Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 14.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI-ти състав, в
публично заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 848 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.№ 12744/13.07.2020 г.,
подадена от Г.Н.И. против „МОБА“
ЕООД за признаване за
незаконно и отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено на ищеца
със Заповед № 23/05.02.2020 г. на управителя на „МОБА“ ЕООД, гр. София, тъй
като преди връчването на заповедта на ищеца на 10.02.2020 г., той е направил
волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325,
ал. 1, т. 9 от КТ, за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за
прекратяване на трудовото правоотношение - от
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца на основание чл. 222, ал. 2 от КТ сумата в размер
на 1120,00 лв., представляваща брутното му трудово възнаграждение за два
месеца.
Ищецът твърди, че е работил при ответното дружество на длъжността
„охранител – въоръжена охрана“ в обект „Военно окръжие II степен“ в гр. Пазарджик, по силата на Трудов договор № 1198/30.11.2015 г.,
изменен с Анекс от 18.01.2016 г. На 21.10.2018 г. на път за работа претърпял
инцидент, в резултат на който му било причинено счупване на тялото на дясната
бедрена кост. С Разпореждане № 22862/13.12.2018 г. регистрираната злополука
била приета за трудова. В продължение на една година, считано от 21.10.2018 г.
до 15.10.2019 г. бил в отпуск поради временна неработоспособност, а в периода
от 17.10.2019 г. до 10.12.2019 г. ползвал платен годишен отпуск. С Експертно
решение № 205/09.12.2019 г. на ТЕЛК му била определена 30 % неработоспособност
за срок от 16.10.2019 г. до 16.10.2020 г. След възстановяване на счупването се
наложила поредната оперативна интервенция за премахване на винтовете, за което
бил в болнично заведение в периода от 11.11.2019 г. до 14.11.2019 г. Ищецът бил
в пълна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения като охранител -
въоръжена охрана, но не пожелал да бъде трудоустроен. Решил да прекрати
трудовия договор с ответника и на 09.12.2019 г. отправил волеизявление, чрез
депозиране на уведомление, до работодателя си, за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1,
т. 9 от КТ. В отговор на искането му за прекратяването на трудовото правоотношение
с ответното дружество, на 09.01.2020 г. получил писмо за изпълнение на
процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. В определения му тридневен срок подготвил
обяснение, в което изложил причините, поради които не е в състояние да
изпълнява трудовите си задължения. На 10.02.2020 г. получил Заповед №
23/05.02.2020 г., издадена от управителя на „МОБА“ ЕООД, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищецът твърди, че
заповедта се основава на неверни твърдения за неявяването му на работа. Вместо
да му предложи друга подходяща работа, както изисква нормата на чл. 325, ал. 1,
т. 9 от КТ, работодателят неправомерно стартирал процедурата по чл. 193 от КТ.
Отделно от това, ищецът счита, че се ползва от специалната закрила по чл. 333
от КТ, тъй като е с намалена работоспособност, определена с експертно решение
на ТЕЛК. В случая работодателят преди извършване на уволнението не е изискал
предварително разрешение на Инспекцията по труда, поради което дисциплинарното
уволнение е незаконно.
На следващо
място, ищецът твърди, че доколкото единствената причина за уволнението е
здравословното му състояние и не е получавал обезщетение от работодателя, то
налице са предпоставките на чл. 222, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца.
По изложените съображения моли наложеното му дисциплинарно наказание
„уволнение“ да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде извършена
поправка на вписаното в
трудовата му книжка основание за прекратяване на трудовото правоотношение, като
бъде отразено, че трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т.
9 от КТ, както и да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца, на основание чл. 222, ал. 2 от КТ, обезщетение в размер на
1120,00 лв., представляващо брутното му трудово възнаграждение за два месеца.
Ангажира
доказателства. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „МОБА“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Д.Ш., в
който оспорва основателността на предявените искове. Ответникът признава, че
ищецът е работил в „МОБА“ ЕООД на длъжност „охранител – въоръжена охрана“ с
работно място регион – поделение: Пазарджик – ОВО Пазарджик и обектите в
района, съгласно Трудов договор №
1198/30.11.2015 г. и Допълнително споразумение № 1/18.01.2016 г. към него.
Сочи, че със Заповед № 23/05.02.2020 г. на управителя на „МОБА“ ЕООД на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение, на
основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като по силата на заповедта на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовият договор на ищеца е бил
прекратен. Твърди, че са спазени изискванията на чл. 192 – чл. 195 от КТ при
налагане на дисциплинарното наказание на ищеца. Ищецът е извършил тежки
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа повече
от два последователни работни дни в периода от 11.12.2019 г. до 05.02.2020 г.,
съгласно предварително утвърден график, както и неизпълнение на възложената му
работа вследствие на неявяването му на работното място. Ответникът изтъква, че след
изтичане на срока за ползване на платен годишен отпуск, разрешен със Заповед №
2531/10.10.2019 г. на работодателя за времето от 16.10.2019 г. до 10.12.2019
г., включително, в периода от 11.12.2019 г. до 17.12.2019 г. ищецът не се е
явил на работното си място – обект „Военно окръжие – Пазарджик“, поради което е
извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. В тази връзка заповедта за
дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е
законосъобразна, а поисканото от ищеца прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, чрез отправено до работодателя на 09.12.2019
г. уведомление, е неоснователно. Твърди се, че не са налице предпоставките на
чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ – от една страна на ищеца е определена 30 % временна
неработоспособност за срок от 16.10.2019 г. до 16.10.2020 г., поради което
оценката на работоспособността му не попада в обхвата на първата хипотеза на
чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, а именно да е установена и призната по надлежния
ред 50 % или повече трайна неработоспособност, а от друга страна не са налице и
здравни противопоказания ищецът да изпълнява длъжността си – в експертното
решение, издадено от ТЕЛК на ищеца не са установени нито трайна
неработоспособност за същия, нито наличието на здравни противопоказания или
противопоказни условия на труд за изпълнение на трудовите му задължения като
„охранител – въоръжена охрана“. Твърди, че трудовото правоотношение не се е
прекратило на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ автоматично с депозираното
от ищеца на 09.12.2019 г. уведомление в ответното дружество. На следващо място,
поддържа, че по отношение на ищеца е неприложима предварителната закрила по чл.
333 от КТ, поради което работодателят не е длъжен да изисква предварително
разрешение от Инспекцията по труда. Изтъква, че доколкото за ищеца не е
възникнало правото за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325,
ал. 1, т. 9 от КТ, то не се дължи и претендираното от него обезщетение на
основание чл. 222, ал. 2 от КТ.
Моли съда да
постанови решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. Добрева,
поддържа исковата молба и моли да бъде уважена.
Ответното
дружество, чрез адв. Ш., поддържа отговора на исковата молба и моли исковите
претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не
се спори между страните, а и се
установява от
представените по делото Трудов
договор № 1198/30.11.2015 г. и
Допълнително споразумение № 1/18.01.2016 г., че между тях е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът
Г.И. е заемал
длъжността „охранител –
въоръжена охрана“ при ответника „МОБА“ ЕООД.
Видно от Разпореждане
№ 22862/13.12.2018 г. на ТП на НОИ – София, декларираната от осигурителя „МОБА“
ЕООД злополука, станала с Г.Н.И., ЕГН **********, на 21.10.2018 г., при
настъпило пътнотранспортно произшествие, е приета за трудова злополука по чл.
55, ал. 2 от КСО.
По делото са
представени Епикризи на ответника Г.И., издадени от „У. Х.“ – гр. П., Отделение
по Ортопедия и травматология, видно от които същият е постъпил на лечение в лечебното
заведение на 21.10.2018 г. с диагноза „диафизарна фрактура на дясната бедрена
кост“ и е изписан на 29.10.2018 г., както и че в периода от 08.01.2019 г. до
11.01.2019 г. отново е бил в лечебното заведение, където му е извършена
оперативна интервенция на таза и долния крайник.
Видно от
представената Епикриза на ответника Г.И., издадена от МБАЛ „С. С.“ ЕООД,
Отделение по Ортопедия и травматология, за времето от 11.11.2019 г. до
14.11.2019 г. ищецът е бил в лечебното заведение за екстракция на стопоряващи
дистални винтове на дясна бедрена кост.
С Разпореждане
№ ********** от 12.03.2019 г., издадено от ТП на НОИ – Пазарджик, на ищеца е
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.12.2018 г.
По
делото е представено уведомление от 09.12.2019 г.
от ищеца до ответника, с което същият е заявил,
че поради забавяне на здравословното му възстановяване, прекратява трудовото си правоотношение с
ответното дружество, на
основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, считано от 11.12.2019 г., както и че
претендира обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ в размер на две месечни заплати.
Върху същото не е отразен входящ номер на ответника за удостоверяване
получаването му от последния.
От представеното по делото
Експертно решение № 4907 от 205/09.12.2019 г., издадено от ТЕЛК към „МБАЛ
Пазарджик“ АД, се установява, че на ищеца е определена 30 % намалена
работоспособност до 01.12.2020 г. във връзка с водещата диагноза „счупване на
тялото (диафиза) на бедрената кост“.
Видно от
Заповед № 2531/10.10.2019 г., издадена от управителя на „МОБА“ ЕООД, в периода
от 16.10.2019 г. до 10.12.2019 г., включително, ищецът е бил в платен годишен
отпуск.
С докладна записка
с вх. № 1141/19.12.2019 г., изготвена от М.В.Т., на длъжност регионален
инспектор – П. и С., управителят на „МОБА“ ЕООД е уведомен за това, че на 11.12.2019
г., 12.12.2019 г., 16.12.2019 г. и 17.12.2019 г. ищецът Г.И. не се е явил на
работа.
Видно от
представеното по делото писмо-искане с изх. № 0030/09.01.2020 г., връчено на
ищеца на 13.01.2020 г., за което обстоятелство не се спори между страните, ответникът е изискал от ищеца да представи в
тридневен срок от получаване на писмото писмени обяснения за изложените в
докладната записка обстоятелства.
На 16.01.2020
г. ищецът е представил пред работодателя-ответник писмени обяснения с вх. №
0044/16.01.2020 г., в които сочи, че с Решение на ТЕЛК от 09.12.2019 г. му е
определена инвалидност от 30 % със следващо явяване за преглед на ТЕЛК на
16.10.2020 г., поради което към 10.12.2019 г. бил в състояние на
неработоспособност. Тъй като му предстояла рехабилитация, а и все още имал един
винт от импланта, за да не рискува авторитета на дружеството и да не измъчва
себе си при изпълнение на трудовите си задължения, предпочел да прекрати
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ.
Със Заповед № 23/05.02.2020
г., издадена от управителя на „МОБА“ ЕООД, на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина,
изразяващи се в неявяване на работа от 11.12.2019 г. до 05.02.2020 г. Заповедта
е била изпратена по пощата и получена лично от ищеца Г.И. на 10.02.2020 г., за което
обстоятелство не се спори, а и се установява от представеното по делото
известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД.
От
представения по делото график за отчитане дежурствата в обект „Военно окръжие -
Пазарджик“ се установява, че ищецът Г.И. е следвало да се яви на работа дневна
смяна в дните 11.12.2019 г., 16.12.2019 г., 21.12.2019 г., 26.12.2019 г. и
31.12.2019 г. и съответно нощна смяна в дните 12.12.2019 г., 17.12.2019 г.,
22.12.2019 г. и 27.12.2019 г.
Видно от
представения по делото Дневник за приемане и предаване на смяната на дежурния
охранител в обект „Военно окръжие - Пазарджик“ за месец декември 2019 г. на
дати 11.12.2019 г., 12.12.2019 г., 16.12.2019 г. и 17.12.2019 г. ищецът не се е
явил на работа по утвърдения график, поради което с разрешението на регионалния
инспектор на работа вместо ищеца е застъпвал охранителя Румен Василев. Ищецът
не се е явил на работа и след това до края на месец декември 2019 г., съгласно утвърдения
от работодателя график.
Установява се
от приложената по делото в заверено копие трудова книжка на ищеца, че в същата
не е записано прекратяването на трудовото правоотношение с работодателя „МОБА“
ЕООД на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Последното вписване в трудовата
книжка на ищеца е от НОИ-РУСО – Пазарджик на 09.06.2012 г. В съдебно заседание
на 27.08.2020 г. пред първоинстанционния съд е представен оригинала на
трудовата книжка на ищеца, като след извършена проверка съдът е констатирал, че
представеното от нея заверено копие съответства на оригинала.
По делото са
разпитани в качеството на свидетели М.Т. и Р. В. От показанията на свид. М.Т.
се установява, че същият е бил пряк ръководител на ищеца, че е бил запознат с
уведомлението на ищеца за напускане на работа, както и че причината за това
била нежеланието на ищеца да продължи да престира труд в ответното дружество.
Сочи, че при срещата им на 04.12.2019 г. ищецът бил в сравнително добро
здравословно състояние, в каквото е към настоящия момент, както и че му заявил,
че ще започне работа когато пожелае. Свидетелят М.Т. твърди, че при срещата им
на 04.12.2019 г. заявил на ищеца, че следва да се яви на работа на 11.12.2019
г. След това на 09.12.2019 г. ищецът депозирал заявление, че желае да напусне
работа. Свидетелят М.Т. заявява, че на 11.12.2019 г. ищецът не се явил на
работа и по негово нареждане дневна смяна на мястото на ищеца застъпил да
работи свид. Р. В. Ищецът не се явил на работа нощна смяна на 12.12.2019 г.,
дневна смяна на 16.12.2019 г. и нощна смяна на 17.12.2019 г., поради свид. М.Т.
изготвил докладна записка до управителя на ответното дружество за това. Сочи,
че ищецът не се явил на работа и в останалите дни до края на месец декември
2019 г., съгласно утвърдения график за дежурствата. Твърди, че правил опити да се свърже с ищеца
по телефона, за да разбере причината, поради която не се явява на работа, но
ищецът не отговарял на позвъняванията му.
От казаното от
свид. Румен Василев се установява, че на 11.12.2019 г. и на 12.12.2019 г.
ищецът Г. Василев не се явил на работа съответно дневна и нощна смяна, поради
което се наложило той да го замести по нареждане на свид. М.Т.. Заявава, че до
края на месец декември 2019 г. ищецът не се явил на работа в „МОБА“ ЕООД. Сочи,
че е виждал ищеца само веднъж, когато той носел свой болничен лист на работното
място, като тогава бил в сравнително добро здравословно състояние, но ходел с
бастун, и не е споделял пред него, че има желание да напусне работа.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите М.Т. и Р. В., тъй като намира същите за
обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото
писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 от КТ и чл. 222, ал. 2
от КТ.
По конститутивния иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, в тежест на ответника – работодателя е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че законосъобразно е упражнил
правото си за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца - законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, в т.ч. спазване на преклузивните срокове за налагане на
дисциплинарното наказание и на изискванията на чл. 193 от КТ, извършване на
вменените на ищеца дисциплинарни нарушения, съответствието на наказанието с
тежестта на нарушенията, спазване на изискванията на писмена форма, съдържание
и мотивиране на заповедта за уволнение.
По
предявения конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за поправка на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в тежест на
ответника-работодателя е да установи, че в трудовата книжка на ищеца е вписано
действително осъществилото се основание за прекратяване на трудовото
правоотношение.
За да бъде
уважен иска по чл. 222, ал. 2 от КТ в тежест на
ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение при
условията на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ; размер
на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец от ищеца;
оставането на ищеца без работа в резултат на уволнението, за какъв период; че има най-малко 5 години трудов стаж и през
последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.
Наведените от
ищеца доводи в исковата молба и възраженията на ответника обуславят
разрешаването на правния спор от отговора на въпроса за това кое от двете
насрещни конкуриращи се волеизявления е прекратило трудовото правоотношение.
Въпросът за това
кое от двете насрещни
волеизявления е прекратило трудовото правоотношение е преюдициален и по иска с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, и по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ.
Изборът на защита чрез самостоятелното предявяване на единия от двата иска
разкрива риск за работника или служителя. „Уволнение“ по смисъла на чл. 344,
ал. 1 от КТ е всяко прекратяване на трудовото правоотношение, за което
работодателят е издал заповед или друг удостоверителен документ, без значение
дали е изпълнил и задължението си по чл. 349, ал. 1, т. 8 от КТ да впише
основанието за прекратяване в трудовата книжка. От една страна, прекратяването
на трудовото правоотношение на основание, различно от това, посочено в
заповедта за уволнение и вписано в трудовата книжка, което е осъществило своя
фактически състав преди издаването на заповедта за уволнение, извежда неоснователност
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Настъпилото прекратяване на трудовото
правоотношение го погасява. Включително изключва и правото на работодателя
повторно да прекрати несъществуващата (отпадналата занапред) връзка с работника
и служителя. Изключва и титулярството на последния по потестативното право по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. От друга страна, искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ
за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други
документи, не е средство за защита на работника или служителя срещу незаконно
уволнение. С иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ работникът или служителят
разполага, когато не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само
вписаното основание за прекратяването с твърденията, че не то е действително
осъщественото. При това по аргумент от буквалния прочит на чл. 344, ал. 1, т. 4
от КТ, с този иск работникът или служителят разполага и когато невярното
основание работодателят засвидетелства чрез вписване в трудовата книжка (чл.
349, ал. 1, т. 8 от КТ), и когато го инкорпорира в заповедта за уволнение или в
друг документ. Следователно когато работникът или служителят е несигурен за
това, кое от двете упражнени конкуриращи насрещни волеизявления е прекратило
трудовото правоотношение, единственото адекватно средство на защита на неговите
права е предявяването и на двата иска – по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и по чл.
344, ал. 1, т. 4 от КТ (в този смисъл Определение № 150 от 19.03.2014 г. по ч.гр.д. №
808/2014 г на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК). В този случай исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и
чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ са обективно кумулативно съединени в съотношение
на обуславящ към обусловен и съдът дължи произнасяне и по двата иска. Изходът по
иска за отмяна на уволнението като незаконно обуславя изхода на иска по чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ - ако уволнението на извършеното основание бъде прието за
законно, то същото следва да фигурира в трудовата книжка на ищеца (в този смисъл Решение №
110/23.07.2020 г. по гр.д. № 3144/2019 г. на ВКС, IV г.о.).
Съдебната практика константно приема, че при
наличие на конкуренция на основания за прекратяване на трудовото правоотношение
конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано.
Основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ се
състои от следните два елемента, които
трябва да са налице кумулативно:
невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа
поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни
противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на
работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността
за изпълнение на работата в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна
неработоспособност (инвалидност), което означава на работника или служителя да е
призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентността на
ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. Втората хипотеза на текста е
поради „здравни
противопоказания“ и е налице в случаите, при които работникът или
служителя боледува от болест, която не е довела до неговата трайна
неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява
точно определена работа по трудово правоотношение. И в двата случая става дума
за медицински въпроси, произнасянето по които е в професионалната компетентност
на ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да
се посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответните здравни
противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за
заеманата от работника или служителя длъжност. Освен това е необходимо и
кумулативното условие - при работодателя да няма друга работа, подходяща за
здравословното състояние на работника или служителя. Медицинският въпрос дали
конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето
на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от
службите по трудова медицина, нито от вещи лица в трудовия спор, за да се
установи законосъобразността на уволнението, тъй като тази преценка (на
ТЕЛК и НЕЛК) не подлежи на инцидентна проверка за правилност от
гражданския съд. Предписанието на здравния орган е задължително, както за
работника, така и за работодателя, независимо от това дали последният е
участвал в производството по издаване на предписанието. Ако в решението на
здравния орган е посочена друга подходяща работа, издаденото решение се
изпълнява, но страните могат да искат здравният орган да измени или допълни
предписанието си (в този смисъл Решение №
188/23.01.2018 г. по гр.д. № 793/2017 г. на ВКС, III г.о.).
Следователно при изявление на работника или служителя за прекратяване
на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ
фактическият състав на прекратяването включва невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
неработоспособност или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК и то само
в случай, че при работодателя няма друга работа, подходяща за здравното
състояние на работника или служителя, или той не е съгласен да заеме тази
работа. За прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ не е достатъчно само отправянето на волеизявление от
едната от страните по правоотношението (в случая ищеца), достигнало до другата, а следва да са налице всички условия, предвидени в нормата на 325,
ал. 1, т. 9 от КТ.
В
процесния случай се установява, че след претърпяно
пътнотранспортно произшествие, признато с Разпореждане № 22862/13.12.2018 г. на
ТП на НОИ – София за трудова злополука, с Екпертно решение № 4970 от 205/09.12.2019
г. на ТЕЛК при
„МБАЛ Пазарджик“ АД е
определена трайно намалена работоспособност на ищеца – 30 % ВСУ за срок от 16.10.2019 г. до 16.10.2020 г. В експертното
решение не е посочено,
че ищецът Г.И. не е в състояние да изпълнява заеманата
от него длъжност като „охранител - въоръжена охрана“, нито е посочено каква друга работа може да извършва
през периода на временна неработоспособност.
В експертното решение не
е отразена конкретна
длъжност за трудоустрояване на ищеца, нито
е налице предписание ЛКК
да трудоустрои лицето на работа, съобразно противопоказните условия на труд. Основанието
за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ
не е доказано когато невъзможността на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
неработоспособност или по здравни противопоказания, не е установена чрез
заключение на ТЕЛК, която е специализираният медицински орган,
установяващ невъзможността работникът или служителят да изпълнява трудовите си
задължения по трудовото правоотношение, респ. че конкретна длъжност е
противопоказна за здравето на лицето. В заключението на ТЕЛК трябва не само да се определи болестта, довела до
инвалидност, или съответните здравни противопоказания, но и в него изрично да
се посочи, че това състояние на работника или служителя поражда неговата
невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение (в този смисъл
Решение № 65/03.07.2019 г. по гр.д. № 1666/2018 г. на ВКС, III г.о., Решение № 275/28.10.2014
г. по гр. д. № 3049/2013 г.,
ВКС, IV г.о.). Липсата на предписание на
ТЕЛК към датата на депозиране на заявлението на ищеца за прекратяване на
трудовия договор с ответника на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ е достатъчно да се приеме, че работникът
не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото
правоотношение на посоченото правно основание, тъй като не е доказал съществуването на първата предпоставка на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. Доколкото не е била установена от ТЕЛК невъзможност за
ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно
намалена работоспособност или по здравни противопоказания, то не е възникнало и
задължение на работодателя – ответното дружество да предложи и осигури друга
подходяща за здравословното състояние на ищеца работа.
По изложените
по-горе съображения съдът намира, че фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т.
9 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и ответника не
е бил осъществен преди връчването на уволнителната заповед на ищеца.
На следващо място,
съдът намира, че в случая работодателят законосъобразно е наложил
дисциплинарното наказание „уволнение“ на ищеца. От събраните по делото писмени
и гласни доказателства по безспорен начин се установи, че ищецът е извършил
тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа повече
от два последователни работни дни – в периода от 11.12.2019 г. до края на месец
декември 2019 г., съгласно предварително утвърден график и неизпълнение на
възложената му работа вследствие неявяването му на работното място. Доколкото не
е било установено по надлежния ред от компетентните медицински органи, че
ищецът е в невъзможност да изпълнява служебните си задължения, то същият не е
бил освободен от задължението да
изпълнява трудовите си функции и да престира работна сила при ответника. Дисциплинарното наказание е наложено от компетентен орган
– управителя на „МОБА“ ЕООД в срока по чл. 194 от КТ с мотивирана писмена
заповед при спазване на реквизитите по чл. 195 от КТ. В съответствие с
разпоредбата на чл. 193 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание
работодателят е изискал писмени обяснения от работника с писмо-искане, връчено
на ищеца на 13.01.2020 г., за което по делото не се спори. От съдържанието на представеното писмо-искане е видно, че
ясно на разбираем език е обяснено на ищеца в каква връзка се изискват от него
обяснения. Описани са и твърдените дисциплинарни нарушения – неявяването на работа
на конкретни дати. Ищецът е дал
писмени обяснения на 16.01.2020 г. Процесната уволнителна заповед е била
надлежно връчена лично на ищеца на 10.02.2020 г. с изпращането й по пощата,
видно от представеното по делото известие
за доставяне на „Български пощи“ ЕАД.
В случая ищецът не
се ползва с предварителна закрила по чл. 333 от КТ, тъй като не попада в
категориите работници или служители, за които тя се отнася. Не може да бъде споделено твърдението му, че
на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ със закрила се ползват и лицата, на
които е призната загубена работоспособност, независимо от това, че в
експертното решение на ТЕЛК липсва предписание към работодателя за
трудоустрояване. Работникът или служителят придобива качеството „трудоустроено лице“ въз основа на експертно решение на
ТЕЛК, в което е определен процент намалена работоспособност за определен срок и
са посочени противопоказни условия на труд (в този смисъл Решение №
431/17.01.2014 г. по гр.д. № 2869/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 75/10.02.2011 г. по гр.д. №
619/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 246/11.11.2015 г. по гр.д. № 1305/2015 г. на
ВКС, III г.о). Следователно трудоустроен
е този работник, за който не само с решение на ТЕЛК е определен процент на намалена
работоспособност, но и за който има
предписание от компетентните здравни органи - ТЕЛК за трудоустрояване. Съгласно
трайно установената съдебна практика когато е установена намалена
работоспособност на работника или служителя, но липсва произнасяне на
съответния орган по въпроса за трудоустрояването, работодателят не е длъжен да иска
предварително разрешение от Инспекцията по труда по смисъла на чл. 333, ал. 1,
т. 2 от КТ. В представеното по делото експертно решение липсва произнасяне на
ТЕЛК относно трудоустрояването на ищеца Г.И. – не са посочени противопоказни
условия на труд, което води до извода, че по отношение на него е неприложима
предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. За пълнота на
изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че заболяването на ищеца не попада и в кръга на болестите,
посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г., при които работниците, боледуващи от
тях, се ползват с особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ,
задължаваща работодателя да поиска и получи разрешение от Инспекцията по труда
преди прекратяване на трудовото правоотношение.
По изложените
съображения съдът намира, че на 10.02.2020 г. – датата на която ищецът е
получил уволнителната заповед е завършен фактическият състав на прекратяване на
трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение. Доколкото, както бе
посочено по-горе правните последици на едностранното изявление на ищеца за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ не са настъпили и трудовото правоотношение е продължило да съществува, то
наложеното впоследствие от работодателя дисциплинарно наказание „уволнение“ на
ищеца е законосъобразно. Ето защо, предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Изходът
по иска за отмяна на уволнението като незаконно обуславя изхода на иска по чл.
344, ал. 1, т. 4 от КТ. Тъй като съдът приема уволнението на извършеното основание за законно, то
същото следва да фигурира в трудовата книжка на ищеца. Това води до извода, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 4
от КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение
на исковата претенция по чл. 222, ал. 2 от КТ, съдът намира следното: Въпреки
разпределената му доказателствена тежест ищецът не успя да установи при
условията на пълно и главно доказване, че трудовото правоотношение е прекратено
при условията на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. Същият не ангажира и доказателства
за размер на брутното му трудово възнаграждение за последния му пълен отработен
месец при ответника, както и че през последните
5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание, независимо,
че с определението за насрочване на делото, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК,
съдът му е указал, че не сочи доказателства за наличието на предпоставките по
чл. 222, ал. 2 от КТ. Липсата на елементите на фактическия състав по чл. 222,
ал. 2 от КТ аргументира извода за неоснователност на претенцията за заплащане
на обезщетение на посоченото правно основание в размер на 1120,00 лв.,
равняващо се на брутното трудово възнаграждение на ищеца за два месеца.
По разноските:
При този
изход на правния спор право на разноски има ответника. На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответното дружество сторените от него
разноски в размер на 420 лв. с ДДС, за реалното заплащане на които по делото са
представени доказателства – договор за правна защита и съдействие, фактура и
банково извлечение.
Дължимата по
делото държавна такса остава за сметка на бюджета на Районен съд – Пазарджик, тъй
като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски – арг. 78,
ал. 6 вр. чл. 83 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против
„МОБА“ ЕООД,
ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Н.“,
ж.к. „Т.“, бл. .., ет. .., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца Г.Н.И., извършено със
Заповед № 23/05.02.2020 г., издадена от управителя на „МОБА“ ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против
„МОБА“ ЕООД,
ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Н..“,
ж.к.„Т.“, бл. .., ет. .., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за
поправка на вписаното в трудовата книжка на ищеца основание за уволнение – от
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против
„МОБА“ ЕООД,
ЕИК .., седалище и адрес на управление: гр. С., район „Н.“,
ж.к. „Т.“, бл. .. ет. .., иск с правно основание чл. 222, ал. 2 от КТ за осъждане
на ответника „МОБА“ ЕООД да заплати на ищеца Г.Н.И. сумата в размер на 1120,00
лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
ищеца за два месеца.
ОСЪЖДА Г.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „МОБА“ ЕООД, ЕИК .., седалище и адрес на управление: гр. С., район „Н.“, ж.к. „Т.“, бл. .., ет. .., сумата в размер на 420 лв. с ДДС – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред
Окръжен съд - Пазарджик.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: