Р Е Ш
Е Н И Е
№ 187
гр. Несебър, 15.12.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Валери Събев
при
участието на секретаря К.Л., като разгледа гр. д. № 443 по
описа на НРС за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 109 ЗС.
Ищцата
– М.А.С. сочи, че е собственик на ¼ идеална част от поземлен имот с
идентификатор *****, с адрес на имота в с. Равда, ул. „*****. Излага, че
ответникът Б.С. е придобил собствеността върху първи етаж от двуетажна жилищна
сграда, построена върху посоченото дворно място. Сочи, че той е прехвърлил
правото на собственост върху този етаж на дъщеря си Р.С.. Излага, че
ответниците нямат права върху дворното място и иска да прекратят действията си,
които й пречат да упражнява правото си на собственост в процесния имот като: 1.
освободят югоизточната част на недвижимия имот, в това число работилница
(барака), заключена със секретен ключ, ведно с място до нея, заградено с мрежа
(бивш зайчарник) в задната, югоизточна част на двора, пред тях пристройка,
представляваща масивна сграда, състоящата се от две стаи с антре, заключени с
катинар, до нея – парен котел – печка, служеща за отопление, всичко с обща площ
от 40 кв. м.; 2. да премахнат два броя бивши тоалетни, както и мивката до тях,
намиращи се в двора срещу входа на етажите, преустроени в склад и работилница,
представляващи масивна сграда; 3. да премахнат тоалетната, построена върху
двата броя бивши тоалетни; 4. да премахнат счупената беседка, намираща се в
предния двор и водосточната тръба, която се излива в същия двор; 5. да се
обособи отделен вход за преминаване до къщата, който да е от страна на улицата.
Ищцата сочи, че ответниците ползват дворното място, както и обектите в него и я
възпрепятстват да упражнява правото си на собственост. Навежда, че посочените
постройки са незаконни и следва да бъдат премахнати от ответниците. Развиват се
съображения, че дори парният котел да попада в прилежаща площ, тя е
предназначена за общо ползване. Излагат се подробни съображения, подкрепени с
практика на ВКС, в насока, че е налице неоснователно въздействие от страна на
ответниците, което възпрепятства ищцата да упражнява правото си на собственост.
С тези доводи до съда се отправя искане да уважи предявения иск. Претендират се
разноски.
Ответниците
Б.С. и Р.А., чрез процесуалния си представител, заемат становище за
неоснователност на предявения иск. Твърдят, че посочените от ищцата постройки в югоизточната
част на сградата – работилница (барака), място заградено с мрежа (бивш
зайчарник) и пристройка, представляваща масивна сграда, състояща се от две стаи
с антре, никога не са били владени от тях, което фактическо положение
продължава и към настоящия момент. Същите доводи са изложени и по отношение на
описаните в т. 4 от петитума на иска беседка и водосточна тръба. По отношение
на парния котел и двата броя тоалетни, с мивка до тях, ответниците развиват
съображения, че тези обекти попадат в прилежащата площ, необходима за
упражняването на правото на собственост на Р.А. върху първия етаж от жилищната
сграда, построена в имота и гаража, находящ се в дворното място. Излагат, че по
отношение на постройките в югоизточната част на имота правата на ищцата е
следвало да се защитят с иск по чл. 108 от ЗС, но не и с такъв по чл. 109 ЗС.
Сочат, че описаните в исковата молба постройки не са построени от тях, поради
което нямат задължение да ги премахват. До съда е отправено искане да отхвърли
предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че по делото се установява следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от представените си исковата молба нотариални
актове (в това число и нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване
вещно право на ползване № ************., издаден от нотариус С.А. на
07.12.2001г. – на л. 12 от делото) се установява, че ищцата М.С. е собственик
на ¼ идеална част от поземлен имот – дворно място с идентификатор *****,
с адрес на имота в с. Равда, ул. „*****. Установява се, че по ¼
идеална част от същото дворно място притежават Н.А. С., А. М.С. и Й. М.С.
(видно от нотариални актове на л. 10, л. 11 и л. 12 от делото и от договор за
продажба на недвижим имот частна държавна собственост – на л. 57 от делото).
Между страните не е спорно, а и от представените от ищцата нотариални актове –
на л. 8 и л. 9 от делото, се установява, че Б.С. е придобил чрез дарение
от А. М.С.
собствеността върху първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена върху
посоченото дворно място, като е прехвърлил правото на собственост върху този етаж на
дъщеря си Р.С. (към момента Р.А.). От приложените доказателства може да
се направи извод, че ответниците не притежават право на собственост върху
дворното място.
От изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, в имота са налични постройките, описани в исковата молба, а именно:
работилница
(барака), заключена със секретен ключ, ведно с място до нея, заградено с мрежа
(бивш зайчарник) в задната, югоизточна част на двора, пристройка,
представляваща масивна сграда, състоящата се от две стаи с антре, заключени с
катинар, до нея – парен котел – печка, служеща за отопление, всичко с обща площ
от 40 кв. м.; два броя бивши тоалетни и мивка до тях, намиращи се в двора
срещу входа на етажите, преустроени в склад и работилница, представляващи
масивна сграда; тоалетната, построена върху двата броя бивши тоалетни. При огледа
вещото лице е установило, че в двора са налични малка част от конструкцията,
покривите, подовите цокли (первази) на беседката в градинската част на двора
пред къщата, както и част от водосточната тръба, насочена за отводняване в
същата част на двора. От експертизата се установява, че бившата дворна тоалетна
в момента се ползва за склад, като пред нея има дворна чешма. Установява се, че
работилницата представлява паянтова постройка със стени и покрив, а зайчарникът
– заградена с телена мрежа площ. Вещото лице е заключило, че всички процесни
постройки са паянтови. На експерта не са представени изискуемите строителни
книжа, разрешаващи изграждането на тези постройки. От заключението на вещото
лице се установява, че построеното в имота котелно помещение попада в
прилежащата площ, необходима за обслужване на всички етажи в жилищната сграда.
За установяване на релевантни за спора факти по делото са разпитани
свидетелите Н.А. С. (брат на ищцата и на ответника Б.С.) и С.Д.М. (кръстник на
ответницата Р.А.). От показанията на св. Н. С. се установява, че брат му Б.С.
построил в двора някакъв навес, за да си слага дървата. Установява се, че
монтирал един котел за парно за етажа, залепен отвън до самия прозорец.
Свидетелят сочи, че баща му (баща и на М.С. и Б.С.) построил две външни
тоалетни, за да се ползват от почиващите, като върху тях Б.С. построил други
тоалетни. Долните тоалетни ответникът ги заключил и ги ползвал като склад. От
показанията на свидетеля се установява, че в двора имало беседка, построена от
баща му, която била съборена от Б.С. и вече три години стои съборена на земята.
От показанията на св. Мусов се установява, че в двора на имота има направено
парно, гараж, беседка, две тоалетни. Свидетелят е забелязвал семейството на Б.С.
и съпругата му да ползват тези постройки.
От Заповед № ДК-02-БС-43/21.02.2008г., издадена от началника на РДНСК –
Бургас – на л. 73 от делото, се установява, че Б.С. извършил в процесния имот
незаконно строителство чрез „надстройка на съществуваща едноетажна постройка –
допълващо застрояване, обособена като санитарен възел”. С издадената заповед е
разпоредено посочената постройка да бъде премахната.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По
предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС ищцата следва да докаже, че е
собственик на процесното дворно място, че ответниците са осъществили посочените
в исковата молба неоснователни действия – осъществяват неправомерно фактическа
власт върху постройките, посочени в т. 1 от петитума на исковата молба и са
построили незаконни постройки, описани в т. 2, т. 3 и т. 4 от петитума на
исковата молба, в собствения й имот. Ищцата следва да докаже и, че тези
действия на ответниците възпрепятстват упражняване в пълен обем на правото й на
собственост върху дворното място. В тежест на ответниците
е да докажат твърденията си, че парния котел и двата броя тоалетни, с мивка до тях попадат в
прилежащата площ, необходима за упражняването на правото на собственост на Р.А.
върху първия етаж от жилищната сграда, построена в имота и гаража, находящ се в
дворното място.
Както се установи и от фактическа страна по делото е доказано, че ищцата
притежава право на собственост върху ¼ идеална част от дворното място.
От петитума на исковата молба може да се изведе воля на ищцата да бъдат
преустановени три групи неправомерни действия на ответниците: 1. чрез
освобождаване на югоизточната част на имота; 2. чрез премахване на изброени
постройки и 3. чрез обособяване на отделен вход за преминаване до къщата, който
да е от страната на улицата.
По първата група неправомерни действия, наведени от ищцата:
Както се посочи от ищцата е поискано ответниците да освободят югоизточната част на
недвижимия имот, в това число работилница (барака), заключена със секретен
ключ, ведно с място до нея, заградено с мрежа (бивш зайчарник) в задната,
югоизточна част на двора, пред тях пристройка, представляваща масивна сграда,
състоящата се от две стаи с антре, заключени с катинар, до нея – парен котел –
печка, служеща за отопление, всичко с обща площ от 40 кв. м. За
основателност на претенцията с правно основание чл. 109 ЗС е било необходимо по
делото да се установи, че ответниците осъществяват неправомерно фактическа
власт върху описаните постройки, чрез което възпрепятстват упражняване правото
на собственост на ищцата върху дворното място. Неправомерната фактическа власт
по смисъла на чл. 109 ЗС следва да се изразява в конкретни действия (напр.
складирането на определени вещи в помещенията, които препятстват възможността
на ищцата да ги ползва и други). Съдът счита, че въпреки указанията, дадени на
ищцата при разпределение на доказателствената тежест по делото, че следва да
докаже упражняването на неправомерна фактическа власт от страна на ответниците
върху постройките от пункт 1 от петитума на ИМ, която ѝ пречи да
осъществява правото си на собственост, такова доказване по делото не е
проведено. По делото се установява единствено, че ответниците ползват част от
постройките, посочените в пункт 1 от петитума към исковата молба. Самите те са
признали факта, че използват парния котел, а от разпитания по делото свидетел Н.
С. се установява, че Б.С. ползва пристройка, представляваща масивна сграда, състоящата се от
две стаи с антре, заключени с катинар. Няма никакви доказателства, че
посочените в исковата молба „работилница” и „бивш зайчарник” се ползват от
някой от ответниците по делото. Не могат да се приемат за такива доказателства
изявленията на свидетеля Н. С., че Б.С. използва навеси, построени в двора,
които е заключил. Както се установява от заключението на съдебно-техническата
експертиза работилницата представлява паянтова постройка със стени и покрив, а
зайчарникът – заградена с телена мрежа площ. Т.е. нито един от двата обекта не
може да бъде определен като „навес”. Ето защо се налага извод, че по отношение
на тези обекти изобщо не е доказано осъществяването на каквито и да е фактическа
власт от страна на ответниците.
Що се отнася до посочените вече парен котел и пристройка,
то съдът счита, че за основателността на иска по чл. 109 ЗС не е достатъчно да
се докаже единствено ползването им, а следва да се докаже извършването на
определени действия в тези постройки, които препятстват осъществяването на
фактическата власт на собственика. По делото липсват доказателства в посочените
обекти да се извършват действия, пречещи на ищцата да осъществява правото си на
собственост. От фактическа страна се установи, че парният котел попада в
прилежащата площ, необходима на ответниците, за да упражняват своето право на
собственост върху самостоятелен обект в сградата, построена в двора. Ето защо
за използването на котела ответниците на практика ползват площ от имота, която
обективно им е необходима за да осъществяват своето право на собственост на
самостоятелен обект в постройката.
Както се установява по делото всички обекти в т. 1 от
петитума на исковата молба имат характера на паянтови постройки, построени в
процесното дворно място. Същевременно по делото не се установи ответниците да
извършват някакви действия, с които да нарушават собствеността на ищцата върху
дворното място. Установи се само, че те владеят част от тези постройки.
Защитата срещу владението върху постройките обаче не може да се приравни със
защита срещу неправомерни действия, ограничаващи правото на собственост, по
смисъла на чл. 109 ЗС. Самата ищца в исковата молба не е изразила воля
постройките да бъдат съборени. Ето защо ако същата претендира да е собственик
на тези постройки, то тя е следвало да защити правото си на собственост върху
тях чрез иск, в който да бъде установена собствеността върху постройките, а не чрез
негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС, имащ за предмет неправомерни
действия върху дворното място, в което ищцата притежава право на собственост. Както
се посочи по делото не се доказаха неправомерни действия на ответниците спрямо
посочените постройки, а единствено упражняване на фактическа власт върху част
от тях (което само по себе си не е неправомерно действие), поради което в тази
част предявената искова претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По втората група неправомерни действия, наведени от ищцата:
Ищцата иска ответниците да премахнат два броя бивши тоалетни, както и мивката до
тях, намиращи се в двора срещу входа на етажите, преустроени в склад и
работилница, представляващи масивна сграда, тоалетната, построена върху двата броя
бивши тоалетни, счупената беседка, намираща се в предния двор и
водосточната тръба, която се излива в същия двор. Застрояването на имота от
лице, което не е негов собственик и не притежава право на строеж принципно е
неправомерно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, което пречи на собственика
да упражнява правото си на собственост. Ето защо в доказателствената тежест на
ищцата е било да докажа, че описаните постройки са незаконни, както и че са
построени от ответниците. По делото безпротиворечиво се установява, че двата броя бивши тоалетни са построени
от бащата на ищцата и на ответника Б.С.. В този смисъл са показанията на техния
брат (разпитан като свидетел по делото по искане на ищцата). От изслушаната по
делото експертиза се установи, че няма строителни книжа за построяването на
тези тоалетни. Както се посочи обаче, същите не са построени от Б.С. или Р.А.,
поради което няма как те да бъдат задължени да ги премахнат. С иска по чл. 109
ЗС се цели извършителят на неправомерни действия да бъде задължен да ги
преустанови (включително и чрез премахването на неправомерни строежи). В случая
обаче строежът следва да се премахне от лицето, което го е построило, или от
неговите наследници (сред които е и ищцата), а не единствено от Б.С., поради
което искът по чл. 109 ЗС относно два броя бивши тоалетни е неоснователен.
Изложеното важи в пълна степен и за искането да се премахнат построените в
имота мивка и водосточна тръба. Въпреки разпределената доказателствена тежест
по делото не се ангажираха никакви доказателства, че тези обекти са построени
от Б.С. или от Р.А.. Ето защо искът в тази му част като недоказан следва да
бъде отхвърлен.
Съдът счита, че искът е основателен в частта му, в която се иска да бъде
премахната тоалетната,
построена върху двата броя бивши тоалетни. Налице са данни, че този строеж е
построен от ответника Б.С. – в този смисъл са показанията на св. Н. С., а и
Заповед № ДК-02-БС-43/21.02.2008г., издадена от началника на РДНСК – Бургас.
Както се посочи построяването на незаконен строеж в рамките на дворно място,
върху което строителят няма право на собственост и върху което не му е учредено
право на строеж, представлява само по себе си неправомерно действие по смисъла
на чл. 109 от ЗС. След като по делото се доказа, че въпросният строеж е дело на
Б.С., то същият следва да бъде осъден да го премахне.
По делото се установи, че в двора на имота са налице останки от беседка -
конструкцията, покривите, подовите цокли (первази). Същевременно от показанията
на св. Н. С. се установи, че тези останки се намират в имота поради действия по
събарянето на беседката, извършени от Б.С.. Ето защо се налага извод, че от Б.С.
са извършени действия, които смущават свободното използване на дворното място
от собствениците му. Същият е съборил беседката, но не е премахнал останките от
нея от процесното дворно място, с което на практика се възпрепятства
възможността на съсобствениците му (сред които и М.С.) да упражняват в пълна
степен правото си на собственост. Ето защо по отношение на останките от
беседката искът по чл. 109 ЗС е доказан и ответникът Б.С. следва да бъде осъден
да премахне останките от беседката от дворното място.
По третата група неправомерни действия, наведени от ищцата:
С исковата молба ищцата е отправила до съда искане да се обособи отделен
вход за преминаване до къщата, който да е от страната на улицата. Следва да се
има предвид, че в тази част предявеният от нея иск е неоснователен. По делото
не се установява никакво неправомерно поведение от страна на ответниците, което
да налага извършване на посоченото преустройство. Съдът може да разпореди
извършването на преустройства по смисъла на чл. 109 ЗС само доколкото същите са
свързани с преустановяването на неправомерно действие от страна на ответниците
по иска. Както се посочи по делото не се установяват никакви неправомерни
действия на ответниците, които да налагат обособяването на отделен вход за
преминаване до къщата, поради което предявеният иск в тази му част следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед изложеното съдът счита, че предявеният иск по чл. 109 ЗС следва да
бъде уважен единствено в частта му, в която се иска да бъдат премахнати
находящите се в процесното дворно място беседка и тоалетната, построена върху двата
броя бивши тоалетни и то само срещу ответника Б.С.. В останалата част
исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на страните следва да се присъдят разноски съразмерно
на уважената, респ. отхвърлената част от предявените искове. В тази връзка на
първо място съдът счита за необходимо да отбележи, че възражението за
прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени от ответниците,
направено от процесуалния представител на ищцата по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
е неоснователно. Видно е, че всеки един от ответниците е заплатил по 600 лв. –
възнаграждение за един адвокат (договори за правна защита на л. 78 и л. 79 от
делото). Същевременно всяка страна има право да претендира присъждането на
разноски до възнаграждението за един адвокат (арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК). Заплатено
от всеки един от ответниците адвокатско възнаграждение е близо до минимума,
предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (арг. от чл.
7, ал. 2, т. 1 и чл. 7, ал. 6 от Наредбата). Освен това настоящото дело се
характеризира като такова с фактическа и правна сложност, която произтича от
широкия обхват на исковата претенция, а и от немалкия обем на доказателствата,
които са събрани по делото. Ето защо възнаграждение в размер на 600 лв.,
заплатено за един адвокат, е напълно съобразено с фактическата и правна
сложност на делото, поради което не следва да бъде намалявано. Всички искове
срещу Р.А. са неоснователни, поради което ищцата следва да заплати изцяло
разноските, направени от нея. А. е заплатила 600 лв. – възнаграждение за един
адвокат и 100 лв. – депозит за експертиза по делото (видно от платежното
нареждане на л. 53). Ето защо М.С. следва да бъде осъдена да ѝ заплати
сумата от 700 лв.
Б.С. е осъществил по делото разноски в общ размер на 645 лв. – 600 лв. –
заплатено възнаграждение за един адвокат и 45 лв. – заплатен допълнителен
депозит за експертиза (видно от платежно нареждане на л. 83). Съразмерно с
отхвърлената част от исковата М.С. следва да бъде осъдена да му заплати сумата
от 483,75 лв. М.С. е осъществила разноски общо в размер на 495 лв., от които
300 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат, 145 лв. – заплатен депозит
за експертиза и 50 лв. – заплатена държавна такса. Съразмерно с уважената част
от исковете Б.С. следва да бъде осъден да ѝ заплати разноски в размер на
123,75 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б. А. С., ЕГН **********, по иска с
правно
основание чл. 109 ЗС, предявен от М.А.С., ЕГН **********, да премахне незаконно
построената в поземлен
имот с идентификатор *******, с адрес на имота в с. Равда, ул. „*****, под № *******,
по предходния план на с. Равда, при съседи: имот с идентификатор *******, имот
с идентификатор *******, имот с идентификатор *******, имот с идентификатор *******,
имот с идентификатор ******* и имот с идентификатор *******, тоалетна, построена
върху бившата дворна тоалетна, разположена на южната имотна граница, както и да
премахне находящите се в градинската част на двора пред къщата останки от
беседка - малка част от конструкцията, покривите, подовите цокли (первази) на
беседката.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.С., ЕГН **********, срещу Р.Б.А., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска ответницата да премахне тоалетната, построена върху
двата броя бивши тоалетни и да премахне счупената беседка в предния двор, находящи се
в поземлен
имот с идентификатор *******, с адрес на имота в с. Равда, ул. „*****, под № *******,
по предходния план на с. Равда, при съседи: имот с идентификатор *******, имот
с идентификатор *******, имот с идентификатор *******, имот с идентификатор *******,
имот с идентификатор ******* и имот с идентификатор *******.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.С., ЕГН **********, срещу Б. А. С., ЕГН **********, и Р.Б.А., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска ответниците да освободят югоизточната
част на поземлен имот с идентификатор *******, с адрес на имота в с. Равда, ул.
„*****, под № *******, по предходния план на с. Равда, при съседи: имот с
идентификатор *******, имот с идентификатор *******, имот с идентификатор *******,
имот с идентификатор *******, имот с идентификатор ******* и имот с
идентификатор *******, в това число работилница (барака), заключена със секретен
ключ, ведно с място до нея, заградено с мрежа (бивш зайчарник) в задната,
югоизточна част на двора, пред тях пристройка, представляваща масивна сграда,
състоящата се от две стаи с антре, заключени с катинар, до нея – парен котел –
печка, служеща за отопление, всичко с обща площ от 40 кв. м., да премахнат два броя
бивши тоалетни, както и мивката до тях, намиращи се в двора срещу входа на
етажите, преустроени в склад и работилница, представляващи масивна сграда, да премахнат водосточната тръба,
която се излива в двора и да се обособи отделен вход за преминаване до къщата, който
да е от страна на улицата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. А. С., ЕГН **********, да заплати на М.А.С., ЕГН **********,
сумата от 123,75 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.А.С., ЕГН **********, да
заплати на Б. А. С., ЕГН **********, сумата от 483,75 лв., представляваща
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.А.С., ЕГН **********, да
заплати на Р.Б.А., ЕГН **********, сумата от общо 700 лв., представляваща
направените по делото разноски, от които 600 лв. – заплатено възнаграждение за
един адвокат и 100 лв. – заплатен депозит за експертиза.
Решението
може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: