Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 10.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на десети
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2231
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, твърди, че на 29.05.2014г. е бил
сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата Договор за паричен заем № 2074497, по силата
на който първия предоставил на втората сумата от 500.00 лева, ведно с договорна
лихва в размер на 375.61 лева, а В.И. се задължила да върне тази парична сума в
срок до 03.12.2014г. на 27 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 32.43 лева. На основание Общите условия към сключения договор за
паричен заем, в случай,
че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на
заемодателя заплащането на такса разходи – изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.,
за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лева. Заемателката не е изпълнявала в
срок задължението си за плащане на погасителните вноски, поради което
заемодателя й е начислил такса разходи за събиране на вземането в размер на
45.00 лева. Тъй като заемателката забавила плащането на погасителните вноски на
договорените падежи, тя дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната
лихва за забава за периода от 03.07.2014г. до датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 31.01.2019г. в размер на 292.87 лева. По договора за заем до
момента ответницата е заплатила сумата от 182.43 лева, с която са погасени,
както следва: 42.08 лева – главница; 95.35 лева – договорна лихва и 45.00 лева
– цялата начислена такса разходи. Останалите парични суми не са заплатени от
ответницата на договорения краен падеж 03.12.2014г. На 01.07.2015г. е сключено
Приложение № 1 към рамков договор за цесия от 16.11.2010г., между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което били прехвърлени от първото
търговско дружество на второто, вземанията по договор за паричен заем № №
2074497/29.05.2014г. срещу ответницата, заедно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
„Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ООД
/сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер, от
името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, на 06.07.2015г. ищецът изпратил до ответницата
уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2074497, изпратено чрез Български пощи на
посочения в договора адрес на длъжника, като писмото било получено лично от
ответницата на 14.07.2015г. съгласно представеното известие за доставяне. Ищцовото дружество за дължимите суми
по договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 612/2019г. по описа на
РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
била изпратена за връчване на ответницата на регистрираните й постоянен и
настоящ адрес, където не е бил открита, поради която същата е счетена за
връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предави иск
относно вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумите от 457.92
лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем №
2074497/29.05.2014г.; 280.26 лева, представляваща договорна лихва за периода
02.07.2014г. до 03.12.2014г. и 292.87 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода 03.07.2014г. до 31.01.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.02.2019г. до окончателното й
изплащане, по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
612/2019г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски,
както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответницата В.Ж.И. призована по регистрираните й
постоятен и настоящ адрес не е открита. Назначения й особен представител оспорва изцяло предявения иск,
като твърди, че договорът за цесия е нищожен поради противоречието му със
закона – не съдържа изискуемите се елементи за предмет, продавач, купувач и
цена, както и че цесията не е редовно съобщена от предишния кредитор на
ответницата и тя не поражда действие за последната, поради което ищецът няма
качеството на кредитор спрямо В.И.. Прави и възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията за лихви по договора.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.05.2014г.
е бил сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата Договор за паричен заем № 2074497, по силата
на който първия предоставил на втората сумата от 500.00 лева, ведно с договорна
лихва в размер на 375.61 лева, а В.И. се задължила да върне тази парична сума в
срок до 03.12.2014г. на 27 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 32.43 лева. На основание Общите условия към сключения договор за
паричен заем било предвидено,
в случай, че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължи на заемодателя заплащането на такса разходи – изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др., за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за
направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лева. Заемателката не е изпълнявала в
срок задължението си за плащане на погасителните вноски, поради което
заемодателя й е начислил такса разходи за събиране на вземането в размер на
45.00 лева. Тъй като заемателката забавила плащането на погасителните вноски на
договорените падежи, заемодателят й начислин обезщетение в размер на законната
лихва за забава за периода от 03.07.2014г. до датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 31.01.2019г. в размер на 292.87 лева. Безспорен е факта,
който се признава от ишеца в искавата молба, че по договора за заем до момента
ответницата е заплатила сумата от 182.43 лева, с която заемодателят е приел, че
са погадени са погасени, както следва: 42.08 лева – главница; 95.35 лева –
договорна лихва и 45.00 лева – цялата начислена такса разходи.
На 01.07.2015г. е сключено Приложение № 1 към рамков
договор за цесия от 16.11.2010г., между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за
събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по
силата на което били прехвърлени от първото търговско дружество на второто,
вземанията по договор за паричен заем № № 2074497/29.05.2014г. срещу
ответницата, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски. „Изи Асет
Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ООД /сега
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер, от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, на 06.07.2015г. ищецът изпратил до ответницата уведомително
писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2074497, изпратено чрез Български пощи на посочения в
договора адрес на длъжника, като писмото било получено лично от ответницата на
14.07.2015г. съгласно представеното известие за доставяне.
Ищцовото дружество за дължимите суми
по договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 612/2019г. по описа на
РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
била изпратена за връчване на ответницата на регистрираните й постоянен и
настоящ адрес, където не е бил открита, поради която същата е счетена за
връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предави иск
относно вземането си.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответницата е направила
нередовни плащания на задълженията си по договора за паричен заем в общ размер
на 182.43 лева през периода от 29.05.2014г. до 31.12.2014г. С направените
плащания заемодателят е приел, че са погасени изцяло задълженията по седмични
погасителни вноски от № 1 с падеж на 04.06.2014г. до вноска № 4 с падеж
25.06.2014г. и част от погасителна вноска № 5 с падеж на 02.07.2014г. в размер
на 7.71 лева, с което е платена част от договорната лихва. Прието било и че са
погасени начислените разходи за събиране на вземането в общ размер на 45.00
лева, на основание чл.30 от ОУ към процесния договор. След 31.12.2014г. ответницата
не е направила никакви плащания на задълженията си по договора към
първоначалния кредитор „Изи Асет мениджмънт” АД. Лихвата за забава на плащането
на сумата на неплатените погасителни вноски от № 5 с падеж 02.07.2014г. до № 27
с падеж 03.12.2017г. по процесния договор, за периода от 03.07.2014г. до
31.05.2015г., датата преди цесията, е в общ размер на 34.71 лева. След датата
на цесията 01.07.2015г. до датата на образуване на заповедното производство
01.02.2019г. ответницата не е направила никакви плащания към новия кредитор
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Дължимите и неплатени погасителни вноски
към датата на образуване на заповедното производство – 01.02.2019г., са 23 броя
– част от погасителна вноска № 5 с падеж на 02.07.2014г. и погасителни вноски
от № 6 с падеж на 09.07.2014г. до № 27 с падеж на 03.12.2014г. изцяло, а общият
размер на дължимите суми по тях е 738.18 лева. Общият размер на лихвата за
забава изчислена за периода 03.07.2014г. до 31.01.2019г. е в размер на 303.64
лева. Към датата на образуване на заповедното производство 01.02.2019г.
дължимите и неплатени суми по договора за паричен заем от ответницата са в общ
размер на 1 041.82 лева, както следва: 457.92 лева – главница; 280.26 лева
– договорна лихва за периода 02.07.2014г. до 03.12.2014г. и 303.64 лева – лихва
за забава за периода 03.07.2014г. до 31.01.2019г. С извършените плащания в
размер на 182.43 лева първоначалният кредитор е приел, че са погасени: 42.08
лева – главница; 95.35 лева – договорна лихва и 45.00 лева – разходи за
събиране на вземането.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото е доказано, че на 29.05.2014г. е бил сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата Договор за паричен заем № 2074497, по силата
на който първия предоставил на втората сумата от 500.00 лева, ведно с договорна
лихва в размер на 375.61 лева, а В.И. се задължила да върне тази парична сума в
срок до 03.12.2014г. на 27 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 32.43 лева. В Общите условия към сключения договор за паричен заем
било предвидено, в
случай, че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължи на заемодателя заплащането на такса разходи – изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др., за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за
направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лева. Заемателката не е изпълнявала в
срок задължението си за плащане на погасителните вноски, поради което
заемодателя й е начислил такса разходи за събиране на вземането в размер на
45.00 лева. Безспорен е факта, който се признава от ищеца в искавата молба, че
по договора за заем до момента ответницата е заплатила сумата от 182.43 лева, с
която заемодателят е приел, че са погадени са погасени, както следва: 42.08
лева – главница; 95.35 лева – договорна лихва и 45.00 лева – цялата начислена
такса разходи.
Съдът
обаче намира, че нищожна, като заобикаляща закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД
във вр.с чл.33, ал.1 от ЗПК, е клаузата на чл.30 от
общите условия, според която ако заемателят забави плащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, той дължи на
заемателя заплащането на такса за разходи /изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания и др./ за
събиране на просрочените вземания в размер на 9.00 лева за всяка забава с
повече от 30 дни на плащането на погасителна вноска, но не повече от 45.00
лева. Макар тези вземания да са наименувани „такса“, то срещу нея не се дължи
никакво поведение от страна на заемодателя, а точно обратно – изискуемостта на
това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. По
делото липсват както твърдения, така и доказателства такива разходи да са били
действително извършени. При това положение следва да се приеме, че тази клауза
всъщност прикрива една неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба
на чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
мораторна лихва каквато е начислил и претендира в настоящото исково
производство. По изложените съображения съдът намира, че сумата от 45.00 лева –
такса разходи за събиране на просрочени вземания не се дължи от ответницата и
неправилно с част от извършеното от нея плащане е било прието за погасено
такова задължение.
Съдът намира, че претенцията на ищеца
за претендираната договорна лихва по договора за паричен заем в размер на 280.26 лева за периода
02.07.2014г. до 03.12.2014г. е погасена по давност. Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД с изтичането на 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви.
Назначеният особен представител на ответницата в определения от закона срок – с
отговора на исковата молба, своевременно е направил възражение за изтекла
погасителна давност на лихвите по претенцията на ищеца. Договорната лихва по
договора се претендира за периода 02.07.2014г. до 03.12.2014г., като
3-годишната давност за това вземане е изтекла на 03.12.2017г. Заявлението по
чл.410 от ГПК е било подадено едва на 01.02.2019г., т.е. след изтичането на давностния срок. Поради това искът в частта да се признае
за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца договорна лихва по договора за паричен
заем в размер на 280.26
лева за периода 02.07.2014г. до 03.12.2014г. следва да се отхвърли, като погасен
по давност.
По отношение претенцията на ищеца за
лихва за забава върху главницата, съдът също намира, че тя за периода
03.07.2014г. до 31.01.2016г. включително е погасена по давност с изтичане на
3-годишния давностен срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД по изложените
по-горе съображения и искът му в тази част също следва да се отхвърли.
По
изложените съображения, че сумата от 45.00 лева – такса разходи за събиране на
просрочени вземания не се дължи от ответницата и неправилно с част от
извършеното от нея плащане е било прието за погасено такова задължение, съдът
намира, че с тази парична сума е платена част от главницата.
Поради
гореизложеното съдът намира, че дължимите от ответницата по договора
задължения, след като се съобрази сумата платена от нея, нищожността на
клаузата за такси разходи и погасяването по давност на лихвите, са 412.92 лева
– главница и лихва за забава върху нея за периода 01.02.2016г. до 01.02.2019г.
За размера на същата няма доказателства по делото, но съдът намира, че на
основание чл.162 от ГПК съдът следва да определи размера по своя преценка и
след използване на компютърна програма за изчисляване на лихви за забава, а
именно 125.83 лева.
На 01.07.2015г. е сключено
Приложение № 1 към рамков договор за цесия от 16.11.2010г., между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/, по силата на което били прехвърлени от първото търговско дружество на
второто, вземанията по договор за паричен заем № № 2074497/29.05.2014г. срещу ответницата,
заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички
лихви, такси, комисионни и други разноски.
Назначеният особен представител на ответницата прави възражение, че договорът за цесия бил нищожен
поради противоречието му със закона – не съдържал изискуемите се елементи за
предмет, продавач, купувач и цена. Съдът намира обаче това възражение за
неоснователно. Посоченото приложение № 1 от 01.07.2015г. към рамковия договор
за цесия, индивидуализира всички прехвърлени задължения с горепосочения договор
за цесия и съдържа 36 страници. Към делото е приложена страница 1, която
показва поредността на задължението предмет на
договора за цесия; номер на кредит; ЕГН на заемателя; трите му имена; дата на
договора за кредит; отпуснатата главница; общо дължимото по кредита; остатък
дължима сума към датата на продажбата; лихва за забава към датата на
продажбата. Приложената страница под № 8 съдържа данни за процесното задължение
с пореден номер 455, което е индивидуализирано изцяло по размер, като са
получени всички индивидуализиращи задължението реквизити, а именно номер на
договор 2074497, трите имена на заемателя В.Ж.И., датата на сключване на
договора за заем 29.05.2014г., размера на отпуснатата главница – 500 лева, общо
дължимото по кредита, остатък на дължимата сума към датата на цесията
01.07.2015г., както и лихвата за забава. Последната страница от Приложение № 1
е приложена, за да се удостовери доставерността на
същото с положени подписи от страните по сделката. Това, че не е оповестена в
настоящото производство цената на договора за цесия, не води до нищожност на
същата, защото такава е била договорена между търговците по търговската сделка,
предвид на което представлява търговска тайна. По изложените съображения съдът
намира, че процесния договор за цесия, с който е прехвърлено вземането по
договора за паричен заем № № 2074497/29.05.2014г. срещу ответницата, съдържа
всички елементи на търговската сделка и не се явява нищожна.
Неоснователно е и възражението на особения
представител на ответницата, че цесията не е редовно съобщена от предишния
кредитор на ответницата и тя не поражда действие за последната, поради което
ищецът няма качеството на кредитор спрямо В.И.. „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на
цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, на 06.07.2015г. ищецът
изпратил до ответницата уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2074497, изпратено
чрез Български пощи на посочения в договора адрес на длъжника, като писмото
било получено лично от ответницата на 14.07.2015г. съгласно представеното
известие за доставяне. От последното съдът намира, че В.И. е надлежно уведомена
по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия, тя е породила действие
спрямо нея и ищецът е придобил качеството на кредитор спрямо ответницата.
Поради гореизложеното съдът предявеният иск за
частично основателен, поради което следва да се признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумите от 412.92 лева, представляваща дължима
главница по Договор за паричен
заем № 2074497/29.05.2014г. и 125.83 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 01.02.2016г. до 01.02.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.02.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 612/2019г. по описа на РРС.
Искът да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество главница по Договор за паричен заем № 2074497/29.05.2014г.
в частта от 412.92 лева
до пълния предявен размер от 457.92 лева, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Искът да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумите от 280.26 лева,
представляваща договорна лихва за периода 02.07.2014г. до 03.12.2014г. и лихва
за забава върху главницата за периода 03.07.2014г. до 31.01.2016г. включително
в частта от 125.83 лева до пълния предявен размер от 292.87 лева, следва да се
отхвърли, като погасен по давност.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
заповедното производство – ч.гр.дело № 612/2019г. по описа на РРС, разноски в
размер на 75.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и
юрисконсултско възнаграждение. Това, че иска в частта за договорната лихва,
част от лихвата за забава и част от главницата се отхвърля, не променя по
никакъв начин размера на тези разноски, които са в минималния такъв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с
уважената част от иска. Ищцовото дружество е направило по делото разноски в общ
размер на 575.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото,
възнаграждение на вещото лице и възнаграждение на особения представител.
Съразмерно с уважената част от иска следва да му си присъдят разноски в размер
на 300.45 лева, които ответницата бъде осъдена да му заплати. На основание
чл.78, ал.8 от ГПК и предвид частичното уважаване на иска, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество и сумата от 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ж.И., с ЕГН: **********
и регистрирани постоянен адрес:*** и настоящ адрес:*** или ул.“Рила“ № 3, че
дължи на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумите от 412.92 лева /четиристотин и
дванадесет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща дължима главница
по Договор за паричен
заем № 2074497/29.05.2014г. и 125.83 лева /сто двадесет и пет лева и осемдесет
и три стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
01.02.2016г. до 01.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 01.02.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 612/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов,
против В.Ж.И., с ЕГН: **********
и регистрирани постоянен адрес:*** и настоящ адрес:*** или ул.“Рила“ № 3,
положителен установителен иск да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество главница по Договор
за паричен заем №
2074497/29.05.2014г. в частта от 412.92
лева /четиристотин и дванадесет лева и деветдесет и две стотинки/ до пълния
предявен размер от 457.92 лева /четиристотин петдесет и седем лева и деветдесет
и две стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов,
против В.Ж.И., с ЕГН: **********
и регистрирани постоянен адрес:*** и настоящ адрес:*** или ул.“Рила“ № 3,
положителен установителен иск да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумите от 280.26 лева /двеста и осемдесет лева и
двадесет и шест стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
02.07.2014г. до 03.12.2014г. и лихва за забава върху главницата за периода
03.07.2014г. до 31.01.2016г. включително в частта от 125.83 лева /сто двадесет
и пет лева и осемдесет и три стотинки/ до пълния предявен размер от 292.87 лева
/двеста деветдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/, като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА В.Ж.И., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен адрес:*** и настоящ адрес:*** или ул.“Рила“ № 3, да
заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата от 75.00
/седемдесет и пет/ лева - направени
по заповедното производство – ч.гр.дело № 612/2019г. по описа на РРС, разноски
за заплатени държавна такса за производството по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Ж.И., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен адрес:*** и настоящ адрес:*** или ул.“Рила“ № 3, да
заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумите от 300.45 лева /триста лева и четиридесет
и пет стотинки/ - направени по настоящото дело разноски
съразмерно с уважената част от иска и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответницата чрез назначения й особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: