№ 169
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501827 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивни жалби на „Юробанк
България“ АД срещу решение № 72/21.04.2023г. на ОС- Видин, постановено
по гр.д. № 274/22г. в частта, в която са отхвърлени исковете по чл.422 от ГПК
за главницата, за възнаградителната и наказателна лихва и срещу решение №
66/18.04.2024г., с което е оставена без уважение молбата за допълване на
решението по чл.250 от ГПК.
Жалбоподателят излага, че и двете решения са неправилни и
незаконосъобразни. Счита, че в диспозитива на основното решение не е ясно
дали има произнасяне по въпросите за възнаградителната и наказателна
лихва. Те остават неизяснени, както и че аргументите на съда са
противоречиви. Сочи, че липсва произнасяне по отношение на претенцията
му за дължимост на застраховка. Въззивникът счита, че клаузата от договора
за кредит относно възнаградителната лихва не е неравноправна и поради това
нищожна като се позовава на чл.144 от ЗЗП.
Затова моли въззивния съд да отмени решенията на ОС- Видин и да
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
1
В съдебно заседание чрез процесуалният им представител ответниците
по жалбите ги оспорват.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове по чл.422 от ГПК
във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ . В исковата молба ищецът „Юробанк
България“ АД твърди, че на 06.10.2006г. между „Българска пощенска банка“
АД / сега „Юробанк България“ АД/ и М. П. М., П. М. Н. и Н. И. Н. е сключен
договор за кредит, въз основа на който им е предоставен кредит от 200 000лв.
при уговорен определен лихвен процент. Между страните са сключени
допълнителни споразумения и анекси във връзка с издължаване на кредита. В
договора е предвидено, че при неплащане на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение на кредитополучателите, на което и да е
задължения по договора, банката може да обяви кредита изцяло или
частично за предсрочно изискуем - чл.18, ал.1 от договора. С покани,
връчени на М. М. на 01.04.2021г., на П. и Н. Н.и на 18.06.2021г., кредитът е
обявен за предсрочно изискуем. Към тези дати ответниците са имали 16
непогасени вноски за главница и възнаградителна лихва. Издадена е заповед
за изпълнение и изпълнителен лист общо за 90 741, 10 лв. Затова моли съда
да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно
на „Юробанк България“ АД сумата от 83 760,58 лв. – главница за периода
10.04.2020г. до 25.07.2021г., сумата от 4 389, 91 лв. – възнаградителна лихва за
периода 10.04.2020г. до 18.06.2021г., сумата от 1 862, 44 лв. – наказателна
лихва за периода 10.04.2020г. до 25.07.2021, сумата от 225, 44лв. – такси за
периода10.06.2020г. до 25.07.2021г. и сумата от 166, 73лв. – застраховки за
периода 09.06.2020г. до 25.07.2021г., в едно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда -28.07.2021г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски за заповедното и исковото
производство.
Ответниците в депозирани в срок писмени отговори оспорват исковете.
Оспорват допълнителните споразумение, сключени с „Българиан Ритейл
Сървисиз“ АД и М. М. като ги счита за нищожни на основание чл.366 от
ЗЗД. Излага се, че в тях е предвидена анатоцизъм, а това противоречи на чл.10,
2
ал.3 от ЗЗД. Считат за нищожни клаузите на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.2 от договора
за кредит на основание чл.143 от ЗЗП. Правят възражение за прихващане със
сумата от 15 000лв., с която банката се е обогатила неоснователно въз основа
на нищожна клауза поради капитализиране на лихва, както и със сумата от
1 688 лв.- неоснователно събрана от банката на нищожно основание- клауза,
уговаряща такса за администриране на просрочен кредит.
В хода на процеса са събрани писмени доказателства, счетоводна и
почеркова експертиза.
С решението от 21.04.2023г. първоинстанционният съд е уважил
частично иска за главницата, уважил е иска за такси по кредита и за разноски
по обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Отхвърлил е предявените
искове до пълния им предявен размер.
Въззивният съд счита, че доказателства следва да бъдат обсъждани
при проверката на първоинстанционното решение, по същество на спора.
Преди това следва да се произнесе по въззивната жалба срещу решението на
ОС- Видин, постановено по реда на чл.250 от ГПК, доколкото при
основателността й, делото следва да се върне на същия съд и състав за
произнасяне по целия предмет на спора. Това ще определи предмета на
въззивно обжалване, по който САС следва да се произнесе.
Настоящата инстанция приема, че решение № 66/18.04.2024г. е
неправилно по следните съображения: Съдът е сезиран с искове по чл.422
ГПК във вр. с чл.430, ал.2 от ТЗ за заплащане на възнаградителна лихва в
размер на 4 389, 91лв. и чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.3, ал.3 от договора за кредит за наказателна лихва в размер на 1 862, 44 лв.
В исковата молба са конкретизирани периодите на дължимостта им. Видно от
мотивите на първоинстанционното решение е, че съдът се е произнесъл
относно това дали едностранната промяна на лихвения процент противоречи
на чл.143 от ЗЗП като е приел, че това е нищожна уговорка като
неравноправна. Прието е също, че тя не е нищожна на това основание в
частта, в която е точно посочен размерът на възнаградителната лихва. Но в
тази връзка няма извод относно това дали се дължи възнаградителна лихва в
какъв размер и за какъв период. Изцяло липсват мотиви по иска за
претендираната наказателна лихва. По двата иска няма формиран и
диспозитив. Формулираният отхвърлителен диспозитив не може да се отнесе
3
и за тези претенции, доколкото те не са частично уважени, а и липсват правни
изводи относно тяхната основателност или неоснователно и в какъв размер.
Поради това решението от 18.04.2024г. следва да бъде отменено, а
делото върнато на същия съд и състав за постановяване на съдебен акт, в
който се изложат правни изводи относно дължимостта на двете лихви и в
какъв размер, както и да се формира диспозитив по отношение на тях.
Въззивният съд счита, че в производството по чл.250 от ГПК не следва
да се включва претенцията за застраховка, тъй като тя не е предмет на
въззивно обжалване на решението от 21.04.2023г. по съществото на спора.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 66/18.04.2024г. на ОС- Видин, постановено по
гр.д. № 274/22г.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за произнасяне по чл.250 от ГПК
съобразно изложените мотиви в настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4