№ 93
гр. Кърджали, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Гражданско дело №
20245100100100 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от З. З. С., чрез
пълномощника адв. Е. П. от АК – К., срещу А. З. С., чрез нейната майка и
законен представител Ф. Б. З.
В исковата си молба ищецът твърди, че е наследник на З. З. С., бивш
жител на гр.М., разведен, починал на **.**.**** година. Сочи, че приживе
наследодателят му е притежавал недвижим имот, находящ се в УПИ VII-426,
кв.13 по плана на гр.М., по КККР на града: Поземлен имот с идентификатор
№48996Л04.95 по КККР на гр.М., с административен адрес: гр.М., ул.„В.” №
*,одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-275/03.05.2019г. на
ИД на АГКК, представляващ жилищна сграда с магазин за авточасти,
авторемонт и площадка за автомивка на два етажа и един тавански етаж, с
идентификатор №48996.104.95.1 по КККР на гр.М., със застроена площ 210.06
кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата,
както и ведно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху
УПИ VII-426, кв.13, съдържаща следните самостоятелни обекти в сграда
/СОС/: 1.СОС с идентификатор № 48996.104.95.1.3 по КККР на гр.М.,
представляващ „магазин за авточасти и автосервиз“, разположен на първия
етаж, със застроена площ 192.73 кв.м., състоящ се от магазин за авточасти,
който включва следните помещения: преддверие, работно помещение,
санитарен възел-преддверие с мивка, две тоалетни, мивка; тоалетна, ведно с
припадащите се 38.75 % идеални части от общите части на сградата, както и
ведно с припадащите се 193.74 кв.м. идеални части от правото на строеж
върху УПИ VII-426, кв.13, при граници на обекта: от всички страни-външен
зид, север и изток-вътрешно стълбище и външен зид и горе-апартамент № №
* и *, а по КККР: под обекта: няма; над обекта: СОС с идентификатор №
48996.104.95.1.1 и СОС с идентификатор № 48996.104.95.1.2; на същия
1
етаж:няма. 2.СОС с идентификатор № 48996.104.95.1.1 по КККР на гр.М.,
представляващ „Апартамент № *“, разположен на ******** етаж, със
застроена площ 139.8 кв.м., състоящ се от дневна, кухня-трапезария, две
спални, две бани-тоалетна, коридор и две тераси, ведно с припадащите се
28.37 % в размер на 24.21 кв.м. идеални части от общите части на сградата, и
ведно с припадащите се 164.01 кв.м. идеални части от правото на строеж
върху УПИ VII-426, кв.13, гр.М., при граници на обекта: изток - апартамент №
*, север, запад и юг-външен зид, а по КККР: под обекта: СОС с
идентификатор №48996.104.95.1.3; на същия етаж: СОС с идентификатор
№48996.104.95.1.2; над обекта: няма; 3.СОС с идентификатор
№48996.104.95.1.2 по КККР на гр.М., представляващ „апартамент № *“,
разположен на ******** етаж, със застроена площ 78.07 кв.м., състоящ се от
дневна, кухня-трапезария, две спални, баня-тоалетна, коридор и две тераси,
ведно с припадащите се 16.32% в размер на 13.93 кв.м. идеални части от
общите части на сградата, и ведно с припадащите се 92.00 кв.м. идеални части
от правото на строеж върху УПИ VII-426, кв.13, гр.М., при граници на обекта:
запад-Апартамент № *, север-вътрешно стълбище и изток-външен зид, а по
КККР: под обекта: СОС с идентификатор № 48996.104.95.1.3; на същия етаж:
СОС с идентификатор № 48996.104.95.1.2; над обекта: няма; 4. „Група
тавански помещения“, разположена на таванския етаж, със застроена площ
84.94 кв.м., състояща се от четири тавански помещения, баня, тоалетна,
коридор, гардероб и тераса, ведно с припадащите се 16.56 % в размер на 14.14
кв.м. идеални части от общите части на сградата, и ведно с припадащите се
99.08 кв.м. идеални части от правото на строеж върху УПИ VII-426, кв.13,
гр.М., при граници на обекта: запад и юг-външен зид и изток-вътрешно
стълбище и външен зид. Сочи се, че наследодателят на ищеца е придобил този
недвижим имот по силата на влязло в сила Решение № 72/08.05.2015г. по
гр.дело №149/2015г. по описа на Районен съд - М., с което решение
недвижимият имот е поставен в негова собственост.
Твърди се още, че впоследствие З. С. е отчуждил чрез покупко-
продажба СОС с идентификатор № 48996.104.95.1.2 по КККР на гр.М.,
представляващ „апартамент № *“, разположен на ******** етаж, със
застроена площ 78.07 кв.м.
Твърди се, че преди смъртта си З. С. е живял на съпружески начала с Ф.
Б. З от гр.М. и от съвместното им съжителство били родени две деца - А. З. С.
и Г. З. С., които наред с ищеца също са наследници на починалия З. З. С..
Ищецът сочи още, че преди смъртта си З. С. е изготвил на 03.06.2020 г.
саморъчно завещание, с което завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество, включващо и горепосочения недвижим имот /без отчуждената
част от него/, на малолетната си дъщеря А. З. С.. Завещанието било обявено с
Протокол за обявяване на саморъчно завещание с рег.№ 40/08.01.2024г.,
оставено за съхранение вън от нотариалната кантора, изготвен от нотариус Г.
Г., с район на действие Районен съд - М., вписан под № *** в Нотариалната
камара.
Ищецът твърди, че вписаното саморъчно завещание не е изготвено и
подписано от З. З. С., като се оспорва авторството на завещателното
2
разпореждане.
На отделно основание ищецът счита, че завещанието не сдържа
изискуемите реквизити, установени в разпоредбите на ЗН, тъй като в същото
са посочени последователно взаимноизключващи се волеизявления /движимо
и недвижимо имущество, движимо или недвижимо имущество/, поради което
не ставало ясно каква е била действителната воля на завещателя, както и бил
ли е той в състояние - физическо и психическо, за нейното формиране.
Ищецът счита, че на изложените основания саморъчното завещание е
недействително/нищожно.
Искането е съдът да признае за установено по отношение на
ответницата А. З. С., че саморъчното завещание с дата 03.06.2020 г. със
завещател З. З. С., направено в полза на ответницата, е нищожно, като
противоречащо на закона.
В условията на евентуалност се претендира, в случай, че съдът приеме
процесното завещание за валидно и действително, да го намали на основание
чл.30 ал.1 от ЗН, като възстанови запазената част на ищеца З. З. С. в размер на
1/3 ид.ч. от наследствения имот.
С уточняваща искова молба, подадена в изпълнение на оставянето на
първоначалната искова молба без движение, ищецът посочва, че исковете,
които предявява са следните:
1. Да бъде признато по отношение на ответницата А. З. С., че
завещанието е нищожно, като противоречащо на закона, тъй като не е
изготвено саморъчно и подписано от З. З. С.;
2. Да бъде признато по отношение на ответницата А. З. С., че
завещанието е нищожно, като противоречащо на закона, доколкото не може да
се разбере действителната воля на завещателя, поради което следва да се
приеме, че то няма годен предмет, а волята на наследодателя е противоречиво
изразена до степен, да не може да бъде разкрита, включително и чрез
тълкуване по реда на чл.20 от ЗЗД.
Ищецът сочи, че не поддържа твърдението в първоначалната искова
молба, че процесното завещание е направено от лице, което по време на
съставянето му не е било способно да завещава, поради своето състояние –
физическо и психическо.
3.Поддържа се предявеният при условията на евентуалност иск с
правно основание чл.30 от ЗН - в случай, че съдът приеме процесното
завещание за валидно и действително, да го намали на основание чл.30 ал.1 от
ЗН, като възстанови запазената част на ищеца З. З. С. в размер на 1/3 ид.ч. от
наследствения имот.
В отговора на исковата молба А. З. С., представлявана от своята майка
и законен представител Ф. Б. З, оспорва предявените искове, като изложените
в отговора обстоятелства се ограничават с това ответницата да твърди, че
завещанието е изготвено и подписано от завещателя, и не са налице основания
за уважаване на предявените искове.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които се
3
установява следната фактическа обстановка:
Ищецът З. З. С., с ЕГН **********, е наследник на З. З. С., бивш жител
на гр.М., разведен, починал на **.**.****г., видно от Удостоверение за
наследници с изх. № 1/02.01.2024 г., издадено от Община М..
Приживе З. З. С. е притежавал недвижим имот, находящ се в УПИ VII-
426, кв. 13 по плана на гр.М., а по КККР на града: Поземлен имот с
идентификатор № 48996.104.95 но КККР на гр.М., с административен адрес:
гр.М., ул. „В." № *, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
275/03.05.2019г. на ИД на АГКК, представляващ жилищна сграда с магазин за
авточасти, авторемонт и площадка за автомивка на два етажа и един тавански
етаж, с идентификатор №48996.104.95.1 по КККР на гр.М., със застроена
площ 210.06 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата, както и ведно е припадащите се идеални части от правото на строеж
върху УПИ VII-426, кв.13. съдържаща следните самостоятелни обекти в
сграда/СОС/:
1.СОС с идентификатор № 48996.104.95.1.3 по КККР на гр.М.,
представляващ „магазин за авточасти и автосервиз“, разположен на първия
етаж, със застроена площ 192.73 кв.м., състоящ се от магазин за авточасти,
който включва следните помещения: преддверие, работно помещение,
санитарен възел-преддверие с мивка, две тоалетни, мивка; тоалетна, ведно с
припадащите се 38.75 % идеални части от общите части на сградата, както и
ведно с припадащите се 193.74 кв.м. идеални части от правото на строеж
върху УПИ VII-426. кв. 13, при граници на обекта: от всички страни-външен
зид, север и изток- вътрешно стълбище и външен зид и горе-апартамент № №
* и *, а по КККР: под обекта: няма; над обекта: СОС с идентификатор №
48996.104.95.1.1 и СОС с идентификатор № 48996.104.95.1.2; на същия
етаж:няма;
2. СОС с идентификатор № 48996.104.95.1.1 по КККР на гр.М.,
представляващ „Апартамент № *“, разположен на ******** етаж, със
застроена площ 139.8 кв.м., състоящ се от дневна, кухня-трапезария, две
спални, две бани-тоалетна, коридор и две тераси, ведно с припадащите се
28.37 % в размер на 24.21 кв.м. идеални части от общите части на сградата, и
ведно с припадащите се 1 64.01 кв.м. идеални части от правото на строеж
върху УПИ V11-426, кв.13, гр.М., при граници на обекта: изток-апартамент №
*, север, запад и юг-външен зид. а по КККР: под обекта: СОС с
идентификатор №48996.104.95.1.3; на същия етаж: СОС с идентификатор
№48996.104.95.1.2; над обекта: няма;
3. СОС с идентификатор № 48996.104.95.1.2 но КККР па гр.М.,
представляващ „апартамент № *“, разположен на ******** етаж, със
застроена площ 78.07кв.м., състоящ се от дневна, кухня-трапезария, две
спални, баня-тоалетна, коридор и две тераси, ведно с припадащите се 16.32% в
размер на 13.93 кв.м. идеални части от общите части на сградата, и ведно с
припадащите се 92.00 кв.м. идеални части от правото на строеж върху УПИ
VII-426, кв.13, гр.М., при граници на обекта: запад-Апартамент № *, север-
вътрешно стълбище и изток-външен зид, а по КККР: под обекта: СОС с
4
идентификатор №48996.104.95.1.3; на същия етаж: СОС с идентификатор
№48996.104.95.1.2; над обекта: няма;
4. „Група тавански помещения“, разположена на таванския етаж, със
застроена площ 84.94 кв.м., състояща се от четири тавански помещения, баня-
тоалетна, коридор, гардероб и тераса, ведно с припадащите се 16.56 % в
размер на 14.14 кв.м. идеални части от общите части на сградата, и ведно с
припадащите се 99.08 кв.м. идеални части от правото на строеж върху УПИ
VII-426, кв.13, гр. М., при граници на обекта: запад и юг-външен зид и изток-
вътрешно стълбище и външен зид.
Имотите били придобити по силата на влязло в сила Решение №
72/08.05.2015г. по гр.дело №149/2015 г. по описа на Районен съд-М., с което те
били поставени в собственост на наследодателя на страните - З. З. С..
Впоследствие той отчуждил чрез покупко-продажба СОС с идентификатор №
48996.104.95.1.2 по КККР на гр.М., представляващ „Апартамент № *“,
разположен на ******** етаж, със застроена площ 78.07 кв.м., състоящ се от
дневна, кухня-трапезария, две спални, баня-тоалетна, коридор и две тераси,
ведно с припадащите се 16.32% в размер на 13.93 кв.м. идеални части от
общите части на сградата, и ведно с припадащите се 92.00 кв.м. идеални части
от правото на строеж върху УПИ VII-426, кв.13, гр.М., при граници на обекта:
запад-Апартамент № *, север-вътрешно стълбище и изток-външен зид.
Не е спорно по делото, че преди смъртта си З. З. С. е живял на
съпружески начала с Ф. Б. З, като от съвместното им съжителство са родени
две деца – ответницата А. З. С., и Г. З. С., които наред с ищеца те също са
наследници на З. З. С., бивш жител на гр.М., разведен, починал на **.**.****
г., видно от Удостоверение за наследници с изх. № 1/02.01.2024 г., издадено от
Община М..
Преди смъртта си, на 03.06.2020г. З. З. изготвил саморъчно завещание,
обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание с рег.
№**/**.**.****г., оставено за съхранение вън от нотариалната кантора,
изготвен от нотариус Г. Г., с район на действие Районен съд-М., вписан под №
*** в Нотариалната камара. Завещанието е със следното съдържание : „Аз З. З.
С. с ЕГН **********, живущ – М., ул. В. *, също така с турско гражданство с
имена ******** ******,завещавам на дъщеря ми А. З. С. /изписано двукратно
– бел. съда/ всичко което притежавам – движимо и недвижимо /бел. съда - под
този текст е изписано:/ движимо или недвижимо. Завещанието написах
саморъчно, без чужда намеса или натиск на 03.06.2020, час 22,56.“ Положени
са два подписа, които визуално изглеждат еднотипни.
По делото бяха положени усилия да се приобщи като доказателство
оригиналът на процесното саморъчно завещание, чрез задължаването на
ответницата да го представи, а също така и чрез изискването му от нотариус
Г. Г., и от Служба по вписванията, Агенция по вписванията при МП към РС-
М..
В крайна сметка, оригиналът на процесното саморъчно завещание не се
представи нито от законната представителка на малолетната ответница, нито
беше намерен в Служба по вписванията, Агенция по вписванията при МП, при
5
твърдение на пълномощника на ответницата, че лично го е предоставил за
вписването му. От своя страна ответницата оспорва то да се съхранява при
нея/респ. при нейната законна представителка – майката Ф. З.. Тук следва да
се добави и това, че въпреки, че съдът изиска от нотариус Г. Г. да предостави
този оригинал, такъв по делото не е постъпил, а страните са изразили
становище за приключване на съдебното дирене и без този документ да бъде
намерен.
С оглед въведените в исковата молба твърдения по делото беше
назначена съдебно-графологическа експертиза, заключението по което не е
оспорено от страните, и което съдът изцяло кредитира. От същото се
установява, че както ръкописното съдържание, така и положеният подпис за
завещател, са на наследодателя на страните З. З. С..
При така установеното по релевантните за спора факти, от правна
страна съдът намира следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.
42, б.“б“ от ЗН, във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН за установяване на нищожност на
саморъчното завещание на З. З. С. като неавтентично, ненаписано и
неподписано от същия; иск с правно основание чл. 42, б.“б“ от ЗН, във вр. с
чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД – установяване на недействителност на саморъчното
завещание на З. З. С. като противоречащо на закона, поради невъзможен
предмет; и трети иск, предявен при условията на евентуалност –
конститутивен иск с правно основание чл.30 от ЗН.
По определение завещанието е личен, едностранен безвъзмезден и
строго формален акт – законовите изисквания за неговата форма и съдържание
са императивни и спазването им от страна на завещателя е преценено от
законодателя като достатъчна гаранция за съобразяване на изразената от него
воля, който поражда действие след откриване на наследството. За
действителността на саморъчното завещание е необходимо да се спазят
всички реквизити по чл. 25 от ЗН – да бъде изцяло написано ръкописно от
самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него, като подписът се поставя след завещателните
разпореждания.
Това в казуса се установява да е реализирано, поради което съдът
намира първият предявен иск за неоснователен и недоказан, и като такъв той
следва да се отхвърли.
От друга страна, като едностранна формална правна сделка и по силата
на чл. 44 от ЗЗД, по отношение на завещанието правилата относно договорите
намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите,
в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и
задължения. Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само
на специалните основания по чл. 42 от ЗН, но и тогава, когато са налице
общите основания за недействителност на сделките, посочени в чл. 26 от ЗЗД.
Направеното в полза на ответницата саморъчно завещание от
03.06.2020 г., изготвено от З. З. С., съдът намира за нищожно, поради
невъзможен предмет - чл.26, ал.2, предл.1-во от ЗЗД, доколкото от същото не
6
може да се разбере действителната воля на завещателя - последователно са
изписани взаимоизключващи се волеизлявления на наследодателя. Както бе
посочено по-горе, в него е вписано, че се завещава движимо и недвижимо
имущество, а под този текст е посочено, че се завещава движимо или
недвижимо имущество. Поради това следва да се приеме, че завещанието
няма годен предмет, а волята на наследодателя е противоречиво изразена до
степен, тя да не може да бъде установена, включително и чрез тълкуване по
реда на чл.20 от ЗЗД. Всяка отделна клауза от завещанието следва да се
разглежда или сравнява с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и
добросъвестността. При така изразена воля на наследодателя - с две
противоречиви волеизявления, остава съмнение относно волята на автора на
завещанието до степен на неговата нищожност.
По изложените съображения съдът намира този иск за основателен и
като такъв той следва да се уважи.
По евентуалния иск : при евентуално съединяване на искове се
предявява едно материално право като предмет на главния иск. В
производството се разглежда главният иск, а съединените с него се разглеждат
в зависимост от изхода по главния иск. И, доколкото съдът счита за
основателен и уважава иска с правно основание чл. 42, б.“б“ от ЗН, във вр. с
чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД за установяване на недействителността на саморъчното
завещание на З. З. С. като противоречащо на закона, поради невъзможен
предмет, не следва да се произнася по предявения в условията на
евентуалност конститутивен иск с правно основание чл.30 от ЗН.
При този изход на спора, доколкото се уважава единия от двата главни
предявени иска, при което произнасяне по евентуалния иск не се дължи, се
следват деловодни разноски в полза на ищеца в размер на ½ от 4 186,14лв. /от
които 2 400лв. с ДДС за адв. възнаграждение, 1 611,14лв. за държавни такси,
175лв. за възнаграждение за вещо лице/, съгласно представения по делото
списък на разноските /л.114/, с налични доказателства за извършени
плащания, а именно – в размер на 2 093,07лв.
В полза на ответницата А. З. С., представлявана от нейната майка и
законен представител Ф. Б. З, се следват деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на ½ от на 2 700лв. – или в размер на 1 350лв.
/съобразено при сторено своевременно възражение за прекомерност – л.119, и
относителна съразмерност на положения от адвокатите на страните труд и
възнаграждение/, и разноски за вещо лице в размер на 175лв., представляващи
½ от заплатените такива в размер на 350лв. /л.117/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. З. С., с постоянен адрес в гр.М., ул.“В.“
№*, с ЕГН **********, против А. З. С., с ЕГН **********, с адрес в гр.М.,
ул.“В.“ №*, представлявана от нейната майка и законен представител Ф. Б. З,
с постоянен адрес в гр.М., ул.“В.“ №*, с ЕГН **********, иск да бъде
7
признато за установено по отношение на ответницата, че "Саморъчно
завещание" с дата 03.06.2020 г. и завещател З. З. С., бивш жител на гр.М., с
ЕГН **********, бивш жител на гр.М., починал на **.**.****г., направено в
полза на ответницата, е нищожно, като противоречащо на закона, тъй като не
е изготвено саморъчно и не е подписано от З. З. С., като недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. З. С., с ЕГН
**********, с адрес в гр.М., ул.“В.“ №*, чрез нейната майка и законен
представител Ф. Б. З, с постоянен адрес в гр.М., ул.“В.“ №*, с ЕГН
**********, че "Саморъчно завещание" с дата 03.06.2020 г. и завещател З. З.
С., бивш жител на гр.М., с ЕГН **********, починал на **.**.****г.,
направено в полза на ответницата А. З. С., е нищожно на осн. чл.26, ал.2,
предл.1-во от ЗЗД, тъй като е с невъзможен предмет.
ОСЪЖДА А. З. С., с ЕГН **********, с адрес в гр.М., ул.“В.“ №*,
представлявана от нейната майка и законен представител Ф. Б. З, с постоянен
адрес в гр.М., ул.“В.“ №*, с ЕГН **********, да заплати на З. З. С., с
постоянен адрес в гр.М., ул.“В.“ №*, с ЕГН **********, деловодни разноски в
размер на 2 093,07лв.
ОСЪЖДА З. З. С., с постоянен адрес в гр.М., ул.“В.“ №*, с ЕГН
**********, да заплати на А. З. С., с ЕГН **********, с адрес в гр.М., ул.“В.“
№*, представлявана от нейната майка и законен представител Ф. Б. З, с
постоянен адрес в гр.М., ул.“В.“ №*, с ЕГН **********, деловодни разноски в
размер на 1 525лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
8