде, другоселец, който не е местен. Думата няма негативно
значение, още по-малко обидно такова, а и в конкретния случай тя не е използвана
от тъжителката за да изрази негативно отношение към подсъдимия, а за да му
отвърне, че не е местен и като такъв не следва да изразява становище по въпроса
за животните. Без значение е в случая дали позицията на тъжителката е правилна
или не, от значение е, че тя не е обидна спрямо подсъдимия. Ето защо, като
счете, че от страна на тъжителката не е отправена обида спрямо подсъдимия,
съдът не намери основание за прилагане института на реторсията.
В показанията си
подсъдимият твърди, че тъжителката удряла трактора му при възникналия конфликт,
като подобен факт твърди единствено свидетеля Д. Я., не и останалите свидетели,
поради което съдът не приема този факт за доказан. Но дори и да се приеме за
установено, че свидетелката е удряла по трактора, то такова поведение от нейна
страна не е основание да се приложи реторсия, или
друг институт, или да се измени, или отмени факта на осъщественото от
подсъдимия престъпление.
При определяне на
следващото се на подсъдимия наказание съдът съобрази, че за осъщественото от
него престъпление се предвижда наказание глоба от три до десет хиляди лева и
обществено порицание. От приложената по делото справка за съдимост на
подсъдимия е видно, че той е бил осъждан, но към момента на настоящото деяние е
реабилитиран по право. Също така подсъдимият не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV, глава осма от общата част на Наказателния
кодекс. Също така е безспорно и, че от деянието на подсъдимия не са налице
причинени имуществени вреди. Ето защо, съобразявайки всички тези обстоятелства,
съдът съобрази, че в случая са налице основанията по чл.78а от НК и след като
призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, го освободи от
наказателна отговорност и му наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА
1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
Размерът на административното наказание съдът
съобрази с установения по случая превес на смекчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства, най вече свързани с личността на подсъдимия. Очевидно същият не
се откроява като негативна и конфликтна личност, а като човек с позитивна
характеристика, трудово ангажиран и отговорен. В случая като смекчаващо вината
обстоятелство следва да се отчете, че подсъдимият е бил подразнен от факта, че в
имота, където той влага усилия и средства, е намерил животни, които тъпчат
посевите и това е предизвикало у него гняв. Това обстоятелства, разбира се не
може да го оневини, но следва да се отчете като смекчаващо вината му. Поради
това, съдът счете, че следва да наложи на подсъдимия наказание, ориентирано към
предвидения законов минимум.
По отношение на предявения граждански иск съдът
счете, че деянието на подсъдимия е безспорно доказано и от него за ищцата
несъмнено са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни
морални страдания от засягането на честта и достойнството ѝ. В случая
следва да се отчете обстоятелството, че обидата към ищцата е била произнесена
пред други хора, което в по-голяма степен е разстроило и засегнало частта на
ищцата. Следва да се отчете и обстоятелството, че подсъдимият е отправял към
ищцата различни обидни думи и изрази неколкократно.
Съдът счете, че за възмездяването на пострадалата е справедливо подсъдимият да
бъде осъден да ѝ заплати сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева,
съставляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 12.06.2019 г. до
окончателното плащане. Поради това именно в този размер гражданският иск, като
основателен и доказан, бе уважен, а в останалата му част до пълния му размер от
3 000 лв. /три хиляди лева/, а именно за сумата от 1 800 лв. /хиляда и
осемстотин лева/, като неоснователен и недоказан, искът бе отхвърлен.
Подсъдимият бе осъден също така да заплати да
заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 50
/петдесет/ лева, както и да заплати на тъжителката направените по делото
разноски в размер на 612 лв. /шестстотин и дванадесет лева/.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
18.06.2020 г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: