О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………./ .2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на 17.01.2019
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Терзийска,
възз.т.
дело № 42 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ЗАД
„ОЗК-Застраховане” със седалище гр. София, чрез адв. Т. С., срещу Решение
№4520/09.11.2018г., постановено по гр. д. № 2142/2018г. по описа на Районен съд
-гр. Варна, XIV с-в, с което въззивникът е осъден да заплати
на И.Д.Н. сумата 14 444.06 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско”, клауза „Пълно“ по
застрахователна полица № 0020900201700640 от 08.8.2017 г. за застрахователно
събитие на 14.11.2017 г. при което е напълно унищожен застрахованият лек автомобил
марка и модел „БМВ 330” с ДКН В 2800 ВС, ведно със законната лихва от
подаване на молбата – 13.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.405 от КЗ
и чл.86 от ЗЗД.
Жалбоподателят моли
за отмяна на първоинстанционното решение по изложени съображения за неговата
неправилност и необоснованост. Твърди, че ищецът не е установил по безспорен
начин настъпването описаната „тотална щета“ на автомобила, неговата стойност,
както и че към момента на настъпване на събитието същият е бил изправна страна
по застрахователния договор, за което носил доказателствена тежест. Сочи, че
застрахованият не е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователни
премии, както и да представи удостоверение за прекратяване на регистрацията на
МПС. В процесните отношения намирала приложение уговорката на чл. 5, ал. 1, т.
11 от ОУ по застраховка „Каско“ на МПС, съгласно която
застрахователят не покрива щети, причинени в резултат на инсценирано
застрахователно събитие със застрахованото МПС или опит за заблуда или
премълчаване от страна на застрахования на действителните обстоятелства, при
които е възникнало събитието. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че в хода
на производството не е установено твърдяното от въззивника основание за отказ
за заплащане на застрахователно обезщетение поради опит за въвеждане в заблуда
и премълчаване от страна на застрахования на действителните обстоятелства, при
които е възникнало събитието. Твърди, че изводът на съда да кредитира
посочената от вещото лице по проведената пожаротехническа
експертиза за причината за възникване на пожара, бил необоснован, тъй като съществували още две
възможности за настъпването му. В условията на евентуалност, въззивника излага,
че е налице още едно основание за отказ за плащане на обезщетение по чл. 408,
ал. 1, т. 3 от КЗ, а именно неизпълнение на задължение по застрахователния
договор по чл. 17, ал. 1 от Общите условия- - да пази и поддържа застрахованото
МПС с грижата на добър стопанин. Оспорва присъдения размер на застрахователното
обезщетение, като сочи, че от заключението на вещото лице не може да се направи
обоснован извод за реалната пазарна цена на процесния автомобил. В заключение,
с оглед непредоставянето на банкова сметка ***а задължението му по чл. 390, ал.
1 от КЗ, твърди че не е налице забава на застрахователя, с оглед на което
предявеният акцесорен иск за присъждане на законна
лихва е неоснователен. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна И.Д.Н., чрез адв. Й. А., в депозирания писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и обосновано. Счита, че в протеклото пред ВРС производство е доказал фактите и обстоятелствата, за които е носел доказателствената тежест, в това число наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователното събитие с неговия конкретен механизъм, вредите и причинната връзка между тях и събитието. От друга страна, ответника не е доказал правоизключващото си възражения за наличие на основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че длъжникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва, тъй като изричния му отказ да признае настъпването на застрахователното събитие е станал причина за забавеното прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
Въззивната жалба е допустима, подадена от лице, легитимирано чрез правен
интерес от обжалване решението на ВРС.
Не са
констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които
да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между
страните.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните. Отсъстват искания по доказателствата.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на ЗАД „ОЗК-Застраховане” със
седалище гр. София, чрез адв. Т. С., срещу Решение № 4520/09.11.2018г.,
постановено по гр. д. № 2142/2018г. по описа на Районен съд -гр. Варна, XIV
с-в, с което въззивникът е осъден да заплати на И.Д.Н. сумата 14 444.06 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, клауза „Пълно“ по застрахователна полица №
0020900201700640 от 08.8.2017 г. за застрахователно събитие на 14.11.2017 г.
при което е напълно унищожен застрахованият
лек автомобил марка и модел „БМВ
330” с ДКН В 2800 ВС, ведно със законната лихва от подаване на молбата –
13.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.405 от КЗ
и чл.86 от ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по възз.т.д. № 42/2019 г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.02.2018 г. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
Да се връчи препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.