Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 25.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично заседание на двадесет
и шести октомри две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 10135 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 138165 от 02.07.2020 г. по гр.д. № 130/2020 г. по
описа на СРС – III ГО, 85 състав, поправено с решение от 07.04.2021 по същото дело, ответникът
П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*****, е осъден да заплати на А.К.К., ЕГН **********,***, сумата 3 000 лева, ведно със законната лихва
от 13.10.2018 г. до окончателното й изплащане - обезщетение за неимуществени
вреди от повдигането на обвинение на 07.04.2016 г. за престъпление по чл.
243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.6, вр. ал.5 от НК, за което е бил оправдан с
влязло в сила на 13.10.2018 г. решение, постановено по НАХД № 18471/2016г. на
СРС, 12 състав, като съдът е отхвърлил
претенциите за обезщетение от 700 лева
за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 03.01.2020г. до
окончателното плащане, като неоснователен.
Със същото
решение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, П.на Р.Б. е осъдена да заплати на А.К.К.
сумата от 8.10 лева - разноски по делото, а на основание чл. 38, ал.2 от П.на Р.Б.
е осъдена да заплати на адв.К.М.М. от САК, личен № **********, адрес на упражняване
на дейността ул. „*****, сумата от 396.49 лева - адвокатско възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение в ЧАСТТА, с която е уважен искът с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 3 000 лв., е
останал ответникът в първоинстанционното производство П.на
Р.Б., който
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, го обжалва с твърдение, че решението в
обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон
- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че искът е недоказан в уважения
размер, вредите не представляват пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Ищецът не доказва характера и степента на търпените
неимуществени вреди в уважения размер. Искането
към въззивната инстанция е да отмени изцяло решението в обжалваната част и да
отхвърли изцяло предявения иск, евентуано да редуцира присъденото обезщетение
като неотговарящо на критериите за справедливост, визирани в разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД.
Недоволен от постановеното решение в
ЧАСТТА, в която искът за имуществени вреди с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата от 700 лева, е останал ищецът А.К.К., който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го
обжалва с твърдение, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено
в противоречие на материалния и процесуалния закон. Искането към въззивната
инстанция е да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло иска за
имуществени вреди. Претендира сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са
постъпили отговори на така депозираните въззивни жалби.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В случая съдържащите се в
жалбата оплаквания са нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост.
При съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства решаващият въззивен
състав приема за установено следното:
От
представените с исковата молба и приложени с НАХД № 18471/2016г. на СРС, НО,
12-ти състав писмени доказателства е видно следното:
С постановление
на СРП от 24.03.2016 г. по ДП № 333/2016г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. №
46433/2015 г. по описа на СРП на ищеца му е повдигнато обвинение за извършване
на престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.2 от НК и по
отношение на същия е взета мярка за неотклонение „подписка“. Обвинението е
предявено на ищеца на 07.04.2016 г. СРП е внесла в СРС постановление от
21.10.16 г. по чл.375 от НПК за разглеждане на делото по реда на Глава 28 от
НПК – с предложение обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба“, като е било образувано НАХД №
18471/2016 г. по описа на СРС - НО, 12-ти състав. Съдебната фаза пред първоинстанционния
съд е продължила около две години, като по делото са проведени общо 9 о.с.з. С
решение от 27.09.2018 г. на СРС ищецът е
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и е оправдан. Решението
е влязло в законна сила на 13.10.2018 г.
Видно от свидетелство за съдимост от 06.12.2016
г. ищецът К. е неосъждан.
От свидетелските показания на свидетеля А.А.П.се установява че ищецът бил клиент в магазина
му, който е дрогерия и се намира в гр. София, пл. „Славейков“. В магазина продавали
хранителни добавки и разни други храни, като ищецът първоначално бил само клиент,
а впоследствие станал служител - през април или май месец на 2016 г. Свидетелят
съобщава, че ищецът, като започнал работа при него, му споделил, че имал някакви
проблеми, че било заведено дело за някакво спречкване. Делото, според
свидетеля, приключило може би в края на 2018 г. и ищецът спечелил делото. През
този период А.К. работел при него и сега също работил при свидетеля. Ищецът му
споделил, че истински се притеснявал от това, което предстояло - съдебни
заседания и др. Същият често не бил във форма. Работел си, но тези добавки,
които взимал при тях, били свързани с депресивни състояния. Пиел мелантонин за
сън и най-различни добавки. Ищецът ходел на лекар, взимал добавките, подбирал
ги за себе си, но ходел и си правел и лабораторни изследвания в тази връзка -
повече от две били изследванията. Свидетелят не може да каже, че след
приключване на делото ищецът веднага се е променил. Сега бил по-добре и нямал
нищо общо с човека, който бил тогава. Работата му била най-обикновена. Той
тогава подреждал стока, но бъркал етикети, закъснявал за работа, като
свидетелят допълва още, че го е пускал по-рано да си тръгва, тъй като не бил
добре. Според свидетеля, на ищеца започнала да му пада и косата.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля А.А.П., като ги счита за обективно и безпристрастно
дадени, кореспондиращи и с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установените факти съдът приема от правна
страна следното:
Предявеният иск
е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен процесуален
субституент на държавата, като субект на особената деликтна отговорност,
регламентирана от чл. 7 на Конституцията на Р.Б. (КРБ), вр. с чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или
действия на нейни органи и длъжностни лица, но тази отговорност може да бъде
реализирана при наличието на определени фактически основания. Сред тях е и
соченото в исковата молба основание, свързано с повдигането на
незаконосъобразно обвинение в извършването на престъпление, за което лицето е
оправдано с влязъл в сила съдебен акт. Държавата е надлежно пасивно
легитимирана да отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, П.или съда, при повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
което впоследствие подсъдимият е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт или
наказателното производство срещу него е било прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това че наказателното производство е образувано след като
наказателното преследване е погасено по давност, или деянието е амнистирано.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ,
освен наличие на влязъл в сила акт, с който ищецът е оправдан, последният
следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер,
както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране
подлежат само действително настъпилите вреди (съгласно приетото в т. 11 от
Тълкувателно решение (TP) № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС).
Специалният закон предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, когато между двете съществува причинно-следствена връзка, което следва и от общата разпоредба на чл.51, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, която връзка не може да се предполага. По силата на чл.154, ал.1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от ищеца, извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива, което бе установено по делото.
От
доказателствата по делото се установи, че срещу ищеца е било образувано и
проведено наказателно производство, като е бил обвинен в извършването на престъпление
от общ характер - по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.2 от НК, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или „пробация“, по
което е бил оправдан с влязло в сила решение на СРС, което е основание да бъде
ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи. Така постановеното
първоинстанционно решение не е било протестирано и е влязло в законна сила на 13.10.2018
г. С действията си по предявяване и поддържане на обвинение в извършване на
умишлено престъпление от общ характер, по което ищецът е бил оправдан, на същият
са причинени и е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в настъпването на
описаните в исковата молба вреди, състоящи се в негативно отражение на психологическото
му състояние, стрес, унижение и притеснения от наказателна репресия срещу него.
О събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетеля А.П.се
установява наличието на негативни емоционални преживявания у ищеца, изразяващи
се в силен стрес, притеснения и страх, които са продължили до оправдаването му.
В съдебната практика трайно е прието, че в случай на незаконно обвинение
следва да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се притеснено и несигурно; накърняват се моралните
и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. В тази
именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди не бива да се изхожда само от
формалните, външни доказателства - решение №480/23.04.2 013 година, постановено
по гр. д. № 85/2012 година по описа на ВКС, ГК, IV г. о.; решение № 55/11.03.2013
година, постановено по гр. д. № 1107/2012 година по описа на ВКС, ГК, IV г. о.
и др. Когато се твърдят да са причинени болки и страдания над обичайните за
такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те следва да се докажат от ищеца
съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК.
С оглед на
изложеното, въз основа на събраните гласни доказателства, съдът намира за
установено по делото, че в резултат на незаконното обвинение на ищеца са причинени
морални страдания, изразяващи се в негативно отражение върху социалния му
живот, както и общо върху емоционалното и психическото му състояния.
Размерът на
обезщетението на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по
справедливост. Според ППВС №
4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези
вреди. В т. 11 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, е
разяснено, което се приема и от съдебната практика на ВКС - решение №
175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, че
понятието „справедливост“, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки
отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда. Такива
са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно
релевантни обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно
или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост, за които
ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включително
дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките
на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило
на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и
от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му -
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и
пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.
1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от
ищеца в резултат на приключилото с оправдателен съдебен акт незаконосъобразно
наказателно преследване срещу него. Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими
интереси, а вредите се изразяват в нравствени, емоционални, психически,
психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство и добро име в
обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови
психическото, емоционалното и психологическо равновесие на пострадалото лице.
Следва да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
което е обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така изпитва
притеснение и несигурност; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. В този смисъл е решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., Г. К, IV Г. О. на ВКС.
Съвкупната преценка на обсъдените
доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и
подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на Р.Б., на основание чл. 2,
ал.1, т.3, вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
В случая се
установи, че ищецът е бил обвинен в извършването на умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до 1 година или пробация. При определяне размера на дължимото
обезщетение следва да се съобрази периодът от привличане на ищеца като обвиняем
на 07.04.2016 г. до датата на влизане в сила на оправдателното решение на СРС -
13.10.2018 г., което е приблизително 2 години и половина. Следва да се отчете,
че мярката за неотклонение, взета по отношение на ищеца, е била „подписка“.
От всичко
изложено по-горе следва, че ищецът е търпял вреди от незаконното обвинение в
престъпление, като се установиха негативните промени, които са настъпили в
живота му в резултат на същото. Конкретни негативи се установиха от събраните
гласни доказателства по делото. Описаните вреди от свидетеля Петков са в пряка
причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство срещу ищеца.
При определяне
размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази и че ищецът е с чисто
съдебно минало. От друга страна, с оглед събраните по делото доказателства по категоричен
начин се доказа, че неимуществените вреди са причинени на ищеца именно от
воденото срещу него наказателно производство, по което впоследствие е оправдан.
Съгласно
съдебната практика, като ориентир за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди, следва да служи още и стандартът на живот в страната към
периода на увреждането, както и да се отчете обстоятелството, че осъждането на
държавата в лицето на процесуалния й субституент - П.за заплащане на
обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Размерът
на паричното обезщетение, като еквивалент на претърпените неимуществени вреди
се определя с оглед критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Този критерий
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. Справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност
и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено „по
справедливост“ обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразно наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда е
постановена задължителна съдебна практика - т. 11 (т. II) от ППВС №
4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от TP № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и
решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV ГО на ВКС, която
настоящият съдебен състав съобрази. Обезщетението за неимуществени вреди от
деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с
оправдателна присъда незаконосъобразно наказателно преследване срещу него.
Съгласно
практиката на Върховния касационен съд (решения по гр. д. № 820/2012 г., IV г.
о. и по гр. д. № 2829/2015 г., IV г. о.), при предявен иск за обезщетяване на
неимуществени вреди в хипотезите по чл. 2 от ЗОДОВ, за размера на обезщетението
е от значение как неоснователното обвинение се е отразило върху личния,
обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на
увредения. В конкретния случай се установи, че ищецът се е притеснявал за
изхода на делото, като неизвестността около него се е отразила негативно на
емоционалното му състояние, което го е мотивирало да приема хранителни добавки,
които е очаквал да му повлият благотворно. Отделно от това, съгласно
показанията на свидетеля Петков, притесненията на ищеца във връзка с воденото
наказателно дело са се отразили негативно и на изпълнението на професионалните
му ангажименти.
Предвид всички
установени по делото обстоятелства и посоченото им значение за размера на
процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната (минимална работна заплата от 650 лв.),
настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение от 3 000 (три
хиляди) лв., което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпени от ищеца
(доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично
обезщетение), което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неговото
неоснователно обогатяване. Този размер на обезщетението съответства на
характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида на
упражнената спрямо ищеца процесуална принуда. Поради
изложеното съдът приема, че искът е основателен и доказан до посочения размер
от 3 000 лева, поради което правилно първоинстанционният съд го е определил в
този размер, като решението в тази част следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Съдът счита, че сумата от 3 000 лева справедливо ще поправи
вредите, които ищецът е понесъл от незаконно повдигнатото обвинение срещу него.
По отношение на претенцията за заплащане на
имуществени вреди, представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение
за защита в наказателното производство, настоящият съдебен състав намира
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца в причинна връзка с
незаконно повдигнатото му обвинение. Несъмнено такава вреда представлява и
заплатеното за адвокатска защита възнаграждение в рамките на наказателното
производство.
Ищецът
претендира имуществени вреди за направени разноски във връзка с незаконно
повдигнатото му обвинение за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на общо
700 лв. Ответникът оспорва тази претенция като неоснователна и твърди, че
липсват доказателства за направата на тези разходи. Първоинстанционният съд е
отхвърлил иска за имуществени вреди с довод, че не са представени доказателства
за заплащане на адвокатското възнаграждение. От материалите по наказателното
дело се установява, че по досъдебното производство /ДП/, на л.65 от папката на
ДП, е приложен договор за процесуално представителство, защита и съдействие от
28.04.2016 г., сключен между ищеца и адв. К.М., в който е посочено, че той е с
предмет оказване на процесуално представителство, защита и съдействие на А.К.
като обвиняем по ДП № 333/2016г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 46433/2015 г.
по описа на СРП и като подсъдим в съдебната фаза на процеса до приключване на
делото пред СРС. Възнаграждението за адвокат е определено в размер на 500 лева,
платимо по банкова сметка ***, като в т. III от договора е уговорено, че
клиентът ще заплаща по 100 лева за всяко проведено о.с.з. пред СРС, независимо
дали е даден ход на делото или не, като тези суми са платими в брой /на ръка/ и
ще се доказват с разписка. На лист 64 от папката на ДП е приложено и адвокатско
пълномощно от 28.04.2016 г. от ищеца, с което адв. Махалков е упълномощен да го
представлява и защитава по ДП. Видно от приетото пред въззивната инстанция
платежно нареждане от 28.04.2016 г. е, че ищецът е заплатил по банкова сметка ***.
К.М. сумата от 500 лева, представляваща адвокатски хонорар по договор от
28.04.2016 г. Видно от разписка от 08.03.2017 г., намираща се на л. 54 от папката
на наказателното дело пред СРС, е, че ищецът е заплатил на адв. М. сумата от
200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по договора от 28.04.2016 г.
за проведените о.с.з. от 15.12.2016 г. и 08.03.2017 г., като в разписката изрично
е упоменато, че сумата от 200 лева е заплатена в брой на 08.03.2017 г. Ето
защо, съдът намира за доказана и основателна претенцията на ищеца за
обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 700 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за процесуално
представителство, защита и съдействие от 28.04.2016 г., сключен между ищеца и
адв. К.М.. Налице е и причинно-следствена връзка между повдигнатото на ищеца
незаконно обвинение и направата на този разход от страна на ищеца, тъй като
същият е бил принуден да ангажира адвокат, с помощта на който да организира
защитата си. Също така, размерът на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за осъществената му по наказателното производство адвокатска
защита е съобразен и с разпоредбите на чл.13, ал.1, т.3 и чл.12 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет. Предвид изложеното,настоящият съдебен
състав счита, че предявеният иск за имуществени вреди е основателен и доказан
до пълния му предявен размер от 700 лева. Изводите на първоинстанционния съд,
че не са представени доказателства за заплащането на адвокатското възнагражедие
за неправилни, като съдът е достигнал до тях вследствие на допуснати от него
процесуални нарушения, тъй като разписката от 08.03.2017 г., с която ищецът е
заплатил на адв.М. сумата от 200 лева се намира се в кориците на наказателното
дело, но съдът не я е обсъдил и съобразил в мотивите към решението си, а
досежно непредставянето на дозаталства за заплащането на сумата от 500 лева по
банков път, съдът не е указал на ищеца, че не сочи доказателства за този факт,
каквото задължение му вменява разпоредбата на чл.146 ал.2 от ГПК.
Изводите на
настоящата инстанция съвпадат частично с изводите на първоинстанционния съд,
поради което в упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди първоинстанционното решение в осъдителната му
част досежно неимуществените вреди, като правилно и законосъобразно, и да
отмени същото в частта, в която е отхвърлен искът за имуществени вреди и вместо
това да уважи изцяло предявения иск за имуществени вреди.
При този изход на делото право на разноски има въззивникът-ищец А.К.К.. От представения по делото договор за
правна защита и съдействие е видно, че като основание за сключването му е
отразена разпоредбата на чл. 38 от ЗА, поради което, и доколкото съдът не може
да изследва дали реално са налице предпоставките за сключване на договора на
това основание, на процесуалния представител на въззиваемия-ищец - адв. К.М. – САК, следва да
се присъди адвокатски хонорар в размер на 489 лв. за осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищеца пред въззивното производство, както и изравняващо
адвокатско възнаграждение в размер на 49 лв. за процесуалното представителство
на ищеца А.К.К. пред СРС, с оглед уважаването на иска за имуществени вреди,
осъществено безплатно на основание на чл. 38 от ЗА или общо следва да му се
присъди сумата от 538 лева. Така определени възнагражденията са съобразени с
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и П.на Р.Б. следва да бъде осъдена да му
ги заплати.
При тези мотиви,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
138165 от 02.07.2020 г. по гр.д. № 130/2020 г. по описа на СРС – III ГО, 85
състав, поправено с решение от 07.04.2021 по същото дело, в частта, в която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от А.К.К., ЕГН **********,*** против П.НА
Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*****, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ за сумата от 700 лева като
обезщетение
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 03.01.2020г. до
окончателното плащане, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. „*****, да заплати на А.К.К., ЕГН **********,***, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 700 лева,
представляваща обезщетение
за имуществени вреди от повдигането на обвинение на 07.04.2016 г. за престъпление по чл.131,
ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.2 от НК, за което е бил оправдан с влязло в сила на
13.10.2018 г. решение, постановено по НАХД № 18471/2016г. на СРС, 12 състав,
ведно със законната лихва върху сумата от 03.01.2020г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138165 от 02.07.2020 г. по гр.д. № 130/2020
г. по описа на СРС – III ГО, 85 състав, поправено с
решение от 07.04.2021 по същото дело, в частта, в която П.НА Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. „*****, е осъдена да заплати на А.К.К., ЕГН **********,***, сумата
3 000 лева, ведно със законната лихва от 13.10.2018 г. до окончателното й
изплащане - обезщетение за неимуществени вреди от повдигането на обвинение на
07.04.2016 г. за престъпление по чл. 243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.6, вр. ал.5
от НК, за което е бил оправдан с влязло в сила на 13.10.2018 г. решение,
постановено по НАХД № 18471/2016г. на СРС, 12 състав.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,
БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. София, бул. „***** да заплати на адв.К.М.М. от САК,
личен № **********, адрес на упражняване на дейността ул. „*****, на основание
чл. 38 от ЗА, сумата от 538 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца А.К.К. пред
СГС, осъществено безплатно на основание на чл. 38 от ЗА и изравняващо адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца А.К.К.
пред СРС с оглед уважаването на иска за имуществени вреди, осъществено безплатно
на основание на чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,
с адрес: гр. София, бул. „***** да заплати на А.К.К., ЕГН **********,***, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, сумата от 5 лв. сторени пред въззивната инстанция
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.