Решение по дело №1028/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по жалба от В.Г.П. ***, ЕГН **********, срещу Писмо изх. № ***-1/23.02.2023 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № ****/29.11.2022 г. на Ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ – Варна.

В жалбата се твърди, че определеният след годишно преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст размер на пенсията е неправилен. По-конкретно жалбоподателят счита, че при наличието на допълнителен осигурителен стаж и допълнителен доход не е логично да намалява индивидуалният му коефициент, което в случая счита, че се дължи на неправилен механизъм на преизчисляване за целия срок от 01.01.2020 г., вместо само за допълнителния срок след пенсионирането. Посочва, че през целия период е осигуряван на максимален осигурителен доход и следва пенсията му да е близка до този максимален осигурителен доход в съответствие с коефициента на заместване на дохода, обявен от НОИ. Твърди още, че при определяне на размера е следвало да му бъдат зачетени допълнителни проценти за осигурителен стаж по чл. 70, ал. 2 от КСО, тъй като е отговарял на условията по чл. 69г от КСО и е имал възможност да се пенсионира по този ред, но не се е възползвал от нея.

Моли решението и разпореждането да бъдат отменени и съдът да определи преизчислен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в съответствие с доводите му.

Ответникът в производството, Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че при преизчисляване на размера на пенсията са приложени правилно разпоредбите на чл. 102 и чл. 70 от КСО. Твърди, че са неприложими правилата на чл. 69г, ал. 1 от КСО. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, необоснована и недоказана, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1, изречение първо от КСО, от лице с правен интерес – адресат на оспорения индивидуален административен акт, при изпълнение на изискването по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква а) от КСО. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Директора на ТП на НОИ – Варна е било Разпореждане № ****/29.11.2022 г. на Ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ – Варна.

Разпореждането е издадено във връзка с подадено заявление за ежегодно преизчисляване на лична пенсия с допълнително придобит осигурителен стаж и осигурителен доход в периода след отпускането й.

В разпореждането е посочено, че за 41 г., 6 м. и 1 д. осигурителен стаж от ІІІ категория труд индивидуалният коефициент по чл. 70, ал. 9, изр. първо и второ от КСО е 3,4130, средномесечният осигурителен доход за страната за периода 02.2021 г. – 01.2022 г. е 1171,56 лева, съответно доходът за изчисляване на размера на пенсията е 3 998,53 лева. Процентите осигурителен стаж за определяне на размера на пенсията по чл. 70, ал. 1 от КСО са 41 г. и 6 м * 1,35 %, или 56,03 %, или размерът на пенсията е 2240,38 лева, с добавени 60 лева по ПМС № 479/30.12.2021 г. – 2300,38 лева, считано от 01.10.2022 г. В разпореждането е вписано, че пенсията не се преизчислява с допълнително представения осигурителен доход след пенсионирането, тъй като изчисленият индивидуален коефициент 3,3961 е по-неблагоприятен.

Срещу разпореждането е подадена жалба пред Директора на ТП на НОИ – Варна вх. № ***/18.01.2023 г., в която жалбоподателят посочва, че индивидуалният коефициент неправилно е определен върху целия осигурителен доход към датата на преизчисляването, а не само за периода от първоначалното отпускане на пенсията до искането за преизчисление.

С обжалваното писмо Директорът на ТП на НОИ – Варна след проверка е уведомил П., че няма основание за преизчисляване на пенсията по начина, посочен от жалбоподателя, с подробно посочване на приложимите норми и на стъпките при преизчисляването. Писмото е връчено на 12.04.2023 г. и макар да не съдържа диспозитив за отхвърляне на жалбата и да не е оформено като решение, от текста на същото става ясно, че има характер на решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, доколкото с него Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по жалбата срещу разпореждането.

Жалбата срещу писмото е подадена на 26.04.2023 г. чрез пощенски оператор през административния орган, по делото с нея са представени пенсионното досие на жалбоподателя и преписката по издаване на обжалвания акт.

В хода на съдебното производство са приети и приложени представени от жалбоподателя доказателства за осигурителен доход и брутно месечно възнаграждение към датата на пенсионирането и таблици с данни за начина на определяне на индивидуалния коефициент на жалбоподателя, печатни материали.

Прието е заключението по назначена по искане на жалбоподателя съдебно-икономическа експертиза със задача вещото лице да определи какъв допълнителен доход за изчисляване на пенсия има жалбоподателят за периода 16.02.2022 – 16.09.2022 г., какъв е общият осигурителен доход за същия период, да определи съразмерен на него индивидуален коефициент и доход за изчисляване при средномесечен доход към м. 09.2022 г.; да определи окончателен преизчислен размер на пенсията във варианти след прибавяне на допълнителния размер доход към първоначалния и като включи към процентите осигурителен стаж проценти за отложено пенсиониране, добавката от 60 лева и начисли върху сбора увеличението от 12 %, считано от 01.07.2023 г.; да разработи варианти за определяне на пенсията въз основа на заместващ коефициент спрямо нетния размер на последната заплата според Закона за бюджета на ДОО за 2022 г. и като действителен размер, заместващ нетен коефициент съгласно бюлетина на НОИ Годишник за 2022 г.

Според заключението на вещото лице, прието от съда като компетентно и обективно дадено, допълнителният осигурителен доход на жалбоподателя за периода 16.02.2022 – 16.09.2022 г. е 24 750 лева. При изчисляване на индивидуален коефициент по реда на чл. 70, ал. 9 от КСО той е 3,2525. Средномесечният осигурителен доход за последните 12 месеца преди 01.10.2022 г. е 1 253,37 лева, при което осигурителният доход за изчисляване на пенсия само за периода 16.02.2022 – 16,09.2022 г. е 4 076,59 лева. В случай на прилагане на чл. 69г от КСО към момента на влизане в сила на тази норма – 01.01.2019 г., процентът за осигурителен стаж би бил 63,63 % към 16.02.2022 г. и 64,42 % към 16.09.2022 г. При осигурителен доход към датата на първоначално пенсиониране и средномесечен осигурителен доход за периода 02.2021 г. – 01.2022 г., размерът на пенсията би бил 2 604,27 лева преди увеличението с 12 % от 01.07.2023 г. При осигурителен доход към датата на актуализирането на пенсията 16.09.2022 г. и средномесечен осигурителен доход за периода 02.2021 г. – 01.2022 г., размерът на пенсията би бил 2 591,15 лева преди увеличението с 12 %. При положение, че в последната хипотеза бъде възприет средномесечен осигурителен доход за периода 10.2021 – 09.2022 г., размерът на пенсията би бил 2 767,90 лева преди увеличението с 12 %, а при отчитане на индивидуален коефициент 3,2525, определен за периода 16.02.2022 г. – 16.09.2022 г., размерът би бил 2 653,93 лева преди увеличението от 12 %. Във връзка със съотношението на заместване вещото лице посочва, че при последен брутен осигурителен доход на жалбоподателя в размер на 3 400 лева и брутен коефициент на заместване 51,9 %, обявен в изданието „ДОО“ за 2022 г., размерът би бил 1 764,60 лева, а при нетен осигурителен доход в размер на 3 060 лева и нетен коефициент на заместване 66,9 %, размерът би бил 2 047,14 лева.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че предложените от жалбоподателя варианти за изчисляване на размера на пенсията са изчислени при неспазен алгоритъм на чл. 102, ал. 5 от КСО или чл. 70, ал. 2 от КСО. Вариантите в експертизата са разработени въз основа на поставената задача. Що се отнася до нетния коефициент на заместване на дохода, вещото лице посочва, че той взема предвид не нетното възнаграждение изобщо, а нетното възнаграждение, върху което са правени осигуровки, което в случая с жалбоподателя е в максималния размер, който е по-нисък от действителния размер на получаваното от него възнаграждение.

От събраните доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, че на жалбоподателя първоначално е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № ****/12.04.2022 г. с Разпореждане № ****от 03.05.2022 г.

Пенсията е определена въз основа на осигурителен стаж от 40 г. и 11 м. за трета категория труд, навършена възраст по чл. 68 от КСО 64 г. и 5 м. към 16.02.2022 г. и осигурителен доход за периода 01.01.2000 – 15.02.2022 г. 517 641,81 лева. Индивидуалният коефициент на жалбоподателя е определен на 3,4130. При средномесечен осигурителен доход за страната за периода 02.2021 – 01.2022 г. 1171,56 лева, доходът за изчисляване на размера на пенсията е 3 998,53 лева.

Процентът осигурителен стаж за определяне на размера на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО е 55,24 % (40 г. и 11 м * 1,35 %). Определена е лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 2 208,79 лева (с приложено ограничение по § 6 от ПЗР на КСО – 1500 лева).

Няма данни първоначалното разпореждане да е обжалвано.

Производството, в което е издадено разпореждането, потвърдено с обжалваното решение, е образувано на 27.09.2022 г., когато жалбоподателят подава заявление за ежегодно преизчисляване на пенсия за трудова дейност по реда на чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО с вх. № **.

В допълнително подадена молба от 17.10.2022 г. уточнява, че допълнително е положил осигурителен стаж като работещ пенсионер през периода 16.02.2022 – 16.09.2022 г., когато е прекратено трудовото му правоотношение. Иска произнасяне и преизчисляване на размера на пенсията въз основа на допълнителния осигурителен доход.

Потвърденото от Директора на ТП на НОИ – Варна разпореждане е издадено на 29.11.2022 г.

В него новият размер на пенсията е определен въз основа на следните данни: осигурителен стаж от 41 г., 6 м. от трета категория труд, индивидуален коефициент по чл. 70, ал. 9, изр. първо и второ от КСО 3,4130, средномесечен осигурителен доход за страната за периода 02.2021 – 01.2022 г. 1171,56 лева, доход за изчисляване на размера на пенсията 3 998,53 лева. Процентите осигурителен стаж за определяне на размера на пенсията по чл. 70, ал. 1 от КСО са 56,03 % (41 г. и 6 м. *1,35 %), съответно размерът на пенсията по чл. 70, ал. 1 от КСО е 2 240,38 лева. В разпореждането е вписано, че се отказва преизчисляване на пенсията с допълнително представения осигурителен доход след пенсионирането, тъй като изчисленият индивидуален коефициент 3,3961 е по-неблагоприятен.

При така установената фактическа обстановка, след извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК съдът приема от правна страна следното:

С оглед на съдържанието на писмо изх. № ***-1/23.02.2023 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна, издадено във връзка с жалбата до Директора на ТП на НОИ (индивидуализирана по входящия номер), същото представлява произнасяне, с което тази жалба е отхвърлена. В него са изложени в писмена форма мотиви, съдържащи фактически обстоятелства и правни основания в достатъчно подробен вид, за да позволят извършване на съдебния контрол.

Писмото е издадено от компетентния орган, предвиден в чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО.

При служебната проверка не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание. Спазен е регламентираният в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО срок за произнасяне.

Изходните данни за определяне на размера на пенсията, а именно осигурителният доход на жалбоподателя, общият му осигурителен стаж и видът на стажа, не са спорни между страните. Няма спор и по отношение на допълнителния осигурителен стаж след отпускането на пенсията и размера на допълнително представения осигурителен доход.

Твърденията на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и потвърждаващото го решение са за неправилно преизчисляване на пенсията, без да е взет предвид допълнителният осигурителен доход. Жалбоподателят счита, че методиката по чл. 102, ал. 5 от КСО е неясна и противоречива, тъй като не позволява да бъде взет предвид допълнителният осигурителен доход. Предвид това твърди, че тя трябва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на останалите разпоредби на КСО. За тази цел той счита, че за периода от първоначалното отпускане до актуализирането на пенсията следва да се изчисли пропорционално допълнителният доход спрямо допълнителния осигурителен доход и той да се добави към основния, изчислен по реда на чл. 102, ал. 5 от КСО към момента на отпускане на пенсията. Твърди още, че към него е приложим чл. 69г от КСО, тъй като е отговарял на условията на тази разпоредба още при влизането й в сила на 01.01.2019 г. Тъй като не се е възползвал от това благоприятно пенсиониране, счита, че има право на увеличените проценти за отложено пенсиониране.

Съдът намира, че тези доводи се основават на неправилен прочит и тълкуване на приложимите в случая разпоредби от КСО.

Правилата за преизчисляване на пенсиите, служебно или по заявление на пенсионера, са предвидени в чл. 102, ал. 3—5 от КСО. При пенсиите за осигурителен стаж и възраст, каквато е на жалбоподателя, чл. 102, ал. 5 от КСО изрично препраща за преизчисляването към реда на чл. 70 от КСО. Чл. 102, ал. 5 от КСО посочва изключенията от правилата на чл. 70, а именно, че при преизчисляване на пенсията се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото й отпускане. В случая, това изискване е спазено, като при преизчисляването е съобразен средномесечният осигурителен доход за страната за периода 02.2021 г. – 01.2022 г.

Процентът за осигурителен стаж, определен по чл. 70, ал. 1, т. 1 от КСО, е съобразен с установения осигурителен стаж от 41 г. и 6 м. при трета категория труд, или 56,03 %.

Доходът, от който се изчислява пенсията, е определен съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12-те календарни месеца преди месеца на първото й отпускане, съобразно изричната разпоредба на чл. 102, ал. 5 от КСО, или 1171,56 лева, се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.

Индивидуалният коефициент е определен по чл. 70, ал. 8 и 9 от КСО (за пенсии с начална дата след 2018 г.) от осигурителен доход за целия период от 01.01.2000 г. до датата на актуализиране на пенсията. Съотношенията между осигурителния доход на жалбоподателя за всеки месец от 01.2000 г. до 09.2022 г. включително са представени по делото с писмо от 20.07.2023 г. и приети от съда, като не са оспорени от жалбоподателя. При разделяне на сбора от месечните съотношения между осигурителния доход на жалбоподателя и средния осигурителен доход за страната се получава посоченият в разпореждането за актуализация индивидуален коефициент 3,3961. Този коефициент не е определен въз основа на данни към различни моменти, както твърди жалбоподателят, а включва данни до 16.09.2022 г. както за осигурителния доход на жалбоподателя, така и за средния осигурителен доход за страната. Сравнението на така получения коефициент с изчисления при първоначалното определяне на пенсията коефициент 3,4130 е в полза на първия, поради което, съгласно изричната разпоредба на чл. 102, ал. 4 от КСО, размерът на пенсията е определен само въз основа на данните за осигурителния стаж за допълнителния период. При актуализацията е взет предвид само допълнителният осигурителен стаж, който е довел до нов процент за осигурителен стаж, увеличен от 55,24 % на 56,03 %.

Разпоредбата на чл. 102, ал. 5 от КСО е ясна, точна и конкретна, като второто изречение от тази алинея изрично предвижда при преизчисляването на пенсията да се вземе предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12-те календарни месеца преди месеца на първото й отпускане, а не за 12-те месеца преди актуализацията.

Този средномесечен осигурителен доход не се прилага при преизчисляване на индивидуалния коефициент, а като доход за изчисляване на размера на пенсията по смисъла на чл. 70, ал. 3 от КСО.

Доколкото волята на законодателя, изразена в чл. 102, ал. 5 от КСО, е ясна, разпоредбата не изисква тълкуване. Предложеното от жалбоподателя тълкуване би довело до прилагането й contra legem. По тези съображения съдът намира, че определянето на дохода за изчисляване на пенсията по чл. 70, ал. 3, вр. чл. 102, ал. 5 от КСО е извършено при спазване на материалния закон и изводът на Директора на ТП на НОИ – Варна в същия смисъл е правилен.

Твърдението, че при определяне на процента за осигурителен стаж е следвало да се приложи чл. 70, ал. 2, вр. чл. 69г от КСО също е неоснователно. Чл. 69г от КСО е материалноправна разпоредба, отнасяща се до придобиването на право на пенсия от съдии, прокурори и следователи. Към момента на подаване на заявлението за пенсиониране тази норма е била отменена. Няма спор, че жалбоподателят е отговарял на изискванията на тази разпоредба от влизането й в сила до отмяната й и не е упражнил правото си на пенсиониране при тези условия, тъй като не е подал заявление за пенсиониране до отмяната й по силата на § 3, т. 10 от Закона за бюджета на ДОО за 2020 г. (в сила от 17.12.2019 г.). След отмяната на специалната разпоредба относно придобиването на право на пенсия за съдиите, прокурорите и следователите без изискване за възраст, придобиването на правото на пенсия от тези лица става по общия ред, тоест по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. По този ред жалбоподателят е придобил право на пенсия с навършване на 64 г. и 5 м. възраст на 16.02.2022 г., считано от когато е отпусната първата пенсия, и съответно няма отложено пенсиониране, за което да има право на увеличен процент за осигурителен стаж.

Определянето на размер на пенсията в съответствие с коефициент на заместване на дохода няма нормативна основа. Този коефициент не е част от действащото право и е използван като показател при определяне на стратегиите и политиките на пенсионните системи. Ето защо той не може да бъде взет предвид при преценката за законосъобразност на конкретна пенсия в отсъствието на правна норма, която да предвижда отчитането на този коефициент при изчисляване на размера на пенсиите.

Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаване на оспореното пред Директора разпореждане са приложени правилно посочените по-горе относими разпоредби на КСО въз основа на изходни данни относно осигурителния стаж и дохода за изчисляване на пенсията, които не са били спорни между страните. Съответно решението на Директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено това разпореждане, е обосновано, законосъобразно и правилно, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на производството претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.П. ***, ЕГН **********, срещу Писмо изх. № ***-1/23.02.2023 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № ****/29.11.2022 г. на Ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Варна.

ОСЪЖДА В.Г.П. ***, ЕГН **********, да заплати на Националния осигурителен институт сумата 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: