Р Е Ш Е Н И Е № …..
Казанлък, 12.07.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
на десети юни две хиляди и десета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМИТРОВА
при секретаря ……….Е.И.…………… и в присъствието на
Прокурора……………………………… като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 2161 …………………по описа за 2010 година
Предявения иск е по чл.71, ал.2 и чл.72 от СК /отм./
Ищецът твърди, че ответницата е майка на детето Ф., родено на *** година от извънбрачното им съжителство. До 6.08.2009 година двамата с детето живеели в с.Г.С.. На тази дата научил от родителите си, че след като той тръгнал на работа ответницата събрала багаж на нея и детето и заявила, че отива да живее при леля си в с.С.. Същата вечер заминал при нея в с.С., където ответницата му заявила, че решила окончателно да се разделят. На 13.08.2009 година от свои братовчеди в с.Г.С. разбрал, че ответницата оставила детето при тях и той трябвало да отиде да го вземе. Впоследствие от приятели и роднини научил, че ответницата има връзка с О. ***.Ч. с който на 20.08.2009 година заминала в Р.Кипър. Той продължил да се грижи за детето. Моли съда да постанови решение, с което да определи детето Фидан да живее при него, той да упражнява род.права, да определи режим на лични контакти на детето с майката и я осъди да заплаща 60 лв. месечна издръжка, считано от 18.08.2009 година до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване. Претендира за направените съд.разноски.
Ответницата представя писм.отговор, с който заявява, че оспорва изцяло исковата молба досежно отразените в нея обстоятелства, счита че иска е неоснователен и моли съда да го отхвърли, като едновременно с това предявява насрещен иск. Заявява, че тя и ищеца се разделили на 19.08.2009 година след пореден побой, който той и нанесъл в присъствието на детето и родителите му. Това било причината тя с детето да тръгне пеш за с.С. и да се установи в къщата на баба си. Признава че ищеца я посетил в с.С., но твърди че отново е дигнал скандал, заплашил нея и нейните близки. На другия ден тя с детето се установила в с.Г.С. заедно с майка си. На 2.09.2009 година твърди, че разрешила на роднина на ищеца да вземе детето и да го заведе за 2 ч.при баща му. След тази дата ищеца не върнал детето. Навсякъде където я срещнел я заплашвал, че ще я бие и убива, заплашвал нейните роднини, което я принудило да подаде жалба до РПУ-Павел баня. Твърди, че това било причината да напусне България и да замине за Кипър на 10.09.2009 година. Завърнала се в България на 21.01.2010 година, за да прибере детето си, но това било невъзможно. Чувала от хората, че детето живее в Енина, от други чувала че живее в Шейново. Обърнала се и за съдействие от ДСП-Казанлък. На 22.02.2009 година искала съдействие от кварталния полицай, който отговарял за с.Г.С. да си вземе детето. Успяла да види детето в двора, но не успяла да го вземе. Заради заплахите се преместила да живее в с.С..
Предявен е насрещен иск от Н.А.Т. против О. Р. С. Моли съдът да постанови детето Ф. да живее при нея, тя да упражнява род.права, да определи режим на лични контакти на бащата с детето, да го осъди да заплаща по 90 лв. месечно платима до 30-число на текущия месец, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта до изплащането на всяка закъсняла издръжка.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
От представеното удост.за раждане на детето Ф. родено на *** година се установява, че страните са негови родители. По твърденията на ищеца, възраженията на ответницата по първоначално предявения иск, твърденията на ищцата и възраженията на ответника по насрещния иск, съдът събра гласни доказателства.
Свидетелите на двете страни установиха различни обстоятелства свързани с причината за раздялата между страните. Свидетелите на О. С. установяват, че Н.Т. *** година е оставила детето Ф. при негов братовчед и е поръчала да се обадят на О. да прибере детето, а по-късно заминала с друг мъж, с когото имала връзка, за Кипър. Свидетелите на Н.Т. твърдят, че тя е заминала за Кипър след раздялата си с О., след като е изгонена от него и с детето се установила първоначално при баба си в с.С., а после при майка си в с.Г.С.. Две седмици по-късно роднина на О. – негов зет, поискал да вземе детето и да го заведе при баща му и баба му да го видят. Тъй като бащата и близките му не върнали детето, а последвал скандал в центъра на с.Г.С., Н.Т. заминала да работи в Кипър. Отношенията между страните във връзка с тяхната раздяла имат косвено отношение по спора им, къде да живее детето Ф. и кой да упражнява род.права.
Свидетелите ангажирани от ищеца: Д., М.– чичо и А.– първа братовчедка твърдят, че от м.септември 2009 година детето е при баща си и неговите родители. Жилището в което живее то с близките на бащата представлява къща с пет стаи, за детето полага грижи бабата по бащина линия. На свидетелите е известна къщата, в която живее майката със своите близки в с.Г.С. на ул.”Средна гора”. Твърдят че макар къщата да е на два етажа, там живеят няколко семейства, в нея няма вътрешна тоалетна, а св.М. твърди, че къщата е без прозорци, а терасата не е обезопасена. И тримата свидетели твърдят, че за детето се полагат много добри грижи. Детето расте нормално, спокойно, не търси майка си и не е реагирало когато майката с полицая Йонко е отишла да го види. Свидетелите твърдят, че майката и нейните близки не са търсила детето да го видят и да го вземат. Свид.А. твърди, че на детето е казано, че майка му е на работа и ще се върне, а свид.Драгомирова твърди, че е питала детето дали иска майка си, но то казвало „не” и започвало да плаче.
От разпита на свидетелите на Н.Т.: св.Т. - сестра, св.М. П. - леля и св.Р. П. - майка се установява, че ответницата докато е живяла с бащата на детето е била грижовна майка – кърмила детето до 2-годишна възраст. С детето е напуснала сем.жилище, след като е била изгонена от ищеца. С детето се установила първоначално при своята баба в с.С., а след това с майка си в с.Г.С.. Свидетелите установяват, че детето е взето от зет на ищеца да го види той и неговите родители и не е върнато на майката. Установяват, че преди да замине за Кипър ответницата е ходила да търси детето в дома на ищеца, откъдето е отпращана, че няма да и го дадат. Ищеца отказал да покаже и даде детето на майката, когато тя и св.М.П. са отишли с полицая Й. в дома му. Ищеца заявил, че докато не види решение на съда, няма да им даде детето. Преди около месец сестрата на ищеца, разхождайки детето Ф. отказала на майката да си види детето – св.Т..
След разпита на свидетелите съдът допусна въпроси по чл.176 от ГПК към двете страни зададени от процесуалните представители.
Ищеца обяснява, че бил поканен в отдел „Закрила на детето” за разговор и му било предложено да се осигури среща и с майката, но той отказал с мотив, че чака съда да се произнесе. Обяснява, че когато ответницата е ходила с полицай в дома му, той не разбрал дали искат да видят или да вземат детето и на обяснението на полицая отговорил, че докато не свърши делото, не може да даде детето на майката.
Ответницата обяснява, че след като минали 2-3 часа от вземането на детето от зетя на ищеца, тя е отишла в дома му, но майката на ищеца помолила, детето да остане през нощта да му се порадва и тя се съгласила. На следващия ден ищеца и нанесъл побой в центъра на селото, за който тя направила жалба до полицията в П. б.. С времето мислела, че с ищеца ще се разберат къде да живее детето
От приложената полицейска преписка – л.65-71, се установява, че ответницата е подала жалба на 3.09.2009 година. В жалбата освен за физически и психически тормоз, ответницата се оплаква, че детето втори ден е при ищеца, взето от зет му с позволение на нейната майка. Снети са обяснения от двете страни и е съставен протокол за предупреждение на ищеца „да не налага на Н.Т. физически и психически тормоз”.
На 27.01.2010 година Н.Т. подава жалба до ДСП-Казанлък – л.61, в която освен за отношенията преди и след раздялата с бащата на детето информира, че не е виждала детето след като е било взето от дома на нейната майка от роднина на бащата в началото на м.септември 2009 година. В жалбата се твърди, че с оглед тормоза, който и е налаган от О.С. е била принудена да замине за Р.Кипър, откъдето се е върнала на 21.01.2010 година. Заявява, че узнала, че на детето е казано, че майка му и баба му са умрели. ДСП-Казанлък е изготвило писмен отговор по жалбата, след като е посетен дома на бащата. Установено е, че детето е в добро здравословно състояние, контактно, дружелюбно. Бащата на детето е предупреден, че не трябва да възпрепятства контакта на детето с майката.
От изготвения соц.доклад на ДСП-Казанлък се установява, че жилището в което живее бащата е едноетажна къща състояща се от 5 стаи с вътрешна баня и тоалетна. Обзавеждането в дома е съвременно, жилището се поддържа в много добра битова хигиена. Установено е, че когато О.С. е на работа за детето се грижи неговата майка, която е пенсионерка. Жилището на майката в с.Г.С. представлява едноетажна къща състояща се от 4 стаи с вътрешна баня и външна тоалетна. В жилището се поддържа добра битова хигиена. Родителите на майката работят в Гърция и я подпомагат материално и морално. Заключението на дирекцията е, че и двамата родители притежават необходимите род.качества да полагат грижи за детето, но предвид ниската му възраст и пола на детето, в негов интерес е упражняването на род.права да бъдат предоставени на майката, а на бащата да се даде възможност да упражнява чести контакти с него.
От събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните изводи:
Между страните са налице изострени отношения по време на съвместното им съжителство и след раздялата им след м.август 2009 година. Такива са и понастоящем. Това пречи и на двамата родители да преценят реално обстановката и обстоятелствата касаещи двамата като родители и отношението им към детето. Съдът приема за доказано, че детето е отглеждано добре в дома на бащата, където има създадени необходимите условия за това. Не приема заключението на ДСП-Казанлък, че бащата има необходимите родителски качества. Обстоятелството, че е засегнат от отношението и чувствата на майката на детето са го заслепили до такава степен, че той счита, че е единствен родител на детето. Бащата е отказал на майката, на нейните близки, на соц.работничка и на полицая от РПУ-Павел баня, майката и детето да се видят и е заявил, че чака съд.решение. Баща, който възпрепятства майка и дете да се видят, не може да претендира, че има родителски качества.
Съдът намира предявеният иск от О.Р.С. с правно основание 71,ал.2 и чл.72 /отм./ от СК за неоснователен и недоказан, поради което следва бъде отхвърлен.
Следва да бъде уважен насрещния иск предявен от Н.А.Т.. От събраните гласни доказателства се установява, че майката на детето се е грижела добре за него до заминаването си за Р.Кипър. Каквито и да са били причините за заминаването и, тя не е изоставила детето си без надзор. Не се е дезинтересирала от детето си и го е търсила както преди и след завръщането си от Р.Кипър.Сезирала е две инстанции за проблемите относно детето – ДСП-Казанлък и РПУ-Павел баня и въпреки това достъпа до детето не е бил разрешен от бащата. Жилищните условия в дома на майката, установени в соц.доклад, също отговарят за отглеждане на малко дете, поради което съдът не дава вяра на св. Минчев за описанието на жилището. Най-важното в случая е, че се касае за дете на 3 години и 3 месеца, от женски пол, което 10 месеца не е виждало майка си. В тази възраст всяко дете има нужда от преки майчини грижи и майчина обич и ако е лишено от тях, ще има проблеми с психическото си и емоционално състояние.
Предявения насрещен иск от Н.А.Т. следва да бъде уважен. Родителските права следва да и бъдат предоставени, като бъде постановено детето да живее при нея.
На бащата следва да се определи обичаен режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване в събота вечерта и право да го взема един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ИЗДРЪЖКАТА – Безспорно е, че ответника има задължение за издръжка на детето. Майката декларира 300 лв.месечен доход, но представя удостоверение, че през м.април и май 2010 година е получила средно месечно брутно възнаграждение 240 лв. Бащата получава средно брутно месечно възнаграждение 523 лв. При тези данни за детето Фидан която е на 3 г.3 мес. Са необходими 120 лв. месечно, от които бащата следва да заплаща по 80 лв., а останалите с грижите да се поемат от майката. В останалата част искът до 90 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Издръжката се дължи от влизане на решението в сила, до 30-то число на текущия месец, ведно със законната лихва, до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване.
Ищцата по насрещния иск претендира за размера на направените съд.разноски, но не представя доказателства, че е направила такива, поради което съд.разноски не следва да се присъждат.
Върху размера на присъдената издръжка, ответника следва да заплати държ.такса в размер на 115.20 лв. по сметка на Районен съд-Казанлък
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения на О.Р.С. с ЕГН ********** *** против Н.А.Т. с ЕГН ********** ***, иск за упражняване на родителските права спрямо детето Ф., неговото местоживеене, определяне режим на лични контакти и издръжка, като неоснователен и недоказан.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Ф., родена на *** година на майката Н.А.Т., което да живее при нея в с.Г.С., ул.” обл.Ст.З., като дава възможност на бащата О.Р.С., да осъществява режим на лични контакти с детето Ф. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 до 18.00 часа с преспиване в събота вечерта и право да го взема един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА О.Р.С. да заплаща на детето Ф. родена на *** година чрез Н.А.Т., като майка и законна представителка, месечна издръжка в размер на 80.00 лв., считано от влизане на решението в сила до 30-то число на текущия месец, ведно със законната лихва, до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване, като в останалата част до 90.00 лв. отхвърля иска като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на страните пред Окр.съд-Ст.Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: