Р Е Ш Е Н И Е
Номер 02. 09. 2015г. Град
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 15 състав
На
първи юли
Година 2015
В
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и
секретар Д.Т.
като
разгледа гр. дело N 12035 по описа
за 2012 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С искова молба,
подадена от Т.Е.В., Е.Ц.В., С.Ц.В., И.Ц.В. И Ц.Ц.В. срещу Г. Ф., са предявени
обективно съединени искове за заплащане на 1 000 000 лева – по 200 000 на всеки
от ищците, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди, в резултат на смъртта на Ц.С. В., съпруг на първата от ищците и баща на
останалите ищци, настъпила при ПТП, осъществило се на 27.07.2013 г., ведно с лихва
върху тези суми, считано от подаването на исковата молба. Претендират се и
разноски в производството. Твърди се в исковата молба, че за ПТП било
образувано досъдебно производство, което към момента на предявяване на исковете
не било приключило. Тъй като за автомобила, управляван от виновния водач А.Е.Р.
/впоследствие по делото е уточнено, че първото име на водача е А., а не А./, а
именно „Ситроен“, модел „Саксо“, с д.к. № *******, не бил налице сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, исковете се
предявяват срещу настоящия ответник. Твърди се още, че по молба на ищците
ответникът не е определил и не е изплатил обезщетение.
Исковете
са с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ вр. чл. 45 ЗЗД. Ответникът оспорва исковете изцяло.
Счита, че не е доказан фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“,
липсват доказателства, от които да се установи вината, механизма на ПТП, обстоятелствата
и причините за настъпването му, както и за поведението на участниците в него с
оглед съпричиняване. Моли за спиране на производството по делото, до
приключване на наказателното производство, моли за конституиране в
производството на трето лице помагач – водачът на увреждащия автомобил в
процесното ПТП. Прави и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.
Във връзка с допълнително представените по делото материали от досъдебното
производство, уточнява възражението си за съпричиняване, като основано на
факта, че наследодателят на ищците е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, като е пътувал в увреждащия автомобил без поставен предпазен колан.
С
определение на съда от 09.01.2015г. на основание чл.220 от ГПК съдът е уважил
молбата за конституиране на трето лице-помагач на страната на ответника - водачът на увреждащия автомобил А. Е.Р.,***,
който не е изразил становище по исковете.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа
страна:
От
представените по делото писмени доказателства - протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и скица се установява, че на посочените в исковата
молба дата и място настъпило ПТП, при което е причинена смъртта на Ц.С. В.. В
хода на делото по същото са постъпили доказателства за приключване на
образуваното във връзка с процесното ПТП наказателно производство с влязла в
сила присъда от 16.06.2014г. на Ловешки окръжен съд по НОХД №154/2014г., която
има задъжителна сила за настоящия съд на основание чл.300 от ГПК. Съгласно
присъдата, съдът е признал А. Е.Р. за виновен в това, че на 27.07.2013г. около
23.30 часа на път 301 /гр. Левски – гр. Ловеч/ при километър 23+700 в землището
на с. А., при управление на лек автомобил „Ситроен“, модел „Саксо“, с д.к.№ *******,
без да има необходмата правоспособност, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП – въпреки задължението си като водач да
контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, при движение по
дъга от десен завой след използване на спирачната система и направление на
кормилния кръг, загубил странична устойчивост на автомобила и по
непредпазливост причинил смъртта на Ц.С. В., ЕГН **********, като след деянието
избягал от местопроизшествието.
Представена
е съдебно-медицинска експертиза на труп /същата представлява писмено
доказателство, отразяващо резултатите от направената аутопсия, а не е
заключение по смисъла на чл. 195 ГПК/, която е подробно обсъдена от вещите
лица, поради което съдът не следва да я коментира отделно.
Представено
е и писмо от ищците до ответника с вх. №24-01-359 от 23.07.2014г., с което се
иска последният да изплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че във връзка с това
искане е образувана щета №210155/23.07.2014г., във връзка с която е уведомил
ищеца, че следва да представи доказателства във връзка с твърдените от него
обстоятелства, които не били представени. Не твърди да е изплащал обезщетение,
при което съдът приема, че е налице процесуалната предпоставка за предявяване
на иск по чл.288, ал.11 от КЗ.
Не
е спорно между страните, а и не се установява нещо различно от доказателствата
по делото, че към момента на настъпване ПТП относно управляваното от А. Р. МПС
не е бил налице застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”.
Установява се безспорно от представените удостоверения
за наследници и актове за раждане, че ищците са съпруга и деца на починалия при
процесното ПТП Ц. В..
По
делото е прието заключение на вещо лице д-р И.А.П. по съдебно-медицинска
експертиза, от което се установява следното:
От
процесното ПТП наследодателят на ищците е получил следните увреждания: гръбнано-мозъчна
травма, изразяваща се в прекъсване на гръбначния стълб межди втори трети шиен
прешлен с прекъсване на гръбначния мозък; коремна травма – разкъсване до степен
размачкване на черния дроб с излив на кръв в коремната кухина; кръвонасядания
по вътрешната повърхност на меката чрепна покривка челно и тилно вдясно;
охлузване на челото вдясно; охлузване на гърба на носа, лявата буза, леви
долночелюстен ъгъл, лявата гръдна половина, лявата ключица, разкъсно-контузна
рана под брадичката и др. Към момента на настъпването на смъртта пострадалият
се е намирал в тежка степен на алкохолно повлияване. Настъпилата смърт се дължи
на несъвместимите с живота тежки травми на гръбначния стълб и черен дроб, както
и на масивната кръвозагуба.
Видно от приложените по делото
протокол за оглед на местопроизшествие и албум със снимков материал, тялото на
пострадалия е намерено затиснато напречно под покрива на преобърналия се лек
автомобил. Вещото лице изразява становище, че не могат да се диференцират по
произход по - голямата част от травмите, т.е. кои от тях са причинени от
интериора на колата и кои от външната част - покрива. Главата, двете ръце и
горната част на раменния пояс са установени отляво на лекия автомобил, а
долните крайници и таза - отдясно / Ф.К. 14 и Ф.К. 11/. В протокола за оглед
отсъства и описание на наличността или съС.ието на предпазните колани, респ.
този на пасажера до шофьора, каква е била степента на тяхната износеност, били
ли са с повреди в крайните си залавни точки, имат ли повреди и частични
разкъсвания по протежение на тъканта, ако са намерени прибрани, налични ли са
кръвни петна. Не се отбелязва и състоянието на еърбеците, налични ли са за
модела, били ли са активирани и др. Не е изяснен произхода на намерената при
огледа "черна пластмасова кора" и може ли тя да се разглежда, като
част от интериора на процесния автомобил.
По делото е прието заключение на вещо лице А.М.
по автотехническа експертиза, от което се установява механизма на ПТП и
причините за него, а именно – при висока скорост в десен завой водачът на
автомобила губи контрол върху управлението при рязко намаляване скоростта на
движение, използвайки спирачната и кормилна система, при което автомобилът
става неуправляем, отклонява се надясно, след блокиране на предна лява полуоска
се завърта, излиза от банкета на пътното платно, преобръща се по таван, след
което се установява в покой.
По
делото са разпитани свидетелите С. М. и М.И., от показанията на които се
установява следното:
Свидетелят М. познава ищците от много време. С Т.В.
са приятели, децата С. и Е. са съученички с дъщерята на свидетеля. Познавал
починалия Ц.С.В., от малки били приятели. Семействата им също били приятелски,
събирали се преди да почине. Били и съседи. Знае за случилото се с Ц. и това,
че е остави четири деца, като четвъртото се родило след смъртта му. Ц. много се
грижел за семейството си. Ходел на работа, разбирал се с жена си много добре. Възпитавал
добре децата си, да ходят на училище. След смъртта му, свидетелят постоянно
виждал семейството, понякога им помагал финансово със заеми. Непосредствено
след смъртта на Ц. посетил близките му. Всички много тежко приемали смъртта му.
Децата много плачеха, жена му на погребението припаднала и се наложило да я
закарат в болницата в Плевен. Поведението на децата се променило след смъртта
на баща им. Станали по-затворени. Преди идвали на гости с преспиване у свидетеля,
но вече не си играели с други деца, станали затворени. Свидетелят и семейството
му поканили ищцата й децата й да празнуват заедно Нова година, по време на
събирането съпругата на пострадалия и двете му по-големи деца плакали. Според
свидетеля двете по-малки не разбират случилото се, поради възрастта си.
Свидетелят изразява виждане, че семейството не е превъзмогнало загубата, често
ходят на гробища заедно. В момента семейството живее в друга къща с майката на
съпругата, която им помага.
Свидетелката И. е съседка на ищците. Познава
Т. и Ц. отдавна, поддържала добри отношения със семейството, помагали си
взаимно. Ц. бил добър човек, който издържал семейството си и се грижел за тях. Живеели първо до дома на свидетелката, след
това си купили друга къща и се преместиха да живеят там. Отношенията им в
семейството били добри, И. не знае за скандали между съпрузите. Разбирали се и
много се обичали. След катастрофата Т. и
децата много тежко приели всичко. Т. припаднала, наложило се да я приемат в
болница, а децата вечерта казали „Како М., ние вече нямаме тати!”. Свидетелката
уточнява, че има предвид двете по-големи момичета, т.к. И.бил по-малък и не
разбирал случилото се, но момичетата плачели постоянно. Към настоящия момент
свидетелката почти всеки ден се вижда със семейството. Децата учат в училището,
в което учи и нейното дете. След погребението и децата и Т. били по-затворени,
не общуват, странят от другите. Понякога свидетелката кани децата да играят с нейното
дете в дома й, но те странят, въпреки че се познават. Много тежко им се
отразила загубата, трудно им е. Все още не могат да преживеят, че са загубили
баща си.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество - частично
основателни – до размера от по 150 000 лв. за всеки от ищците, за която
сума следва да бъдат уважени, а за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 200000 лв. следва да бъдат отхвърлени. Съображенията на съда са следните:
Исковете са доказани по основание. На първо място се
доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД –
установи се, че в резултат на описаното в исковата молба ПТП е починал наследодателят
на ищците, което им е причинило неимуществени вреди - психически страдания; установи
се, че деянието, довело до увреждане на ищците, е извършено от А. Е.Р., установи
се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и смъртта на
Ц.С. В., причинила на същия психическо страдание; установи се и вината на водача.
По делото е представена влязла в сила присъда от 16.06.2014г. на Ловешки
окръжен съд по НОХД №154/2014г., която има задъжителна сила за настоящия съд на
основание чл.300 от ГПК по отношение на това дали деянието е извършено,
неговата противоправност и вината на дееца.
Безспорно е обстоятелството, че към момента на
настъпване ПТП относно управляваното от виновния водач МПС не е бил налице
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, което именно обуславя отговорността на ответника.
Относно размера на дължимото обезщетение:
Съдът намира, че такъв от 150000 лв. за всеки би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване
на търпените от ищците неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно
чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера
на това обезщетение. В случая следва да се имат предвид следните конкретни
обстоятелства по иска, предявен от Т.В.: младата възраст на починалия и на
ищцата - негова съпруга, обстоятелството, че последната остава сама с четири
малки деца, установените от свидетелските показания болки и страдания, които
търпи от загубата, близките и топли взаимоотношения в семейството от една
страна, а от друга – социално икономическите условия в страната към момента на
ПТП. По отношение на децата съдът взема предвид същите вече посочени обстоятелства,
в допълнение и следното: доказаните по делото психически травми, които търпят Е.
и С. В. от смъртта на баща си; по отношение на И.В. – независимо от степента, в
която едно четиригодишно дете осъзнава загубата на родител, съдът намира, че
вредите се съизмеряват с невъзможността детето да порасне в контакт и да
изгради близката връзка с баща си, каквато се установи по делото по отношение
на по-големите две деца, а по отношение на роденото след смъртта на баща си
дете – Ц.В., в невъзможността изобщо да познава баща си.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 150000 лв. за всеки от ищците би била
подходяща и достатъчна, за да обезщети ищците за търпяното от тях психическо страдание
в резултат на смъртта на Ц. В. – техен съпруг и баща /съответно е основателно
възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, като пътувал в лекия автомобил без поставен предпазен
колан, е неоснователно. Фактът на
съпричиняване на вредоносния резултат е с благоприятни правни последици за
ответника и негова е тежестта да го установи чрез пълно и главно доказване,
каквото не е проведено успешно в процеса. По делото като доказателство досежно
този факт от носещата тежестта за доказване страна е ангажирана
съдебно-медицинска експертиза, в заключението по която вещото лице посочва, че
не може да се твърди със сигурност било ли е лицето с поставен предпазен колан
или не. Заключението не е оспорено от ответника, не са поставяни допълнителни
задачи към експертизата. Установяването в присъдата на обстоятелството, че при
качването си в автомобила Ц. не си е сложил предпазния колан, няма задължителна
сила за гражданския съд, т.к. влязлата в сила присъда /споразумение/ има
доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на
извършителя на престъплението, за деянието, за което му е било наложено
съответно наказание. Предмет на изследване в наказателното дело е поведението
на увредителя, затова преценката за извършеното от него е задължителна за
гражданския съд, а поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен
ако съпричиняването не представлява елемент от състава на престъплението. Не се
установява по делото и
причинно-следствена връзка с фаталния резултат. Не са ангажирани
доказателства, установяващи, че фаталният резултат не би настъпил, ако
пострадалият е бил с предпазен колан.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните
за присъждане на разноски:
Ищеците не са направили разноски по делото /същите са
освободени от държавна такса и разноски/ и съответно не са поискали присъждане
на такива, направено е само искане относно възнаграждението на процесуалния им
представител, а именно същото да бъде
присъдено по реда на чл. 38 ЗА, при което размерът на възнаграждението се
определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съобразно това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 4
от наредбата и ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.
пълният размер на възнаграждението на адв. Ч. съобразно цената на исковете при
уважаването им изцяло би бил в размер на 36 636 лв. /с ДДС, представен е
акт за регистрация по ДДС на адв. Ч./, съответно съразмерно с уважената част от
исковете на адв. Ч. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се присъди
възнаграждение в размер на 27 477лв. /с вкл. ДДС/. В
този смисъл възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от 39 180 лева, е основателно.
Искането на ответника за присъждане на разноски е
частично основателно – съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е
направил разноски по делото, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за това в размер на 50 лв. за
възнаграждение на вещо лице, направено е и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, пълният размер на което съобразно цената на
исковете и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в случай на отхвърляне изцяло на исковете би бил 30 530 лв.
Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал.
8 ГПК на ответника следва да се присъдят общо деловодни разноски в размер на 7 645
лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да заплати по сметка на съда и държавна такса за производството по
делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 30 000
лв., както и деловодни разноски в размер на 225 лв. съразмерно с уважената част
от исковете.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф. с адрес: ***, представляван от изпълнителния
директор Б. М., да заплати на Т.Е.В.,
ЕГН **********, действаща лично за себе си и на Е.Ц.В., ЕГН **********, С.Ц.В.,
ЕГН **********, И.Ц.В., ЕГН ********** И Ц.Ц.В., ЕГН **********, чрез законния
им представител Т.Е.В., всички с адрес *** сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева на всеки, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ц.С. В., настъпила в
резултат на ПТП на 27.07.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от 06.08.2014
г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Е.В., ЕГН **********, действаща лично
за себе си и като законен представител Е.Ц.В.,
ЕГН **********, С.Ц.В., ЕГН **********, И.Ц.В., ЕГН ********** И Ц.Ц.В., ЕГН **********, срещу Г. Ф. с адрес: ***, представляван от
изпълнителния директор Б. М., искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Ц.С. В., настъпила в резултат на ПТП на
27.07.2013 г., за разликата над уважения размер от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за всеки
до пълния им предявен размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева за всеки.
ОСЪЖДА Г. Ф. с адрес: ***, представляван от изпълнителния
директор Б. М., да заплати на адв. С. С.
Ч. от САК сумата от 27 477 /двадесет и седем хиляди четиристотин
седемдесет и седем / лева, представляваща адвокатско възнаграждение /с вкл.
ДДС/ съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.Е.В., ЕГН **********, действаща лично за себе си и Е.Ц.В.,
ЕГН **********, С.Ц.В., ЕГН **********, И.Ц.В., ЕГН ********** И Ц.Ц.В., ЕГН **********,
чрез законния им представител Т.Е.В., да заплатят на Г. Ф. с адрес: ***,
представляван от изпълнителния директор Б. М., сумата от 7 645 лв. /седем хиляди шестотин четиридесет и пет /
лева, представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Ф. с адрес: ***, представляван от изпълнителния директор Б. М., да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 30 000 лв., както и
деловодни разноски в размер на 225 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието трето лице – помагач на
ответника – А. Е.Р., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: