Мотиви към присъда по
ВНОХД № 1983/2018г. по описа на СГС, НО, ХVІІ-ти въззивен състав.
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда на СРС, НО, 93-ти състав,
постановена на 06.04.2017г. по НОХД № 21918/2016г. подс. Ф.А.И. е признат за невиновен за това, че на 08.04.2016г.
около 4.20ч. в гр.София, по бул.“*******“ с посока на движение от Околовръстен
път към ул.“Акад.П.Д“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
„Мерцедес Ц 200“ с ДК № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2
на хиляда, а именно 1.3 промила, установено по надлежния ред, съгласно Наредба
№ 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства - с протокол за химическа експертиза № 346/08.04.2016г. на
МБАЛ „Св.Анна“, и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. На основание
чл.190 ал.1 от НПК е постановено
направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу така постановената присъда е
постъпил въззивен протест и допълнение към същия с искане за отмяна на
атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подс.Ф.И. да бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. В протеста са изложени твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда. Според представителя на СРП
неправилно първоинстанционният съд е изключил от доказателствената съвкупност
протокол за химическа експертиза № 346/08.04.2016г., който има стойност на
годно писмено доказателство. Счита, че при изготвянето на този протокол е била
спазена разпоредбата на чл.11 ал.3 от Наредба №
30/2001г., както и че концентрацията на алкохол в кръвта на И. е установена и
чрез изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни. Посочва, че
количеството на установения алкохол в кръвта на И. напълно съответства и на
показанията на техническото средство - Дрегер.
В съдебно заседание представителят на
СГП поддържа протеста и моли да бъде отменена присъдата на СРС, като
подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Счита, че не е
нарушена Наредба № 30, като обвинението е доказано от съдебната експертиза по
писмени данни и от разпитите на полицейските служители.
Защитата на подсъдимия - адв.Г. моли
въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди оправдателната
присъда. Счита, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, тъй като съдът,
както е задължен по закон като арбитър в
настоящия случай, т.е. той е отчел многобройните и груби нарушения на закона,
допуснати във фазата на ДП при събиране на доказателства и тъй като
наказателният процес е формален и се подчинява на строго определени правила,
СРС се е съобразил именно с разпоредбите на НПК и е приел, че събраните по
делото доказателства са негодни, визирайки доказателства, които
уличават подсъдимия в извършването на
престъпление, поради което правилно и
законосъобразно е оправдан.
Посочва, че нарушенията на Наредба №30 са многобройни и са доказани по делото.
Твърди, че химическата експертиза не
може да бъде ползвана като доказателствено средство, тъй като е събрана извън
рамките на наказателното производство, поради което няма никакво правно
действие. Акцентира върху обстоятелството, че е допуснато нарушение на
Наредбата, тъй като не са взети две кръвни проби, а само една, която е
доставена в отворено състояние за вече назначената по реда на НПК химическа
експертиза, като по никакъв начин не може да се приеме, че това е кръвта на
подсъдимия. Изтъква, че органите на ДП е
следвало да образуват ДП веднага след вземането на кръвна проба, а не в
последващ момент, поради което и според него изготвената химическа експертиза
се явява негодно доказателствено средство.
Подс.Ф.А.И. моли да се потвърди
присъдата на първата инстанция.
Софийски Градски Съд, като обсъди доводите в протеста, както и тези на
страните в съдебно заседание, и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на присъдата, прие
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Ф.А.И. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, с ЕГН: **********,
с добри характеристични данни.
На 08.04.2016г. около 4.20ч., след
като употребил алкохол, подс. Ф.И. управлявал
моторно превозно средство лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с ДК № *******, като
се движел в гр.София, по бул.“*******“ с посока на движение от Околовръстен път
към ул.“Акад. П.Д“. По същото време
свидетелите В.Е.и В.О.- полицейски служители от отдел „Пътна полиция“ при СДВР
изпълнявали служебните си задължения в същия район. Полицейските служители
спрели за проверка подс. И. и го тествали за
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, което отчело 1,28 промила
алкохол в издишания въздух. На място бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и талон за медицинско изследване, след което подс.И. бил отведен до УМБАЛ „Света Анна“ София,
където на същата дата в 05.16ч. му била взета кръвна проба. С протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта № 346/08.04.2016г. в изпратените за изследване проби кръв, взети
от подс. И. било установено наличие на етилов
алкохол в количество 1,3 промила.
По експертен път е установено, че
констатираната стойност на етилов алкохол в кръвта на подс. И. - 1,3 промила определя горна граница на лека степен на
алкохолно опиване, поради което подсъдимият е бил непригоден за шофиране, тъй
като е бил потенциално опасен както за себе си, така и за околните участници в
движението. Констатирано е, че подс. И. е изпил или
значително количество била или е консумирал „твърд“ алкохол“, или вино.
По делото е изготвено съдебнохимическа експертиза,
потвърждаваща, че съдържанието на алкохол в пробата кръв, взета от подсъдимия е
в концентрация 1,33 промила.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената от
въззивния съд фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелите В.Е.и В.О., заключенията на съдебномедицинската и
съдебнохимическата експертизи, приобщени по реда на чл.372, ал.3 във вр.чл.371, т.1 от НПК, акт за
установяване на административно нарушение от
08.04.2016г., протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в
кръвта № 346 от 08.04.2016 г., протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество, талон за медицинско изследване, протокол
за доброволно предаване от 08.09.2016 г., характеристика, свидетелство за
съдимост.
Законосъобразно първоинстанционният
съд е преценил хипотезата на чл. 372, ал. 3 от
НПК,
като е одобрил изразеното от подсъдимия и защитата съгласие да не се провежда
разпит на свидетелите и вещите лица, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни
заключения и на основание чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК е прочел
протоколите за разпит на свидетелите Е. и О., както и експертните заключения.
Правилно първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на свидетелите Е. и О., съдържащи информация за това, че
на инкриминираната дата и място подс. И. е управлявал
моторно превозно средство, като след тестването му с Алкотест Дрегер,
последният е отчел положителен резултат - 1,28 промила. В показанията на
полицейските служители се съдържат данни за това, че при констатациите на
Алкотест Дрегера, на място е съставен акт за установяване на административно
нарушение и талон за медицинско изследване, като подсъдимият е придружен от
двамата свидетели до УМБАЛ „Света Анна“ София, където И. е дал кръвна проба за
изследване.
Показанията на полицейските служители
се отличават не само с обективност и непротиворечивост по между си, но и с
достоверност, основана на кореспонденцията на изложените от тях факти с
останалите писмени доказателства по делото.
Въззивният съд възприе като
професионално и компетентно изготвени експертните заключения по делото.
Заключението на съдебнохимическата
експертиза потвърждава данните за съдържанието на алкохол в кръвта на
подсъдимия, в резултат на извършените изследвания на пробата кръв, взета от И.
към момента на извършения медицински преглед на
лицето. Установена е концентрация от 1,33 промила, като експертът изрично е
посочил, че при извършеното изследване не са констатирани белези на
разложителни процеси, протичащи в пробата, които да доведат до съмнения в
обективността на получения резултат. Количеството алкохол отговаря на фаза 3 по
Dubrowski, изразяваща се в
емоционална нестабилност, загуба на критична преценка, повлияване на
възприятието, паметта и разбирането, понижен сензорен отговор, повишено
реакционно време и др.
Според заключението от
съдебномедицинската експертиза, установената стойност на етилов алкохол в
кръвта на подс. И. - 1,3 на хиляда,
определя горната граница на лека степен на алкохолно опиване, която се
характеризира със следната клинична характеристика, варираща при различните
индивиди: от добро самочувствие, бодро настроение, самодоволство и веселост,
постепенно самокритичността и самооценката имат склонност към намаляване,
появяват се емоционална лабилност, лесна раздразнимост, свръхекспресивност,
намаляване на работоспособността в различна степен, като могат да се наблюдават
и вегетативни симптоми - зачервяване на
кожата, ускорен пулс и др. Според експерта, при горна граница на лека,
доближаваща се към средна степен на алкохолно опиване, подс. И. е бил непригоден за шофиране, тъй като е бил
потенциално опасен както за себе си, така и за околните участници в движението.
Констатирано е, че подс. И. е изпил или
значително количество бира, или е консумирал „твърд алкохол“, или вино.
Настоящият съдебен състав кредитира като годен източник
на доказателствена информация относно релевантните факти писмените
доказателства по делото : акт за установяване на административно нарушение от
08.04.2016 г., протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 346 от 08.04.2016г., протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 08.04.2016г., талон за
медицинско изследване, характеристика, свидетелство за съдимост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предвид изложеното въззивната
инстанция намира, че подс.Ф.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343б ал.1 НК.
От обективна страна подсъдимият на
08.04.2016г. около 04.20ч. в гр.София, по бул.“*******“ с посока на движение от
Околовръстен път към ул.“Акад. П.Д“, е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с ДК № *******, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,3 на хиляда,
установено по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза №
346/08.04.2016г.
Управлението на горепосоченото моторно
превозно средство на посочените в обвинителния акт време и място от подс. И., са доказани по несъмнен начин.
Въззивният съд намира, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, е установена по категоричен
начин при спазване на регламентираните в Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо/отм.ДВ,
бр.61/28.07.2017г./ правила. Медицинското освидетелстване и вземането на кръвни
проби за изследване са извършени в съответствие с установения в Наредбата ред.
Пробата кръв е доставена в специализираната лаборатория още същия ден след
вземането, което съответства на предвидения в чл.15, ал.1 от Наредбата 72-часов срок. Същевременно
извършващият изследването е отбелязал, че опаковката на пробите отговаря на
изискванията на Наредба № 30. Нещо повече, отразеният резултат досежно
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия в протокола по чл.17 от
Наредбата е потвърден с извършената съдебнохимическа експертиза, изготвена по
делото.
Събраният по делото доказателствен
материал, освен че е непротиворечив и взаимно допълващ се, той е и напълно
достатъчен, за да обоснове наказателната отговорност на подсъдимия за
осъщественото от него престъпление.
От субективна страна, деянието е
извършено с пряк умисъл. Подс.И. е съзнавал всички характеристики на деянието
си от обективната му страна, както и общественоопасния му характер, съзнавайки,
че е употребил алкохол и управлява моторно превозно средство .
Постановявайки своя акт, първостепенният
съд е приел, че е налице опорочаване на процедурата по установяване на
количеството алкохол в кръвта на подсъдимия, поради което е счел, че
обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Този извод не може
да бъде споделен от въззивната инстанция, тъй като почива върху неправилно
тълкуване на разпоредбите на Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо/отм. ДВ, бр.61/28.07.2017г./, както и на неправилна интерпретация на събраните
по делото доказателства.
Няма спор в съдебната практика, че
Наредба № 30, действала към датата на инкриминираното деяние е нормативният акт
от специален характер, който урежда чрез специални правила реда за установяване
на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства. Именно този ред е „надлежният ред“, предвиден в обективната
страна на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, който следва да бъде спазен, за да се приеме, че
концентрацията на алкохол в кръвта на водача на моторно превозно средство е
законосъобразно установена. Специалният ред, по който протоколът по чл.17 от
Наредба № 30 се съставя, е регламентиран извън реда за изготвяне на
доказателствените средства по НПК, поради което за нуждите на наказателния
процес този протокол не се явява експертиза по смисъла на чл.144 и следващите
от НПК, а официален документ, който по същността си е писмено доказателство.
Този протокол няма как да представлява експертно заключение по смисъла на
чл.144 НПК, защото той се съставя винаги, когато се налага изследване на кръвна
проба на водач на моторно превозно средство, без значение дали е налице
образувано наказателно производство и в повечето случаи преди да е образувано
такова. Ето защо, както протоколът по чл.17 от Наредба № 30, така и протоколът
за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество и
талонът за медицинско изследване представляват писмени доказателства, чиято
доказателствена стойност на общо основание подлежи на проверка. В този смисъл
неправилни, незаконосъобразни и лишени от правна логика са изводите на
първостепенния съд, че протоколът за химическа експертиза по Наредба № 30 не
може да породи правен ефект, тъй като към датата на изготвянето му няма
образувано наказателно производство, респективно липсва постановление на
разследващ орган за назначаване на експертиза.
Не са налице и визираните в мотивите
на първостепенния съд нарушения на изискванията на Наредба № 30.
На първо място липсва нарушение на чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № 30,
тъй като видно от приложения по делото талон за медицинско изследване,
длъжностното лице от службата за контрол е вписало дата и час на връчване на
талона на подсъдимия И., срока на явяване на последния в лечебното заведение,
както и наименованието на същото. Отбелязано е, че талонът е връчен на
подсъдимия на 08.04.2016г. в 04 часа и 55 минути, като водачът на моторното
превозно средство, в случая подс. И., следва да се яви
в МБАЛ „Света Анна“ до 05 часа и 35 минути. Видно от протокола за медицинско
изследване, кръвната проба е иззета от подсъдимия в 05 часа и 16 минути на
08.04.2016 г. Отбелязаните в края на титулната страница на протокола за
медицинско изследване дата и час -
08.04.2016г., 08.45 ч. се отнасят до датата и часа
на предаване на кръвната проба за химически анализ. В този смисъл пробата кръв
е взета от подсъдимия в рамките на предвидените в Наредбата 45 минути от часа
на издаване на талона за медицинско изследване, поради което е спазено изискването на чл.3, ал.3 от Наредбата.
На следващо място, неправилно
първоинстанционния съд е приел, че в протокола за медицинско изследване следва
да се отрази количеството взета кръв от подсъдимия, броя на пробите, както и
дали пробата кръв е предадена съобразно изискването на чл.15, ал.1 от Наредбата. Подобно изискване към съдържанието на
протокола за медицинско изследване Наредба № 30 не
поставя. Напротив, към чл.10, ал.2 от Наредбата се
намира приложение № 2, представляващо бланка на протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, съдържаща
изискуемите реквизити. Сред тях не са тези, обсъждани от първостепенния съд.
Вярно е, че Наредбата указва какво количество кръв следва да се вземе при
изследване за употреба на алкохол, както и начина на транспортиране на пробите
кръв до специализираните лаборатории, но законодателят с отменената Наредба не
е поставил изискване тази информация да бъде описана в протокола за медицинско
изследване. Подобно изискване не е поставено и в действащата от 28.09.2017г.
Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или на
наркотични вещества или техни аналози. Посоченият в Наредба № 30 ред относно
начина на вземане на кръвната проба, количеството на същата и транспортирането,
представляват указания, адресирани до съответното медицинско лице извършващо
медицинската манипулация по вземане на кръвната проба. Това е така, тъй като
освен в чл.11, ал.2, указания за
извършването на тази манипулация се съдържат и в разпоредбите на чл.12 и чл.13
от Наредбата, където подробно са описани действията, които следва да се
извършат от медика по отношение на предварителната дезинфекция, вида, начина на
почистване, съдържанието на шишенцата, в които се поставят пробите кръв, както
и начина на затварянето им. В този смисъл е указан процесът на взимане на
кръвната проба, но липсва изискване той да бъде описан в протокола за
медицинско изследване.
На следващо място, следва да се
отбележи, че по Наредба № 30 не е съществувало задължение за вземане на две
проби кръв, каквото изискване съществува по действаща към момента Наредба № 1,
поради което само по себе си вземането на една проба кръв не води до
опорочаване резултатите от химическия анализ.
Не мога да бъдат споделени основанията
на проверявания съд, свързани с некредитирането на изготвената по делото
съдебнохимическа експертиза, назначена от разследващия орган, в рамките на
образуваното наказателно производство. Действително съгласно разпоредбата на
чл.19 от Наредба № 30, след химическото изследване пробите кръв се съхраняват в
химическите лаборатории до три месеца, като е указана температурата на
съхранение. Посочената разпоредба всъщност визира срокът, в който
специализираните лаборатории имат задължение да съхраняват пробите кръв и
начинът на съхранението им. Не съществува пречка и след този срок да бъде
продължено съхранението на пробата кръв, а още по-малко законодателят е
лимитирал последващо изследване на взетата проба кръв с определен срок. В
настоящия случай взетата проба кръв от подсъдимия е била подложена на химическо
изследване на 10.09.2016г. чрез назначена в
рамките на досъдебното производство експертиза.
Установено е, че при извършеното изследване не са констатирани белези на
разложителни процеси, протичащи в пробата, които да доведат до съмнения в
обективността на получения резултат, което от своя страна доказва, че пробата е
съхранявана по регламентирания начин.
Не отговаря на обективните находки по
делото констатираното от първостепенния съд противоречие относно два различни
часа на обявяване на постановлението за назначаване на съдебнохимическата
експертиза. По делото действително са налице два броя постановления за
назначаване на експертизата, но не се констатира разлика нито в датата, нито в
часа на обявяване на постановлението - 08.09.2016 г. 10.40 ч.
Обстоятелството, че експертът, изготвил коментираната
експертиза е констатирал, че стъкленото шишенце с кръвна проба, е отваряно, не
може да доведе до извод за опорочаване на резултатите от извършеното
изследване. Както бе посочено, отменената Наредба № 30 не е предвиждала
задължително вземане на повече от една проба кръв, каквото изискване се съдържа
в действащата към момента Наредба № 1. В този смисъл повторното химическо
изследване е извършено на проба кръв, подложена на химичен анализ по реда на
Наредба № 30 и фактът, че предоставеното за повторно изследване стъклено
шишенце, съдържащо проба кръв на подсъдимия е било отваряно, намира своето
логично обяснение. Следва да се отбележи, че резултатът от двата химически
анализа на предоставената за изследване проба кръв - този по Наредба № 30 и
този, осъществен със съдебнохимическата експертиза, са идентични, поради което
не са налице основания за съмнение досежно установената концентрация на алкохол
в кръвта на подсъдимия към инкриминираната дата.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализация на наказателната
отговорност въззивната инстанция отчете наличието на многобройни смекчаващи
обстоятелства, като прие, че и най-лекото предвидено в санкционната част на
разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода в размер на една година,
би се оказало несъразмерно тежко. Това е така, тъй като подс. И. е неосъждан, инкриминираното деяние е инцидентна
проява в неговия живот и личността му не се характеризира със завишена степен
на обществена опасност. Като положителни обстоятелства следва да бъдат ценени
добрите характеристични данни за подсъдимия, както и конкретното количество
алкохол в кръвта му, което е близко до минималния праг за съставомерност на
деянието.
Отегчаващи отговорността на подс. И. обстоятелства не са констатирани.
Предвид изложеното, въззивната инстанция определи на
подсъдимия наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно лишаване от свобода към минималния
установен размер от четири месеца.
На основание чл.55, ал.3 от НК, мотивиран от
посочените по-горе обстоятелства, въззивният съд не наложи на подсъдимия
по-лекото наказание глоба, предвидено наред с наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години, като
за да приложи института на условното осъждане прецени, че са налице всички
предпоставки за това - подсъдимият е неосъждан, наложеното му наказание е под
три години лишаване от свобода и за неговото поправяне и превъзпитание не е
необходимо изолирането му от обществото. Отлагането на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода дава шанс на подсъдимия да коригира поведението
си и в същото време запазва възпиращия потенциал на санкцията за период от три
години, достатъчен да удовлетвори целите, както на личната, така и на
генералната превенция.
На основание чл.343г във вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК въззивният
съд наложи на подс. И. наказание лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от десет месеца,
считано от влизане на присъдата в сила. Така определеният размер на
кумулативното наказание ще доведе до постигане на основния резултат, целен от
закона - предпазване на обществото от подобно поведение на подсъдимия за период
от време, отговарящ на тежестта на обществената опасност на деянието и на
дееца. В същото време върху последния ще се окаже положително предупредително и
превъзпитателно въздействие за в бъдеще да съобразява поведението с установения
правов ред в страната и ще го дисциплинира като водач на моторно превозно
средство.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед обстоятелството, че подс.И. е признат за виновен
в извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение, на основание
чл.189, ал.3 от НПК, въззивната
инстанция възложи в негова тежест направените по делото разноски в размер на
204 лв., които подс. И. следва да заплати
по сметка на МВР, както и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен
лист.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.2 вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК, въззивната
инстанция постанови присъдата си.
Председател:
Членове: 1.
2.