Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
Плевен, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, втори състав, в публично
съдебно заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
при
секретар Бранимира Монова изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело
№ 862 по описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАП/.
Делото е образувано по жалба
на В.Ю.Т., ЕГН **********,***, чрез адв. В.П. от ПлАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4117 от
13.10.2022 година на Директор РД”АА” - Плевен /ПАМ/. Със същата на основание чл. 107, ал 1 във връзка с
чл.106а, ал.1, т.1, буква” а” и ал.2, т.1 и чл.106а, ал.1, т. 4, буква ”б” от
Закона за автомобилните превози, са приложени принудителни административни
мерки – 1. спиране от движение на моторно превозно средство лек автомобил
Фолксваген Бора, категория М1 с
рег. ***, собственост на С.В.Т. ***, и 2. временно отнемане свидетелството за
правоуправление № ********* на водача В.Ю.Т., ЕГН ********** до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца.
В жалбата се излагат
доводи, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, същата е издадена в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон, както и при неспазване на
императивните изисквания досежно съдържанието на административния акт. Твърди
се, че не са налице мотиви, обосноваващи наличието на материално правно
основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл.106а,
ал.1, т.1 и т.4 от ЗАП, както и че обжалваният административен акт е издаден
при неизяснена фактическа обстановка и без да са разгледани, обсъдени и преценени
всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до
необоснован от фактическа страна и съответно до неправилен от гледна точка на
закона извод за съществуването на хипотезата на 106а, ал.1, т.1 б. а и ал.2 т.1
от ЗАП. В конкретния случай при издаване на заповедта не е установено, че Т. е
извършвал обществен превоз на пътници. Обясненията на П.Т.В.са били снети от
полицейски орган и са негодно доказателствено средство, тъй като не са взети
нито от административния орган, нито от определено от него длъжностно лице, а
освен това не са снети обяснения на адресата на заповедта от административния
орган.
На следващо място се
излагат оплаквания, че заповедта за ПАМ е постановена и при явно несъответствие
с целта на закона. Налице е фактическа, правна и доказателствена необоснованост
на направения от правоприлагащия административен орган извод за наличие на
материално правните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 и т.4
от ЗАвтП.Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършените
административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН безспорно е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4,
предл. 1 от АПК, които обаче се оспорват. Освен това административнонаказващият
орган, издал оспорваната заповед, не е връчил същата на собственика на лекия
автомобил „Фолксваген Бора” с рег. *** – С.В.Т. ***, която на собствено самостоятелно основание
има право да я обжалва в частта ѝ, касаеща снемане на регистрационните
номера и спиране от движение на лекия автомобил. В жалбата се сочи, че са
нарушени основни правила и принципи на AПK, а именно чл. 4, чл.7 и чл. 9 от АПК.
В заключение е
направено искане да бъде отменена оспорената заповед като незаконосъобразна.
С Определение №2277 от 11.11.2022 г. /л.18/ жалбата е
оставена без движение за внасяне на държавна такса, като такава е внесена в
посочения от съда срок /л.22/.
От ответника не е подаден писмен отговор на жалбата,
въпреки предоставената му възможност с Определение № 2314/15.11.2022 г. /л.23/.
В придружителното писмо към жалбата /л.2/ се излагат доводи, че заповедта е
съобразена с материалните и процесуалните правила, поради което следва да бъде
потвърдена. При условията на алтернативност е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят В.Ю. се представлява от адв. В.П. с пълномощно по
делото, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и прави искане
да се постанови решение, с което да се отмени като незаконосъобразна
обжалваната заповед. Излага доводи, че липсват
писмени и гласни доказателства В.Ю.Т. да е осъществил нарушение на Закона за
автомобилните превози. В хода на административното производство са снети
обяснения от определени лица, но в нарушение на предвидения в АПК ред, тъй като
не са дадени пред административния орган. Твърди, че е налице е несъразмерност
на определените две мерки, тъй като по делото няма данни жалбоподателят и друг
път да е осъществявал нарушения от този вид, както и че административният орган
не е изложил мотиви във връзка с продължителността на принудителните мерки.
Освен това от административната преписка е видно, че административният орган не
е уведомил собственика на лекия автомобил за наложеното спиране от движение,
което е нарушение на процесуалните правила. В заключение адв.П. прави искане да
бъде отменена заповедта и по отношение на двете принудителни мерки. Претендира
присъждане в полза на жалбоподателя на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – ДИРЕКТОР РД „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ – ПЛЕВЕН, ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ –
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата
страна С.В.Т. – редовно призована, се явява лично. Поддържа жалбата, смята, че
е основателна и иска да бъде уважена.
Административен съд - Плевен,
втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази
доводите на страните и представените доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Предмет на делото, образувано
по жалба от В.Ю.Т. е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-4117 от 13.10.2022 година Директор РД”АА” – Плевен /л.л.10-11/. В
същата се сочи, че въз основа на констатациите, съдържащи се в Акт № 329794 от
12.10.2022 г. и Писмо рег.№ 285000-2490 от 07.10.2022 г. на Районно управление
на МВР - гр. Кнежа, и заведена преписка № ЗМ 181/22 г. по описа на РУМВР -
Кнежа, В.Ю.Т., ЕГН **********,*** извършва обществен превоз на пътници: П.Т.В.ЕГН
********** - /дал писмени обяснения/ с лек автомобил „Фолксваген Бора“,
категория М1 с рег. ***, собственост на С.В.Т. ***,
без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Р.
България или лиценз на Общността за превоз на пътници, установено от направена
справка в информационна система на ИА“АА“ - гр. София. По тази причина на
основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 2,
т. 1 и чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Закона за автомобилните превози са
приложени следните ПАМ: 1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, бук.
„а“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози - спиране от движение за
срок не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен
номер *** и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на лек
автомобил „Фолксфаген Бора“ с рег. ***,
категория M1, собственост на С.В.Т. *** до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. 2. По чл. 106а, ал.1, т. 4, бук. „б“
от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за
управление № ********* на водача В.Ю.Т., ЕГН **********,*** до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Посочено
е, че на основание чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози табелите
с регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията на
моторното превозно средство, се връщат след отстраняване на нарушението или
изтичането на срока по ал.1, т.1 и заплащане на наложената с наказателното
постановление глоба, а на основание чл. 106а, ал. 8 от Закона за автомобилните
превози свидетелството за управление иззето по реда на чл. 106а, ал.1, т.4
буква „б“ ще бъде изпратено на органа, който го е издал, заедно с копие на
заповедта за приложената принудителна административна мярка.
Посочен е редът и срокът за
обжалване.
От останалите доказателства
се установява следното:
На В.Ю.Т., ЕГН ********** е
съставен е АУАН № 329794 от 12.10.2022 г. /л.13/, в който се сочи, че на
02.10.2022 г. около 15.30 часа в гр.Кнежа, ***, като водач на лек автомобил „Фолксваген Бора“, с рег. ***, собственост
на С.В.Т., извършва обществен превоз на 1 /един/ брой пътници - П.Т.В.ЕГН **********,
без да притежава лиценз за обществен превоз на пътници, или удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Посочено е, че
нарушението е установено с докладна записка рег.№ 285000-2490 от 07.10.2022 г.
и обяснение на пътника П.Т.В.. Като нарушен е посочен чл.6, ал.1 от ЗАП.
Приобщено
е писмо рег.№ 285000-2490 от 07.10.2022 г. /л.14/, от Началника на РУ-Кнежа до
директора на РДАА. В същото се сочи, че в РУ-Кнежа е заведена преписка № ЗМ181/22
г. по описа на РУ Кнежа. Установено е лицето В.Ю.Т. ЕГН ********** *** да
управлява МПС л.а. *** собственост на С.В.Т. ***, като извършва нерегламентиран
превоз на пътник срещу заплащане. От лицето П.Т.В.ЕГН **********, пътник в
автомобила е снето сведение, копие от което се изпраща за вземане на отношение.
От
протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства /л.15/ е видно,
че при извършена проверка на 02.10.2022 г. в 16.10 часа на МПС л.а. *** е
установен пътник на предна дясна седалка - П.Т.В.ЕГН **********. От
обяснението, подписано от същия /л.16/ е видно, че около 15.30 часа В. се е
обадил на Т. и го помолил да го закара
до София, а Т. се е съгласил. Взел го е от адреса му – гр.Кнежа, ***, при което
се разбрали след закарването му в София майката на В. да заплати 130 лева, поискани
от Т..
Процесната заповед е връчена
на Т. на 13.10.2022 г., видно от отбелязването на самата нея, а на 25.10.2022
г. е подадена жалбата срещу същата, видно от запазения пощенски плик на л.9.
По
делото е приобщена и Заповед № РД-01-553/23.11.2021 г. на изпълнителния
директор на ИААА /л.12/, с която последният упълномощава длъжностни лица да
прилагат ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАП, включително директорите на РДАА.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, но е само
частично допустима.
Същата се явява недопустима в частта
ѝ, с която се оспорва т. 1 от заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАП - временно спиране от
движение на МПС „Фолксфаген Бора“ с рег. ***, категория M1, собственост на С.В.Т.
*** до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Това е така, защото е подадена от лице,
което няма правен интерес от оспорването в тази част на АА. Оспорващият не е
собственик на процесния автомобил, нито твърди, още по-малко е доказал, че има
ограничени вещни права върху него. Предвид това и на основание чл. 159, т. 4 от АПК
жалбата в частта ѝ срещу т. 1 от Заповед
№ РД-14-4117 от 13.10.2022 г. на директора на РДАА – Плевен следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството в тази част да се прекрати.
В този смисъл е съдебната практика - Решение
№ 9355 от 24.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3037/2022 г.
С оглед на горното съдът установява, че
неправилно е конституирал като заинтересована страна собственика на МПС С.В.Т. с ЕГН **********.
Същата е адресат на оспорената заповед и има самостоятелно право и правен
интерес да я обжалва в частта ѝ по т.1, която ѝ е станала известна
най-късно на 28.11.2022 г. – датата, на която е получила съобщението от съда за
конституиране, придружено с препис на жалбата /л.27/. Ето защо Т. следва да
бъде заличена като заинтересована страна. За пълнота съдът намира за нужно да
отбележи, че Т. има самостоятелно К. А.
Твърдяното в жалбата
нарушение на процесуалните правила, свързано с недовеждането на процесния адм.
акт до знанието на Т. от адм. орган не се отразява на законосъобразността на
заповедта и касае единствено определяне началото на срока за оспорване по
отношение на този адресат. Срокът започва да тече от узнаването на заповедта,
независимо по какъв начин е станало то.
Разгледана по същество, жалбата в
допустимата ѝ част е неоснователна.
Съдът намира, че процесната заповед е
издадена от компетентен орган, в изпълнение на предоставените му по закон
правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАП и Заповед № РД-01-553 от 23.11.2021 г. на Изпълнителния
директор на ИА "Автомобилна администрация", представена по делото от
административния орган.
Същата е издадена в установената от закона писмена
форма съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и е
мотивирана, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАП
– в нея са изложени фактическите и правните основания, обуславящи издаването
ѝ. Доколко тези фактически основания са доказани и са подведени под
съответстват на посочените правни основания е въпрос на доказване и на
материална законосъобразност на оспорения акт.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е
издадена след като са изяснени всички обстоятелства от значение за случая и са
събрани всички необходими доказателства. Жалбоподателят Т. не е оспорил
отразените в АУАН констатации, а единствено е посочил, че в последствие ще
представи възражения по него. В законустановения за това срок обаче не е
предявил никакви възражения пред административнонаказващия орган. Фактическите
основания за издаване на заповедта са изведени от АУАН, съставен срещу
оспорващия от компетентен държавен орган – инспектор в РД "Автомобилна
администрация“ – Плевен, съгласно чл. 92, ал. 1, изречение 1 от ЗАП,
в кръга на службата му, съгласно чл. 91, ал. 3 и ал. 4 от ЗАП, и по установения от закона ред и форма. Писмените обяснения
на пътника в автомобила, приложени на л. 16, са подписани както от него, така и
от длъжностно лице, снело сведенията. Обяснението е подписано и от свидетел,
който е присъствал при снемането му. Вярно е, че длъжностното лице не е от
администрацията на административния орган, постановил оспорената заповед, а от
състава на РУ-Кнежа, в рамките на извършена полицейска проверка за установяване
на действителните факти от значение за отговорността на жалбоподателя. С това е
изпълнено изискването на чл. 44, ал. 2, изречение второ от АПК сведенията да бъдат подписани от лицата,
които са ги дали и от съответно длъжностно лице. Няма данни административният
орган при произнасянето си с оспорената заповед въз основа на тези доказателства
да е разяснил на същото това лице, дало писмени сведения, че може да бъдат
разпитано като свидетел пред съда, но съдът намира, че това не съставлява
съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на заповедта само на това
основание. Следва да се има предвид и правилото, установено в чл. 171, ал. 1, изречение последно от АПК, че разпитът на лицата,
дали сведения в хода на проведеното административно производство, е само правна
възможност, която съдът преценява, ако намери необходимост да изслуша лицата
непосредствено. Горните обяснения не противоречат на констатациите от посочения
по-горе АУАН и протокола за извършаена полицейска проверка /л.15/, а в
съвкупност с тях доказват наличие на фактическите основания за издаване на
процесната заповед, тъй като нито в хода на административното производство,
нито при проведеното съдебно такова са събрани доказателства, опровергаващи или
поставящи под съмнение фактите, установени с така посочената доказателствена
съвкупност.
Неоснователно е твърдението на оспорващия,
че заповедта е издадена при допуснати процесуални нарушения, тъй като е връчена
единствено на него, макар че с нея се засягали права и на собственика на
автомобила, по отношение на който няма установено нарушение. Дали заповедта е
била връчена на собственика на процесния автомобил, е ирелевантно за настоящото
производство по оспорване, предмет на което е единствено тази част от
заповедта, с която е приложена ПАМ по отношение на оспорващия Т..
Неоснователно е твърдението на оспорващия
за липсата на мотиви за прилагане на мярката. При прилагане на мерките по чл. 106а от ЗАП административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, с оглед императивния характер на разпоредбата. Това означава, че
винаги, когато е установено административно нарушение, посочено в някоя от
хипотезите на чл. 106а от закона, административните органи са длъжни да
приложат съответните мерки. Следователно, за да е мотивирана заповедта, е нужно
и достатъчно в нея да е посочено установеното административно нарушение. Наред
с това следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН,
ПАМ се прилагат не само за преустановяване на административните нарушения, но и
за тяхното предотвратяване.
Мярката по чл. 106 а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАП притежава качествени
характеристики и на превантивните и на преустановителните ПАМ. Безспорно е, че
тя има преустановителен характер - нейното проявление в обективната
действителност прекратява започналото административно нарушение, т. к.
отнемането на СУМПС на практика осуетява възможността на водача да управлява
съответното МПС, в т. ч. да предоставя услуги по обществен превоз по смисъла на
закона.
По своя характер мярката е и превантивна.
Автомобилният обществен превоз на пътници и товари е дейност, която се
характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Значимостта на
обществените отношения, върху които тази професионална дейност рефлектира, е
обусловила детайлната ѝ регламентация с преобладаващ императивен характер
на правните норми. Нарушаването на законовите изисквания създава реална и
непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани. С оглед
предотвратяване настъпването на подобни нежелани последици, законодателят е
регламентирал процесната ПАМ. Отнемането на притежаваното от водача-нарушител
СУМПС имплицитно и по принцип осуетява възможността това лице да извърши друго
нарушение, поставящо в риск горепосочените правнозащитими отношения.
Заповедта, в допуснатата ѝ до
оспорване част, не противоречи и на материалния закон.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАП обществен
превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари –
лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна
помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови
превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Според чл. 7, ал. 1, изречение второ от ЗАП за всяко моторно превозно средство, с което превозвачът
извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено
копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно
превозно средство. Разпоредбата на чл.7, ал.2 посочва, че лиценз на Общността и
лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България с автомобили с българска регистрация се издава на търговци
по смисъла на Търговския
закон, когато
отговарят на определени изисквания.
Разпоредбите на чл.24 и чл.24а от ЗАП
уреждат таксиметровия превоз на пътници, като видно от същите, за извършването
му се изисква не лиценз, а регистрация. Според разпоредбата на чл.24, ал.1 от
ЗАП, таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили,
включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници,
за които има издадено разрешение от съответната община, на територията на която
ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5.
Съгласно чл.24а, ал.1 от ЗАП,
разрешението за таксиметров
превоз на пътници се издава от кметовете на общини или оправомощени от тях
длъжностни лица на територията на общината, на която ще се извършва превозът,
за всеки отделен автомобил. В разрешението се вписват и водачите, които ще
извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка.
Видно от така посочените разпоредби, е
въведен облекчен режим за таксиметровия превоз, но за извършването му също са
необходими удостоверение за регистрация с посочване в него на МПС и водача,
каквито в случая не се установява да са налице по отношение на процесните МПС и
водач.
Според легалните определения дадени в § 1, т. 1, т. 2 от
ДР на ЗАП "Обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или
срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство, "Превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва
услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага.
От анализа на тези разпоредби следва
изводът, че превозът на пътници с МПС, който се извършва срещу заплащане, е
обществен превоз. Вид обществен превоз на пътници е и таксиметровия превоз на
пътници. За извършването на обществен превоз на пътници следва да се притежава лиценз
за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари –
лиценз на Общността, или удостоверението за регистрация за таксиметров превоз
на пътници. В последния случай в удостоверението следва да е посочен съответния
автомобил, с който се извършва превоза, като в разрешението се вписват и
водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но
за своя сметка.
Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от същия закон - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач, който извършва обществен превоз
на пътници или товари с МПС, без да има издадено удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има
заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година.
От анализа на тези норми следва, че
извършването на обществен превоз на пътници, с МПС, което няма заверено копие
към лиценза на Общността, или лиценз за извършване на превоз на пътници на
територията на Р.България, или не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници е основание за
налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАП - "временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС" на водача, който извършва превоза,
като срокът на мярката е до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година / 12 месеца/.
В настоящият случай съдът намира, че по
безспорен и несъмнен начин, е доказано, че на 02.10.2022 г. около 15.30 часа в гр.Кнежа, ***, В.Ю.Т. ЕГН ********** *** като водач на лек автомобил Фолксваген Бора, с рег. ***,
собственост на С.В.Т. извършва обществен превоз на 1 /един/ брой пътници - П.Т.В.ЕГН
**********, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на
територията на Р. България или лиценз на Общността за превоз на пътници. Същото
е установено въз основа на направена справка в информационна система на ИА“АА“
- гр. София. От обяснението на В. е видно, че около
15.30 часа В. се е обадил на Т., като го е помоли да го закара до София, а Т.
се е съгласил срещу заплащане на сумата от 130 лева. При полицейската проверка
Върбанов е установен като пътник в автомобила.
Към момента на проверката и към датата на
издаване на оспорената заповед за процесния автомобил не е имало издадени
заверено копие на лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Р. България или
лиценз на Общността за превоз на пътници. Липсват и твърдения, още по-малко
доказателства, че е налице удостоверение за регистрация за таксиметров превоз
на пътници с посочване съответния автомобил, с който се извършва превоза, както
в и водача, който ще извършва дейността от името на регистриран търговец, но за
своя сметка. Последното изрично е посочено в АУАН, поради което правилно в
заповедта не е коментирана липсата на такова удостоверение.
Следователно неоснователни са твърденията
на оспорващия, че заповедта не е мотивирана. Същата е мотивирана, включително
чрез препращане към АУАН, снетото обяснение от пътника в МПС и протокола от
полицейската проверка.
След като фактическите основания, посочени в
разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАП са безспорно установени и са били налице
към момента на издаване на оспорената заповед, с която е наложена предвидената
в нея ПАМ, то заповедта е материално законосъобразна в тази й част.
Съдът счита също, че в допуснатата ѝ
до оспорване част заповедта съответства и на целта на закона. За да е налице
несъответствие, би трябвало административният орган да е упражнил
предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на интереса, за
който е установено от закона това публично право, или да е нарушил принципа на
съразмерност при издаване на оспорения акт.
След като в хипотезата на чл. 106 а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАП органът разполага с една-единствена
възможност за законосъобразно произнасяне, а именно – при констатация за
наличие на предвидените в хипотезата на посочената норма юридически факти да
приложи предвидената в закон ПАМ за срок до отстраняване на нарушението, но не
повече от 12 месеца и законът е приложен правилно, то заповедта съответства и
на целта на закона. В тази хипотеза органът действа в условията на обвързана
компетентност и не разполага с оперативна самостоятелност. Следователно
възпроизвеждайки текста на чл. 106 а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАП в частта относно срока на
мярката, органът не е нарушил изискването за мотивираност на волеизявлението
си, а е изпълнил точно нормативното предписание. Не е необходимо и допълнително
указване в какво се състоят действията, които следва да приеме адресатът, за да
се счита, че е настъпило визираното в цитираната разпоредба прекратително
условие. Достатъчно ясна индиция за това е описанието на извършеното нарушение
и характера на наложената ПАМ, насочена към превенция на нарушенията и
отстраняване на вече започнали такива. В този смисъл е и актуалната практика на
ВАС /Решение № 12968 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2021 г., седмо
отделение/.
За прецизност на изложението следва да се
посочи, че въпросът относно справедливостта, обосноваността и
пропорционалността на предвидените в ЗАвтП принудителни административни мерки е
в компетентността на законодателните органи на Република България. След като
законодателят на този етап от развитие на процесните обществени отношения е
преценил като разумно засягането на правната сфера на адресатите за посочения
период, независимо дали деянието е изолиран случай или трайна практика, както и
без значение от факта дали лицето възнамерява или не да извършва обществената
услуга по занятие, то органът е длъжен да се съобрази с тази предварително
определена като интензивност принуда и да я приложи така, както е установена по
нормативен път.
С оглед на изложеното,
заповедта в нейната т.2 е постановена от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, съобразена със съществените административнопроизводствени
правила, материалния закон и целта на закона, и следва да бъде оставена в сила.
Въпреки благоприятния за
ответника изход на делото, разноски не могат да му се присъдят, доколкото
такива не са поискани.
Воден от горното и на основание чл.159, т.4, чл.154,
т.1 и чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Ю.Т., ЕГН **********,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4117 от 13.10.2022 година
на Директор РД”АА” - Плевен в частта
ѝ по т.1, с която е наредено спиране от движение на моторно превозно средство – лек
автомобил Фолксваген Бора, с
рег. ***, собственост на С.В.Т. ***.
ЗАЛИЧАВА С.В.Т.
*** като заинтересована страна по делото.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ю.Т., ЕГН **********, срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4117 от 13.10.2022 година
на Директор РД”АА” - Плевен в частта й по
т.2, с която е наредено временно отнемане свидетелството за правоуправление № ********* на водача В.Ю.Т.,
ЕГН ********** до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено, а в частите му, с които жалбата е
оставена без разглеждане и е постановено заличаване на заинтересована страна –
в 7 дневен срок от съобщението.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: