Решение по дело №2087/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.220 вр. чл.19, ал.1 и 7 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл.22, §7 и чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Митническия кодекс/.

Образувано е по жалба от Б. Ф. С., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], вх.Б, ет.12, ап.53, чрез пълномощник – адв. [населено място], против Решение към митническа декларация /МД/ MRN 19BG002002020448R3/02.12.2019 г., рег. № 32-525796/22.08.2023 г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна, с което, на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр. чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.140 и чл.144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.77, §1, вр. чл.85, §1, вр.чл.101, §1, вр. чл.102 и чл.103 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.54 ал.1 и чл.56 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока № 1 „лек автомобил употребяван, марка: BMW, модел: 640i, по МД MRN 19BG002002020448R3 от 02.12.2019г.; определена е митническа стойност на декларираната стока в размер на 38 907,88 лева; разпоредена е корекция на митническата декларация, както следва: Стока № 1: Е.Д. 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете 38 907,88 лева; Е.Д. „Митническа стойност“ да се чете 38 907,88 лева; Е.Д. 4/14 „Цена на стоката“ да се чете 22000; Е.Д. 4/16 „Метод за определяне на стойността“ вместо 1 да се чете 6 /Стойност, основана на наличните данни – (чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013)/; Е.Д. „Задължения“ да се чете: основа за изчисляване на вземането 38 907,88 лева, ставка 0.100, тип А00 Мита, изчислен размер и съответно дължима сума 3 890,70 лева; основа за изчисляване на вземането 42 959,65 лева, ставка 0.200, тип В00 ДДС, изчислен размер и съответно дължима сума 8 591,93 лева, както и да се вземе под отчет начисленият размер на държавните вземания, които общо по МД MRN 19BG002002020448R3 от 02.12.2019г. са в размер на А00 Мита 3 895,21 лева и В00 ДДС 8 628,58 лева. Начислените и взети под отчет суми са мито /А00/ – 1 596,11 лева, и ДДС /В00/ – 3 570,56 лева, които са заплатени. В резултат на извършената корекция са определени дължими суми за досъбиране, както следва: мито /А00/ – 2 299,10 лева; ДДС /В00/ – 5 058,02 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.59, ал.2 от ЗДДС.

В жалбата, по подробно изложени съображения, се поддържа незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че в приложената износна декларация, получена по линия на международното сътрудничество, не фигурира името на жалбоподателя, а като получател на стоката е посочен „АЛЕКС БГ 2008“ ЕООД, гр. Варна, както и че липсва договор или фактура за стойността, която според митническите органи е реалната цена, която е платена за автомобила. Сочи се, че полученият отговор от американските митнически власти, в частта на предоставената електронна информация за декларираната от износителя продажна цена, не представлява официален свидетелстващ документ и не притежава обвързваща съда доказателствена сила. Такъв е само придружителното писмо от американските митнически власти, което не съдържа никаква релевантна за делото информация. Изтъква се, че износната декларация е частен документ, който се съставя едностранно от износителя на стоките, и вносителят не може да носи отговорност за верността на отразените в нея данни. Същевременно в подкрепа на декларираната стойност при вноса на стоката са представени фактура и доказателства за плащане на цената на автомобила по банков път. Счита се, че въпреки позоваването на резервния метод по чл.74, §3 от Митническия кодекс новата стойност е определена по реда на чл.70 от Митническия кодекс, защото според митническите органи стойността, която се твърди при износа на стоката, е нейната истинска договорна стойност. Аргументира се, че е налице ограничението по чл.144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за приложението на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като в случая стойността на автомобила е определена на вътрешния пазар на САЩ. Навеждат се доводи за неспазване на условието за последователно приложение на методите, предвидени в чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и за липса на мотиви относно конкретния метод, използван за определяне на митническата стойност на процесната стока. Отправя се искане за цялостна отмяна на обжалваното решение и за присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание по даване ход по същество жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Ж., поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответната страна – Директор на ТД Митница Варна при Агенция „Митници“, чрез процесуален представител – гл.ю.к. Т. К., оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана пред компетентния съд, от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения административен акт. Потестативното право на жалба е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.220, ал.1 от ЗМ. Решението на Директора на ТД Митница Варна при Агенция „Митници“ е връчено на Б. Ф. С. на 30.08.2023 г. /л.1 от адм. преписка/. Жалбата е подадена до съда по електронен път на 11.09.2023 година /л.12 от делото/. С оглед горното съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на жалбата:

Представените по делото писмени доказателства обуславят следната фактическа обстановка:

На 02.12.2019 г. с МД MRN 19BG002002020448R3 /л.28-30 от адм. преписка/ Б. Ф. С. декларира на режим „допускане за свободно обращение“ стока № 1 с код по ТАРИК ********** и описание „лек автомобил, употребяван, марка: BMW, модел: 640i, тип: бензин, бр. места: 5, първ. регистрация: 20160102, цвят: сив, раб. обем: 2979 куб.см., мощност: 235 KWDIN, двиг. №: неоткрит, бензин, шаси № WBA6D0C58GG432694“, бруто тегло 1529,21 кг., нето тегло 1529,21 кг, произход EU, условие на доставка CFR Варна, декларирана цена – 9000,00 USD, при обменен курс – 1,76854 лева. Износител и продавач на стоката е американското дружество OCEAN WEST AUTO GROUP. Декларираната митническа стойност в размер на 15 916,86 лева е определена съгласно разпоредбата на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: фактура без номер, с продавач OCEAN WEST AUTO GROUP /л.35 от адм. преписка/, регистрационен талон на автомобила с отметка SALVAGE /л.36 от адм. преписка/, линеен коносамент № HLCULGB191001463 /л.33 от делото/, уведомително писмо от „АЛЕКС БГ 2008“ ЕООД /л.31 от адм. преписка/, спедиторски коносамент № HBOL1749 /л.34 от адм. преписка/, фактура № 54815/25.11.2019 г. за терминални и други пристанищни такси, документи за платени държавни вземания /л.37 от адм. преписка/.

При извършена повторна проверка на декларирането, на основание чл.84, ал.1, т.1, вр. чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, относно достоверността на декларираната митническа стойност на моторни превозни средства, които са декларирани като „употребявани“, „катастрофирали“, „с повреди“, в ТД Митница Варна са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на тези превозни средства, внесени от САЩ. Предприети са действия за извършване на последваща проверка по линия на международното сътрудничество, в резултат на която е получен отговор от Американската служба „Митници и гранична охрана“ (с рег. № 32-359976/21.10.2022г. в ЦМУ), вх. № 32-377074/03.11.2022 г. на ТД Митница Варна /л.65 от делото/. От американските митнически органи са предоставени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ /Electronic Export Information/ от системата на Американската служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ /л.25-26 от адм. преписка/. Съгласно информацията в писмото Electronic Export Information /EEI/ е американският еквивалент на европейска митническа декларация за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната на местоназначение. ITN (Internal Transaction Number), съдържащ се в Electronic Export Information, е номерът на подаване на информацията за износ в системите на Американската служба „Митници и гранична охрана“, който е основният идентификатор на записа. XTN (External Transactional Number) е генерираният от износителя номер на документа.

В полученото официално писмо от Американската служба „Митници и гранична охрана“ /писмо на ЦМУ с рег. № 32-359976/21.10.2022г. в ЦМУ/ са представени сканирани документи „Електронна информация за износ“, представляващи Приложение 1 и Приложение 2. В приложение 2 /л.27 от адм. преписка/ попада и допуснатият за свободно обращение с МД MRN 19BG002002020448R3/02.12.2019г. автомобил марка: BMW, модел: 640i, с шаси: WBA6D0C58GG432694, с получател Б. Ф. С., с посочена цена при износ в размер на 22000 USD /38 907,88 лева/. Износител на стоката е OCEAN WEST AUTO GROUP, пристанище на износ Los Angeles, СА, страна на получаване България.

Представените по линия на международното сътрудничество от страна на митническата администрация на САЩ относими документи за внесения употребяван автомобил са породили у митническите служители съмнения дали декларираната митническа стойност е реално платената за стоката цена.

С оглед горното с писмо рег. № 32-404592/23.11.2022г. /л.21-22 от адм. преписка/ от Б. Ф. С. са изискани допълнителни документи, относими към външнотърговската сделка в подкрепа на декларираната митническа стойност на стока № 1 по МД MRN 19BG002002020448R3/02.12.2019г., съгласно нормата на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Писмото е получено на 30.11.2022г., видно от известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД № PS 9028 004HQB М /л.20 от адм. преписка/. В определения от митническите органи 7-дневен срок вносителят не е представил отговор.

От анализа на приложените документи от митническите органи по отношение на стока № 1 към МД с MRN 19BG002002020448R3/02.12.2019г. е установено, че в документа за покупко-продажба, издаден от OCEAN WEST AUTO GROUP, е описано, че стойността на автомобил марка: BMW, модел: 640i, с шаси: WBA6D0C58GG432694, е 8550 USD, като на отделен ред са посочени 450 USD за международен транспорт. За декларирания автомобил е представен регистрационен талон с отметка SALVAGE, което показва, че е с повреди. В Е.Д. 6/8 „Описание на стоките“ от МД MRN 19BG002002020448R3/02.12.2019г., стока № 1 е описана като лек автомобил, употребяван, без да е посочено, че е с повреди и какви са щетите по него. В линеен коносамент № HLCULGB191001463 като получател е посочено дружеството „АЛЕКС БГ 2008“ ЕООД /спедитор/, а превозвач на стоките е MOVE EXPRESS GROUP. В спедиторски коносамент № HBOL1749 като износител на стоката е посочено дружеството OCEAN WEST AUTO GROUP, а получател на стоката е Б. С.. Електронната експортна информация (EEI) с ITN: Х20191002645603 и XTN: *********-HBOL1749, предоставена от американската митническа администрация, е с дата на подаване 02.10.2019г. и износител OCEAN WEST AUTO GROUP. В резултат на проверката по линия на международното сътрудничество е установена декларирана стойност при износ от САЩ на автомобил „BMW 640i“, с шаси WBA6D0C58GG432694, в размер на 22000 USD /38 907,88 лева/. Същата е по-висока от декларираната при внос. Посоченият в линейния коносамент транспортен референтен номер 65353406 е посочен като номер в спедиторския коносамент и в електронната експортна информация. За пристанище на разтоварване е посочено Варна, Република България. Номерът на електронната експортна информация е вписан и в двата коносамента.

В резултат на проверката по линия на международното сътрудничество е установена декларирана стойност при експорт от САЩ в размер на 22000 USD, с износител OCEAN WEST AUTO GROUP, който я е заявил пред американските митнически власти. Същата е значително по-висока от декларираната при внос. Износителят е заявил пред американските митнически власти цената, на която е продал моторното превозно средство за износ към българския купувач, и същият е идентифициран по марка, модел и номер на шасито, който е уникален за автомобила.

Счетено е, че резултатът от направената проверка по линия на международното сътрудничество и представените констатации, потвърждават съмненията, че декларираната стойност на внесената стока не представлява действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, поради което митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност.

Поради това, че съмненията по отношение на декларираната митническа стойност се потвърждават, на основание чл.140, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е прието, че същата не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност. Посочено е, че в изпълнение на нормата на чл.74, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в този случай митническата стойност следва да бъде определена по един от методите, регламентирани в чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като се прилагат последователно букви от а) до г) от §2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Изложени са мотиви за неприложимостта на всеки един от изброените методи в чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. При направена справка в системата МИС3А не е установен внос на идентични или сходни стоки поради липсата на установени стойности на стоки със същите характеристики и предвид обстоятелството, че автомобилите са с повреди и няма информация за техническото състояние и вида на повредите, поради което е изключено приложението на методите по чл.74, §2, букви а) и б) от Регламент (ЕС) № 952/2013. За неприложими са счетени и методите по чл.74, §2, букви в) и г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки, както и поради липсата на предоставена информация от вносителя за себестойността на автомобилите от производителя.

Прието е, че следва да се приложи последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоката, а именно тази по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. На основание посочената разпоредба от Митническия кодекс, както и чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията /ГАТТ/, и предвид обстоятелството, че не е приложена износна фактура, митническата стойност на стока № 1 по МД MRN 19BG002002020448R3/02.12.2019г. е определена на база стойността, обявена в предоставената електронна износна декларация, както и информацията, предоставена с допълнително писмо рег. № 32-74077/23.02.2023г. от министерството на вътрешната сигурност на САЩ, Митнически и граничен контрол.

С писма рег. №№ 32-99217/15.03.2023г. /л.18-19 от адм. преписка/ и 32-222312/14.06.2023г. /л.11 от адм. преписка/ Б. Ф. С. е уведомен по смисъла на чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, че ще се пристъпи към издаване на решение, както и за мотивите, на които ще се основава същото, като му е предоставена възможност за изразяване на становище в 30-дневен срок от получаване на съобщението и за запознаване с документите, касаещи административното производство. Писмо рег. № 32-99217/15.03.2023 г. е получено на 17.03.2023г. видно от известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД № PS 9028 004ITE T, а писмо рег. № 32-222312/14.06.2023г. е получено на 15.06.2023г. видно от известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД № PS 9028 004KBN G. В определения от митническите органи срок лицето не е изразило становище по констатациите в писмата.

Предвид гореустановените факти Директорът на ТД Митница Варна е издал оспореното Решение към митническа декларация MRN 19BG002002020448R3/02.12.2019г., рег. № 32-525796/22.08.2023г. /л.3-9 от адм. преписка/, с което, на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр. чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.140 и чл.144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.77, §1, вр. чл.85, §1, вр.чл.101, §1, вр. чл.102 и чл.103 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.54 ал.1 и чл.56 от ЗДДС, е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока № 1 „лек автомобил употребяван, марка: BMW, модел 640i, по МД MRN 19BG002002020448R3 от 02.12.2019г.; определена е митническа стойност на декларираната стока в размер на 38 907,88 лева; разпоредена е корекция на митническата декларация, както следва: Стока № 1: Е.Д. 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете 38 907,88 лева; Е.Д. „Митническа стойност“ да се чете 38 907,88 лева; Е.Д. 4/14 „Цена на стоката“ да се чете 22000; Е.Д. 4/16 „Метод за определяне на стойността“ вместо 1 да се чете 6 /Стойност, основана на наличните данни – (чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013)/; Е.Д. „Задължения“ да се чете: основа за изчисляване на вземането 38 907,88 лева, ставка 0.100, тип А00 Мита, изчислен размер и съответно дължима сума 3 890,70 лева; основа за изчисляване на вземането 42 959,65 лева, ставка 0.200, тип В00 ДДС, изчислен размер и съответно дължима сума 8 591,93 лева, както и да се вземе под отчет начисленият размер на държавните вземания, които общо по МД MRN 19BG002002020448R3 от 02.12.2019г. са в размер на А00 Мита 3 895,21 лева и В00 ДДС 8 628,58 лева; начислените и взети под отчет суми са мито /А00/ – 1 596,11 лева, и ДДС /В00/ – 3 570,56 лева, които са заплатени. В резултат на извършената корекция са определени дължими суми за досъбиране, както следва: мито /А00/ – 2 299,10 лева, ДДС /В00/ – 5 058,02 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.59, ал.2 от ЗДДС.

Прието е, че декларираната митническа стойност за употребявания автомобил с повреди по МД MRN 19BG002002020448R3/02.12.2019г. не е платената действително или подлежаща на плащане цена на стоката при нейната продажба за износ с местоназначение на митническата територия на Съюза. Посочено е, че полученият отговор от американските власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на службата им, по установения ред и форма, поради което същият представлява годно доказателство за извършените от тях действия по проверка на автентичността на изпратените документи. В предоставената износна декларация от САЩ се съдържат данни за: декларираната износна цена, износител, получател, модел на автомобила, номер на шаси, дата на натоварване, референтен номер на превозвача, който е посочен и в коносамента, придружаващ стоката, пристанище на разтоварване, поради което стоката е индивидуализирана. Счетено е, че митническата стойност следва да се определи на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в предоставената информация в рамките на административното сътрудничество таблици с данни и износна декларация от американските митнически власти, както следва:

- за стока № 1 „употребяван лек автомобил: марка: БМВ, модел: 640i; първа регистрация: 20160102; цвят: сив; мощност: 235 KW/DIN; шаси № WBA6D0C58GG432694“, внос от САЩ по МД MRN 19BG002002020448R3/02.12.2019г., митническата стойност е в размер на 38 907,88 лева /22000 USD х 1,76854 лева за 1 USD/.

На основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 административният орган приема, че за декларираната стока № 1 по МД MRN 19BG002002020448R3/02.12.2019г. възникват допълнителни държавни вземания в размер на: 2 299,10 лева – мито, и 5 058,02 лева – ДДС, общо 7 357,12 лева.

По делото е работила съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, от чието заключение /л.49-52 от делото/ се установява, че платената цена от жалбоподателя за декларираната в митническа декларация MRN 19BG002002020448R3/02.12.2019г. стока, представляваща автомобил марка: BMW, модел: 640i, тип: година 2016, VIN: WBA6D0C58GG432694, е в размер на 9000 USD, като плащането е извършено от Б. Ф. С. с две плащания чрез PayPal на 12.02.2019 г. съответно в размер на 3450 USD и в размер на 5550 USD.

В съдебно заседание вещото лице К. К. пояснява, че в митническата декларация не е описан номер на фактура, но е посочена датата на фактурата, което я идентифицира. Уточнява, че стойността по фактурата и тази по трансакциите е една и съща и е в размер на 9000 USD.

Като доказателства по делото са приети и приложени доказателствата, по които е работило вещото лице при изготвяне на заключението по ССЕ – два броя фактури за продажба на превозно средство и два броя детайли за трансакция от 12.02.2019 г., извършена чрез PayPal, съответно за сумите от 3450 USD и 5550 USD /л.54-57 от делото/.

Към доказателствения материал по делото са приобщени удостоверение за собственост на бракувано МПС, марка БМВ, година 2016 г., идентификационен номер WBA6D0C58GG432694, рег. № 8GUW562, издадено от щат Калифорния, САЩ /л.61 от делото/, и превод от английски език на писмо от Департамента по вътрешна сигурност на САЩ, Служба за митническа и гранична защита на САЩ, Посолство на Съединените щати в София, България, рег. № 32-359976/21.10.2022 г. на Агенция „Митници“, ЦМУ /л.65 от делото/.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Относно компетентността, формата и процесуалната законосъобразност на акта:

Обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган, по аргумент от чл.19, ал.7 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. От своя страна, според чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно оспореното решение на Директора на ТД Митница Варна при Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл.101, §1 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредба на чл.22, §6, алинея първа от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност за изразяване на становище в 30-дневен срок. Жалбоподателят не твърди, а и съдът при извършената служебна проверка не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Решението е издадено при спазване на административнопроизводствените правила в рамките на осъществяване на последващ контрол по смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. Същото съдържа приложимата правна уредба и изложение на възприетите относими за случая юридически факти.

Относно съответствието на обжалваното решение на Директора на ТД Митница Варна при Агенция „Митници“ с материалноправните разпоредби и с целта на закона съдът приема следното:

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439.

По правило и съгласно чл.70, §1 и §2 от МК митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т.20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §1 от МК, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от МК – въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност /в този смисъл е Решение № 3699/18.04.2022г. по адм. дело № 11027/2021г. на ВАС/.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, §1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 те могат да отхвърлят декларираната цена. Възможността на митническите органи да отхвърлят декларираната митническа стойност на стоките обаче не ги освобождава от задължението да изложат нарочни мотиви, обосноваващи основателността на съмненията и разликите в стойността, въз основа на която е определена новата митническа стойност. Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна да обоснове съмненията.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК.

Съгласно трайната практика на ВАС, застъпена в Решение № 9350 от 13.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 14433/2019г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019г., VIII о., и много други, в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Приложимата нормативна база не дава изчерпателна дефиниция на понятието „основателни съмнения“, като настоящият състав счита, че за наличието на такива следва да се приемат всички действителни факти, поставящи обективно под съмнение посочената в декларацията обща сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. чл.141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.15, §1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. Предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните методи за определяне на митническа стойност, предвидени в чл.74, §2, букви от а) до г) от МК, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост – Решение от 9 ноември 2017г., LS Customs Services, С-46/16, ЕU:C:2017:839, т.52.

От горното следва, че митническият орган е длъжен да събере доказателства и да изложи конкретни мотиви в своя акт за наличието на обстоятелства, които да обосновават съмненията дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по аргумент от чл.140 от Регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2447, който изисква да са налице „основателни съмнения“ и наличието на обстоятелства, изключващи приложението на вторичните методи за определяне на митническа стойност в последователността, посочена в чл.74, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Едва след като събере доказателства и изложи конкретни мотиви защо предходните методи са неприложими в случая, органът може да определи митническата стойност по реда на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, т.е. с използване на определена по експертен път справедлива пазарна стойност на стоката.

В случая мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесния автомобил е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които се позовава митническата администрация. Административният орган, без да оспорва автентичността на представената фактура от купувача, включително уговорената между Б. Ф. С. и американското дружество – продавач – OCEAN WEST AUTO GROUP, продажна цена на автомобила, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност в същата. От страна на административния орган не е посочена причина за незачитане на данните за платената сума по нея, при условие, че не се отрича автентичността й. Доколкото административният орган не е оспорил фактурата, то настоящият съдебен състав приема, че по делото не е спорно извършването на сделка с предмет процесния автомобил, не са спорни и страните по сделката в качеството им на продавач и купувач, а единственият спорен елемент е продажната цена на автомобила.

Независимо от позоваването в обжалваното решение на разпоредбата на чл.140 от Регламента за изпълнение в случая митническата стойност на процесната стока не е определена по реда на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение, а по общото правило на чл.70 от МК, като е прието, че жалбоподателят е платил за процесната стока не сумата от 9000 USD, както е декларирал при вноса, а 22000 USD, с каквато стойност е декларирано превозното средство при износа му от САЩ.

Информацията относно декларираната при износа стойност на процесния автомобил е получена по линия на международното сътрудничество между митническите администрации на Република България и САЩ. Видно от отговора на американските власти с рег. № 32-359976/21.10.2022г. в ЦМУ, от страна на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ се предоставя единствено електронна информация за износ (ЕЕІ) Х20191002645603 и пояснения във връзка със съдържанието й. Не са представени фактура или друг документ, от който да се установява декларираната в износната декларация стойност от 22000 USD и от какво конкретно е формирана същата. Безспорно представената от Департамента за вътрешна сигурност на САЩ информация в EEI може да се отнесе към процесната стока предвид съвпадението на данните за изпращач, идентификационни данни и рег. талон на автомобила, но посочената в износната декларация стойност не обвързва българските митнически власти.

Отговорът на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ е съставен от длъжностно лице в рамките и за целите на процедурата по международното сътрудничество, поради което е официален документ, но същият, по аргумент от чл.179, ал.1 от ГПК, има обвързваща доказателствена сила единствено за изявленията пред Департамента и за извършените от него и пред него действия. В контекста на съдържанието на дадения отговор същият има удостоверителна сила единствено относно характера на ЕЕI – че представлява американският еквивалент на декларация за износ в ЕС и декларира стойността при износ за конкретната държава, както и относно разясненията по съдържанието и означенията в тази декларация.

Относно декларираната при износа стойност отговорът на американските власти няма обвързваща доказателствена сила. В отговора не е удостоверено, че посочената в износната декларация стойност е определена на базата на оригинални фактури и представлява действително платената и подлежаща на плащане цена за процесния автомобил. Липсват данни за извършена проверка на износителя и на представените от него документи при оформяне на износа на процесния автомобил за Република България, в т.ч. на документите, с които е извършена продажбата на автомобила, и на извършените във връзка с това плащания. Липсва и удостоверяване от страна на митническите власти на САЩ на изявление на продавача, че при продажбата е получена по-висока цена от тази, посочена в декларацията за внос, както и че представеният при вноса документ за продажба е неистински.

Износната декларация също не е официален документ и няма обвързваща сила относно декларираните при износа обстоятелства, в т.ч. и за декларираната при износа стойност на стоката. Митническата декларация е актът, с който деклараторът изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим /вж. чл.5, т.12 от МК/, като поради естеството си на едностранен акт тази декларация не представлява „решение“ по смисъла на чл.5, т.39 от МК. Оттук следва, че стойността на стоката, декларирана при износа, не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила, а подлежи на преценка и надлежно доказване, каквото в случая митническите органи не са извършили.

Следва да се има предвид, че правилата за митническо остойностяване са изрично регламентирани и МК не предвижда такова за определяне на митническата стойност на база стойността, декларирана при износа. Нито от страна на американските власти са представени фактура, договор или друг документ, удостоверяващ заплащането, респ. дължимостта на по-висока цена за процесния автомобил, от посочената при заявяването на режим допускане за свободно обращение, нито митническите органи са установили такава в рамките на проведения последващ контрол на декларирането по чл.48 от МК и чл.84 от ЗМ.

От друга страна към процесната митническа декларация е представена фактура с издател износителя и продавач на автомобила OCEAN WEST AUTO GROUP, и получател Б. С., според която стойността на автомобила е 9000 USD, като същата съответства на посочената в Е.Д. 4/14 от декларацията, и която според неоспореното от страните заключение по ССЕ е заплатена с две плащания чрез PayPal на 12.02.2019 г. съответно в размер на 3450 USD и в размер на 5550 USD. От страна на митническите органи не са ангажирани доказателства получателят на стоката да се е задължил да плати за автомобила по-висока цена, респ. да е платил по-висока цена от декларираната и заплатена от него в размер на 9000 USD.

Декларираната при износа по-висока стойност на автомобила представлява обстоятелство, което може да породи съмнения в действителността на декларираната при вноса митническа стойност, но същите следва да бъдат проверени в производство по оспорване на митническата стойност по реда на чл.140 и чл.141 от Регламента за изпълнение, респ. – в случай че съмненията се потвърдят, митническата стойност да се определи по някой от вторичните методи по чл.74, §1 и §2 от МК – въз основа на договорната стойност за сходни или идентични стоки, или по резервните методи по чл.74, §3 от МК, вр. чл.144, §1 и §2 от Регламента за изпълнение – въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, §3 от МК, или други подходящи методи, като се спазват ограниченията в последната разпоредба.

В рамките на последващия контрол на декларирането по чл.48 от МК и чл.84 от ЗМ митническите органи не са извършили такъв анализ и не са определили митническата стойност на процесния автомобил при спазване на разпоредбите на чл.140 и чл.141 от Регламента за изпълнение.

Макар в обжалваното решение да е посочено, че са предприети действия по оспорване на митническата стойност по чл.140 от Регламента за изпълнение и определяне на нова такава по правилата на чл.74 от МК, в действителност митническата стойност е определена по общото правило на чл.70, §1 от МК, като в противоречие на събраните доказателства е прието, че действително платената или подлежаща на плащане цена е стойността на автомобила, декларирана при износа.

В подкрепа на извода, че посочената в износната декларация стойност на автомобила не е договорената и заплатена/подлежаща на плащане цена от Б. Ф. С. е и обстоятелството, че в кл.4а от EEI и в линеен коносамент № HLCULGB191001463 „АЛЕКС БГ 2008“ ЕООД – пълномощник на жалбоподателя видно от приложеното на л.41 от адм. преписка пълномощно, нотариално заверено на 14.11.2019 г., е посочено като краен получател на стоката, а в спедиторски коносамент № HBOL1749 същото дружество е посочено като междинен получател. В този смисъл не е ясно дали посочената в износната декларация стойност е последната договорна стойност или представлява цена за продажба, предхождаща продажбата, за която е подадена митническата декларация за внос и въз основа на която по аргумент от Решение на СЕС от 28.02.2008г. по дело Crboni, С-263/06, EU:C:2008:128, е недопустимо да се определя митническа стойност. Тези обстоятелства не са изследвани от митническите органи нито по линия на международното сътрудничество, нито при проверка на „АЛЕКС БГ 2008“ ЕООД.

Независимо от горното, доколкото органът е формирал изводи във връзка с вторичните методи за определяне на митническата стойност, съдът намира, че следва да се произнесе и в тази част. За да се изключи приложението на методите по чл.74, §2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, в решението са изложени мотиви за това, че при направена справка в системата МИС3А не е установен внос на идентични или сходни стоки със същите или подобни характеристики и повреди, както и че липсва база данни за единичната цена, на която се продава на територията на Съюза най-голямото сборно количество от внесените стоки или от внесени идентични/сходни стоки, и не е предоставена информация от вносителя за себестойността на автомобилите от производителя. Тези констатации са в противоречие със събраните доказателства. Към МД са налице придружаващи документи – фактура, коносамент и удостоверение за собственост на бракувано МПС, в които се съдържат конкретни данни за внесения автомобил. Следователно, обратно на приетото от органа, описанието на стоката е достатъчно с оглед данните в събраните документи. В същите има и конкретни данни, относими към дефинициите за идентични или сходни стоки по чл.1, §2, т.4 и т.14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, които митническият орган е бил длъжен да съобрази във връзка с извършената справка в системата МИС3А /л.46 от делото/, но информацията е останала извън преценката на издателя на оспореното решение, поради което формираните изводи за неприложимост на вторичните методи за остойностяване са незаконосъобразни.

Предвид изложеното съдът приема за незаконосъобразен отказът на митническия орган да приложи методите по чл.74, §2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.141-143 от Регламента за изпълнение. С оглед горното недоказан и незаконосъобразен се явява изводът в обжалваното решение, че поради изчерпването на предходните методи, следва приложимост на резервния метод за определяне на митническата стойност на стоките по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Според мотивите в оспорения административен акт автомобилът е остойностен по горния метод при съобразяване и съгласно принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Последвало е определяне на митническата стойност на декларираната от жалбоподателя стока в размер, посочен по-горе в процесното решение, по цена за продажба, съответстваща на декларираната от американския продавач в митническата декларация за износ. Действително хипотезата на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 представлява последна възможност за остойностяване на внесените стоки, но основната и единствена предпоставка за прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани всички други възможности. Нормите на чл.144 от Регламента за изпълнение и чл.74, §3 от МК изискват прилагане на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на визираните споразумения и въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. Това правило, доразвито в чл.144, §2 от Регламента за изпълнение, забранява на органа да използва произволно определени или фиктивни стойности. Съдът счита, че в случая е нарушена забраната по чл.144, §2, буква д) от Регламента за изпълнение, тъй като органът е определил митническата стойност на стоките по данни от декларираната стойност в митническата декларация за износ от продавача. При това положение е нарушено изискването на чл.74, §3 от МК за използване на налични данни на митническата територия на Съюза. Спорна е достоверността на информацията в износната декларация относно начина на формиране на декларираната стойност, както и липсва всякаква друга информация за извършени продажби в процесния период на такъв вид стока/автомобил. Изложеното навежда на извод за произволно определена стойност на стоката, което противоречи на изискванията за прилагане на разумни способи и сочи на незаконосъобразност на метода по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Приемайки че действително платената или подлежаща на плащане цена за процесния автомобил по правилото на чл.70, §1 от МК не е декларираната от вносителя, а обявената в износната декларация стойност, и определяйки въз основа на нея допълнителни задължения на жалбоподателя за мито и ДДС, както и лихви за забава, Директорът на ТД Митница Варна е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

При този изход на правния спор и предвид своевременно направеното искане в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото в общ размер на 1460 лева, от които 10 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото /л.18 от делото/, 250 лева – заплатен депозит за изготвяне на ССЕ /л.33 от делото/, и 1200 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение с включен ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.09.2023 г. /л.8 от делото/ и фактура № **********/11.09.2023 година /л.9 от делото/.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Б. Ф. С., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], вх.Б, ет.12, ап.53, Решение към митническа декларация MRN 19BG002002020448R3/02.12.2019 г., рег. № 32-525796/22.08.2023 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Б. Ф. С., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], вх.Б, ет.12, ап.53, сумата в размер на 1 460 /хиляда четиристотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.