№ 38459
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20231110165180 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на С. А. К., ЕГН
**********, с адрес в ..., чрез пълномощника му адв. А. Д.. Процесуалният представител на
заявителя иска да бъде издадена заповед за изпълнение против .., ЕИК ..., седалище и адрес
на управление ..., представлявано заедно от членовете на Управителния съвет А.В.Д. и
М.М., за сумата от 2 лв. (два лева), ведно със законната лихва върху нея от датата на
постъпване на заявлението в съда – 28.11.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата от 501,25 лв. (петстотин и един лева и двадесет и пет
стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Процесуалният представител на заявителя твърди, че претендираното парично
вземане е недължимо платена неустойка по договор № ********* от 27.08.2019 г., тъй като
неустоечната клауза от посочения договор е нищожна на основание чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП.
Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса,
пълномощно и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на С. К. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл. 411
ал. 1 от ГПК – според справката от Търговския регистър, седалището и адресът на
управление на длъжника са в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски
районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
1
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса и
пълномощни, удостоверяващи представителната власт на адв. А. Д.. Видно от твърденията в
заявлението, длъжникът има седалище на територията на Република България и от данните
по делото, не може да се направи извод, че не е с обичайно място на дейност извън страната.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на С. К. против ...
- София.
На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 21,25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 и чл. ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на С. А. К., ЕГН **********, с адрес в ... против .., ЕИК ...,
седалище и адрес на управление ..., представлявано заедно от членовете на Управителния
съвет А.В.Д. и М.М., за сумата от 2 лв. (два лева), представляваща недължимо платена
неустойка въз основа на нищожна клауза (на основание чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП) от договор
№ ********* от 27.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 28.11.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата от 501,25 лв. (петстотин и един лева и двадесет и пет
стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2