Решение по дело №1619/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20227180701619
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 2461/20.12.2022г.

 

гр. Пловдив, 20.12.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди двадесет и втората година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                          СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора Славена Костова, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно административнонаказателно дело № 1619 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател Д.С.С. с ЕГН ********** *** обжалва Решение № 722 от 05.04.2022 г., постановено по АНД № 5471/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 4 н.с. С обжалваното решение е потвърден електронен фиш Серия К № 4641225 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Д.С.С., като представляващ „С. и Син - ДС“ ЕООД, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Със същото решение жалбоподателят е бил осъден да заплати в полза на ОД на МВР Пловдив сумата от 80 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като се твърди неправилна преценка на съда относно съдържанието на електронния фиш и по-конкретно отразеното място на извършване на нарушението. Сочи се, че предвид липсата на посочени улица и номер в населеното място се поражда съмнение, че нарушението е извършено извън населено място и поради това неправилно е определена санкция по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

 Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив е депозирал писмено становище по касационната жалба, чрез процесуален представител юрисконсулт Белова, с искане касационната жалба да не бъде уважавана, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от ОП – Пловдив Костова, заявява становище за неоснователност на касационната жалба и искане първоинстанционното решение да се остави в сила.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е отговорил на направените със сезиралата го жалба възражения, като правилно е преценил, че оспореният пред него електронен фиш е съответен на законовите изисквания относно съдържанието му, като е счел, че събраните доказателства, сред които и протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. и снимка на нарушението, в достатъчна степен обосновават извода за доказаност на административното нарушение за скорост и автомобила, с който то е осъществено. Въззивният съд е преценил и че правилно е приложен материалният закон съобразно с установената правна квалификация на нарушението и съответната му санкционна правна норма и че не е налице хипотезата на маловажен случай на административно нарушение. Тези изводи се възприемат и от касационния съдебен състав като обосновани и правилни.

В тази насока, по изложените възражения в касационната жалба, настоящата съдебна инстанция намира, че същите са неоснователни. Достатъчно ясно в мотивите на въззивния съдебен акт е посочено въз основа на кои доказателства е направен извод за това, че нарушението е извършено именно в населено място - в с. Ново село. В тази връзка съдът правилно не е приел за основателно твърдението, че липсва точно място на извършване на нарушението. Следва да се има предвид, че в електронния фиш ясно е посочено, че нарушението е извършено в с. Ново село, като изписването първо на град Пловдив, след това на гр. Стамболийски и накрая на посоченото населено място, по никакъв начин не препятства възможността да се разбере мястото на нарушението, доколкото въпросното населено място е в област Пловдив и на територията на община Стамболийски. Все в тази връзка съдът, постановил оспореното съдебно решение, е констатирал наличието на съответствие между отразените факти по електронния фиш и протокола от работата на техническото средство. Същият, както е посочено и в обжалваното съдебно решение, е официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Нещо повече, той се ползва с материална доказателствена сила, ако не е оборен по надлежния ред, каквото не е сторено от жалбоподателя нито пред първоинстанционния, нито пред касационния съд. Видно от съдържанието на протокола по чл.10 от посочената специална Наредба, в същия е отразено и удостоверено с подписа на съставилия го полицейски служител, че мястото на контрол е в с. Ново село, като там е посочена и конкретна улица с номер, както и посока на движение на заснеманите автомобили и посока на задействане на техническото средство. В протокола е записан номера на статичното изображение, който съответства изцяло на този, вписан по приложените снимки от видеоклип, на които пък ясно е разпознат регистрационният номер на автомобила, записан в електронния фиш. Сиреч, налице е ясна обвръзка между въпросния протокол, снимковия материал и съдържанието на електронния фиш, а в протокола, както се каза, подробно е посочено мястото на контрол. Освен всичко друго, следва да се има предвид и че за съставомерността на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е необходимо да е налице признакът управление на МПС в населено място, поради което и посочването на село Ново село се явява достатъчно за преценка дали движението на засечения с техническото средство автомобил е осъществено в рамките на населено, или извън населено място и без значение е къде в рамките на населено място е осъществено заснемането, защото общото ограничение на скоростта от 50 км/час, въведено в посочената разпоредба, принципно важи за територията на цялото населено място, освен ако не е налице специално ограничение на скоростта, въведено с пътен знак.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с което се потвърждава електронният фиш на ОД на МВР Пловдив, следва да се остави в сила като законосъобразно постановено, включително и в частта му относно присъдените разноски.

При извършената  служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

С оглед направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника и съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗПП, вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на  правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. 

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 722 от 05.04.2022 г., постановено по АНД № 5471/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 4 н.с.

 

ОСЪЖДА Д.С.С. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул.“Княз Богориди“ №7 сумата от 80 лева /осемдесет лева/ съставляваща възнаграждение за юрисконсулт за касационната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: