№ 168
гр. София, 04.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600161 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.243 ал.8, във вр. ал.7 от НПК.
С Определение № 124 от 21.01.2022год., постановено по ЧНД №75/2022год. по
описа на Софийски градски съд, НО, 3-ти състав е потвърдено Постановление от
03.12.2021год. на СГП, с което и на осн. чл.243, ал.1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е
прекратено наказателното производство по ДП 11172/2020год. по описа на СРТП-ОР-
СДВР, пр.пр.№9804/2020год. по описа на СГП, водено за престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“, във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Против така постановеното определение, в срок е подадена жалба от адв.Д. Я. от
САК – упълномощен като повереник от пострадалите лица С.А. Н. и К.Л. Н., в качеството
им на наследници на пострадалия Л. К. Н.. С жалбата се иска определението да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно, като бъде постановено друго такова от
въззивната инстанция, с което да се отмени постановлението на СГП за прекратяване на
производството и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия. Твърди се, че обжалваното определение е постановено при непълна и неизяснена
фактическа обстановка: 1/необходимост от преразпит на св.А. Т., чийто разпит според
жалбоподателите е бил повърхностен, 2/КМАвТЕ е била изготвена без вещите лица да са се
запознали с всички доказателства по делото, 3/прави се искане за допускане на експертиза,
която да установи дали изследваната кръвна проба за употреба на забранени вещества и
алкохол принадлежи на пострадалия, 4/събиране на доказателства относно това дали в
автобуса е имало видеокамера, която да следи за действието на водача и съхранява ли се
нейния запис, 5/ игнорирането на установеното от КМАвТЕ, че при потегляне водачът на
автобуса не е подал сигнал за действията си, 6/непълнота на разпита на св. Р. Д., касаеща
отговорна въпросът дали е забелязал в огледалото за обратно виждане пострадалия преди
предприемане на маневрата.
1
Така подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице, съгласно разпоредбата на
чл.243, ал.7 от НПК.
Апелативен съд – София, НО, 3-ти състав, след като се запозна с материалите по
делото и доводите в жалбата, разглеждайки делото по реда на чл.243, ал.8 от НПК, намира
че Определение № 124 от 21.01.2022год., постановено по ЧНД №75/2022год. по описа на
Софийски градски съд, НО, 3-ти състав, с което е потвърдено Постановление от
03.12.2021год. на СГП, с което и на осн. чл.243, ал.1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК за
прекратяване на наказателното производство по ДП 11172/2020год. по описа на СРТП-ОР-
СДВР, пр.пр.№9804/2020год. по описа на СГП, е обосновано и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:
За да потвърди постановлението за прекратяване на осн. чл.243, ал.1 във вр.
чл.24, а.1, т.1 от НПК, СГС, е приел в определението си, че в хода на досъдебното
производството са били събрани всички относими и допустими писмени и гладни
доказателства, изготвени и приети са съответните експертизи. Въз основа на това е била
установена фактическата обстановка, която е наложила извода, че липсва извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК.
ДП е образувано за това, че на 05.06.2020год. около 07,30ч. в гр.София, при
управление на ВПС-автобус марка „МАН“ модел „Лион София“ с рег. №*** по
бул.“Цариградско шосе“, с посока на движение от бул.“Ал.Малинов“ към бул.“Цар
Освободител“, в района на спирка на МГТ 1196 „УМБАЛ Света Анна“, нарушил правилата
за движение по пътищата и реализирал ПТП с попътно движещ се мотоциклет марка Сузуки
ГСХ-Р с рег.№***, при което по непредпазливост причинил смъртта на Л. К. Н.
ЕГН:********** – престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В случая е било е проведено досъдебно производство, при което са били
разпитани свидетели, била назначени и изготвени СМЕ на труп, СХЕ №А-396/2020год. от
09.06.2020год. за наличие на етанол 2,23 г/л /промила/ в кръвта на пострадалия ,СХЕ № Т-
396/2020год. със заключение за наличие на кокаин-133нг/мл и наличие на наркокаин и на
кокаетилен /метаболи на кокаина/ в кръвта на пострадалия, Допълнителна комплексна видео
и автотехническа експертиза с оглед доброволно предадената и приобщена в досъдебното
производство Флашпамет запис /водачът на мотоциклет Сузуки забелязвайки че предната
част на автобуса се намира върху втората пътна лента, е имал възможността да спре преди
мястото на удара с автобуса и да предотврати настъпването на ПТП/, СХТЕ на проби кръв и
урина на водача на автобуса –св.Р. Д., чието заключение е, че не е установен алкохол,
наркотични вещества и упойващи такива, идентифицираният в урината медикеманти
метформин /перорален антидиабетин, лекарствен продукт с търговско наименование
„Сиофор“/ и метаболити на амлодипин и периндоприл /в комбинация се среща в препарата
за лечение на артериална хипертония „Престариум-Ко“/,което свидетелят е посочил че
приема по лекарско предписание. Вещите лица са посочили, че идентифицираните вещества
не са класифицирани като наркотични и не са включени в забранителните списъци към
2
ЗКНВП.
Видно от събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд, е
установил една безспорна фактическа обстановка, която е била предмет на обсъждане и от
страна на прокуратурата в постановлението за прекратяване на наказателното производство.
В обжалваното определение е бил направен анализ на събраните по делото доказателства,
при което правилно и законосъобразно е прието, че на 05.06.2020год. около 07,30ч. в
гр.София, при управление на МПС-автобус марка „МАН“ модел „Лион София“ с рег.№***
по бул.“Цариградско шосе“ с посока на движение от бул.“Ал.Малинов“ към бул.“Цар
Освободител“, в района на спирка на МГТ 1196 „УМБАЛ Света Анна“, във втората пътна
лента, със скорост на движение не повече от 20 км/ч и попътно движещ се, зад него
мотоциклет марка Сузуки ГСХ-Р с рег.№***, със скорост на движение 104км/ч е настъпило
ПТП. Удара между двете превозни средства е бил между предно колело на мотоциклета
/челно/ в задната част на автобуса в зоната на задния му ляв стоп. При което е последвала
смъртта на Л. К. Н. ЕГН:**********.
Видно от СМЕ на труп №422/2020 на в.л. д-р М. Г. се установява, че
непосредствената причина за смъртта на Л. Н. е съчетана черепно-мозъчна травма и гръдна
травма, с тежки /включително и такива, несъвместими с живота/ увреждания на вътрешните
органи и масивна кръвозагуба. Получените травматични увреждания се дължат на
високоенергийни ударни въздействия на твърди тъпи предмети и могат да се получат в
условията на ПТП. Между получените травми и настъпилата смърт е налице пряка
причинно следствена връзка. Починалият към инцидента е бил в състояние на комбинирана
интоксикация с етилов алкохол и кокаин.
Назначена и изготвена е и АТЕ, като заключението на в.л.инж.И. А. Т.
установява, че автобусът и мотоциклета, участващи в ПТП са били технически изправни.
Съгласно изготвената КМАТЕ – ударът е настъпил във втората пътна лента от
дясно на ляво за посоката на движение на мотоциклета. Скоростта на мотоциклета,
управляван от пострадалия непосредствено преди настъпване на ПТП е била около 104км/ч,
а тази на автобуса – около 19,28км/ч. При тази скорост опасната зона за спиране на
мотоциклета е била около 111,7м. Водачът на мотоциклета е имал възможност да забележи
навлизането на неустановения автомобил от първа дясна лента върху втората пътна лента 6
сек преди настъпването на удара с автобуса и потеглящия от спирката автобус, като е имал
възможност да намали скоростта си или да спре преди мястото на удара. Водачът на
мотоциклета е имал възможност да спре преди мястото на удара и за моментът от 2,43 сек
преди настъпването на удара с автобуса, ако се е движел с максимално разрешената скорост
за района на ПТП от 80км/ч. Когато водачът на автобуса е предприел навлизане
върху втората пътна лента, процесният мотоциклет се е намирал на разстояние по – голямо
от 169,6метра и се е движел върху третата пътна лента. В посоченият момент мотоциклета
не е представлявал необходимост водачът на автобуса да не навлиза върху втората пътна
лента. От моментът, в който водачът на автобуса е бил навлязъл във втората пътна лента,
той не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно
3
спиране или отклоняване на автобуса в ляво или в дясно за посоката му. Изводът на вещите
лица е, че водачът на автобуса не е имал техническа възможност да предотврати или избегне
удара. Във връзка с това са показанията както на водача на автобуса св.Р. Д. /при разпита си
по ДП на 10.06.2020год. е заявил, че не е видял в огледалата за обратно виждане къде се е
движел мотоциклета, управляван от пострадалия, като автобуса се е движел в бус лентата,
вляво до аварийната лента/, така и показанията на св.И. В. /същият се е намирал на спирката
и е забелязал, че в средната лента се е движел автомобил, изпреварван от двете страни от
мотори със скорост над 100км/ч/, св.Р. М. /същият се е намирал в автобуса, където се е качил
малко преди това, от спирката на Окръжна болница и според който автобусът излязъл от
спирката и се е движел направо и след около 60 метра е последвал удара/ и св.Х. И. /според
същия, изпреварващият от дясно мотоциклетист таксито, се опитал да се върне в средната
лента, пред таксиметровия автомобил, но загубил управлението и последвал удара.
Категоричен е, че когато чул за първи път звука на мотоциклетите, автобусът се е движел
направо в бус лентата. От техническа гледна точка, причината за настъпването на ПТП с
субективните действия на водача на мотоциклета със системите за управление, който не е
задействал спирачната система на мотоциклета своевременно, при което е реализирал
закъснение от което е последвало удара с автобуса.
Непосредствено преди случилото се, пострадалият е бил под комбинираното
въздействие на етилов алкохол и на кокаин, при която комбинирана употреба се
демонстрира едновременно вредните ефекти и на двете субстанции – неадекватно
възприемане на околната обстановка /за алкохола/ , в съчетание с импулсивно ,
невъздържано поведение /за кокаина/. Това състояние на пострадалия вещите лица са
отчели като фактор, който е благоприятствал настъпването на катастрофата. /СХЕ №А-
396/2020год. от 09.06.2020год. за наличие на етанол 2,23 г/л /промила/ ,СХЕ № Т-
396/2020год. със заключение за наличие на кокаин-133нг/мл и наличие на наркокаин и на
кокаетилен /метаболи на кокаина/.
В досъдебното производство са били разпитани като свидетелите очевидци на
случилото. Показанията на същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондират с обективните находки по делото. В предвид на това, първата инстанция
правилно и законосъобразно е приела, че не следва да се събират и други гласни
доказателства, а събраните такива са били предмет на обосновано обсъждане в
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
При така изложеното, СГС, правилно и законосъобразно е приел, че не е налице
виновно извършено деяние по чл.343, ал.1, б.“в“ НК , поради което и е потвърдил
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Безспорно от събраните
по делото доказателства, обсъдени по – горе в настоящите мотиви, че смъртта на
пострадалият не е в пряка причинна връзка от действията на когото и да било, което да
обуславя наказателна отговорност. В тази връзка, настоящия съдебен състав споделя изцяло
направените изводи в обжалваното определение относно съставомерността на деянието по
чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, поради което и не намира необходимост да ги преповтаря. В
4
предвид на това, неоснователен е доводът в жалбата, че е налице нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, основно на непълна и неизяснена фактическа обстановка.
В жалбата са изложени доводи, които са били предмет на разглеждане и от
първоинстанционния съд.
Твърди се, че обжалваното определение е постановено при непълна и неизяснена
фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че предмет на настоящото производство е
постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство и
определението на СГС, въз основа на събраните доказателства и необходимостта от
събиране на нови такива, но не и отделните действия или бездействия на органите на
досъдебното производство, когато те не са довели до порок на атакувания акт, както е в
настоящия казус.
По отношение на искането за преразпит на св.А. Т., същият не се налага
доколкото обстоятелството че първоначално е тръгнал с пострадалия, но се е движел преди
него и в последствие не е имал поглед върху случващото се. По отношение на скоростта на
мотоциклетите, с която свидетелят е твърдял, че са се движели, то СГС е отговорил
мотивирано в обжалваното определение и законосъобразно е приел, че не следва да дава
вяра на показанията в тази им част. Твърдението, че КМАвТЕ е била изготвена без вещите
лица да са се запознали с всички доказателства по делото, не е аргументирано с
необходимостта от отговор и на други въпроси, свързани с тази експертиза и необходими за
изясняване на делото от обективна страна. Относно оспорвания произхода на кръвната
проба за употреба на забранени вещества и алкохол на пострадалия, САС намира че
правилно и законосъобразно СГС е приел, че липсва каквото и да било основание за
съмнение на произхода на тази кръвна проба от една страна и от друга страна, че
изясняването на този въпрос не би довел до извода, че е налице виновно поведение на
друго лице, което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и смъртта на
пострадалия.
Като пропуск в доказателствената маса е посочено и липсата на разследване дали
в автобуса е имало видеокамера, която да следи за действието на водача и съхранява ли се
нейния запис. По отношение на твърдените обстоятелства – действията на водача на
автобуса /св.Д./, за които се твърди че могат да се установят от записите на евентуалното
наличие на такава камера в автобуса, в досъдебното производство са налице достатъчно
доказателства за потеглянето на автобуса от спирката, преминаването ме във втората лента
за движение на пътното платно, в което е последвал удар в задната му лява част с
мотоциклета, както и скоростта на движение на автобуса в района на ПТП. При така
изяснената и обсъдена от СГП и СГС фактическа обстановка и доказателства, не е налице
необходимост от събиране на нови такива във връзка с твърдяното обстоятелство. В случая,
е налице и заключение на вещите лица по КМАТЕ, видно от което когато водачът на
автобуса е предприел навлизане върху втората пътна лента, процесният мотоциклет се е
намирал на разстояние по – голямо от 169,6метра и се е движел върху третата пътна лента. В
посоченият момент мотоциклета не е представлявал необходимост водачът на автобуса да
5
не навлиза върху втората пътна лента. При това положение, неоснователни са възраженията
относно това, че неизясняването на това дали при потегляне водачът на автобуса не е подал
сигнал за действията си и дали е забелязал в огледалото за обратно виждане пострадалия
преди предприемане на маневрата водят до необоснованост на обжалваните актове,
дължаща се на непълнота на доказателствата и до неправилен извод за несъставомерност по
чл.343, ал.1, б.“в“ от НК. Не са налице доказателства за виновно поведение /действие или
бездействие/ от страна на лице, което да е в пряка и непосредствена причинно следствена
връзка с настъпилата смърт.
В заключение, въззивният съд намира, че доказателствата, които са събрани по
делото, са обсъдени в тяхната пълнота, взаимовръзка и последователност от наблюдаващия
производството прокурор. Първостепенният съд не е допуснал пропуски при оценката на
доказателствения материал и направените изводи относно приложението на материалния
закон са мотивирани и правилни. В тази връзка, настоящият съд счита, че за изследване на
обективната истина не се налага събиране на допълнителни гласни доказателствени средства
и връщане на делото на прокурора за ново разследване. Съдът не е оправомощен да се
произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от
изложената в постановлението интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната
фаза, както и да дава указания за задължително ангажиране на наказателна отговорност.
С оглед на гореизложеното, Определението на СГС, с което е потвърдено
Постановление от 03.12.2021год. на СГП за прекратяване на осн. чл.243, ал.1, във вр. чл.24,
ал.1, т.1 от НПК на наказателното производство по ДП 11172/2020год. по описа на СРТП-
ОР-СДВР, пр.пр.№9804/2020год. по описа на СГП, водено за престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“, във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, се явява законосъобразно и обосновано и като такова
следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид изложеното, Апелативен съд- София, НО , 3-ти, на осн. чл.243,
ал. 8 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №124 от 21.01.2022год., постановено по ЧНД
№75/2022год. по описа на Софийски градски съд, НО, 3-ти състав, с което е потвърдено
Постановление от 03.12.2021год. на СГП, за прекратяване на наказателно производство по
ДП №11172/2020год. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр.№9804/2020год. по описа на СГП,
водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК на осн. чл.243,
ал.1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7