Решение по дело №5146/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 253
Дата: 14 февруари 2023 г.
Съдия: Даниела Михайлова
Дело: 20223110205146
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Варна, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110205146 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.
С. Д. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 7996/ 26.07.2004г. на
Началника на група сектор „ПП“ при ОД-МВР -Варна, с което са му наложени
следните административни наказания : по пункт 1- „Глоба” в размер на 20 лева на
основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП, по пункт 2- „ Глоба” в размер на 20 лева на
основание чл.183 ал.2 т.9 от ЗДП, по пункт 3- „ Глоба” в размер на 10 лева на
основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП и по пункт 4- „ Глоба” в размер на 180 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 10 месеца на основание чл.174 ал.1
от ЗДП.
В жалбата са изложени съображения за това, че постановлението не е било
връчено по предвидения в закона ред на въз.Д., който узнал за него на 07.12.2022г. На
следващо място са наведени доводи за това, че към настоящият момент е изтекла
абсолютната давност за ангажиране на отговорността на нарушителя.С оглед на това се
иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въз. Д. редовно призован, не се явява, представлява се
от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.В хода по същество адв. К. отново пледира за отмяна на
постановлението и за присъждане на направените по делото разноски .
Въззиваемата страна, редовно призована , не се явява представител. Постъпили
са писмени бележки, в които се сочи, че жалбата е недопустима, тъй като
постановлението е влязло в законна сила, поради което и се иска прекратяване на
производството.В условията на евентуалност се иска присъждане на адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 09.07.2004г. против въз.Д. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение за това , че около 17,15ч. по бул.“Владислав“ в посока
изхода на града, е управлявал т.а. „Ситроен“ с рег. № В 31 76 СР със скорост от 90
км/ч, без да ползва обезопасителен колан, без да носи свидетелство за управление на
МПС и след употреба на алкохол. Нарушенията били квалифицирани като такива по
чл.21 ал.1 от ЗДП, чл.102 ал.1 от ЗДП, чл.150 от ЗДП и по чл.5 ал.2 т.3 от ЗДП.При
личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не
били направени и депозирани.
Въз основа на акта на 26.07.2004г. против въз.Д. било издадено и атакуваното
наказателно постановление , с което наказващият орган възприел изцяло описаната в
акта фактическа обстановка, както и правната квалификац;ия на нарушенията, за които
били наложени и съответните наказания.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Съдът приема, че въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект,поради следните съображения :
От приложеното наказателно постановление е видно, че в графата разписка не е
положен подпис от въз. Д., както и че няма вписана дата за неговото получаване. На
самото наказателно постановление също няма отбелязване да е било връчено по реда
на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, както и няма отбелязване за това, че е влязло в сила.
Единствената индикация, че това наказателно постановление е било връчено по
твърдение на наказващия орган, се съдържа в справката за нарушител, в която е
направено вписване, че постановлението е връчено на 16.03.2005г. и е посочена дата на
влизане в сила 24.03.2005г. Сред доказателствата по преписката обаче няма такива, от
които да може да се направи извод, че действително постановлението е било връчено
на 16.03.2005г. и респективно, че е влязло в сила на 24.03.2005г. По преписката се
съдържа обяснение от живущ на ул. „Люляк“ № 4, в която се сочи, че нарушителя С. Д.
е живеел на ул. „Люляк“ № 3а и повече от 12 месеца не живее на посочения адрес.
Датата, на която е изготвено обяснението е 22.08.2004г. и не кореспондира с датите, на
които се сочи, че постановлението е било връчено .Поради това съдът намира, че
жалбата е допустима и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 7996/ 26.07.2004г.. е издадено от компетентен
орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР - Варна, съгласно
заповед заповед № I-17/07.02.2002г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира обаче, че от момента на извършване на деянието 09.07.2004г.
до момента са изтекли повече от 18 години. За административните нарушения на
въз.Д. са били наложени четири наказания Глоба” и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 10 месеца. Съобразно чл.11 от ЗАНН за неуредени
въпроси относно обстоятелствата изключващи отговорността, субсидиарно се прилагат
правилата на НК. Доколкото ЗАНН не урежда въпросите за спиране и прекъсване на
давността –обстоятелство изключващо отговорността, съдът намира, че приложение
следва да намерят разпоредбите на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК.Именно там е
предвидено, че наказателното преследване се изключва, независимо от спирането или
прекъсването на давността, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора, този посочен
2
в чл.80 ал.1 т.5 от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 /
27.02.2015г. на ВАС и ВКС. В настоящия случай давността е била прекъсната със
съставянето на наказателното постановление, но предвид разпоредбата на чл.81 ал.3 от
НК вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК преследвателна давност в конкретния случай възлиза на
четири години и половина , които са изтекли на 10.01.2009г.Това налага извода, че
административно наказателната отговорност е изтекла по давност.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление следва
да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз. Д. да се присъдят
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е приложен
договор за правна защита и съдействие , в който е посочено, че е заплатено в брой
възнаграждение в размер на 480лв. с включен ДДС. Това възнаграждение е
определено в минималния размер , предвиден в чл.18 ал.4 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , като на
основание § 2 „а“ от ДР на наредбата и по аргумент от Решение на Съда на
Европейския съюз от 23 ноември 2017 г., по съединени дела С-427/16 и С-428/16, към
адвокатското възнаграждение следва да се присъди и начисленият данък, тъй като в
случая не е налице двойно облагане с ДДС. Поради това и съдът намира , че на въз.
Д. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 7996/ 26.07.2004г. на Началника
на група сектор „ПП“ при ОД-МВР -Варна, с което на С. С. Д. са наложени
следните административни наказания : по пункт 1- „Глоба” в размер на 20 лева на
основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП, по пункт 2- „ Глоба” в размер на 20 лева на
основание чл.183 ал.2 т.9 от ЗДП, по пункт 3- „ Глоба” в размер на 10 лева на
основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП и по пункт 4- „ Глоба” в размер на 180 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 10 месеца на основание чл.174 ал.1
от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на С. С. Д. - ЕГН **********, сумата
от 480 / четиристотин и осемдесет / лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3