Решение по дело №420/2022 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 8
Дата: 13 февруари 2023 г.
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20224340200420
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Троян, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, V-ТИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела Н. Радева
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Даниела Н. Радева Административно
наказателно дело № 20224340200420 по описа за 2022 година
за да се произнесе - съобрази:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0359-000480 от 03.11.2022г.,
издадено от И.Н.С. – ВПД Началник на РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч,
на И. М. Т. от с. Л., обл. Ловеч, са наложени следните административни
наказания: глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение
по чл. 140, ал. 1 от същия закон. Наказателното постановление е обжалвано в
законоустановения срок от И. М. Т., като с жалбата се прави искане за отмяна
на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон. В съдебно
заседание И. М. Т., редовно призован, не се явява лично. Явява се
упълномощеният от него процесуален представител адвокат М. И. от АК гр.
Ловеч, който поддържа жалбата и по същество на делото излага подробни
аргументи за отмяна на наказателното постановление в писмени бележки.
Ангажирани са доказателства.
За ответника по жалбата РУ гр. Троян, редовно призован, не се явява
представител в съдебно заседание. В писмено становище по жалбата, главен
инспектор И.Н.С. – ВПД Началник на РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч е
направил искане съдът да потвърди наказателното постановление, като са
изложени подробни аргументи за това. Ангажирани са доказателства.
От приложените към делото писмени доказателства: Заверено копие на
Наказателно постановление (НП) № 22-0359-000480/03.11.2022 г.; Заверено
1
копие на Призовка за И. М. Т., връчена на 10.11.2022 г.; Заверено копие на
Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство изх. №
4048/2022 г. от 03.10.2022 г. на РП – Ловеч; Заверено копие на Протокол за
избор на наблюдаващ прокурор по преписка № 04048/2022 г.; Заверено копие
на Писмо рег. № 359000-8116/02.09.2022 г. на РУ – Троян при ОД на МВР –
Ловеч; Заверено копие на Докладна записка рег. № ЗМ-273/02.09.2022 г.,
изготвена от инсп. ПК К.К.; Заверено копие на Опис на документите,
находящи се в преписка по описа на РУ – Троян; Справка за съдимост от
29.08.2022 г., издадена от БС при РС – Троян; Заверено копие на Справка от
интегрираната информационна система на МВР – КАТ относно лек
автомобил с рег. № *** – 2 листа; Заверено копие на Справка за
нарушител/водач И. М. Т.; Оригинал на Сведение от А. И.ова К. от 26.08.2022
г.; Оригинал на Сведение от И. М. Т. от 26.08.2022 г.; Заверено копие на
АУАН бл. № 563922/15.02.2022 г.; Заверено копие на Заповед №
8121з[1]1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и Заверено
копие на Удостоверение № 295000-10083/18.11.2021 г. на ОД на МВР –
Ловеч, Заверено копие на Ежедневна форма на отчет от 15.02.2022 г., смяна
19:00 часа – 07:00 часа; Писмо рег. № 906000/19194/21.12.2022 г.; Заверено
копие на Справка по история на ПС с рег. № ***; Заверено копие на
Заявление № 220906002043 за промяна на регистрация на ПС с рег. № *** от
16.02.2022 г.; Заверено копие на Свидетелство за регистрация част І на МПС с
рег. № ***;Заверено копие на Договор за покупко-продажба от 25.08.2021 г. с
рег. № 4080 на нотариус Димитър Кънчевски; Заверено копие на у-ние за
техническа изправност на ППС с рег. № *** от 25.08.2021 г. по протокол
26447019, разрешение № 996/1; Заверено копие на Вносна бележка от
16.02.2022 г.; Заверено копие на Извадка от информационната система на
КАТ и от показанията на разпитаните свидетели В. Б. М. и С. И. Д.,
преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.02.2022г. свидетелите В. Б. М. и С. И. Д., и двамата служители на
РУ гр. Троян, били на работа по предварително утвърден график. Малко след
започване на смяната им в 19:00 часа на посочената дата, същите били
установени в гр. Троян, на ул. „Васил Левски“ № 292 и извършвали контрол
по безопасност на движението. Около 19:45 часа на 15.02.2022г. свидетелката
Д. видяла движещ се посока от центъра на града към гр. Ловеч лек
автомобил, на който не светел единият фар. Свидетелката Д. подала сигнал за
спиране, при което лекият автомобил спрял. При извършената проверка било
установено, че това е лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. №
***, собственост на П.Г.Л. от гр. Троян, а водач на автомобила е И. М. Т. от с.
Л., обл. Ловеч. Извършена била справка с техническо средство РСОД, при
която било установено, че лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с
рег. № *** е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
на 27.10.2021 година.
На същата дата 15.02.2022г. свидетелят В. Б. М. – младши
автоконтрольор при РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, съставил АУАН №
81, бланков № 563922, срещу И. М. Т., в присъствие на свидетеля С. И. Д.,
посочена като очевидец на нарушението, за това, че на 15.02.2022г., около
19:45 часа, в гр. Троян, ул. „Васил Левски“ № 292, с посока на движение към
2
гр. Ловеч, управлява лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. №
***, собственост на П.Г.Л. от гр. Троян, като автомобилът е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради нерегистриране в
срок. В акта е отразено, че с горното И. М. Т. е нарушил разпоредбите на чл.
140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Съставеният акт е подписан от съставителя и свидетеля по
акта, както и от нарушителя И. М. Т., като е отразено, че същият няма
възражения. На Т. е вречен екземпляр от акта на 15.02.2022 година. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП не е подавано писмено възражение срещу АУАН.
Извършена е била проверка по съставения АУАН от инсп. К.К.,
резултатите от която са отразени в Докладна записка рег. № ЗМ-
273/02.09.2022 година. В тази докладна записка е отразено, че с Договор за
покупко-продажба № 4080 от 25.08.2021г. А. И.ова К. с ЕГН ********** е
закупила МПС - лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № ***,
но не е изпълнила задължението си по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП в двумесечен
срок от придобиването на автомобила да го регистрира. Предвид това на
27.10.2021г. е била служебно прекратена регистрацията на автомобила по чл.
143, ал. 15 от ЗДвП. Снети са били писмени сведения от А. И.ова К. и И. М.
Т., като инспектор К. е предложил преписката да бъде изпратена на Районна
прокуратура гр. Ловеч, Териториално отделение гр. Троян, по компетентност
с оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл. 345 от НК.
С Писмо рег. № 359000-8116/02.09.2022г. материалите по преписката са
били изпратени на Районна прокуратура гр. Ловеч, с оглед извършване на
проверка за извършено престъпление по чл. 345 от НК.
С Постановление от 03.10.2022г. на В.К. – прокурор при Районна
прокуратура гр. Ловеч е отказано образуването на досъдебно производство по
преписка № 4048/2022г., като на основание чл. 213 от НПК с това
постановление прокурор К. е постановила постановлението и преписката да
се изпратят на РУ гр. Троян за налагане на административно наказание по
ЗДвП на И. М. Т..
Въз основа на Постановление от 03.10.2022г. на В.К. – прокурор при
Районна прокуратура гр. Ловеч, с което е отказано образуването на досъдебно
производство по преписка № 4048/2022г. е издадено Наказателно
постановление № 22-0359-000480 от 03.11.2022г. от И.Н.С. – ВПД Началник
на РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, с което на И. М. Т. са наложени
следните административни наказания: глоба в размер 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия закон.
Съдът намира, че подадената срещу наказателното постановление жалба
от И. М. Т. е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Подадена е
от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и
пасивна легитимация на страните в процеса.
Съдът като анализира писмените доказателства по делото счита, че
жалбата се явява неоснователна по следните съображения: Съдът извърши
проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото
съдържа изискуемите от чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно
посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и
3
дата, отразено е, че се издава във връзка с Постановление за отказ от
образуване на досъдебно производство изх. № 4048/2022г. на Районна
прокуратура гр. Ловеч, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4
на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, времето, когато е
извършено, законовата разпоредба, която е нарушена, вида и размера на
наказанията, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП
е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният
в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление.
Съдът счита, че същото е издадено от компетентен орган, а именно И.Н.С. –
ВПД Началник на РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, съобразно
изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед
приложените като доказателства по делото Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи – т. 3.8 и Удостоверение №
УРИ295000-10083/18.11.2021г. на Директора на ОДМВР гр. Ловеч.
В конкретният случай наказателното постановление е издадено след
като е било отказано образуването на досъдебно производство срещу И. М. Т.
с Постановление от 03.10.2022г. на В.К. – прокурор при Районна прокуратура
гр. Ловеч по преписка № 4048/2022 година. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен
в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е
препратено на наказващия орган. Съдът намира, че в случая е налице
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и наказателното постановление е
издадено не въз основа на съставеният АУАН № 81/15.02.2022г., а въз основа
на постановлението на прокурора и събраните в хода на извършената
полицейска проверка доказателства. Предвид това съдът намира за
неоснователно направеното с писмените бележки възражение за нарушение
при издаване на наказателното постановление, тъй като наказващият орган не
се е базирал на доказателствената сила на акта, който е послужил за
образуване на производството. Наказателното постановление е издадено въз
основа на постановлението на прокурора при условията на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, поради което не е необходимо отразяването на всички посочени в чл.
57, ал. 1 от ЗАНН реквизити, включително номер и дата на АУАН, имена и
местослужене на актосъставител. Съдът намира за неоснователно и
възражението, направено от адвокат И., че назателното постановление е
издадено извън срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН – почти 9 месеца след
съставяне на АУАН. Съдът отново отбелязва, че обжалваното Наказателно
постановление № 22-0359-000480 от 03.11.2022г. е издадено въз основа не на
съставеният АУАН № 81 от 15.02.2022г., а въз основа на Постановление от
03.10.2022г. на В.К. – прокурор при Районна прокуратура гр. Ловеч при
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От тук се налага и извода, че липсата на
изрична мотивирана писмена резолюция на наказващия орган за прекратяване
на административнонаказателното производство, образувано със съставяне на
АУАН, не води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Неправилен е и извода на адвокат И., че в конкретният случай са налице две
административнонаказателни производства – едното образувано с АУАН, а
другото – постановлението на прокурора. Съдът счита, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление е съобразена забраната за наказване
на едно и също лице два пъти за едно и също нарушение и е спазен принципа
4
ne bis in idem. Срещу И. М. Т. е издадено едно наказателно постановление, а
именно Наказателно постановление № 22-0359-000480 от 03.11.2022г., с
което същият е наказан за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. Няма наказване два пъти за едно и също деяние.
Съдът счита, че жалбоподателят И. М. Т. е извършил нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. В
конкретният случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установи по безспорен начин, че управляваният от И. М. Т. лек автомобил
марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № *** се е движил по път, отворен за
обществено ползване – гр. Троян, ул. „Васил Левски“ и е бил с поставени на
определените за това места регистрационни табели с № ***. Доказано е и по
безспорен начин, че посоченият лек автомобил, към датата на нарушението –
15.02.2022г. е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП. Тази разпоредба гласи, че служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Неспазването на срока за пререгистрация на лекия автомобил и
изтичането на срока по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП води до служебно
прекратяване на регистрацията на МПС-то, което го прави такова без
надлежна регистрация по смисъла на чл. 140, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП.
Самото прекратяване на регистрацията се извършва по чл. 18, т. 2 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В
последният случай, съгл. чл. 18б, ал. 1, т. 10 от наредбата се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. За разлика от повечето посочени хипотези
на служебно прекратяване на регистрацията, за тази по т. 10 или по чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП не се предвижда уведомяване на собственика. Това е и
законово издържано, доколкото задълженията по прехвърляне на
собствеността върху МПС и сроковете за пререгистрацията са посочени в
самия закон - чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Самата наредба не предвижда, съгласно
чл. 18-21 от нея, при служебно прекратяване на регистрацията в посочената
хипотеза отнемане на регистрационните табели, така както такава мярка се
предвижда в останалите случаи. Законът също не предвижда налагането на
принудителна административна мярка – сваляне на регистрационните табели,
както и не предвижда уведомяване на собственика на МПС-то за това,
подобно на посочените в чл. 18б, ал. 2 от Наредбата случаи.
От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че А. И.ова
К. – майка на жалбоподателя И. М. Т., е придобила собствеността върху лек
автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № *** от П.Г.Л. от гр. Троян
5
чрез Договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 25.08.2021г. с
нотариална заверка на подписите от същата дата, извършена от нотариус
Димитър Кънчевски с рег. № 525 на Нотариалната камара. Съгласно чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В конкретният
случай този двумесечен срок е изтекъл на 25.10.2021г., в който собственикът
А. И.ова К. не е изпълнила задължението си, поради което регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена на 27.10.2021 година. Към датата на
извършване на нарушението – 15.02.2022г. лекият автомобил марка „Форд“,
модел „Мондео“ с рег. № *** вече е бил с прекратена регистрация.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите,
изложени в писмените бележки от процесуалния представител на
жалбоподателя – адвокат М. И., за липса на вина на И. М. Т. поради факта, че
не е знаел за прекратената регистрация на управлявания от него лек
автомобил. Безспорно е, че прекратяването на регистрацията настъпва по
силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не
е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на
регистрацията. Жалбоподателят И. М. Т. не е собственик на лекия автомобил,
но има качеството на водач по смисъла на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. В това си
качество Т. е бил длъжен да се осведоми от собственика на лекия автомобил
дали автомобилът има действаща регистрация/пререгистрация и като не го е
сторил, е проявил небрежност, а това обосновава и неговата вина. Вината има
две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също
има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още
"несъзнавана непредпазливост". При нея деецът не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е
могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. В случаят такова изключение
не е предвидено в ЗДвП и няма разпоредба, която да изключва отговорността
на водача поради неположена грижа да провери регистрирано ли е МПС-то,
което управлява. Всеки гражданин е длъжен да познава закона и основен
принцип в правото е, че незнанието на закона не оправдава никого. Предвид
това съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е приел
наличието на вина при извършване на нарушението от страна на И. М. Т..
Водачът дължи необходимата грижа да провери дали управляваното от него
МПС отговаря на законовите изисквания за движение по път, отворен за
обществено ползване, дали има всички надлежни документи и дали те са
валидни, в това число и наличието на валидна регистрация. В този смисъл е и
константната практика на различни районни и административни съдилища,
включително и на Административен съд Ловеч – Решение № 224/01.11.2019г.
по к.а.н.д. № 218/2019г.; Решение № 197/30.09.2019г. по к.а.н.д. № 201/2019г.;
Решение № 166/06.11.2020г. по к.а.н.д. № 147/2020г.; Решение №
138/21.10.2021г. по к.а.н.д. № 75/2021г.; Решение № 88/20.07.2022г. по к.а.н.д.
6
№ 76/2022 година.
С оглед всичко изложено по-горе съдът счита, че И. М. Т. е извършил
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на 15.02.2022г., около 19:45
часа, в гр. Троян, ул. „Васил Левски“ № 292, е управлявал лек автомобил
марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № ***, който е бил с прекратена
регистрация на 27.10.2021г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП указва императивно, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Тоест следва да са налице
две кумулативно изискуеми предпоставки за допускане да се движат по
пътищата съответните ППС - регистрирани и с поставени регистрационни
табели. В конкретният случай лекият автомобил, управляван от
жалбоподателя И. М. Т., е бил с поставени регистрационни табели, но не е
бил регистриран към момента на извършване на нарушението – 15.02.2022
година.
Предвид изложеното съдът счита, че И. М. Т. е извършил
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление както от обективна, така и от
субективна страна.
Съдът счита, че извършеното нарушение не е маловажен случай, за да
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай е този,
при който извършеното деяние/нарушение от физическо лице, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние/нарушение от този
вид. Конкретното нарушение, извършено от И. М. Т. не е с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.
Преценката за маловажност на извършеното деяние се прави въз основа на
конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на
нарушението, наличието на вредни последици от деянието, данните за
нарушителя, наличието, респ. липсата на други извършени от него нарушения
и др. В случаят нарушението е извършено на 15.02.2022г. – няколко месеца
след датата на служебно прекратената регистрация. Освен това от приетата
като доказателство по делото Справка за нарушител/водач се установява, че
дори и да не е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, И.
М. Т. е санкциониран и преди за извършени от него нарушения по ЗДвП с
влезли в законна сила наказателни постановления и фишове, включително и
за нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.
С обжалваното Наказателно постановление № 22-0359-000480 от
03.11.2022г. на И. М. Т. са наложени административно наказание глоба в
размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
същия закон. Предвидените наказания за конкретното нарушение са
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от
200 до 500 лева. В конкретният случай на жалбоподателя са наложени
наказания в минимален срок и размер, а именно лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер 200 лева. Съдът счита,
7
че този срок и размер на наказанията са определени правилно от наказващия
орган в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като
наказващият орган е съобразил наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът счита, че така определените наказания глоба в размер
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца биха
изпълнили целите на чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
С оглед горното съдът счита, че Наказателно постановление № 22-0359-
000480 от 03.11.2022г., издадено от И.Н.С. – ВПД Началник на РУ гр. Троян
при ОДМВР гр. Ловеч, следва да бъде потвърдено като законосъобразно,
правилно и обосновано.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0359-000480 от
03.11.2022г., издадено от И.Н.С. – ВПД Началник на РУ гр. Троян при
ОДМВР гр. Ловеч, с което на И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Л., обл.
Ловеч, ул. „Руен“ № 11, са наложени административно наказание глоба в
размер 200.00 - двеста лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 – шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия закон, като законосъобразно, правилно
и обосновано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението
на страните, че е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8