Решение по дело №2714/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 292
Дата: 14 март 2024 г.
Съдия: Петя Алексиева
Дело: 20231000502714
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Иванка Иванова

Петя Алексиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000502714 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ответникът в първоинстанционното производство ЗД “ЕВРОИНС“
АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно
на 17.07.2023 г., а въззивната жалба е подадена по електронна поща на
28.07.2023 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 70862/28.07.2023 г. Решение №
875/10.07.2023 г., постановено по т.д.№ 1070/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав, само в частта, с която е
присъдена законна лихва върху цялото вземане от датата на исковата молба
до окончателното плащане на вземането.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител
юрисконсулт Стоянова, надлежно упълномощена с пълномощно, приложено
към въззивната жалба. Дължимата държавна такса е внесена с вносен
документ от 08.11.2023 г., представен с молба от същата дата.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Поддържа се, че съгласно константната съдебна практика на ВКС, при
частично предявен иск претенцията за присъждане на законната лихва от
1
момента на завеждане на иска, е само по отношение на предявената част от
вземането за главница, която част представлява предмет на делото. Едва с
увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на
молбата по чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 от ГПК е налице искане за присъждане
на законна лихва върху увеличената част.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови
ново относно началния момент на присъждане на законна лихва върху
увеличената част от исковата претенция.
Претендират се разноските направени пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемия-ищец „КВ Инженеринг“ ЕООД чрез процесуалния му
представител адвокат А. с надлежно учредена представителна власт с
пълномощно приложено на л.9 от делото на СРС.
Не оспорва въззивната жалба, като я счита за допустима и основателна.
Претендира разноски.
С оглед на горното, Решение № 875/10.07.2023 г., постановено по т.д.
№ 1070/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-
16 състав, в частта, с която исковата претенция е уважена за сумата от
29 026,20 лв.-имуществени вреди, е влязло в сила на 02.08.2023 г., поради
необжалването му.
Предмет на настоящото производство е и частна въззивна жалба с вх.
№ 78219/25.08.2023 г., подадена от ищеца „КВ Инженеринг“ ЕООД срещу
Определение № 2582/01.08.2023 г., постановено по т.д. № 1070/2023 г. на
СГС, ТО, VІ-16 състав, с което съдът е оставил без уважение молбата на
ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските.
Частната въззивна жалба е подадена от легитимна страна и в срока по
чл.248, ал.1 от ГПК. В това производство не се дължи държавна такса.
Предвид горното подадената жалба се явява редовна.
Развиват се съображения по съществото на производство. Заявява се
искане съдът да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови
друго, с което да присъди на ищеца сторените от него разноски в пълен
размер, възлизащ на сумата от 5 961,05 лв.
2
Ответникът по частната жалба ЗД „Евроинс“ АД я оспорва като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
В съдебно заседание, страните редовно призовани заявяват становищата
си с писмени молби. Претендират разноски.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Първоначално Софийски районен съд, а след изпращане на родово
компетентния съд, Софийски градски съд е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от
„КВ Инженеринг“ ЕООД против ЗД „ЕВРОИНС“ АД за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер
на сумата от 1000 лв., частичен иск от общо дължимата в размер на 29 500
лв., в следствие на ПТП настъпило на 02.12.2021 г. в гр.София, виновно
причинено от водача на л.а.м „Сеат Леон“ с рег.№ ********, за който е била
налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество.
В проведеното на 16.05.2023 г. открито съдебно заседание пред
Софийски районен съд, 144 състав, процесуалният представител на ищеца
адвокат Я. е заявил искане с правно основание чл.214, ал.1 от ГПК за
увеличаване на частично предявената искова претенция от 1000 лв. на
29026,20 лв. Съдът е допуснал исканото увеличение и е прекратил
производството по делото за претенцията над 29 026,20 лв. до 29 500 лв.,
предвид заявеното от ищеца, че не поддържа претенцията си до пълния
предявен размер, след което изпратил делото по компетентност на Софийски
градски съд, пред който същото е приключило с Решение № 875/10.07.2023 г.,
с което исковата претенция е уважена в пълен размер за сумата от 29 026,20
лв.-имуществени вреди, като претендираната законна лихва е присъдена
върху цялата главница от датата на исковата молба-07.03.2022 г.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
3
легитимирана да обжалва страна-ищцата в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е основателна.
Между страните не се спори, че ищецът е предявил искът си като
частичен, доколкото в исковата молба изрично е заявил, че претендира част
от спорното право, част от вземането в размер на 1000 лв. от общо
претендираната сума от 29 500 лв.
С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на
делото само част от спорното субективно материално право - при парични
притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на
която ще съответства и предметът на осъдителното решение. В този смисъл
задължителните разяснения дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 3/2016
от 22.04.2019 г. на ВКС, ОСГТК. С увеличаване на исковата претенция
вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не
е била предмет на делото. Именно от този момент настъпват и
правоувеличаващите материалноправни последици от предявяване на
останалата част от вземането, а именно правото на лихви поради забава. При
увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, моментът от който
следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер е от датата на
подаване на молбата по чл.214, ал.1, изр.3, пр.1 ГПК за увеличаването на
иска. В този смисъл и Решение № 60141/25.11.2021 г., т.д. № 2022/2020 г. на
ВКС, І т.о., на което се позовава ищеца и което се споделя и от настоящия
въззивен състав.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение следва да се
отмени в обжалваната част за присъждане на законната лихва върху сумата от
28 026,20 лв., представляваща увеличената част от иска от датата на
завеждане на исковата молба – 07.03.2022 г. до окончателното изплащане на
главницата и вместо него да се постанови друго за осъждане на ответника да
4
заплати законната лихва върху увеличената част от главницата в размер на 28
026,20 лв. – от датата на молбата по чл.214, ал.1 ГПК, обективирана в
протокол от проведено открито заседание на 16.05.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По частната въззивна жалба с вх.№ 78219/25.08.2023 г., подадена от
ищеца „КВ Инженеринг“ ЕООД срещу Определение № 2582/01.08.2023 г.,
постановено по т.д. № 1070/2023 г. на СГС, ТО, VІ-16 състав, с което съдът е
оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските.
С постановеното по делото решение, влязло в сила по отношение на
присъдената главница, първоинстанционният съд е присъдил на ищеца
направените от него разноски в производството в общ размер на сумата от 5
027,57 лв., от която сума: 1 161,05 лв.-внесена държавна такса, 300 лв.-внесен
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 3566,52 лв. с
ДДС, намалено от претендираната сума от 4 500 лв. по възражение за
прекомерност с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК по искане на ответното
застрахователно дружество.
В законоустановения срок по чл.248, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал
молба с искане решението в частта за разноските да бъде изменено, като му
бъдат присъдени направените разноски в пълен размер по подробни
съображения изложени в молбата.
С отговора си насрещната страна е оспорила молбата като
неоснователна и недоказана.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без
уважение молбата като неоснователна, посочвайки че с определението си по
чл.248 от ГПК не може да промени вече формираната си в решението воля за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Молбата на ищцовото дружество е процесуално допустима, подадена в
двуседмичния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, за обжалване на решението, от
надлежна страна, представила своевременно списък на разноските по чл.80 от
ГПК с молба вх.№ 62903/03.07.2023 г., а по същество е основателна.
Със списъка на разноски е представен договор за правна защита и
съдействие серия 421027 от 03.07.2023 г., от който се установява, че страните
са уговорили адвокатско възнаграждение с включено ДДС в размер на сумата
5
от 4500 лв., която сума е дължима за процесуално представителство по т.д. №
1070/2023 г. на СГС, VІ-6 състав, от която сума 900 лв. с ДДС за явяване в
трето, четвърто и пето по ред съдебни заседания на основание чл.7, ал.9 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. С договора е удостоверено, че сумата е заплатена в
брой и в тази си част договорът има характер на разписка, удостоверяваща
извършеното плащане.
С оглед на горното въззивният съд намира, че сумата от 4500 лв.,
включваща и начислено ДДС не се явява прекомерна.
Защитаваният материален интерес по делото възлиза на сумата от
29026,20 лв., при който интерес и на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (при
интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25
000 лв.), минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата от 2 972,10 лв., съответно на 3 566,52 лв. с начислено ДДС. Страните
изрично са се договорили, че в адвокатското възнаграждение се включва и
сума дължима на основание чл.7, ал.9 от Наредбата, съобразно която при
защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 250 лв. В конкретния случай след
второто заседание, са проведени още три заседания, за които и съобразно
уговореното се дължи сума в размер на 750 лв., съответно 900 лв. с ДДС, или
общо дължимата сума възлиза на 4466,52 лв.
С оглед на горното заплатеното адвокатско възнаграждение от 4 500 лв.,
при явяваща се разлика от 33,48 лв., очевидно не се явява прекомерно.
Заявеното от ответното застрахователно дружество възражение с правно
основание чл.78, ал.5 от ГПК, е било в условията на евентуалност и само в
случай, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е над
минимално определения размер. Според въззивният съд сумата от 33,48 лв., с
която се надвишава минималния размер е малозначителна, за да се определи
като прекомерно надвишаваща минималния размер на адвокатското
възнаграждение.
По тези съображения определението на първоинстанционния съд ще
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което на ищеца
бъде присъдена допълнително сумата от 933,48 лв., разликата над
присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд в
6
размер на 5 027,57 лв. до дължимия размер от 5 961,05 лв.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото, на въззивника и с оглед на уважаване на
въззивната му жалба, се дължат разноски само за внесената държавна такса в
размер на 25 лв., доколкото същата е дължима на основание чл.16 от
Тарифата за образуване на настоящото гражданско дело, а не на основание
чл.18, ал.1 от Тарифата в размер на 50 на стой от таксата дължима в
първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.
Въззиваемата страна макар и да не оспорва въззивната жалба и да поддържа
нейната основателност, в бележки си по същество на спора пред
първоинстанционния съд е поддържала искане за присъждане на законна
лихва върху целия размер на главницата от датата на исковата молба.
Предвид обстоятелството, че предмет на въззивното обжалване е само
законната лихва върху главницата, въззивният съд намира, че на страните не
се дължат разноски за юрисконсултско, респ. адвокатско възнаграждение. В
конкретния случай искът за законна лихва не е самостоятелен иск, тъй като
присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск
– за застрахователното обезщетението и тъй като не се предявява като
самостоятелен иск не се дължи държавна такса при предявяването му пред
първоинстанционния съд, нито пред настоящия във връзка с въззивното
обжалване. В този смисъл е и Определение № 406/15.07.2009 г., ч.т.д. №
300/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о.. Щом не е предявен като самостоятелен иск, за
него не се дължи и адвокатско възнаграждение. Това е така, защото на
основание чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.
Следователно и доколкото искът за законна лихва не представлява
самостоятелен иск, то и за него не следва да бъде определяно адвокатско,
респ. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 875/10.07.2023 г., постановено по т.д.№ 1070/2023
7
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав, в
частта, с която е присъдена законна лихва върху сумата от 28026,20 лв.,
представляваща увеличената част от главницата, разликата над 1 000 лв. до 29
026,20 лв., от датата на завеждане на исковата молба – 07.03.2022 г. до
окончателното изплащане на главницата и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” №
43 да заплати на „КВ Инженеринг“ ЕООД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Комата“ № 79, със съдебен адрес:
гр.Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 5, ет.2, офис 1, адвокат Й. А. на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД законната лихва върху главницата от 28 026,20 лв.
(представляваща увеличената част от главницата, разликата над 1 000 лв. до
29 026,20 лв.) – от датата на молбата по чл.214, ал.1 ГПК - 16.05.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решение № 875/10.07.2023 г., постановено по т.д.№ 1070/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав, в
частта, с която исковата претенция е уважена за сумата от 29 026,20 лв.-
имуществени вреди, както и в частта, с която е присъдена законна лихва
върху сумата от 1 000 лв. от датата на исковата молба - 07.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, е влязло в сила на 02.08.2023 г., поради
необжалването му.
ОСЪЖДА „КВ Инженеринг“ ЕООД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Комата“ № 79, със съдебен адрес:
гр.Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 5, ет.2, офис 1, адвокат Й. А. да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на „ЕВРОИНС” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Христофор Колумб” № 43 сумата от 25 лв. (двадесет и пет лв.) разноски
направени пред въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ Определение № 2582/01.08.2023 г., постановено по т.д. №
8
1070/2023 г. на СГС, ТО, VІ-16 състав, с което съдът е оставил без уважение
молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта
за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” №
43 да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „КВ Инженеринг“ ЕООД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията
София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Комата“ № 79, със съдебен адрес: гр.Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 5, ет.2,
офис 1, адвокат Й. А. допълнително сумата от 933,48 лв. (деветстотин
тридесет и три и 0,48 лв.), представляваща разликата над присъденото
адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд в размер на 5 027,57
лв. до дължимия размер от 5961,05 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9