Р Е Ш
Е Н И Е
№ 112 26.02.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесети и пети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова и
с участието
на
прокурор Петко Георгиев като разгледа
докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 961 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по искова молба
на Д.П.В. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Н.Р. *** с която на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Стара
Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 300лв., за претърпени от Д.В.
имуществени вреди вследствие от отменен с влязло в сила съдебно решение електронен
фиш серия Г № 0001480 на Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи
-Стара Загора, ведно със законната лихва считано от 19.12.2019г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с електронен фиш серия Г №
0001480 на Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи -Стара Загора
му било наложено административно
наказание, за нарушение на Кодекса за
застраховането. Д.В. е обжалвал електронния фиш по съдебен ред, като с влязло в
сила Решение № 341 от 24.10.2019г., постановено по АНД № 889/ 2019г. по описа на Казанлъшкия
районен съд електронен фиш серия Г № 0001480 на Областна Дирекция на
Министерство на вътрешните работи -Стара Загора е бил отменен, като незаконосъобразен. Ищецът
сочи, че във връзка с обжалването на електронния фиш и процесуалното
представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 889/ 2019г. по
описа на Районен съд – Казанлък е упълномощил адвокат и съответно е заплатил
възнаграждение за адвокатска защита в размер на 300 лева, съгласно Договор за
правна защита и съдействие. Поддържа, че направените от него разходи за
заплащане на адвокатско възнаграждение, представляват претърпяна имуществена
вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения електронен
фиш серия Г № 0001480 на Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи
-Стара Загора. С оглед на което
претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в
размер на 300лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като
незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.
Ответникът – Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Стара Загора, в
представения писмен отговор оспорва предявения иск като неоснователен.
Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразна административна дейност
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото
на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава
мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и
следва да бъде изцяло уважен, като на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ бъде присъдено
обезщетение в претендирания от ищеца размер.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
С решение
електронен фиш серия Г № 0001480 на Областна Дирекция на Министерство на
вътрешните работи -Стара Загора на Д.П.В. е наложено административно наказание - глоба в размер на 250 лева, на основание чл. 638,ал.4
от КЗ за нарушение на чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ
По жалба на Д.В. против електронния фиш е било
образувано АНД № 889/ 2019г. по описа на Районен съд – Казанлък. С влязло в
сила Решение № 341 от 24.10.2019г. по посоченото дело, електронен фиш серия Г №
0001480 на Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи -Стара Загора
е бил отменен, като незаконосъобразен..
Видно
от приложените по АНД № 889/ 2019г. по описа на Казанлъшкия районен съд Договор
за правна защита и съдействие от 19.07.2019г. и пълномощно, Д.В. е възложил и
упълномощил адв.Н.Р. *** да осъществи процесуално представителство по
образуваното в Районен съд – Казанлък АНД във връзка с обжалването на електронен
фиш серия Г № 0001480 на Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи
-Стара Загора, при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300лв.
По допустимостта на
иска:
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди
в резултат на незаконосъобразно издаден спрямо него от Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Стара Загора електронен фиш - т.е исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Стара
Загора. Доколкото електронният фиш е издаден от административен орган в
изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването
му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на
държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като
причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението
на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на
Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни
постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е
и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска –
исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е
отменен като незаконосъобразен електронен фиш, от което се твърди, че са
произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.
Ето защо
съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи
на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи
Стара Загора е основателен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата /общината/; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск
се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменен като
незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш. При прилагане на
разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк.
дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по
налагане на административни наказания, представлява осъществяване на
административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно
регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от
упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни
последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен
ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното
постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на
държавата /общината/ при или по повод изпълнение на административна дейност по
см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото
е безспорно установено, че с електронен фиш серия Г № 0001480 на Областна
Дирекция на Министерство на вътрешните работи -Стара Загора на ищеца е било наложено административно наказание
- глоба в размер на 250 лева, на
основание чл. 638,ал.4 от КЗ за нарушение на чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ
Електронният фиш е отменен като незаконосъобразен
с влязло в сила Решение № 341 от 24.10.2019г. по АНД № 889/ 2019г. по описа на
Районен съд – Казанлък. С постановената отмяна на издадения срещу Д.П.В.
електронен фиш , като незаконосъобразен, съдът приема, че са налице първите две
предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата
при изпълнение на административна дейност.
За ангажиране отговорността на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи
Стара Загора е необходимо да бъде
установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен
резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
администрацията.
В случая
имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с
направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за
осъществената от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на
електронен фиш серия Г № 0001480 на Областна Дирекция на Министерство на
вътрешните работи -Стара Загора и
процесуалното представителство в съдебното производство по АНД № 889/ 2019г. по
описа на Районен съд – Казанлък. За да се приеме, че Д.П.В. действително е
направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер.
Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска
услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР
№ 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е
форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че
адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложените по АНД № 889/
2019г. по описа на Районен съд – Казанлък договор за правна защита и съдействие
от 19.07.2019г. и пълномощно, ищеца е упълномощил и възложил на адв.Н.Р. *** да
изготви жалба и осъществи процесуално
представителство по АНД № 889/2019 година по описа на Районен съд Казанлък. Съгласно
отбелязването в договора за правна защита и съдействие, договорено е
възнаграждение в размер на 300лв., платимо в брой, като е удостоверено и че
договорената като възнаграждение сума в размер на 300 лева изцяло е заплатена в
брой от клиента. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското
възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е
платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част
има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/
06.11.2013 година по тълк. дело № 6/ 2012 година на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването
в договора за правна защита и съдействие, че договореното адвокатско
възнаграждение е платено от клиента – Д.П.В. удостоверява направения от ищеца
разход за адвокатска защита в производството по АНД № 889/ 2019 година по описа
на Районен съд – Казанлък. Доколкото този разход се свързва с намаление на
имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като
имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт
е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към
административнонаказателна отговорност и санкционирано с издадения електронен
фиш. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за
ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ –
реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което
отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът
намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между
направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
по договор за правна защита и съдействие от 19.07.2019г. и незаконосъобразен
електронен фиш, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно
предоставена именно поради и във връзка със съдебно производство по обжалване
на този електронен фиш. Възлагането от ищеца на адвокат да осъществи
процесуалното му представителство и защита по образуваното АНД № 889/ 2019г. по
описа на Казанлъшкия районен съд във връзка с обжалването на електронен фиш
серия Г № 0001480 на Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи - Стара
Загора. и съотв. заплащането на
договореното за това адвокатско възнаграждение в размер на 300в., пряко се
свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и
непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и
интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с електронен фиш лице.
Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в
производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че
направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение от Д. Пенен В. не
е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения и
впоследствие отменен ЕФ. Незаконосъобразният акт на администрацията се явява
причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и
процесуално представителство във връзка с обжалването на този акт. В този
смисъл е и разрешението, дадено с ТР №
1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/
2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища
искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.
Исковата
претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Заплащането на
договореното адвокатско възнаграждение е удостоверено в приложения по АНД № 889/
2019г. по описа на Казанлъшкия районен съд договор за правна защита и
съдействие от 19.07.2019г. заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във връзка с обжалването на електронния фиш е съразмерно на
осъществената правна защита и съобразено с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/ 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от Д. Пене В. иск е установено и доказано кумулативното наличие на
всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за
претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 300 лв., пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност -
отменено като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш
на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора, поради което исковата претенция
следва да бъде изцяло уважена.
Поради уважаване на главния иск следва да се
уважи и аксесорния иск за лихва за забава и ответникът следва да заплати на
ищеца и законната лихва върху главницата от 300 лева, считано от 19.12.2019
година - датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
При
прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото,
следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него
разноски, като Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора
следва да бъде осъдена да заплати на Д.П.В. сумата от 310
лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 300 лева –
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните
мотиви,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Стара Загора да
заплати на Д.П.В. *** сумата от 300 /триста/ лева за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменен като
незаконосъобразен електронен фиш серия Г № 0001480 на Областна Дирекция на
Министерство на вътрешните работи -Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата от 300
лева, считано от 19.12.2019 година до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи
Стара Загора да
заплати на Д.П.В. *** сумата от размер 310/триста и десет/ лева,
представляваща направените от него разноски.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: