Решение по дело №2039/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  103

                                                    гр.Пловдив 23.01.2020г.

 

 

                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                  Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                   ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2039/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

                  Обжалвано е решение №2917/10.07.2019г. по гр.д.№19730/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХII гр.с-в в частта,с която е уважена исковата претенция с правно основание чл.49,вр. с чл.45 от ЗЗД от Д.Б. *** за заплащане на сумата 7500лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди,причинени болки и страдания от непозволено увреждане.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли същото да се отмени и исковата претенция да се отхвърли изцяло.

                  Въззиваемата страна счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

                  Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                  Жалбоподателят като собственик на пътищата отговаря за пътя и намиращите се на него шахти и останали съоръжения съобразно ЗМСМА.От събраните по делото доказателства се установява,че на процесната дата 08.05.2018г. ищецът се е движил по улицата и в един момент е видял зад себе си фарове,като е преминал към тротоара,но поради липса на такъв и необезопасена шахта,попаднал в нея и получил травматични увреждания на лакътната става-счупване,както и охлузвания и синини на десния крак.След намесата на св.Д. същия се изправил,тъй като не е могъл сам да стори това и по-късно след намесата на св.К. същия е бил откаран в УМБАЛ „****“ по спешност,където е било констатирано счупването на дясна лакътна става и като лечение му е било предложено операция на лакътната става,която е била осъществена на следващия ден 09.05.2018г. в МБАЛ „****“.Тази фактическа обстановка се потвърждава от разпита на св.Д. и К. пред първоинстанционния съд,както и от назначената СМЕ в първата инстанция.

                  Налице е деликт,съдържащ в себе си сложния фактически състав на чл.49 от ЗЗД,вр. с чл.45 от ЗЗД.Законодателят е предвидил,че всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като за да е налице деликт следва да се установи дали са налице съставните му части,а именно противоправно поведение,наличие на щета и причинна връзка между увреждането и противоправното поведение на делинквента.Предпоставките следва да бъдат кумулативни и при липса на някоя от тях не е налице противоправно увреждане.

                  Както се посочи по-горе въззиваемия е попаднал в шахта,собственост на жалбоподателя,която е следвало да бъде обезопасена от неговите служители.Установява се,че същите не са свършили работата си и същата не е отговаряла на условията за наличие на безопасност,поради което се е получило и увреждането.Следователно налице е увреждане и противоправно поведение от страна на жалбоподателя по отношение на причиняването на деликта.Без значение е факта дали Общината е възложила на трето лице изпълняването на дейността по поддръжка на шахтите по улиците в града.След като същата не отговаря на условията за експлоатация и от нея е причинена травма на минувач,то отговорен за случилото се е собственика-в случая жалбоподателя.

                  Жалбоподателя твърди да е налице съпричиняване на увреждането,но при условията на пълно и главно доказване не се доказа нито пред първата инстанция,нито пред настоящата,да е налице такова съпричиняване дори и в най-малка форма,тъй като при липса на тротоар единствено възможен вариант за движение по пътя е да се движи лицето по банкета или по самата улица.Следователно не може да се приеме становището на жалбоподателя за съпричиняване за меродавно.

                  И на последно място следва да се посочи,че полученото увреждане е вследствие на причинната връзка между противоправното поведение и увреждането,тъй като счупването на лакътната става е вследствие на липсата на капак на шахтата,т.е на портивоправното поведение  и нанесените контузии.

                   Отделен е въпросът какъв е пределът на справедливост съобразно ППВС №4/63г.,като РС-Пловдив е определил като размер на вредите сумата от 7500лв.,която е счел,че е достатъчна за репариране на причинените вреди.

                   При наличната фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че размерът на вредите с оглед справедливостта следва да бъде в размер на 5000лв. или  решението на първоинстанционния съд следва да се измени и да се намали присъдения размер,тъй като определната сума е твърде завишена с оглед причинената контузия и времето за пълното излекуване на въззиваемия,а така също следва да се отчете и неговата възраст,че същия към момента на причиняване на контузията е бил на 59г. и от СМЕ става ясно,че пълното излекуване на причинените счупвания и други телесни увреждания е станало в порядъка на три-четири месеца при нормално лечение без усложнения,за каквито в хода на процеса не се установи да е имало.

                  В останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

                  Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата съобразно представен списък по реда на чл.80 от ГПК и такива са направени в размер на 700лв.,но съобразно уважената част от исковата претенция следва да се присъдят по съразмерност на въззиваемата страна 580лв. и на жалбоподателя 120лв.  

                  Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И:

                 

                  ИЗМЕНЯ решение №2917/10.07.2019г. по гр.д.№19730/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХII гр.с-в,като НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от Община-**** на Д.Ц.Б. с ЕГН-********** *** от 7500лв. на 5000лв.

                   ОСТАВЯ В СИЛА решение №2917/10.07.2019г. по гр.д.№19730/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХII гр.с-в в останалата част.

                  ОСЪЖДА Община-**** да заплати на Д.Ц.Б. с ЕГН-********** *** направените от него разноски пред настоящата инстанция по съразмерност в размер на 580лв./петстотин и осемдесет лв./за адвокатско възнаграждение.

                  ОСЪЖДА Д.Ц.Б. с ЕГН-********** *** да заплати на Община-**** направените от нея разноски пред настоящата инстанция по съразмерност в размер на 120лв./сто и двадесет лв./ за юрисконсултско възнаграждение.

                  РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

                             Председател:                                                   Членове: