ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59
гр. Стара Загора, 31.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Й. Георгиев
Членове:Спасена В. Драготинова Русенова
Красимир Р. Рачев
като разгледа докладваното от Спасена В. Драготинова Русенова Въззивно
частно наказателно дело № 20225500600053 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.341, ал.2, във вр.чл.249,
ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Постъпил е възззивен частен протест от РП-Стара Загора-ТО-
гр.Раднево против определението от разпоредително заседание на 13.12.2021
г., постановено по НОХД № 114/ 2021 г. по описа на РРС, с което е
прекратено съдебното производство по това дело поради допуснати от
прокурора съществени нарушения на процесуалните правила при
съставяне на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимите. Прокурорът намира определението за неправилно като
счита, че обвинението е напълно съобразено със съществуващата съдебна
практика, с оглед на която при съизвършителска дейност не е необходимо
действията на отделните извършители да се установяват в конкретика, а те се
индивидуализират по място и начин на извършване на деятелността им
доколкото това е възможно. В конкретния случай намира, че обвинението е за
престъпления по чл. 142а, ал.5 от НК, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 от
НК/ противозаконно лишаване от свобода/, както и за такива по чл. 143, ал.1 ,
вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 от НК/принуда/, при които става въпрос за
1
усложнена фактическа деятелност от трима извършители, действащи при
общност на умисъла и целящи осъществяване на общ престъпен резултат
/лишаване от свобода и принуда/. Поради което не е необходимо посочването
в конкретика кой какъв вид телесна повреда е причинил на конкретен
постарадал. Относно квалифициращото обстоятелство за престъплението по
чл. 142а, ал.5 от НК, и извода на съда, че в ОА не е уточнено точно в какво
конкретно се е изразявал „мъчителния начин“, намира, че както в
обстоятелствената част, така и в диспозитива на ОА е записано точно в какво
се е изразява той. Подчертава, че според него това са действията на
подсъдимите по връзването на ръцете на пострадалите с ПВЦ връзки/ т. нар.
„свински опашки“/в областта на гривнените стави, което е довело до болкови
усещания, макар и незначителни, както и до дискомфорт/видно от
заключенията на СМЕ, цитирани в обст. част на ОА/, и до преживяване на
душевни и физически мъки.
Предвид което намира, че не е налице непълнота или несъответствие
в ОА, която да е довела до несъответствие между фактическото и
юридическото формулиране на обвиненията в обстоятелствената и
заключителната част на обвинителния акт. И че по- голяма индивидуализация
на изпълнителните деяния на всеки един от извършителите, както и с какво те
са допринесли за постигане на общия престъпен резултат, е невъзможно да
бъде направено с изготвянето на нов ОА, или извършването на допълнителни
процесуално- следствени действия. Поради всичко това предлага атакуваното
от него определение на съда да бъде отменено и делото да бъде върнато на
РРС за продължаване на производството.
Срещу протеста е постъпило само едно възражение- от защитника
н аединия подсъдим С. Д. И., адв. А.А.. Защитниците на останалите двама
подсъдими са развили своите съображения в проведеното разпоредително
заседание.
Съдът след като се запозна с мотивите на обжалваното
разпореждане, както и с внесения за разглеждане обвинителен акт на Районна
прокуратура – гр.Раднево, намери за установено следното:
Определението от разпоредително заседание на 13.12.2021 г., с което
е прекратено съдебното производство по НОХД № 114/2021 г. по описа на
Радневския районен съд и делото е върнато на РП –Раднево за отстраняване
2
на допуснати на ДП- при съставянето на обвинителния акт/ОА/, съществени
процесуални нарушения, е правилно и законосъобразно по отношение на
една част от изводите си, а по отношение на друга- неправилно и
незаконосъобразно.
По отношение на изводите на съда относно неконкретизирането на
всички факти и обстоятелства, които обосновават участието на всеки
един от подсъдимите в постигане на общия престъпен резултат, изводите
на съда са неправилни и необосновани. От обстоятелствената част на ОА
става ясно кой от подсъдимите с какви свои действия е участвал в
осъществяването на всяко едно от двете престъпления- отвличането и
принудата. Навсякъде е посочено, че подс. Г. е извършвал действията по
сломяване съпротивата на пострадалите като останалите двама подсъдими са
съучаствали. Той е въвел в двора на майка си пострадалите и е заключил
входната врата след тях, а подс. И. и подс.П. ги посрещнали и респектирали.
Подс. Г. е вързал ръцете им с т.нар. „св. опашки“, извадил е телефоните им и
кредитната карта на единия пострадал-св.Христов, направил им снимки,
удрял ги е по всевъзможни начини, за да ги сплаши и да ги принуди да
подпишат признания за извършени от тях измами по отношение на него за
некачествен ремонт, както и допълнителни споразумения против волята си за
допълнителен ремонт на покрива, разписки и констативни протоколи. След
което извикал органите на полицията като ги представил за измамници. През
това време останалите подсъдими/заедно с подс. Г./ са нареждали на висок
тон на пострадалите да не мърдат, да стоят с наведени напред глави и да
мълчат, когато ги удрят. След това и те са взели участие в нанесените им
удари с ръце и крака с цел да принудат постр. Х. да изпълнява указанията и
да се подчинява на подс.Г., както и в заплахите към осталалите пострадали.
Подс. Г. допълнително е извършил и други действия след освобождаването на
постр.Т. и С. спрямо постр.Х., когото е карал да кляка и става докато от носа
му текнала кръв, упражнявайки спрямо него физическо насилие/удари със
сап, заливане с вода/ и психическо въздействие/заплахи/. От изложеното е
видно, че всеки един от подсъдимите е участвал в принудата и в
преместването на пострадалите против волята им, поради което са преки
извършители на престъпленията. С оглед на това действията им са
индивидуализирани по място и начин на извършване на деятелността им
доколкото това е възможно.
3
Що се отнася до оплакванията във връзка с неконкретизирането в какво
се изразява мъчителния начин по отношение на престъплението по чл. 142а,
ал.5 от НК, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 от НК/противозаконно
лишаване от свобода, извършено по мъчителен начин/, съдът намира, че този
изводите на съда са правилни. Това деяние е довършено с факта на
отвличането на пострадалите лица и задържането им на място, където те не са
желаели да бъдат като им е била ограничена свободата на придвижване. Като
метод на отвличане и противозаконно лишаване от свобода в случая е
използвана хитрост, /чрез обещание за допълнително заплащане/, за да бъдат
привлечени пострадалите в помещението, където са ги заключили. С това те
са били лишени против своята воля от възможността за свободно
придвижване. В съдебната практика се приема, че за осъществяване състава
на престъплението не е необходимо пострадалите да са били след това
вързани. Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се
заключава в невъзможността на задържаното лице да се придвижва свободно
– да определя по свой избор местопребиваването си. Със задържането се
създава едно неблагоприятно за пострадалия фактическо състояние, което
продължава до освобождаването му. Поради което последвалото връзването
на ръцете, нанесения побой и упражнената принуда от тримата подсъдими не
е част от изпълнителното деяние на това престъпление, а от второто
престъпление- това по чл. 143, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 от
НК/принудата/.
Всичко това в достатъчна степен обосновава общност на умисъла им.
Деянието по чл. 142а, ал.5 от НК, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 от НК
е извършено при т. нар. форма на задружна престъпна дейност- “необходимо
съучастие” и е налице квалифицираният признак на престъплението по чл.
142, ал.2, т.2 от НК- деянието е извършено от две или повече лица. Прекият
умисъл за това че същите са го извършили с ясното съзнание за
противоправността му, целейки и желаейки точно определен резултат-
неправомерното лишаване от свобода на пострадалите. И тримата подсъдими
много добре са съзнавали, че участват в принудителното задържане на
пострадалите и лишаване от им от свобода чрез съучастието в упражнената
спрямо тях психическа и физическа принуда както и в противозаконното им
лишаване от свобода посредством заключването на вратата на къщата. Чрез
своето физическо присъствие и нареждания на висок тон на пострадалите да
4
изпълняват нарежданията на подс. Г. и да не му се съпротивляват, а след това
и чрез участие във физическото им малтретиране /удари с юмруци и крака/, е
била сломена съпротивата им. Така че участието на останалите двама
подсъдими в общата престъпна деятелност/която е в по- малка степен/ е ясно
разграничена.
По отношение на второто престъпление- това по чл. 143, ал.1 , вр. с чл.
20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, действията на подсъдимите също са надлежно
описани с допустимата с оглед събраните доказателства конкретика. Предвид
което настоящият въззивен съд намира, че по отношение на гореизложеното в
обстоятелствената част на ОА липсват каквито и да е непълноти и неясноти,
които да нарушават съществено правата на подсъдимите. В тази му част
определнието е неправилно.
По отношение на определението в частта му с която е прието, че
са налице съществени процесуални нарушения, допуснати от прокурора при
съставянето на ОА, поради неяснота в какво точно се е изразил
мъчителния начин при осъществяване на отвличането, обаче
определението е правилно и законосъобразно. В обстоятелствената част на
ОА не е посочено в отделен абзац в какво точно се изразява това
квалифициращо обстоятелство, и защо той е мъчителен. Описани са само
резултатите от назначенитеи СМЕ, но липсват самостоятелни изводи. С оглед
на което той е немотивиран в тази си част. В протеста си вече прокурорът
посочва, че мъчителният начин се е изразил във връзването на пострадалите
със свинските опашки, причинило психически болки и страдания и
дискомфорт, макар и според експертизата това да не им е причинило големи
болки и страдния. С което вече неяснотата е отстранена, но това е следвало да
стане изрично чрез посочване на това обстоятелство, което има значение даза
наказателната отговорност на подсъдимите, с ОА. По- скоро именно при
конкретизирането на това обстоятелство следва изрично да се посочат
действшият ан атримата подсъдими поотделно.
Отделен е въпросът дали с това връзване е осъществен състава на
престъплението по чл. 142а, ал.5 от НК, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1
от НК, което предвид гореизложеното се счита за довършено в момента, в
който деецът лишава пострадалите от възможност да променят
местонахождението си, задържайки ги против волята им чрез заключване на
5
входната врата зад тях/ подс.Г./, а подс. И. и подс.П. са ги посрещнали и
респектирали. И дали това не са последващи действия, които вече насочват
към другото престъпление- принудата. Никъде в ОА не се излага
обстоятелството, че пострадалите доброволно са останали да разговарят с
подсъдимите и едва след поставянето на свинските опашчици на китките им
свободата им на придвижване е била ограничена. Видно от стр.4 на ОА/първи
абзац/, прокурорът е посочил, че след като са били заключени в къщата от
подс.Г./където са пристигнали доброволно, защото са били повикани да
довършат ремонта/, „…респектирани и уплашени от физически
превъзхождащите ги обвиняеми“… пострадалите са „седнали без съпротива“
на столовете около масата, където има е било указано.
Т.е. налице е противоречие и неяснота, с оглед на което доводът в
протеста, че в обстоятелствената част на ОА бил описан мъчителния начин,
по който е станало противозаконното лишаване от свобода, като
конкретизацията е извършена едва с протеста, е незаконосъобразен.
Въззивният съд дори намира, че това деяние като метод е било осъществено
члез измама, както бе посочено по- горе. Поради което действително е
основателно възражението на защитниците, че е ограничено правото на
защита на подсъдимите предвид липсата на единство между
обстоятелствената част на обв. акт и диспозитив на същия в посочената
част. При новото внасяне на обв. акт прокурорът би следвало да прецизира
така изложените факти и точно на това място да обоснове тезата си защо
счита, че е налице това квалифициращо обстоятелство за първото
престъпление.
Предвид горното въззивният съд намира, че с тази неясна
формулировка само досежно действията на подсъдимите е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело
до ограничаване на правото им на защита, защото е пречка да могат да
упражнят правото си на защита в пълен обем. Въззивният съд също намира,
че ОА в обсъжданата насока страда от визираните недостатъци, които са
пречка за разглеждането му в съдебно заседание, и доводите са основателни.
В тази му част внесения за разглеждане обвинителен акт действително не
отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, и не е съобразен с
6
изискванията на ТР № 2/2002г. на ОСНК. Обвинителният акт определя
основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита
от подсъдимия и другите страни в съдебната фаза от процеса. В
обстоятелствената част на обв. акт следва ясно, недвусмислено и точно да
бъдат посочени: престъплението заедно с обективните и субективните му
признаци както и квалифициращите обстоятелства, времето, мястото и
начинът на извършване на деянието, както и пострадалото лице и размера на
вредите.
Предвид което и на основание чл. 248 , ал. 1, т. 3 от НПК правилно и
законосъобразно съдът е прекратил съдебното производство и е върнал
делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени
процесуални нарушения, приемайки че обвинителния акт на РП-Раднево в
тази му част не отговаря на изискванията на чл.246, ал.1 и 2 от НПК. В случая
се касае именно до такива отстраними, но съществени нарушения, тъй като с
тях е засегнато правото на защита на подсъдимите от гледна точка на
възможността да разберат предявеното им обвинение, т.е. допуснатото
нарушение на процесуалните правила е съществено по смисъла на чл.249,
ал.4, т.1, предл. първо от НПК. Последното е отстранимо с изготвяне на
нов обвинителен акт при стриктно съобразяване с изискванията на чл.246 от
НПК и при съобразяване с принципните разяснения в ТР № 2/ 2002 г. на ВКС.
С оглед на което обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като обосновано и законосъобразно.
Водим от горните съображения, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от разпоредително заседание на
13.12.2021 г., постановено по НОХД № 114/ 2021 г. по описа на РРС, с което е
прекратено съдебното производство поради допуснати от прокурора
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на
обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимите, и делото е върнато на прокурора за отстраняването им.
7
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8