Решение по гр. дело №2374/2019 на Районен съд - Сливен

 

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 260002

 

                                       06.01.2021 г., град Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД      VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 02.10.2020г., в следния състав: 

                                                                              председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело № 2374 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

В исковата молба на „АГЛИКА“АД се твърди, че то е собственик на имот, находящ се на административен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 73А, представляващ УПИ-VII в стр. кв. 12 по ПУП на гр. Велико Търново, с идентификатор № 10447.2501.116 по КККР на града. Твърди се още, че  дружеството е било в договорни отношения с ответното „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ- СЕВЕР“АД, което му доставяло за него, по клиентски номер **********, ел. енергия и мрежови услуги, а за стойността им издавало ежемесечно фактури. По този начин било процедирано и при издаването на фактури № 1112159/12.05.2014г. на стойност 2 073.10лв. и № 1113585/ 09.06.2014г.  на стойност 1853.26лв. Въпреки, че заплатил двете суми, ищеца счита, че не дължи част от тях, а именно- по първата не дължи 1170.86лв., начислена за пренос ниско напрежение и 269.33лв. за достъп ниско напрежение, а по втората- не дължи 1042.45лв., начислена за пренос ниско напрежение и 239.79лв. за достъп ниско напрежение. При конкретни и многобройни доводи, изложени в исковата молба, се твърди както че ищеца не е трябвало да бъде задължаван с тях, така и че с получаването им ответинка се е обогатил неоснователно. Те се свеждат до това, че „Аглика“АД  е получавало до трафопоста, който е негова собственост, ел.енергия средно, а не ниско напражение, а и кабелната линия, по която се извършвала доставката, не е собственост на ответника. Така също, според ищеца меренето с нарочното средство за търговско измерване, поставено в трафопоста, което средство е собственост на ответното дружестов, не е било монтирано според законовите изисквания- било е поставено на страна ниско напрежение, а следвало да бъде на страната средно напрежение, тъй като то е по-високото от двете. Така в крайна сметка ищеца не отрича доставянето на ел.енергия, както и че дължи стойността й, но според него е следвало да я заплаща на ответинка по цени не ниско, а средно напрежение. С тези аргументи предявява иск съда с решението си да осъди  „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ- СЕВЕР“АД да му заплати общо 2722.43лв. по двете фактури, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

 

 Ответното дружество своевременно депозира писмен отговор, в който излага становище както за недопустимост, така и за неоснователеност на претенциите. Доводите на ответника също са многобройни, като с тях той аргументира дължимост от ищцовото дружество на целия размер на сумите по двете фактури.

 

В проведеното съдебно заседание присъстваше представител само на „Аглика“АД. Той по същество поддържа претенциите, както и обсотятелствата, на които са основани. Сходни и подробни съображения излага в писмена защита. В същата такава, депозирана от процесуален представител на ответника, последния поддържа възраженията против исковете. Прави и възражение за прекомерност на заплатеното от ищцовото дружество на пълномощника му-адвокат, възнаграждение.

 

Двете дружества претендират разноски по делото.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид извършените от страните процесуални дейстивя, съда приема,    че са доказани следните факти:

С договор от 21.08.2009г., извършен в нот. акт № 183, т. I, дело № 162/2009 г., „Аглика“АД е закупило /от „Симако“ ООД/ следния недвижим имот- УПИ VII в кв. 12 по ПУП на гр.Велико Търново, сега представляващ поземлен имот с идентификатор № 10447.501.116 по КККР на града, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект; имот намиращ се на административен адрес: ул. „Никола Габровски“ № 73А, ведно с построени в него сгради.

Безспорно по делото е обстоятелството, че за достъп на обект, изграден в него, до електроразпределителната мрежа, последната собственост на Енерго-Про мрежи АД, а също и за пренос на на електрическа енергия по тази мрежа, между страните по делото са сключени два договора от 05.07.2013 г., които също са част от доказателствения материал. От тези документи, а и от други- напр.искане вх.№ при „Енерго-Про“**********/ 24.02.2016г. за проучване, е видно и че този обект представлява текстилен цех, както и че за него са дадени клиентски № ********** и абонатен номер 05252090. И в двата договора е записано, че имат действие до 31.12. същата 2013-та година. Това обаче следва да се счита преодоляно с тестовете на чл.17 ал.2, съотв.чл.1.4 ал.2 от тях. Ето защо съда приема, че и след тази дата, а по-важно- през процесния период от време, те са имали действие и въз основа на тях страните по делото са били обвързани от клаузите им, т.е. били са в облигационна връзка. Този извод се налага освен от липсата на сопорване на факта на обвързаността, твърдян в исковата молба и потвърден в писмения отговор, така и от вече споменатото в предходния абзац Искане, както и от друг представен от ответното дружество документ- Договор изх.№ М16-035/ 06.04.2016г. Двата са съставени с цел промяна на страната на измерване на доставяната в обекта на ищеца електрическа енергия.

В самите договори от 2013-та година е предвидено, че за достъпа до електроразпределителната мрежа „Аглика“ ще заплаща цена съгласно мерене на използваната от него ел.енергия, като то ще се извършва със средства /за търговско измерване/, поставени на границата на собственост на електрическите съоръжения, съгласно Наредба №6/2004г.- чл.чл.1 и 4 ал.1 от първия договор, както и че меренето ще се извършва със специализирана измервателна апаратура, собственост на „Енерго-Про мрежи“, разположени в местата за измерване, определени в съответствие с действащото законодателство- чл.чл.2.1 и 2.3 от втория.

 

Договорът изх.№ М16-035/ 06.04.2016г. за промяна на страна на измерване на електрическа енергия предоставя важна за делото информация, а именно- че текстилния цех на „Аглика“АД е присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО-ПРО мрежи чрез енергийно съоръжение ТП“Симако“, захранен от ВЕЛ 20кV „Абагар“, собственост на „Аглика“, съгласно нот.акт № 183/2009г. Този договор да касае ирелевантен за спора период от време- време и действия, хронологично следващи месеците, за които са издадени фактурите, с плащането на сумите по които според ищеца той е обеднял неоснователно. Въпреки това съда ще основе реиението си и на него тъй като той целяната промяна се изразява в това, че меренето занапред ще се извършва с трифазен индиректен електромер; токови и напреженови измервателни трансформатори, които да са монтирани от страна средно напрежение. Последното означава, че до него момент меренето се е осъществявало от страна ниско напрежение, каквото е и ищцовото твърдение.

 

От фактура № **********/31.07.2009 г. се установява, че ищцовото дружество е закупило трансформатор от „Симако“ ООД. Трансформатор 20/ 0.4/400 с КТП то е закупило още през 2003г. с фактура № **********/08.05.

 

Не е спорно, а и се установява от самите тях, приети като писмени доказателства, че от ответното дружество са издадени фактури № 0001112159/ 12.05.2014 год. и № 0001113585/ 09.06.2014 год., както и че начислените по тях суми, включващи и цена за пренос ниско напрежение и достъп средно/ниско напрежение, са заплатени от ищцовото дружество.

 

От представения с писмения отговор Акт за държавна собственост № 5749 от 22.02.1994 г. се установява, че Западна промишлена зона е предоставена за ползване на ответното дружество, а видно от извлечението от счетоводните книги на ответника- депозирани също с отговора, на 02.11.2016 г. дружеството е придобило собствеността на 2 бр. трансформатори 20 kV ТП Симако.

 

От заключението на вещото лице по назначената по делото техническа експертиза съда установява, че обекта на ищеца- „Аглика“, се захранва с ел. енергия на ниво ниско напрежение 0,4 kV; то се извършва посредством кабелна линия, от метален комплексен трафопост/МКТП/ “Аглика“. Също, че този трафопост е разположен в двора, непосредствено до сградата, за която се потребява ел.енергията, а захранването му на страна средно напрежение става чрез кабелна линия, посредством отклонение от желязо-решетъчен стълб 20 с табела „Симако“ на въздушна линия „Абагар“ с ниво на напрежение 20 кV. Линията пък се захранва от възлова станция 20 кV на „Западна промишлена зона“. Съдът установи и че средствата за търговско измерване са поставени в табло мерене до трафопост „АГЛИКА“, част от МКТ. Техническите параметри на токовите и напрежителни трансформатори са: токови трансформатори (ТТ) - 3 бр. - 15/5/5, клас на точност 0,2 за 20 000V и измервателни трансформатори за напрежение -Збр. от гама 20 000/V3//100/V3 с клас на точност 0,5. Електрическата енергия се измерва с електромер, м. “Iskra” тип МТ 830, индиректен трифазен, имащ клас на точност 1,0.

Вещото лице е категорично и съда възпирема това му становище, тъй като не е оспровергано от ангажираните по делото доказателства, че процесния недв.имот- земя, сграда и прилежащи ел.съоръжения, в т.ч. и изградената кабелна линия 20 кV до ВЛ“Абагар“, са собственост на „Аглика“АД.

Приемайки, че ищцовото дружество не е собственик на ВЛ“Абагар“ и изхождайки от обстоятелството, че последната представлява частна въздушна линия, вещото лице заключава, че липсва граница на собственост, според нормативно установените изисквания, между ел.съоръженията на „Аглика“АД и „Електроразпределение Север“. Така също, граница на собственост съществува, но тя е между ел.съоръженията на „Аглика“АД и ВЛ“Абагар“, като това е разеденителя за открит монтаж, монтиран на стълб 20 от ВЛ“Абагар“.

От отговора на вещото лице на четвъртия въпрос към експертизата съда приема, че мястото на измерване на потребеното количество ел.енергия в имота на ищеца през процесния период от време не е отговаряло на изискванията на Наредба №6/09.02.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и електроразпределителните електрически мрежи и ПИКЕЕ.

Заключението съда кредитира, защото е обиктивно и компетентно изготвено; като неоспорено от страните по делото и неопровергано от останалия събан доказателствен материла.

 

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Както съда изложи още с доклада по делото, предявени са два, осъдителни оценяеми, иска с правно основание чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Подвеждането на спора под тази правна норма се налага не от виждането на ищеца по въпроса, а защото се следва от твърдяните от страните, а в крайна сметка- и от установените по делото, факти. В случая се касае за неоснователно обогатяване, в първата от хипотезите на ал.1- ответинка е получил нещо от ищеца, с което последния е обеднял, при начална липса на основание за осъществяване на престацията.

Установи се, че „Аглика“АД е собственик на недв.имот и намиращ се в него производствен цех, в гр.Велико Търново. Безспорен по делото факт е, че през 2014-та година страните са били в договорни отношения, по силата на които ответинтоо дружество, с фирма тогава „Енерго Про“ е доставяло до този обект ел.енергия. Същото така е безспорно, а и се установи- от писмени доказателства, че за стойността й ответника е издал две фактури: № 0001112159/ 12.05.2014 год. и № 0001113585/ 09.06.2014 год., за съответен- посочен в тях, отчетен период и на определена стойност, както и се установи, че тя е била заплатена от ищеца на ответника. „Аглика“АД счита, че с получаването на част от тези стойности, „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД се е обогатило за негова сметка, без основание.

Наличието на сключен между страните договор не прави иска нито недопустим, нито пък- неоснователен. Така е, защото макар ответника да е измервал и остойностявал доставяната на ищеца ел.енергия, като е правил това на договорно основание, е извършвал меренето в нарушение на законовите, а на практика- и договорни, правила. Ето защо това измерване не представлява основание той да получи плащане по компонентите на ел.енергия, заявени с исковата молба, а именно- цена достъп ниско напрежение и цена пренос ниско напрежение, а те също формират стойността по двете процесни фактури, като са съотв. по първата 1170.86лв., начислена за пренос ниско напрежение и 269.33лв. за достъп ниско напрежение, а по втората: 1042.45лв., начислена за пренос ниско напрежение и 239.79лв. за достъп ниско напрежение.

Установи се по делото, че обекта на ищеца е бил снабдяван от ответника с ел.енергия с ниво средно напрежение - ниво на напрежение 20 кV, а тя е била трансформирана в ниско напрежение- 0,4 kV чрез трафопост, наречен от вещото по делото лице метален комплексен трафопост- МКТП “Аглика“. Той е собственост на ищцовото дружество, като е разположен в двора, непосредствено до сградата, за която се потребява ел.енергията. Доказано бе, че мястото на измерване на потребеното количество ел.енергия в имота на ищеца през процесния период от време не е отговаряло на изискванията на Наредба №6/09.02.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и електроразпределителните електрически мрежи, както и на ПИКЕЕ. Така е, защото средството за търговско измерване, собственост на ответното дружество, е било поставено през процесните месеци и меренето се е осъществявало от страна ниско напрежение, докато съгласно чл.14 ал.1 от ПИКЕЕ, при отдаване от електропреносната, съотв. електроразпределителната мрежа, към потребител, какъвто е „Аглика“АД, мястото на измерване е на страната на по-високото напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя/ако има такъв трансформатор/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съотв. електроразпределителната мрежа. Тъй като в случая има наличен, изграден трансформатор, приложимо е първото предложение, т.е. мястото на измерване е при понижаващия трансформатор на страна ниско напрежение. Впрочем, освен законово, това следва да се счита и договорно изискване, тъй като за достъп на обекта, изграден в имота на ищеца- текстилния цех, до електроразпределителната мрежа, собственост на Енерго-Про мрежи АД, а също и за пренос на електрическа енергия по тази мрежа, между страните по делото са сключени два договора от 05.07.2013 г., като в тях е предвидено, че меренето й ще се извършва със специализирана измервателна апаратура, собственост на „Енерго-Про мрежи“, разположени в местата за измерване, определени в съответствие с действащото законодателство- чл.чл.2.1 и 2.3 от втория.

При горните съображения се оказва, че в процесните месеци измерването, извършвано от електроразпределителното дружество е неправомерно, а, както се изразява Върховния съд – в решение № 227/11.02.2013 год. по т. д. №1054/2011 год., ВКС, ІІ т. о., постановено по сходен казус, по тази причина за потребителя, в случая ищцовото дружество, не е възникнало задължение за заплащане на коментираните компоненти от цената на доставената/консумирана ел.енергия- цена за достъп и цена за пренос. Неправомерното мерене не може да представлява основание ответното дружество да получи плащане от ищцовото. Поради това именно се е достигнало до неоправдано разместване на ценности- парични, в хипотезата на чл.55 ал.1, предл. първо от ЗЗД, от правната сфера на ищеца в тази на ответника. Ето защо последния трябва да върне сумите на ищеца, които е получил от него без основание. Това ще бъде постигнато с уважаване претенцията на „Аглика“АД и то изцяло, тъй като сумите, предмет на осъдителния иск съвпадат по размер с начислените от ответното дружество в процесните фактури: № 1112159/12.05.2014г. на стойност 2 073.10лв. и № 1113585/ 09.06.2014г.  на стойност 1853.26лв., от които ищеца не дължи по първата 1170.86лв. за пренос ниско напрежение и 269.33лв. за достъп ниско напрежение, а по втората- не дължи 1042.45лв. за пренос ниско напрежение и 239.79лв. за достъп ниско напрежение.

 

При този изход на делото на ищеца се следват, в пълен размер, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, сторените от него разноски, а той е 933.90лв., от които: 108.90лв.- заплатена държавна такса за образуване на делото /д.т., следваща се в размер 57.61лв. за единия иск и 51.29лв.- за другия/; 175лв.- депозит за вещо лице и 650лв.- адвокатско възнаграждение, заплатено на пълномощника му. По аргумент от ал.3 на чл.78 ГПК, на ответника не се следват разноски.

По възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцовото дружество на пълномощника му-адвокат възнаграждение. То се основава на разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК, но няма да бъде уважено от съда. Предмет на делото са два иска, оценяеми, за парични вземания, като цената на всеки представлява материалния за ищеца интерес. Единият иск е с цена 1 440.19лв., а съгласно чл.7 ал.2, т.1 от Наредба /1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 1000лв. до 5000лв., адвокатското възнаграждение трябва да е поне 300лв.

При идентични роазсъждения и за втория иск- с цена 1 282.24лв., минималното възнаграждение е 300лв., т.е. за двата общо 600лв., а ищеца е заплатил на адвоката си 650лв.

 

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

 

 

                                       Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СЕВЕР“ АД, с ЕИК: *********; със седалище гр. Варна и и адрес на управление на дейността: район „Владислав Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 25 да заплати на „АГЛИКА“ АД, с ЕИК: *********; със седалище и адрес на управление на дейността гр. Твърдица, ж. к. „Индустриален“, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сумата от общо 1 440.19 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща получено от първото от тях, без основание, плащане от второто по фактура № **********/12.05.2014г., от която 1170.86лв. цена за пренос ниско напрежение и 269.33лв. цена за достъп ниско напрежение. Сумата 1 440.19лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от 09.05.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СЕВЕР“ АД, с ЕИК: ********* да заплати на „АГЛИКА“ АД, с ЕИК: *********, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сумата от общо 1 282.24 лв. /хиляда двеста осемдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща получено от първото от тях, без основание, плащане от второто по фактура № **********/09.06.2014г., от която 1 042.45лв. цена за пренос ниско напрежение и 239.79лв. цена за достъп ниско напрежение. Сумата 1 282.24лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от 09.05.2019г. до окончателното й изплащане.

 

НЕ УВАЖАВА възражението на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СЕВЕР“ АД, с ЕИК: ********* за премкомерност на заплатеното от  „АГЛИКА“ АД, с ЕИК: ********* адвокатско възнаграждение.

 ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СЕВЕР“ АД, с ЕИК: ********* да заплати на „АГЛИКА“ АД, с ЕИК: *********, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последното разноски по делото, в пълен размер- 933.90 лв. /деветстотин тридесет и три лева и деветдесет стотинки/.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СЕВЕР“ АД, с ЕИК: *********  да бъде осъдено „АГЛИКА“ АД, с ЕИК: ********* да му заплати разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК- 691лв.

 

Решението подлежи на обжалване, по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез районния, в 2-седмичен срок, течащ от момента на връчването му на съответната страна.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: